О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260333
10.12.2020
г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, Втори състав
на десети декември две хиляди и
двадесета година
в закрито съдебно заседание в
следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
Секретар: Катерина Маджова
като разгледа докладваното от
съдията-докладчик Златев
частно гр.дело № 3378 по описа за 2020 година,
за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба от “А.Т.”- EООД, *** против Разпореждане № 261703/19.10.2020г., поставено по ч.гр.д.№ 4030/2020г. по описа на РС- Ст.Загора, с което е отхвърлено изцяло
заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист срещу М.Г.К. ***. Ч.жалбоподател излага доводи за
неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционния акт, като
сочи подробни съображение за това и моли настоящия въззивен съд да отмени изцяло
негативното за него разпореждане, като бъде издадена заповед за изпълнение за
всички претендирани суми. Моли да му бъдат присъдени направените в настоящото
производство разноски в размер на платена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и данните
по първоинстанционното дело, намери за установено следното:
Първоинстанционното
производство е образувано по заявление от “А.Т.”- ЕООД, *** срещу М.Г.К. *** за издаване на заповед за изпълнение за следните суми: 1 200, 00 лв. – главница; 60, 23 лв.- административни разноски ; 203, 48 лв.- възнаграждение за
предоставено поръчителство ; 243, 39
лв. – договорна лихва върху главницата от 26.12.2018г. до 31.01.2020г.; 159, 65
лв.- законна лихва по договор за кредит за периода от 01.02.2019г. до
17.09.2020г.; 122, 03 лв.- законна лихва по договора за предоставяне на поръчителство от 01.02.2019г.
до 17.09.2020г. и законна лихва от 09.10.2020г. до окончателното изплащане на
сумата. В заявлението е посочено, че вземането произтичало от договор за
потребителски кредит № 1203588/26.12.2018г., обезпечен чрез сключен на същата дата договор за
поръчителство. Посочено е, че заемателят се е съгласил да върне кредита на 13
равни на брой вноски в срок до 31.01.2020г., чиито падежи са посочени в погасителния
план. Длъжникът не бил изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит, а
дружеството- заявител било изпълнило задължението си по договор за
поръчителство, като погасило дължимите суми от страна на длъжника, като към
настоящия момент тези суми не били заплатени на поръчителя.
С
обжалваното разпореждане заповедният РС е отхвърлил заявлението, като е приел, че
искането за издаване на заповед за изпълнение противоречи на закона, тъй като договорът
за потребителски кредит бил сключва в писмена форма за неговата действителност ,а
според чл.11, ал.2 от ЗПК общите условия били неразделна част от потребителския
договор и всяка страница се подписва от страните. Приел е също така, че не било
достатъчно съставянето на електронен документ, за да се приеме, че писмената
форма на чл.10, ал.1 от ЗПК за действителност била спазена. Представеният по
делото договор за потребителски кредит, както и общите условия, не били
подписани от длъжника, поради което договорът бил нищожен, тъй като му липсвал предмет. При това положение
първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло заявлениено за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Въззивният съд счита, че частната жалба е частично основателна- съгласно разпоредбата
на чл.411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение
по реда на чл.410 от ГПК, заявлението трябва да е редовно от външна страна и да
отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 от ГПК, както и
да не противоречи на закона или добрите нрави, длъжникът да има постоянен адрес
или седалище на територията на Р. България и да е с обичайно местопребиваване
или седалище на територията на Р. България по чл.411, ал.2 от ГПК. В конкретния
случай, въззивният съд приема, че не са налице пречките по чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, тъй като между страните е сключен договор за паричен заем от разстояние по
смисъла на който на длъжника е предоставена сумата от 1200 лв. със срок на
издължаване до 31.01.2020г., договорът е сключен по реда на ЗПФУР, в който нормативен акт е
регламентирана възможността за предоставяне на парични кредити от
разстояние,като отношенията между страните в тази връзка се уреждат по
електронен път. Сключването на договора става не чрез саморъчното му подписване
от кредитополучателя, а посредством избиране на един от двата посочени в общите
условия начини- чрез SMS от
идентификационния номер, когато се кандидатства за кредит по телефона, или чрез
кликване върху електронното съобщение линк, като след това се въведе избраната
парола за достъп, която представлява електронен подпис на потребителя. С избора
си да активира съответната препратка линк, потребителят е приел условията на
договора, той се счита за сключен и страните се задължават по него, а наред с
това се считат и обвързани от общите условия, които са неразделна част от
договора. Сключването на договора по реда на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ изключва
приложението на разпоредбите на ЗПК, който се явява общ закон, а ЗПФУР и
ЗЕДЕУУ-специални такива, тъй като установяват различие в правния режим в сравнение с общите норми, в
т.ч и относно реда и начина за сключване на договори. Основателно в частната
жалба се твърди, че правната сила на електронния подпис е равностойна на тази
на саморъчния подпис, и обстоятелството, че процесният договор е представен на
хартиен носител не променя характеристиката му на сключен по електронен път.
