О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
17.02.2020
г.
Старозагорски районен съд,
Гражданско отделение, пети състав, в закрито заседание на 17.02.2020 г. в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Ваня Тенева
като разгледа
гр.д. № 6039 по описа на РС Стара
Загора за 2019 г. намери следното:
Извършена е проверка по чл. 140 ал. 1 от ГПК.
Ищецът е представил писмени
доказателства, които са относими и необходими и приемането им е допустимо.
Следва да бъдат приети по делото
приложените към исковата молба заверени копия на писмени доказателства.
Следва
да се изиска и приложи ч.гр.д. № 4724/2019г. по описа на РС Стара Загора.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника.
Делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 236 ал. 1 т. 7 от ГПК ищецът да представи
банкова сметка ***.
ДА
СЕ ИЗИСКА И ПРИЛОЖИ ч.гр.д. № 4724/2019г. по описа на РС
Стара Загора.
НАСРОЧВА делото за 06.04.2020
г. от 10.00 ч., за която дата да
се призоват страните.
Препис
от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца препис и от
депозирания отговор на ответника ведно с приложенията.
ПРОЕКТО - ДОКЛАД по делото:
Предявен е частичен
осъдителен иск по чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът П.З.П. твърди, че между него
и ЗП МАРИЯН ВАЛЕНТИНОВ ЖЕЛЕВ, с ЕГН **********, с постоянен адрес *** е налице
сключен Писмен договор за заем от 09.03.2015 г. с нотариално удостоверяване на
подписите под рег.№ 768/09.03.2015г.извършено от Стефан Желев помощник-нотариус
при Нотариус Динко Господинов, рег.№ 403 на Нотариалната камара.
Сумата предмет на последния е била
предадена на заемополучателя в деня на сключването му (чл. 1, ал.2 от
Договора). Длъжника следвало да върне сумата в размер на 14 900 лв. на
заемодателя в срок до 30.09.2015 г. Тъй като изпълнение от страна на длъжника
не било извършено, ищецът се възползвал от правото си и подал Заявление по
чл.417 от ГПК на 17.09.2019 г. за заплащане на сумата. По образуваното ч.гр.д.№
4724/2019 г. по описа на PC гр. Стара Загора била издадена Заповед за
изпълнение № 2512/19.09.2019 г. по описа на същия съд и изпълнителен лист. За
въпросното вземане било образувано изпълнително дело № 20198700400544 по описа
на ЧСИ Иван Стръмски, рег.№ 870 на КЧСИ с район на действие - района на Окръжен
съд гр.Стара Загора.
По въпросното изпълнително дело на
23.10.2019 г. на длъжника била връчена покана за доброволно изпълнение изх.№
15067/17.10.2019 г. по описа на ЧСИ Иван Стръмски заедно с издадената по
ч.гр.д.№ 4724/2019 г. по описа на PC Стара Загора Заповед за изпълнение.
Оспорване на така претендиралото от молителя вземане не било извършено, като
към настоящия момент Заповедта за изпълнение е влязла в законна сила. Като
такава последната се ползвала и със стабилитет спрямо съществуването на
вземането и неговата изискуемост.
Доколкото по образуваното ч.гр.д.
законната мораторна лихва за забава от наша страна не била претендирана, а
последната се дължала по силата на закона, считано от датата на настъпилата
изискуемост на вземането - 30.09.2015 г., то за ищеца бил налице правен интерес
да иска заплащането й.
Законната мораторна лихва за периода
от 30.09.2015 г. (датата на настъпила изискуемост на вземането) до 17.09.2019
г. (датата на подаване на Заявлението по чл.417 от ГПК пред PC гр.Стара Загора)
била в размер на 5998.79 лева (пет хиляди деветстотин деветдесет и осем лева и
седемдесет и девет стотинки).
Към настоящия момент претендирали
дължимата се законна мораторна лихва за периода от 19.11.2016 г. до 17.09.2019
г., която била в размер на 4 275.48 лв. (четири хиляди двеста седемдесет и пет
лева и четиридесет и осем стотинки).
Предвид
гореизложеното, считам че за доверителя ми е налице правен интерес да предяви
описания в молбата ни иск за заплащане на дължимата се сума.
Искането е да се постанови решение,
с което да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 4 275.48
лева, представляваща дължимата се законна мораторна лихва за забава за периода
от 19.11.2016 г. до 17.09.2019 г., предявена като част от общото вземане в
размер на 5998, 79 лева (за периода 30.09.2015г. до 17.09.2019г.), натрупана
върху сумата от 14 900 лева главница по Договор за заем от 09.03.2015г.
Претендирани са
всички направени в настоящото производство съдебно - деловодни разноски.
В
срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника.
Подаденият
иск се явявал допустим, като по същество бил и основателен по отношение на
претендираната от ищеца сума за съответния период от време в размер на 4275.48
лева, като за останалата част която не била претендирана, а именно за разликата
до общата дължима сума в размер на 5998.79 лева била налице изтекла погасителна
давност.
Не
се спорва, че с ищеца е налице сключен процесния договор, чрез упълномощено от
ответника лице и сумата е предадена на същото.
Не
се спори и че е изпаднал в забава при изпълнението на договора.
В
този смисъл на основание чл. 237 от ГПК признава исковата претенция и моли да се
прекрати съдебното дирене и да се произнесе съдът по същество на спора, като се
вземе предвид направеното признаване на иска по отношение на претендираната част,
по отношение на която не била изтекла погасителна давност.
Както
било видно от самата искова молба, ищецът в настоящото производство се е
ползвал на правото си да извади заповед за изпълнение и изпълнителен лист за
дължимото му от ответника по реда на чл. 417 от ГПК. На основание издадената
заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ЧГД № 4724/2019 год. по описа на
PC - Стара Загора е било образувано изпълнително дело № 15067/17.10.2019 год.
по описа на ЧСИ Иван Стръмски, като в срока на Поканата за доброволно
изпълнение от негова страна е била заплатена цялата дължима сума в общ размер
на 19342.62 лева.
Недоумение
будел факта, че ищеца не е ползвал правото си да претендира обезщетението за
забава, с депозираното от него заявление по чл. 417 от ГПК или да му изпрати
покана за претендираното от него обезщетение. Следва да се отбележи, че в
процесния договор за заем с нотариална заверка не било предвидено заплащането
на лихва или размер на дължимо обезщетение при забава.
От
негова страна били предприети всички действия за коректно изпълнение на
задълженията му. Декларира, че незабавно ще преведе дължимата сума, след
посочване на банкова сметка ***, понеже такава не била посочена в исковата
молба, като моли съда да задължи ищеца да посочи такава.
В
този смисъл, счита че исковата молба е депозирана без да е даден повод от
негова страна и била налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, като в този
смисъл моли да се възложат разноските на ищеца.
Правната
квалификация на предявения иск е чл. 86 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже сключен договор за
заем и дължимостта на претендираната сума (изискуемост и размер). В тежест на
ответника е да докаже плащане.
Към настоящия момент и предвид противоречията в
отговора на исковата молба, съдът счита, че не е налице признание на иска. От
една страна има такова твърдение, а от друга е налице възражение, че в Договора
за заем не е предвидено заплащането на лихва и размер на дължимо обезщетение.
НАПЪТВА страните към спогодба,
като указва, че съгласно чл. 78 ал. 9 от ГПК при приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: