Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 119
гр.
Шумен, 08.07.2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският окръжен съд
в публичното съдебно заседание на двадесет и пети юни
през две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател:М.Маринов
Членове:1.Р.Хаджииванова
2.мл.с.С.Стефанова
при секретаря Ст.Стойчева, като
разгледа докладваното от съдия Р.Хаджииванова
в.гр.дело №50 по описа за 2020год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство
по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №1096/14.11.2019г. по гр.д.№84/2019г. ШРС е отхвърлил предявения от „Ай тръст“ ЕООД-гр.С.,
представлявано от управителя И.Ш.
срещу Д.Й.Д. иск, с който се иска
да се признае за установено, че в полза на дружеството ищец съществува вземане
против ответника в размер на 841,69лв. - главница по договор за кредит №
756742/03.11.2016 г. между „Кредисимо“ ЕАД и длъжника, за сума в размер на 1500лв.,
обезпечен чрез сключен на 03.11.2016 година договор за предоставяне на
поръчителство между „Ай Тръст" ЕООД
и длъжника; сумата 42,66лв.-
административни разноски; сумата 301,66лв.- възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство; сумата 107,57лв.-договорна лихва за периода от
11.08.2017 г. до 10.03.2018 г.; сумата 103,05лв. -наказателна лихва за периода от 11.08.2017 г.
до 12.07.2018 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението – 06.08.2018г. до изплащане на вземането, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№1106/07.08.2018г., постановена по ч.гр.д.№2258/2018г. по описа на РС-Ш..
Решението е обжалвано от ищцовата
страна – „Ай тръст“ ЕООД-гр.С.,
представлявано от управителя И.Ш.,
изцяло. Сочи, че същото се явявало неправилно и необосновано, постановено в
нарушение на процесуалните правила. Изводите на първоинстанционния съд
противоречали на правната и фактическа обстановка. Решението се основавало на
неправилно прилагане на материалния и процесуалния закон, на игнориране на
представените и приети доказателства по делото, при допуснати съществени
нарушения. Приетият от съда доклад съдържал непълноти и грешки. Съдът пропуснал
да очертае спорното от безспорното. Позовал се на
доказателства, които били приети в противоречие на процесуалния закон. Съдът не
обсъдил и представения от дружеството договор за предоставяне на поръчителство,
не кредитирал и представеното удостоверение за платено задължение, издадено от
„Кредисимо“ЕАД. Ответната страна не била оспорила с отговора на исковата молба
факта на суброгацията. Решението се явявало неправилно и тъй като не било напълно разяснено. Моли същото
да бъде отменено изцяло и вместо него постановено
друго, с което сочените установителни
претенции бъдат уважени. Претендира и присъждане на
направените деловодни разноски.
Въззиваемата страна взема становище по неоснователността на жалбата. Твърди, че нямала скрлючен договор с ищцовото дружество. Поддържа и изложеното в отговора на исковата молба касателно нищожността на клаузите на договора, поради противоречие с разпоредбите на ЗПК.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд,
след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Въз основа на
депозирано от „Ай тръст“ЕООД-гр.С. заявление, по реда на чл.410 от ГПК, е издадена заповед №1106/07.08.2018г. по ч.гр.д.№2258/2018г. на ШРС , по силата на
която е разпоредено ответницата Д.Й.Д. да заплати на ищцовото дружество: сумата 841,69лв. - главница по
договор за кредит № 756742/03.11.2016 г. между „Кредисимо“ ЕАД и длъжника, за
сума в размер на 1500лв., обезпечен чрез сключен на 03.11.2016 година договор
за предоставяне на поръчителство между
„Ай Тръст" ЕООД и длъжника; сумата 42,66лв.- административни разноски;
сумата 301,66лв.- възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство; сумата от
107,57лв.-договорна лихва за периода от 11.08.2017 г. до 10.03.2018 г.; сумата
от 103,05лв. -наказателна
лихва за периода от 11.08.2017 г. до 12.07.2018 г., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на заявлението – 06.08.2018г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 77.94лв.-деловодни
разноски. Длъжникът е депозирал възражение в срок, поради което на заявителя е указана
възможността да предяви иск за
вземането. Последният в дадения срок е сторил това и е предявил настоящите установителни
претенции срещу Д. - че в полза на дружеството съществува вземане за сочените суми по договор
за предоставяне на поръчителство и договор за паричен заем, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението. до окончателното
изплащане на вземането.