Следователно не противоречи на закона
искането за издаване на заповед за изпълнение за вземане по недействителен
договор, но противоречие на закона е несъобразяване с предписанията на
императивни правни норми, като в конкретния случай няма правна норма, която да
забранява сключването на договор кредит от разстояние, като тези особени правоотношения
са уредени изрично със закон.
С оглед на тези съображения, въззивният
съд намира, че обжалваното разпореждане
следва да бъде отменено в частта, с която се иска издаване на
заповед за изпълнение за сумата от 1 200 лв. главница ; 243, 39 лв. за договорна лихва за времето от 26.12.2018г. до 31.01.2020г. ; 159, 65 лв. - законна лихва по договора за кредит от 01.02.2019 г. до
17.09.2020г. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение за сумите от 203,
84 лв.- дължимо възнаграждение за предоставено поръчителство; 122, 03 лв.-
обезщетение за забава върху възнаграждението за поръчителство и 60, 23
лв.-административни разноски са били правилно отхвърлени от заповедния съд, но съображенията на въззивния съд са различни:
Въпреки, че отношенията между кредитора и длъжника
да са представени като регламентирани от отделни договори- за потребителски кредит и за поръчителство, при изложените от заявителя
факти и основания става ясно, че се касае за свързани и обусловени
правоотношения, които не могат да съществуват самостоятелно. Договорът за
потребителски кредит не може да бъде сключен без да е обезпечен, и е налице
договорна обвързаност между кредитора и поръчителя. Налице е също така дълг по
кредитно правоотношение, с уговорени акцесорни плащания
и те следва да се разглеждат като едно цяло. Зад обособяването на отношенията
по обезпечаване на кредитното правоотношение в отделен договор, ясно прозира
целта да се заобиколи закона и забраната за уговаряне на допълнителни такси във
връзка с усвояването и управлението на договора съгласно чл.10, ал.2 от ЗПК.
Видно е, че ангажиментът към поръчителя е неделим от основния по кредитното
правоотношение и затова следва да се включи в общия размер на разходите по
кредита. Плащането на тази такса е уговорено като приоритетно,дори пред
основното задължение по кредитното правоотношение, от което ясно прозира целта
му- да обезпечи гарантиран доход, без да има сигурност в насрещната престация,
което като последица води до неоснователно обогатяване както на кредитодателя,
така и за поръчителя.
Съгласно разпоредбата на чл.10а от ЗПК
кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни
услуги, свързани с договора, следващата алинея обаче забранява на кредитора да
изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита предвид чл.10а, ал.2 от ЗПК. Разпоредбата на чл.10а, чл.4
от ЗПК изисква видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисионни да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит. В случая административните разноски за извънсъдебно
събиране на вземането не са индивидуализирани, а са определени общо и не е ясно
за какво са и дали реално такива са направени. Предвид противоречието й с
императивни правни норми, клаузата в договора за административни разноски на
основание чл.21, ал.3 от ЗПК се явява нищожна.
Разноски за настоящото производство не се дължат, тъй като се развива без
участието на длъжника.
Въззивното Определение е окончателно и не подлежи на обжалване пред по-
горен съд.
Ето защо воден от горните мотиви,
въззивният ОС- Ст.Загора
О
П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане № 1703/19.10.2020г., поставено по ч.гр.д.№ 4030/2020г. по описа на Районен съд- Стара Загора, в частта,
в която заявлението на “А.Т.”- ЕООД, ***за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу М.Г.К.
*** за сумата от 1 200 лв. за главница; 243, 39 лв. за договорна лихва за времето от 26.12.2018г. до 31.01.2020г. и 159, 65 лв. за законна
лихва за периода от 01.02.2019г. до 17.09.2020г. е отхвърлено, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА :
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по заявлението на “А.Т.”- ЕООД, ***за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу М.Г.К. *** за сумата от 1200 лв. за
главница; 243, 39 лв. за договорна лихва за времето от 26.12.2018г. до 31.01.2020г. и 159, 65
лв. за законна лихва за периода от 01.02.2019г. до 17.09.2020г., заедно със
законната лихва, считано от датата на заявлението.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1703/19.10.2020г., поставено
по ч.гр.д. № 4030/2020 г. по описа на РС- Ст.Загора в
останалата му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: