ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1089
гр. Пловдив, 28.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно частно
гражданско дело № 20225300500918 по описа за 2022 година
Производство по чл. 274, ал. 1 т. 2 от ГПК, във вр. чл. 413 ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК: *********, представлявано от Ю.Ю., чрез процесуален представител юрк. И.С.,
срещу разпореждане № 60 от 24.01.2022 г., постановено по ч. гр. д. № 696/2021 г. по описа
на РС Първомай, с което е оставено без уважение Заявление вх. № 2068/30.11.2021 г.,
подадено от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Р. ЦВ. Ц. от гр. *******.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане,
като се излагат аргументи, че съдът неправилно е приел, че указанията му не са изпълнени и
заявлението е останало нередовно от формална страна, тъй като не отговаря на
изискванията за искова молба, посочени в чл. 127 от ГПК. Обосновава подробни
съображения, че с оглед целта на производството, за да бъде спазено това изискване на
закона, достатъчно е да бъдат посочени съществените юридически факти, от които
произтича претендираното вземане и които позволяват индивидуализацията му. Сочи
съдебна практика, според която, доколкото вземанията са определени по размер и с
настъпил падеж, е спазено изискването за индивидуализацията им, като счита, че
неправилно е даденото указание от съда за посочване какви са дължимите суми по всеки
един от договорите поотделно – по видове и периоди, тъй като са посочени конкретни
номера на фактури, с посочване на дата на издаване, фактуриран период и размера на
търсената сума по всяка фактура. Счита, че макар и неизпълнени, доколкото е било ненужно
за целите на производството, дадените указания на съдията не оправдават отхвърляне на
заявлението. Моли да бъде отменено атакуваното разпореждане, с което е отхвърлено
1
подаденото заявление, като неправилно и незаконосъобразно, като се реши спора по
същество.
На основание чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не е връчван на
ответната страна.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и
подлежи на разглеждане.
Районен съд Първомай е оставил без уважение заявление вх. 2068/30.11.2021 г.,
подадено от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист, като
е приел, че не са били изпълнени дадените указания за индивидуализация на вземането с
посочване на неговото съдържание (стойност на предоставени далекосъобщителни услуги,
неустойки, лизингови вноски или др., а не сбор от фактурни стойности), номера и датата на
сключване на договора, от който произтича вземането, а ако е за цена на мобилни услуги – и
периода, през който същите са потребявани, както и не са приложени приложимите общите
условия. В обжалваното разпореждане е прието, че препращането към посочените в
заявлението фактури не е достатъчно да създаде у длъжника и съда ясна представа за
визираните индивидуализиращи дълга факти, доколкото по правната си характеристика те
са счетоводни документи, в които доставчикът периодично удостоверява както цената на
мобилното обслужване, и то най-често по всички действащи договори с клиента, така и
други суми като неустойка за забава и/или лизингови вноски и др. Отказът на заявителя да
внесе необходимото пояснение, както и да представи общите условия към договора, като
упътване към електронната им публикация в уебсайта на оператора не е приел за
изпълнение на указанията, е мотивирало съда да приеме, че е налице нередовност на
заявлението, като на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 410, ал. 2, изр. 1 и ал. 3 от
ГПК го е отхвърлил изцяло.
Настоящият състав на съда, след като се запозна с материалите по приложеното
заповедно производство, съобрази доводите на жалбоподателя и прецени правилността на
обжалваното разпореждане, намира частната жалба за неоснователна по следните
съображения:
С разпореждане № 576/01.12.2021 г. заповедният съд е счел, че заявлението е
нередовно, поради което е указал на заявителя в тридневен срок от съобщението да
представи молба, в която да индивидуализира вземането за сумата от 496,47 лева с
посочване на неговото съдържание (стойност на предоставени далекосъобщителни услуги
или др., а не сбор от главници по фактури), номера и датата на сключване на договора, от
който произтича, и ако е за цена на мобилни услуги – и периода, през който същите са
потребявани, като е посочено, че ако се претендират вземания, произтичащи от различни
договорни източници, то всяко едно от тях следва да е отделно индивидуализирано по
основание и размер. Дадени са указания за представяне и на общите условия, приложими
към договора за мобилни услуги, от който произтича процесното вземане. Указано е, че при
2
неизпълнение на указанията в предоставения срок заявлението ще бъде оставено без
уважение.
В изпълнение на така дадените конкретни указания е постъпила молба от заявителя,
с която не са посочени договорите, от който произтича вземането, с предмет мобилни и
интернет услуги, като е изложено становище, че са неправилни указанията на съда да се
посочи какви са дължимите суми по всеки един от договорите поотделно, доколкото е
посочено, че предявените суми са за неизпълнени задължения по конкретно посочени
фактури, с посочен номер на фактура, дата на издаване, фактуриран период и размер на
търсената сума, което е достатъчно за длъжника да установи какво е вземането, което се
претендира от него и да възрази против заповедта. Сочи, че допълнително уточнение е
възможно в исковото производство. Развити са съображения, че не са налице други
нередовности на заявлението, дадените указания за отстраняването им са неправилни,
поради което и не ги е отстранил. По отношение на общите условия към договора е посочил,
че същите се публикуват на страница в интернет, която е активна и достъпна, позволява
извършване на справка от всяко лице, поради което и счита, че е спазена разпоредбата на чл.
