МОТИВИ към присъда №7/13.03.2018 год., постановена по нох.дело №357/2017
год.
по описа на ОС-Перник
С обвинителен акт Окръжна прокуратура
гр.Перник е повдигнала обвинение против Ц.В.К. -
роден на *** ***,
жител и живущ ***, българин с българско гражданство, със *** образование,
безработен, неженен, осъждан, ЕГН:
**********
ЗАТОВА, ЧЕ:
На 10.10.2017 г. около 05.10 ч. в гр. Перник, кв.
"Църква" до бившия завод „Пектин",
отнел чужди движими вещи /дамска чанта, съдържаща портфейл, лична карта, карта за „БДЖ", карта за метро, връзка ключове, лични
документи и сума пари - 25 лв., 5 евро и 10 долара/ от владението на В.А.Т. на
стойност 175,43 лева, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил
за това сила /избутване на тялото, скубане и поваляне на земята/, като
престъплението е било извършено в условията
на опасен рецидив - извършил престъплението, след като
е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко
от една година и след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер и изпълнението на наказанието по тях, не
е било отложено по чл.66 от НК -
престъпление
по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл. 198 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б."а" и б. „б" от НК.
Представителят на Окръжна прокуратура
гр.Перник поддържа повдигнатото обвинение и предлага на подсъдимия да се наложи
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 10 години, което подсъдимият да изтърпи
при първоначален „ строг„ режим.
Защитникът на подсъдимия - адв.В.
е изложил съображения,че обвинението не е доказано по несъмнен и категоричен
начин, така както изисква разпоредбата на чл.303, ал.2
от НПК и моли съда да постанови оправдателна присъда.
Подсъдимият не се признава за виновен и твърди, че няма нищо общо с
инкриминираното деяние и моли да бъде оправдан.
Пернишкият окръжен съд като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, намери за установено следното:
На 10.10.2017 год. около 05,10 часа пострадалата В.Т., която живее
в *** излязла от жилището си и както обичайно се насочила към ж.п. спирка ***, за
да хване влака за гр.София, където
същата работи. В себе си носела дамска чанта и торбичка с дрехи. Над бившия завод „Пектин“ същата забелязала мъж който тича и помислила, че спортува. В един момент Т.
усетила как някой я сграбчил отзад,
като
я хванал през врата и започнал да диша в ухото и. С едната ръка нападателят я
хванал силно за косата и започнал да я дърпа, а
с другата ръка започнал да опипва тялото и.
Съборил
я на земята и Т. започнала силно да крещи и да се моли да я пусне. В един момент нападателят грабнал
дамската и чанта като побягнал в посока към завод „Пектин“
и се скрил в храстите. В
дамската си чанта Т. носела портфейл, лична карта, карта
за „БДЖ", карта за метро, връзка ключове, лични документи и сума пари - 25
лв., 5 евро и 10 долара. Т.
възприела, че
мобилният и телефон е паднал на земята и като го взела незабавно позвъняла на
тел.112, за да потърси помощ. Незабавно на мястото на
произшествието се озовали полицейските служители М.Й., А.С. и К.К.. На тях пострадалата разказала за
случилото се,като дала описание за начина по който изглежда нападателят и.
Обяснила, че
е видяла добре лицето и го описала като висок, слаб
мъж с черни дрехи, като горната дреха била суичър с
качулка.
Свидетелите К.К.
и А.С. закарали пострадалата до домът и,
тъй
като същата било много уплашена. Междувременно свид.М.Й.
тръгнал в посоката показана от пострадалата.
Обхождайки
района пред завод “Пектин“ срещу гуми център „Експрес“ Й. забелязал в далечината да пресича лице към
офиса на „Еконт“.
Й.
се затичал към него и му казал да остане на място. Когато приближил към лицето свид.Й. установил,
че
това е криминално проявеният Ц.К.,
който
отговарял на описанието дадено от пострадалата. Отнетата
от пострадалата дамска чанта не била намерена у подсъдимия. Й. завел подсъдимия пред гуми
център „Експрес“,
където пристигнали и останалите му колеги.
Там
на светлината забелязали, че по крачолите на долната дреха има чички от храсти. Подсъдимият бил във видимо нетрезво
състояние и отричал да е извършил каквото и да е престъпление. К. бил закаран в дежурната част на
02-РУ гр.Перник, където
по-късно била закарана и пострадалата.
В
този смисъл са показанията дадени от свид.М.Й., А.С. и К.К..