На 03.11.2016г. Д.Й.Д. е попълнила
заявление №756742 онлайн за отпускане на потребителски кредит от „Кредисимо“.
Посочила е данните си, както и че желае заем в размер на 1500лв., които ще
бъдат изплатени на 16 вноски по 230.82лв.. Посочила е, че желае предоставената
сума да получи чрез Изипей. След това автоматично, на електронния й адрес, са й
изпратени: в 17.23ч.-стандартен европейски формуляр, в 17.44ч.- съобщение, че
подписаният с нея договор е приложен, с приложения договор за кредит № 756742г.
с приложение №1 и стандартен европейски формуляр/СЕФ/, Т.е. към този момент
същата вече следва да е въвела в сайта
на дружеството команда"Декларирам,
че съм получила СЕФ на посочения от мен е-mail и приемам ОУ и Договора".
След сключването на договора, на ответницата бил отпуснат от дружеството заем в
размер на 1500 лева. Съгласно представения от ищцовото дружество погасителен план, неразделна част от договора,
заемната сума следвало да бъде върната на 16 месечни погасителни вноски по 123.44,
вносими на всяко 10-то число от месеца, с краен срок за погасяване 10.03. 2018
г. В Приложение № 1 към договора за кредит са посочени точния размер на
вноските, техния брой, годишния процент на разходите и лихвения процент по
кредита.
По делото е представен и договор за
предоставяне на поръчителство от 03.11.2016г., по силата на който "Ай тръст"ЕООД-гр.Ш.н
се е задължило спрямо Д. да сключи
договор за поръчителство с "Кредисимо"ЕАД-гр.С., по силата на който
да отговоря пред него солидарно с потребителя за изпълнение на всички
задължения по договора за потребителски кредит, както и за всички последици от
неизпълнението на задълженията на потребителя по същия договор /чл. 1, ал. 1/.
За поемане на тези задължения, потребителят дължи възнаграждение на поръчителя,
посочено в приложение № 1 към договора/чл.8/ - *** 16 вноски от по 123.44лв..
Съгласно Раздел IV, чл. 8, ал. 4, ответникът имал право да заплаща
възнаграждението на поръчителя по банкова сметка на "Ай Тръст" , или
на "Кредисимо", или по други начини, установени в договора за кредит.
Съгласно чл. 8, ал. 5, "Кредисимо" било овластено да приема вместо
поръчителя плащане от ответника на възнаграждението му, както и на всички други
негови вземания. В случай че платената сума не била достатъчна да погаси
изискуемите задължения, се погасявали с приоритет задълженията към "Ай
Тръст". Договорът за поръчителство между страните бил сключен въз основа
на раздел III, чл. 12 от ОУ и чл. 4, ал. 1 от договора за кредит- когато е
посочено в заявлението, че кредитополучателят ще предостави обезпечение -или
във вид на банкова гаранция в срок от десет дни от подаване на заявлението или
като сключи договор за предоставяне на поръчителство в срок до 48 часа от
подаване на заявлението.
Представен е и договор за
поръчителство от 03.11.2016г., сключен между "Кредисимо" АД-гр.С. и
"Ай Тръст"ЕООД-гр.С., съгласно който последното се задължавало да отговоря пред
"Кредисимо" солидарно с потребителя за всички задължения по договора
за потребителски кредит. В чл. 3, ал. 2 е посочено, че"Ай тръст"ЕООД-гр.Софиа
остава задължено и след падежа на главното задължение, независимо дали
кредиторът бил предявил иск срещу длъжника или поръчителя в 6-месечен срок от
него. Съгласно чл. 4, ал. 1 от този договор, аналогичен на чл. 3, ал. 1 от договора
за предоставяне на поръчителство между длъжника и "Ай Тръст" ЕООД,
поръчителят бил длъжен при писмено поискване от страна на "Кредисимо"
да плати всички изискуеми задължения. В чл. 3, ал. 2 от последния договор е
прието, че поръчителят е длъжен да уведоми потребителя по електронната поща за
постъпило от кредитора искане за плащане най –късно в деня, следващ
постъпването на искането, както и да му предостави получената от
"Кредисимо" информация за общия размер на задълженията и съответно за
размера на всеки вид задължение поотделно, включително за направените от
кредитора разноски за събиране на вземанията му. Съгласно ал. 4 поръчителят е
длъжен да уведоми потребителя и за извършеното от него плащане и да му
представи информация за размера на платените вземания и за задълженията му към
поръчителя.
