№ 18036
гр. София, 03.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20231110124062 по описа за 2023 година
Делото е образувано по искова молба на Н. Г. А. срещу „И.А.М.“ АД. Предявен е
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 291 лв., представляваща дадено без основание по договор за
паричен заем № ...5, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 05.05.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 30.04.2022 г. е сключил договор с „И.А.М.“ АД за паричен
заем № ...5 в размер на 600 лв., двуседмична вноска, 11 вноски, срок на заема 22
седмици, фиксиран годишен лихвен процент 35 %, обща дължима сума от ищеца – 649,
55 лв., ГПР 39.99 %. Следвало договорът да бъде обезпечен с двама поръчители,
отговарящи на определени условия, или банкова гаранция, или одобрен от банката
гарант. На същата дата бил сключен договор за предоставяне на гаранция № ...5, по
силата на който „Ф.Б.“ ЕООД е поел задължението да обезпечи задълженията на
ищеца към „И.А.М.“ АД. Ищецът се задължил да заплати на гарантиращото дружество
възнаграждение, разсрочено за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за
кредит. Твърди, че ответникът и „Ф.Б.“ ЕООД са свързани лица, като последното е
дъщерно дружество на ответника. Сочи, че в договора за заем не е посочено дали
възнаграждението за гаранта е включено в ГПР. Посочва, че договорът за заем е
недействителен, тъй като не е посочено кои разходи формират ГПР. Цитира
европейска практика, сочи, че е недостатъчно само цифровото представяне на ГПР в
договора, а е необходимо да се посочат всички разходи, които го формират. Твърди, че
възнаграждението за гарант не е включено в ГПР, а е следвало да бъде отразено при
формирането му, тъй като договорът за поръчителство и този за паричен заем били
едно цяло поради силната зависимост между тях. Сочи, че крайният резултат от
клаузите за обезпечение на договора за заем е сключването на договор с „Ф.Б.“ ЕООД,
което се явявало задължително условие за отпускането на кредит от ответника. Твърди,
че недействителността на договора за заем влече и недействителност на договора за
поръчителство, който е акцесорен. Прави възражение за недействителност на ГЛП,
който надхвърлял допустимия трикратен размер на законната лихва. Моли съдът да се
произнесе с решение, с което да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявения иск като
1
неоснователен. Твърди липса на процесуална легитимация по претенциите на ищеца
по договор за поръчителство с „Ф.Б.“ ЕООД. Счита, че договорът за заем е
действителен. Счита, че ищецът е имал цялата необходима информация и свобода да
избере дали да сключи процесния договор. Сочи, че са спазени изискванията на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК. Посочва, че възнаграждението за гарант не следва да бъде включвано в
ГПР, тъй като не представлява пряк разход, нито разход за допълнителна услуга, нито
е задължително условие за сключване на договора за заем. Твърди, че предоставянето
на обезпечение не замества оценката на кредитоспособността. Моли за отхвърляне на
предявения иск и претендира сторените в производството разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и събраните по
делото доказателства и правните разпоредби намира следното от фактическа и
правна страна:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца по иска за неоснователно обогатяване при условията на пълно
и главно доказване е да докаже: 1) обедняване на ищеца - заплащането на сумата в
размер на 291 лв. по договор за заем № ...5, представляваща надплатена сума по
оспорения договор; 2) обогатяване на ответника – получаването на сумата в размер на
291 лв.; 3) че договорът за заем е недействителен, тъй като противоречи на чл. 22 ЗПК,
4) изискуемост на вземането – моментът на даването/получаването на сумата.
В тежест на ответника е да докаже съществуването на основание да получи
плащането, а именно – че договорът не противоречи на чл. 22 ЗПК и е действителен.
Между страните не е спорно и съдът с доклада по делото е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване между страните следните обстоятелства: сключването
между страните на Договор за потребителски кредит № че между страните е сключен
договор за заем № ...5 от 30.04.2022 г., по силата на който ответникът е предоставил на
ищеца потребителски кредит в размер на 600 лв.
От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което
съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се установява, че ищецът е
изплатил на ответника сумата в размер на 891 лв. за погасяване на задълженията по
процесния заем, която включва: 600 лева главница, 49,55 лева възнаградителна лихва и
241,45 лева възнаграждение по договор за предоставяне на гаранция. Експертът
посочва, че действителния ГПР възлиза на 477,40 ℅.
Преценката относно действителността на процесния договор за потребителски
кредит следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с
нормите на приложимия ЗПК, при действието на който е сключен договорът. В случая
и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не може да се приеме,
че процесното договорно съглашение отговаря изцяло на изискванията, съдържащи се
в глава ІІІ /"Договор за потребителски кредит. Форма и съдържание"/, чл. 9 - чл. 11
ЗПК.
Договорът е сключен при спазване нормата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, при
съобразяване на обстоятелството, че преди отпускане на кредита страните са
използвали средства за комуникация от разстояние, поради което възникналото между
тях правоотношение представлява договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние по смисъла на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние /ЗПФУР/.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
2
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 41,74%,
т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не
надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява
действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно –
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, сключен от
потребителя с "Ф.Б." ЕООД, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла
на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Съгласно заключението на ССчЕ действителния ГПР възлиза
на 477,40 ℅.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по[1]специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на
договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по
договора.
Въпреки, че всеки един от представените договори – този за кредит и този за
предоставяне на поръчителство, формално представляват самостоятелни договори,
двата договора следва да се разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се установява
от обстоятелството, че в договора за потребителски кредит е предвидено
обезпечението на същия с договор за поръчителство, предоставено от „Ф.Б.“ ЕООД и
сключването на договора за поръчителство в същия ден, в който е сключен договорът
за кредит.
С оглед изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение на поръчителя
за обезпечаване вземанията по процесния договор за потребителски кредит, отговаря
на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по кредита. При
това положение се налага извод, че договорът за потребителски кредит не отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва действителният
процент на ГПР. Текстът на последната норма не следва да се възприема буквално, а
именно - при посочен, макар и неправилно определен ГПР, да се приема, че е
изпълнено изискването на закона за съдържание на договора. Годишният процент на
разходите е част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит,
въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота
относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да
съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След
като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при
формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя относно неговия
размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Последицата, свързана с неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, е
уредена в нормата на чл. 22 ЗПК, която предвижда, че когато не са 5 спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгласно чл. 23 ЗПК когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Доколкото по делото бе установено, че потребителят е заплатил на кредитора сумата в
размер на 891 лв. и чистата стойност на кредита е 600 лв., то искът за сумата от 291
лева е изцяло основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски за съдебното производство
3
има ищецът в размер на 50 лв. за заплатена държавна такса и 250 лева депозит за ССчЕ
и в полза на адв. А. Д. да бъде присъдено адв. възнаграждение в размер на 480 лева с
ДДС за осъществена безплатна правна помощ и съдействие.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 55 ЗЗД „И.А.М.“ АД, ЕИК .... да заплати на Н. Г. А.,
ЕГН **********, с адрес: с. К., ул. „Н.П-в“ 17, сумата в размер на 291,00 лв.,
представляваща платена сума по недействителен Договора за паричен заем №
...5/30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 05.05.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „И.А.М.“ АД, ЕИК .... да заплати на Н.
Г. А. , ЕГН **********, с адрес: с. К., ул. „Н.П-в“ 17 сумата в размер на 250,00 лева,
представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38а, ал. 1 ЗАдв. „И.А.М.“ АД,
ЕИК .... да заплати на адв. А. Д. от САК сумата в размер на 480,00 лева с ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ и
съдействие на Н. Г. А..
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4