На 10.10.2017 год. за времето от 11,00 до 11,15
часа било проведено разпознаване оформено с протокол за разпознаване на лица /л.22
от ДП/, при което сл.процесуално действие пострадалата В.Т. разпознала
подсъдимия Ц.К. като извършител на престъплението. Видно от същия протокол В.Т.
е обяснила, че е разпознала Ц.К. по следните особености: „Лицето, което ме нападна беше със същото
телосложение, слаб
и висок. Имаше същото издължено лице като
това на мъжът под №2. Лицето, което ме нападна беше със същите
тъмни дрехи“.
На същата дата В.Т. е била разпитана и
като свидетел.
Видно от Докладна записка УРИ
№313р-12229/11.10.2017 год. /лист 70 от ДП/ на 10.10.2017 год.
около 08,00 часа районът на завод „Пектин“, както и около завода в радиус
около 500-1000 метра бил щателно претърсен, включително и със следови кучета,
но
отнетата от В.Т. дамска чанта не била намерена.
От проведената съдебно оценителна
експертиза е установено, че общата стойност на отнетите от Т. вещи възлиза на
175,43 лв. /л.25
от ДП/.
Разпитан на досъдебното производство, както и на съдебното следствие като
подсъдим Ц.К. категорично отрича авторството на деянието като дава едни и същи
обяснения за времето на придвижването си в района, както и за местата по които
същият е преминал. Обяснява, че на 09.10.2017 год. цяла вечер е бил в къща в кв.“***“
на ул.“***“,
където живее заедно с приятелката си А.Б..
Там
двамата са изпили една бутилка с ракия, като на 10.10.2017 год. около 04-04,30 часа К. е тръгнал да се види с
неговия работодател И., който живее в „***“ в кв.***, за да разбере дали този ден да ходи
на работа. Обясненията
на подсъдимия в тази част се подкрепят от показанията на неговата приятелка А.Б..
Подсъдимият обяснява, че
е минал по малките улички и е излязъл на главната улица за към кв.“***„. Вървял
по посока завод „Стомана“ като е минал по черния път покрай морга за стари
автомобили преди фирма „Метал Трейд“. Пресякъл влаковата релса и външната
магистрала и преминал през една тръба от където се минава на пряко. След като установил, че камиона на неговия работодател
не е пред блока К. решил да се върне обратно в къщата на ул.“***“ в кв.***. На връщане минал покрай клуб
„Маракеш“ в кв.Изток и ресторант „Казабланка“. От
там минал на гара Даскалово под новия подлез и се насочил към депо за камиони,
където има голяма табела с надпис „Савиа“. Преминал
покрай ресторант „Регал“ и фирма „Еконт“,
като вървейки по тротоара от страна на фирма „Еконт“ и
преди Кметството бил спрян от служител на полицията и в последствие бил
задържан. Обяснил е, че през местата, по които е минал има видеонаблюдение
и е поискал да бъдат иззети и прегледани видеозаписите от камерите.
По делото е проведена видео-техническа
експертиза на записи от камери на фирма „Автоексперт“,
фирма „Савиа“ и фирма „Метал Трейд“. Видно от заключението от записа на
камерата от фирма „Метал Трейд“ в 05.14.26
часа
в полезрението на камерата влиза силует на едно лице, което се движи по ул.“Владайска възстание„ в посока към фирма „Стомана“, лицето излиза извън кадър в
05.15.09 часа. Лицето
носи торбичка или пакет в дясната си ръка.
Не
се установява обаче това лице да е с качулка на главата /л.90 от ДП /. От записа на камерата на фирма „Савиа“ се установява,
че
в 05,19,52 часа в полезрението на камерата влиза лице от видимо мъжки пол като
същото се движи през подлеза в посока от ж.п. спирката към кв.“Църква“. Лицето е с вдигната качулка на
главата и пуши цигара. В
05.20.10 часа лицето излиза извън полезрението на камерата. От записа на камерата на фирма „Автоексперт“ се установява, че
лице от видимо мъжки пол влиза в полезрението на камерата в 05.28.13 часа, като
лицето е вдигната качулка на главата.
В
05.20.10 лицето излиза извън полезрението на камерата.
Вещото лице е дало заключение, че ниската резолюция на
изследваното изображение, отдалечеността
и гледната точка на камерите водят до загуба на детайли в изображението, което
не дава възможност за извличане на устойчиво различими, частни и общи
идентификационни признаци. Резултатът
от проведения анализ позволява да се направят изводите, че в случая извлечените фотокопия
относно лица са годни за евентуално разпознаване, базирано
на общи белези, но не и за категорична идентификация.