По реда на чл. 192 от ГПК е изискана и
представена от "Изипей" АД- гр. С. разписка от 13.12.2016 г., , съгласно която Д. е
получила на 03.11.2016г. от „Кредисимо“АД-гр.С. сумата 1500лв..
В хода на първоинстанционното
производство ответната страна е представила разписки установяващи изплащането
от нея на кредитора „Кредисимо“ЕАД-гр.С. по договора за кредит на суми в размер
общо на 1999лв.. Само за прецизност, с оглед наведеното от жалбоподателя в
жалбата оплакване за приемането на тези писмени доказателства в нарушение на
процесуалния закон-след настъпила преклузия, следва да се отбележи, че събирането
на сочените доказателства се явява своевременно – осем от сочените разписки са
представени в първо съдебно заседание след изготвянето на доклада по делото.
Съгласно трайната съдебна практика, параметрите на даден спор се считат
очертани след доклада по чл.146 от ГПК, поради което правото на страната към този момент да ангажира доказателства в
подкрепа на направените от нея оспорвания и възражения не се е преклудирало. Що
се касае до деветата разписка, то същата
е представена в следващото съдебно заседание, но с доклада по делото съдът не е
бил указал на ответницата, за кои твърдени от нея факти не е посочила
доказателства, поради което приобщаването й към доказателствения материал не е
недопустимо. Освен това самата ищцова страна признава неизгодния за нея факт,
че ответницата е извършила частични плащания, а и размерът на заплатената от Д.
сума се установява от заключението на ССЕ.
Ищцовото дружество е представило
разпечатка на електронни уведомления, изпратени от "Ай Тръст" на
ответницата на 16.07.2018г. и 20.07.2018 г., като с първото се съобщава
отправеното от кредитора искане за плащане от поръчителя, а с второто-
извършеното плащане. Посочен е размерът на процесните задължения, платени от
ищцовото дружество на кредитора и задълженията на длъжника към ищцовото
дружество.
Ищецът е представил и Протокол № 56/03.04.2018
г., съставен от ръководителна отдел „Събиране на вземания“ в „Кредисимо“ЕАД-гр.С.,
съгласно който административните разходи за събиране на вземания възлизат на
42.66лв..
Представено е и удостоверение за
погасени задължения от 20.06.2019г., издадено от "Кредисимо"ЕАД-гр.С.,
в което е посочено, че след изпратено искане за плащане от "Кредисимо“ЕАД-гр.С.
на 20.07.2018 г., "Ай Тръст" ЕООД в качеството си на поръчител и
солидарен длъжник по договорите за поръчителство за задълженията на
кредитополучателя по договор за потребителски кредит № 756742/03.11.2016г. е
погасил всички дължими суми от кредитополучателя по договора за кредит. След
изпълнението на задължението за плащане от поръчителя "Ай Тръст" ЕООД
по силата на така сключените договори, "Кредисимо"ЕАД нямало
финансови претенции към длъжника, тъй като задълженията били погасени от
поръчителя.
Съгласно заключението на СТЕ, за
периода 03.01.2017г.-20.07.2017г. били извършени плащания по договора за кредит
в общ размер на 1999лв., като с тях кредиторът погасил 658.31лв.-главница по
договора, 367.47лв.лихва по договора, 966.42лв.-възнаграждение по договор за
поръчителство и 6.80лв.-наказателна лихва. След извършена справка с ищцовото
дружество било констатирано, че между същото и „Кредисимо“АД-гр.С. нямало
извършено плащане по договор за поръчителство,. Между дружествата на
31.07.2018г. било подписано споразумение за насрещно прихващане, с което двете
страни прихващали свои вземания и задължения в общ размер на 279749.08лв., като
в приложение №1 от споразумението бил включен номера на договора за кредит с Д.
от 03.11.2016г. В колона „общо дължимо“ била записана сумата от 1103.98лв., от
които 841.69лв.-главница, 107.57лв.-договорна лихва, 112.06лв.-наказателна
лихва и 42.66лв.-административни разноски. В този смисъл са и представените
пред въззивната инстанция: споразумение за насрещно прихващане от 31.07.2018г.
и извлечение от приложение №1-списък на изискуеми задължения но потребителите
по споразумението.
Пред
настоящата инстанция са представени и допълнително споразумение от
20.07.2018г. между „Кредисимо“ЕАД-гр.С.