410, ал. 3 от ГПК, без да се представят общи условия, освен тези, в тесен смисъл, които са
имплементирани в процесния договор. По съображения, изложени и във въззивната частна
жалба, счита, че вземането, посочено в заявлението не се нуждае от друга конкретизация.
При така посочените обстоятелства и с оглед въведените оплаквания в частната
въззивна жалба, следва да се прецени дали е било правилно даденото указание на съда за
привеждане на заявлението в съответствие с разпоредбата на чл. 410, ал. 3 от ГПК и чл. 410,
ал. 2 от ГПК, препращаща към чл. 127, ал. 1 от ГПК, поставяща условие за редовност
изложение на обстоятелства, на които се основава претенцията, в случая на заявителя.
Заповедното производство е формално, като с оглед целта му - да се провери дали
едно вземане е спорно, законът е поставил изисквания за редовност от външна страна на
заявлението, посочени в чл. 410, ал. 2 от ГПК, като по отношение на съдържанието му,
текстът препраща към уредбата на задължителното съдържание на исковата молба в чл. 127,
ал. 1 от ГПК. Или законът приравнява изискванията по отношение на задължително
съдържание на заявлението и на исковата молба, част от което е индивидуализация на
вземането, с посочване на обстоятелствата, на които се основава искането и в какво се
състои. Правилно е посочено в частната жалба, че препис от заявлението не се изпраща на
длъжника, но това не означава, че може да се пренебрегне законовото изискване за
необходимо съдържание на заявлението, тъй като, от една страна индивидуализацията е
необходима за да може длъжникът да прецени дали да възрази по отношение на вземането, а
от друга, следва, при положение, че длъжникът упражни правото си на възражение, да може
да се направи преценка за идентичност на вземането, предмет на заявлението и предмет на
евентуален иск с правно основание чл. 422 от ГПК. Идентичността между двата предмета
следва да се преценява въз основа на заявлението и исковата молба (в този см. Определение
№ 744 от 28.10.2010г. по ч. т. д. № 731/2010г. на ВКС). Поради това, с оглед спазване
изискването на закона, както и правото на защита на длъжника, следва да е ясно посочено
3
какво представлява вземането, което претендира, а когато се касае до периодично
изпълнение на договорно задължение, следва да бъде посочен и периода, за който се твърди
неизпълнение, както е в конкретния случай. Това не е сторено от заявителя, въпреки
дадените конкретни указания на съда, които настоящия състав счита правилни, тъй като
фактурата не е основание за възникване на задължението, основание, в конкретния случай, е
неизпълнение на конкретно договорно задължение по конкретно договорно
правоотношение, каквото не е посочено, фактурата е счетоводен документ, към който е
недопустимо да се препраща за индивидуализация на вземането, за да преценя съда за кой
период и какво вземане се претендира, още повече в настоящото производство, в което не е
предвидено да се представят и обсъждат доказателства.
Задължение на съда при преценка дали да издаде заповед за изпълнение е да
провери наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, или обоснована
вероятност за наличие на такива, което следва да стори, като се запознае със съдържанието
на договора, всички приложения към него и приложимите общи условия, съгласно
императива на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК. За това и разпоредбата на чл. 410, ал. 3 от ГПК
задължава заявителя да представи тези документи, при положение, че обосновава искането
си с неизпълнение на договорно задължение на потребител. Нормата е императивна.
Нормата е ясна. Представеният договор е писмен и в заявлението е посочено, че
изискуемостта на задължението се определя от посочени текстове в Общите условия,
приложими към договора. Поради това заявителят дължи представянето на общите условия,
приложими към процесния договор, в редакцията, с която потребителят е обвързан, както и
съответно изпълнение на дадените от заповедния съд указания.
С оглед изложеното съдът счита, че с подадената след получаване на указанията на
съда молба не е налице необходимата индивидуализация на вземането, с посочване на
твърдения за юридическите факти, от които произтича претендираното вземане и неговата
изискуемост, не е налице и представяне на общите условия към потребителския договор.
Поради това заявлението не отговаря на изискванията на чл. 410, ал. 2 от ГПК, препращаща
към чл. 127, ал. 1 от ГПК, както и на изискванията на чл. 410, ал. 3 от ГПК, въпреки дадения
срок за изпълнение на указанията на съда.
Предвид горното съдът намира, че разпореждането, с което е отхвърлено
заявлението, следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 60 от 24.01.2022 г., постановено по ч. гр. д. №
696/2021 г. по описа на РС Първомай, с което е отхвърлено Заявление вх. № 2068/30.11.2021
г, постъпило от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”,
ет. 2, офис 4, представлявано от Ю.Х.Ю., за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК срещу Р.
4
ЦВ. Ц., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.********, обл.********, ул. „*******“
№***, и настоящ адрес: гр. ******, обл. *******, ул. „******“ № ****д.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5