Номер 217929.07.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаI състав
На 29.07.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Мария К. Терзийска
Елина П. Карагьозова
като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно частно гражданско дело №
20203100501711 по описа за 2020 година
Производството е образувано по частна жалба на „Профи Кредит България” ЕООД,
гр. София против Разпореждане № 9301/05.03.2020 г. на ВРС, 33-ти състав, по ч.гр.д. №
3007/2020 г. по описа на същия съд, в частта, в която е отхвърлено заявление с вх. №
17887/02.03.2020 г., подадено от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, гр.
София, за издаване на заповед за изпълнение срещу В. В. В. , гр. Варна за сумата от 2
534,76 лева, представляваща възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги по
Договор за потребителски кредит № ********** от 14.09.2018 г. и за сумата от 30 лева,
представляваща такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането за периода от
17.11.2018 г. до 28.08.2019 г.
Жалбоподателят счита разпореждането за незаконосъобразно, като излага
аргументи, както следва: твърди, че заповедният съд не разполага с правомощия на този
етап от производството за произнасяне по валидността на сделката, от която заявителят
черпи права. Счита споразумението за предоставяне на допълнителни услуги, които ще се
извършват по повод на договора за кредит, за сключено в полза на кредитополучателя,
доколкото законодателно не са предвидени облекчения за него, каквито урежда пакетът за
допълнителни услуги. Твърди, че сключването на споразумение за предоставянето на пакет
за допълнителни услуги е опционално за потребителя и не е задължително условие за
отпускането на кредита. Сочи още, че възнаграждението за процесните допълнителни
услуги се дължи от кредитополучателя отделно и независимо от цената на самия кредит,
доколкото му предоставя услуги, които не са свързани с дейността на кредитора по
кредитиране. По отношение на таксата, дължима по Тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането жалбоподателят твърди, че целта е да покрие административните разходи на
финансовата институция при предоставяне на определена сума и неизпълнението на
задължението по обслужване на кредита от страна на кредитополучателя. Счита, че съдът
неправилно е преценявал валидността на договора за потребителски кредит или отделни
негови клаузи, противоречието му със закона или с добрите нрави, както и неравноправност
на отделни клаузи от договора, като е отказал издаване на Заповед за изпълнение на осн. чл.
10а, ал. 2 от ЗПК, каквато възможност няма тъй като е от компетентността на исковия съд в
спорно състезателно производство според практиката на ВКС и СЕС. Моли за отмяната на
разпореждането му в атакуваната част и издаване на заповед за изпълнение и за горната
претенция.
Жалбата е допустима. Депозирана е от лице, разполагащо с правен интерес от
обжалване и в законоустановения срок.
Съдът след съвкупен анализ на доказателствата, представени в заповедното
производство, като съобрази и аргументите по жалбата, намира следното:
По подадено заявление от „Профи Кредит България” ЕООД гр. София, в развилото
се производство по ч.гр.д. № 3007/2020 г. по описа на ВРС е удовлетворено заявление на
кредитора и издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, с която разпоредено
длъжникът В. В. В. , да заплати, както следва: сумата от 2 000 лева, представляваща
главница по Договор за потребителски кредит № ********** от 14.09.2018 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 02.03.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението, сумата от 686,47 лева, представляваща
договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 02.11.2018 г. до 28.08.2019 г.
/дата на предсрочната изискуемост/, сумата от 133,89 лева, представляваща обезщетение за
забава, начислено за периода от 03.11.2018 г. до 28.08.2019 г. и разноски съразмерно с
уважената част от заявлението.
Относно спорното пред настоящата инстанция вземане, в заявлението е посочено
следното: възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги в размер на 2 534,76 лева.
Според описанието на задължението в т. 12, страните по договора са подписали
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, по силата на което
длъжникът дължи възнаграждение, което става изискуемо с подписването му. Според
кредитора страните са се съгласили задължението да се разсрочи за срока на договора на
равни месечни вноски, добавено към месечните вноски за погасяване на кредита, платими
до всяка падежна дата, съгласно съставения погасителен план.
По отношение на сумата, в размер на 30 лева, кредиторът е уточнил, че длъжникът
не е изпълнил задължението си по договора, като е изпаднал в забава, поради което и
кредиторът е направил разходи, свързани с извънсъдебното събиране на вземането,
определени в Тарифа за таксите на Профи Кредит България ЕООД. Поради тази причина за
периода от 20.03.2019 г. до 31.07.2019 г. са начислени суми за обезщетяване на същите в
остатъчен неизплатен размер на 30 лева.
Жалбата е неоснователна.
Заявлението трябва да покрива изискванията по чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от
ГПК.
На първо място досежно претендираната сума в размер на 2 534,76 лева отсъства
надлежна индивидуализация на размера по компоненти. Заявителят не е посочил как
формира сумата по пакета. Въпреки опционалния характер на допълнителните услуги,
видно и от представеното към заявлението Споразумение не става ясно за кои от тези услуги
потребителят е заявил желание, респективно е сключен пакета, кои от услугите реално са
поискани от последния, съответно предоставени от кредитора.
На следващо място споразумението противоречи на императивните разпоредби на чл.
10а от ЗПК и по-специално на ал.2 от закона, тъй като така предоставяните услуги от т.2 до
т.5 от пакета са свързани именно с управление на кредита. Относно таксата по т.1 за
приоритетно разглеждане и изплащане на кредита може да се разсъждава дали не е
позволена допълнителна услуга по см. на ал.1 на цитираната разпоредба, но в случая не се
налага, доколкото съгласно чл. 10а, ал.4 от приложимия нормативен акт видът, размера и
действието, за което се събира допълнителната такса следва да бъде недвусмислено
определен, което кредиторът не е сторил, определяйки изначално обща сума за всички
услуги, които няма доказателства да са изпълнени, респективно да е дължимо
възнаграждението /още повече предвид твърдението в заявлението, че кредитополучателят
не е върнал дори и една от дължимите на падежа вноски/.
Друг е въпроса, че начисляването на допълнителни услуги увеличава главното
вземане на кредитора като размера на това възнаграждение не се отчита при формиране на
ГПР, който и без него е в горната граница на допустимия максимум по ЗПК и отделно
размерът е по-голям от предоставяния кредит, което е в противоречие освен със закона и с
добрите нрави по см. на чл. 411, ал.2, т.2 от ГПК.
Относно претендираната сума в размер на 30 лева, представляваща такса по Тарифа
за извънсъдебно събиране на вземането за периода от 17.11.2018 г. до 28.08.2019 г. - със
заявлението не са представени каквито и да е доказателства за направени разходи в
претендирания размер, нито данни потребителят да е бил предварително уведомен в
съответствие с изискването по чл. 10а, ал.4 от ЗПК за характера на таксата и условията, при
които се събира, респективно тези клаузи са в противоречие с императивна разпоредба.
При горното, атакуваното разпореждане на ВРС не страда от визираните в частната
жалба пороци и като законосъобразно следва да бъде потвърдено като съдът препраща и
към мотивите първоинстанционния съд.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 9301/05.03.2020 г. на ВРС, 33-ти състав, по
ч.гр.д. № 3007/2020 г. по описа на същия съд, в частта, в която е отхвърлено заявление с вх.
№ 17887/02.03.2020 г., подадено от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, гр.
София, за издаване на заповед за изпълнение срещу В. В. В. , гр. Варна за сумата от 2
534,76 лева, представляваща възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги по
Договор за потребителски кредит № ********** от 14.09.2018 г. и за сумата от 30 лева,
представляваща такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането за периода от
17.11.2018 г. до 28.08.2019 г.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________