и „Ай тръст“ЕООД-гр.С., договор за
кредит, сключен между Д. и
„Кредисимо“ЕАД-гр.С. от предходна дата 11.04.2016г., както и договор за
поръчителство и договор за предоставяне на поръчителство от същата дата.
При
така установената по-горе фактическа обстановка съдът достигна до следните
изводи:
Заявени са претенции с правно основание
чл.422 от ГПК - за установяване същестуването на вземания – неиздължена главница,
лихви-договорна и законна, и разноски по договор за потребителски кредит, които
били заплатени от ищцовото дружество като поръчител на Д. на кредитора на
последната/чл.143 от ЗЗД/, както и дължимо възнаграждение от длъжника по договор за предоставяне на поръчителство, във връзка
с договора за кредит.
Съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест /чл.154, ал.1 от ГПК/, ищецът следва да установи при условията на пълно и
главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: че спорното главно право е възникнало, в
случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на облигационно правоотношение между дружеството-кредитор
и ответницата, , изпълнение на задължението на
кредитора по конкретния договор, настъпване изискуемостта на паричните
задължения на последната, изпълнение на остатъчните задължения на ответницата по договора за кредит от
поръчителя. Съответно възникване на облигационно правоотношение във връзка с
договор за предоставяне на поръчителство, елементите му, изпълнение на
задължението от страна на поръчителя и настъпване изискуемостта на вземането за
възнаграждение по същия. Ответната страна следва да установи факта на своевременно
заплащане на дължимата главница и лихви по договора за кредит, на възнаграждението по договора за предоставяне
на поръчителство, съответно направените от нея правоизключващи и
правопогасяващи възражения.
В настоящия случай се установи, а и не
е спорно между страните, че „Кредисимо“АД-гр.С.
и Д.Й.Д. са били
в облигационни отношения, уредени от сключения между тях договор
за потребителски кредит, като кредиторът
е предоставил на кредитополучателката уговорената сума. Съгласно угвореното в
договора и приложение №1 към същия, Д. е следвало да върне кредита на 16
месечни вноски от по 123.44лв., или общо 1975.04лв.. Съгласно заключението на
ССЕ, а и видно от представените разписки, последната е заплатила общо сумата
1999лв., като съгласно приложение №1 към заключението, същата е погасила
предварително задълженията си, като е налице забавяне от 24 дни при плащане само
на първата от вноските, но лихвата за забава върху главницата по тази вноска/р.Х,
т.2 от общите условия/ се компенсира от заплатените от нея в повече 23.96лв..
Отговорността на поръчителя има
акцесорен характер, така доколкото ответницата е заплатила в срок задължението
си по процесния договор за кредит/а част от него и предспочно/, то за ищцовото
дружество не е възникнало задължение да погасява вземания за главница, лихви и
разноски година по-късно. За да реализира
регресните си права срещу длъжника на първо място поръчителят следва да е
изпълнил свое изискуемо задължение по договора за поръчителство, а такова
задължение за него не е възникнало. Що
се касае до изложеното във въззивната жалба, че ответницата с отговора на
исковата молба не била оспорила факта на суброгацията на ищцовото дружество ,
на първо място следва да се отбележи, че
заявявайки че няма сключен договор с ищцовото дружество и че
своевременно, дори предсрочно е заплатила задълженията си към кредитора/т.е. не
са налице условия за суброгиране на ищеца в правата на кредитора/, тя на
практика е оспорила това обстоятество. На второ място, липсва презумпция, че
неподаването на отговор или липсата на изрично оспорване в отговора прави иска
основателен или че освобождава ищеца от доказателствената тежест по чл.154,
ал.1 от ГПК касателно правнорелевантните
за спора факти.
Сумата 42,66лв.- административни
разноски за извънсъдебно събиране на
задължението не се дължи и на друго основание – същата по естеството си представлява
уговорена такса за управление на
кредита, а такси за това не могат да се събират от длъжника – чл. 10а ал. 2 от ЗПК, респективно клаузата, предвиждаща такива разходи е нищожна.
Предвид изложеното съдът намира, че
предявените срещу Д. установителни претенции досежно
дължимостта на сумите 841,69лв. - главница по договор за кредит №
756742/03.11.2016 г., 42,66лв.- административни разноски, 107,57лв.-договорна лихва за периода от
11.08.2017 г. до 10.03.2018 г. и 103,05лв.
-наказателна лихва за периода от 11.08.2017 г. до 12.07.2018 г., се явяват неоснователни и недоказани следва да
бъдат отхвърлени.
Досежно претенцията за признаване за
установено дължимостта на сумата 301,66лв.- възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство.
За уважаването на този иск е
необходимо да се установи наличието на действителен ненаименован договор за
предоставяне на поръчителство между страните, по силата на който ответницата се
е задължила да заплати на ищеца претендираното възнаграждение, настъпване
падежа на това задължение, както и неизпълнение на задължението от страна на
ответницата.
В случая се твърди, че длъжникът сам е
избрал да обезпечи изпълнението на задълженията си по сключения между него и
"Кредисимо" ЕАД договор за кредит, макар че е имал възможност да
избере необезпечен кредит или да предостави банкова гаранция като друг вид
обезпечение.
По делото е представен договор за
предоставяне на поръчителство от 03.11.2016г. със страни "Ай Тръст"
ЕООД, като поръчител и Д. като потребител, ведно с приложение №1 към него.
Съгласно описаното в чл.1 и чл.8, поръчителят се
задължава да сключи договор за поръчителство с "Кредисимо" ЕАД, по
силата на който да отговаря пред "Кредисимо" ЕАД солидарно с
потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя по договора за
потребителски кредит, като за поемане на тези задължения потребителят дължи
възнаграждение на поръчителя в размер на 107.39 лева на месец за периода на
действие на договора, дължимо на датата на падежа на съответното плащане по
кредита съгласно погасителния план по него.
Разпоредбата на чл. 13, ал. 4, изр. 1
ЗЕДЕП придава значение на подписан документ само на този електронен документ,
към който е добавен квалифициран електронен подпис. По смисъла на чл. 13, ал. 3
вр. чл. 16 ЗЕДЕП квалифициран електронен подпис е усъвършенстван електронен
подпис, който е придружен от издадено от доставчик на удостоверителни услуги
удостоверение за квалифициран електронен подпис, отговарящо на изискванията на
чл. 24 от ЗЕДЕП и удостоверяващо връзката между автора и публичния ключ за
проверка на подписа, и е създаден посредством устройство за сигурно създаване
на подписа, като разпоредбата на чл. 13, ал. 4, изр. 2 ЗЕДЕП допуска страните да се съгласят в отношенията
помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на
саморъчен. В случая по делото не се твърди, а и не се установява, че процесния
електронен договор за предоставяне на поръчителство е подписан от страните с
квалифициран електронен подпис, нито че
страните са постигнали съгласие да придадат на обикновения електронен подпис
стойността на саморъчен съгласно чл. 13, ал. 4, изр. 2 ЗЕДЕП. Ето защо
представеният договор за предоставяне на поръчителство представлява частен
неподписан документ, който не се ползва с формална доказателствена сила относно
авторството на материализираните в него волеизявления. Следователно авторството
на електронния документ подлежи на доказване с всички допустими доказателствени
средства по ГПК. По делото обаче не се установява при условията на пълно и
главно доказване, че страните са постигнали съгласие за сключване именно на
процесния договор за предоставяне на поръчителство.
Няма надлежни доказателства такъв
договор за предоставяне на поръчителство със соченото съдържание да е бил изпратен на ответната страна и същата да
е изразила съгласие за сключването му. Веднага след подаване на заявление за
сключването на договор за кредит на пощата си ответницата е получила имейл с
предмет „потвърди получаването на парите до минути“, с който и е указано да
въведе получения код, ако не е потвърдила договора за гарантирано получаване на
парите, но както предмета на имейла, така и наименованието на договора сочи на
отношения във връзка с договора за кредит, а не във връзка с
договор за предоставяне на поръчителство. Въз основа на събраните
доказателства не може да се направи и извод, че на Д. е бил изпратен
стандартния европейски формуляр от 03.11.2016г., приложен към исковата молба на ищеца, в който
в част ІІ, т.8 –изисквани обезпечения е посочено, че кредиторът може по своя
преценка да представи обезпечение на кредита-банкова гаранция или
поръчителство, а не формулярът от същата дата, представен от ответницата с
отговора на исковата молба, в който в част ІІ, т.8-изисквани обезпечения е
посочено –„, неприложимо за този вид кредит“.
По тези съображения съдът намира, че
ищецът не е провел пълно и главно доказване на обстоятелството, че между
страните е налице валидно облигационно правоотношение по договор за
предоставяне на поръчителство, по силата на което ответникът да му дължи
заплащане на възнаграждение в претендирания размер. Ето защо предявеният иск с
правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД се явява неоснователен. Фактът,
че ответницата имала предходни сключени договори с ответното дружество не
рефлектира върху този извод на съда.
Само за
пълнота следва да се отбележи и че дори да се приеме, че договор за предоставяне
на поръчителство е бил сключен между страните, то претенцията за заплащане на
възнаграждение по него отново се явява неоснователна. Въпреки, че сумата
301.66лв. се претендира въз основа на ненаименован договор за предоставяне на
поръчителство, а не на основание договора за потребителски кредит, то видно от
събраните доказателства и в частност от уговорките в договора между страните и
тези в договорите за кредит и поръчителство, между двата договора е налице
такава тясна корелация и взаимозависимост, че сключването на акцесорния договор за предоставяне на поръчителство на
практика се явява част от сключването на договора за потребителски кредит, т.е.
те следва да се разглеждат като едно цяло/договорът за потребителски кредит не
може да бъде сключен без да е обезпечен, налице е договор*** обвързаност и
между кредитора и поръчителя, с изричната уговорка за приоритетно изплащане на
възнаграждението по поръчителството пред това по основното задължение по
кредита, плащането може да става и по банкова сметка на „Кредисимо“АС,
последното е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението
за заплащане на възнаграждението/. Така на
практика с обособяването на отношенията по обезпечаване на кредитното
правоотношение в отделен договор, се цели заобиколянето на закона и забраната
за уговаряне на допълнителни такси във връзка с усвояването и управлението на
договора- чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Отговорността към поръчителя за заплащане на
възнаграждение е неделима от тази по
кредитното правоотношение и затова следва да се включи в общия размер на
разходите по кредита. В приложението към договора за потребителски кредит е
предвиден годишен процент на разходите в размер на 50 %. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера
на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България, т. е. по-висок от 50
%. С уговарянето на това допълнително възнаграждение, се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. На основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК,
всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.
Освен това възнаграждението е
уговорено като дължимо предварително, преди и без да се знае дали изобщо
длъжникът ще прибегне да тази възможност. На практика с него се предвижда
допълнителна такса за услуга, която не е ясно дали ще се предостави, което сочи
на противоречие с чл. 10а, ал. 4 от ЗПК.
Това, както и съотношението на дължимото
по договора за предоставяне на поръчителство възнаграждение и размерът на
задължението , за което ищецът се съгласява да поръчителства, дават основание
да се приеме, че договорът е сключен в нарушение на добрите нрави и конкретно
на принципите на добросъвестността, справедливостта и еквивалентността на
насрещните престации. От извършената по делото служебна справка в търговския
регистър се установява, че кредитодателят "Кредисимо" ЕАД е едноличен
собственик на капитала на поръчителя "Ай Тръст" ЕООД. Сключването на
договор за предоставяне на поръчителство срещу възнаграждение със свързано с
кредитодателя лице е способ за заобикаляне на императивната разпоредба на чл.
19, ал. 4 от ЗПК. Уговорката за заплащане на такава допълнителна услуга поставя
в по-неблагоприятна позиция потребителя, не защитава правата му като по-слаба
страна в правоотношението и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на страните по процесното правоотношение
Предвид изложеното и настоящата инстанция
намира, че за ответната страна не е
възникнало задължение да заплати претендираната сума за възнаграждение в размер
на 301.66лв. Заявената претенция се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
Водим от горонто, съдът намира, че
първоинстанционното решение се явява правилно, макар и не по изложените мотиви,
поради което следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, на жалбоподателя не
се следва присъждането на разноски, но същият следва да понесе направените от
въззиваемата страна такива н размер на 200лв. за адвокатско възнаграждение. Депозираното
от жалбоподателя възражение за прекомерност на соченото възнаграждение се явява
неоснователно, доколкото размерът на същото е съобразен с предвидения такъв в
чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл.271
от ГПК, Шуменският окръжен съд
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1096/14.11.2019г. по
гр.д.№84/2019г. ШРС.
ОСЪЖДА „Ай
тръст“ ЕООД-гр.С., адрес на управление: район „Т…“, бул.“..., представлявано от
управителя И.Ш. да заплати на Д.Й.Д. с
ЕГН**********, адрес:г***1 деловодни разноски пред въззивната инстанция в
размер на 200лв..
На основание чл.280, ал.3 от ГПК решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.