Резултатът от проведената
видео-техническа експертиза дава основание да се предполага, че някое от заснетите от трите
видеокамери лице е именно подсъдимият,
по
маршрутите за които същия обяснява,
че
е преминал.
В съдебно заседание от 01.03.2018 год. подсъдимият е дал обяснения, че по време на разпознаването
същият е бил въведен в стаята за разпознаване с още 3 или 4 лица от турски
произход, които били с работни дрехи, целите изцапани с боя или латекс и при
разговор с тях те му обяснили, че
са от кърджалийско село и работели на блоковете по санирането и от полицията са
ги свалили от някакъв блок и са ги докарали за разпознаването. В този смисъл твърди, че разпознаването е било опорочено.
Обясненията на подсъдимия в тази част се подкрепят от приложения на лист 22 от
ДП протокол за разпознаване, видно
от който, заедно
с подсъдимия са въведени за разпознаване лицата Е.И., К.С. и С.И.. Очевидно това са лица от турски
произход. Разпитана
като свидетел в същото съд. заседание
пострадалата В.Т. е заявила, че
преди разпознаването е пила успокоителни
- мента, глог, валериан и валидол, а по време на самото разпознаване е била много
напрегната. Показанията
на тази свидетелка в тази им част се потвърждават от показанията на свидетеля-полицейски
служител М.Й.. В съд.заседание на 01.03.2018
год.
същият е заявил: „…На място установихме жена в доста неадекватно състояние, плачеше, беше уплашена…“. Разпитана като свидетел в съд.заседание
от 01.03.2018 год.
В.Т. е заявила: „…Не усетих мирис на алкохол от човека, който ме дърпаше….Имаше
разпознаване в полицията. Тогава
разпознах нападателя си. Казано честно човека който видях там ми заприлича на
момчето което ме нападна….Може би човека който съм видяла ми е заприличал на
нападателя и посочих подсъдимия…Тогава бях много уплашена, бях почти в
безсъзнание….Когато дойдох на 5-ти /има предвид 05.02.2018 год. когато е насрочено
разпоредителното заседание по делото/ и сега пак го гледам, това не е човека
който ме нападна…Първо като гледах подсъдимия той е много слаб, докато
нападателят ми беше по-едър и по-висок от подсъдимия и ако той застане и ме
хване по същия начин няма да е това което беше. Аз
много добре си спомням как ме хвана той…..Сега като гледам подсъдимия той е малък
мъж. Нападателят ми беше спортен мъж. Този е малък, аз бих се защитила от мъж като него
колкото и уплашена да бях…Лицето каза „Дай си чантата“ и имаше дрезгав глас…“.
На съдебния състав прави впечатление, че
навсякъде в показанията си, и в досъдебното производство и на съдебното
следствие свидетелката В.Т. навсякъде набляга на това, че нападателят и е имал дрезгав
глас. В съдебно заседание от 01.03.2018 год. тази свидетелка като възприе
гласа на подсъдимия заяви: „Чух гласа на подсъдимия. Това не е гласа на моя нападател“.
Изхождайки от принципа за непосредственост по чл.18 НПК настоящият съдебен
състав възприе, че
гласа на подсъдимия не е дрезгав и няма някакви особености.
В последната си дума подсъдимият е
обяснил, че намерените по крачола му чички най-вероятно са оставени по преминаването му по една
пътека преди заведението „Маракеш“ при ресторант „Казабланка“, която пътека
води до високите блокове. Заявил е, че съчувства на пострадалата, тъй като
неговата майка преди време е била нападната по същия начин.
Гореизложената фактическа обстановка се
установява от обясненията на подсъдимия, от показанията на пострадалата В.Т.,
от показанията на свид. А.Б., М.Й.,А.С., К.К., както
и от заключенията по проведените съд.оценителна и видео-техническа експертиза.
С оглед на гореустановената
фактическа обстановка се налагат следните изводи: По време на задържането от
полицейските служители подсъдимият Ц.К. е бил във видимо нетрезво състояние, докато пострадалата Т. не е усетила
мирис на алкохол от нападателя си въпреки,
че
същият е дишал във врата и ухото и.
Подсъдимият
няма дрезгав глас, за какъвто говори пострадалата, че е възприела такъв от нападателя
си. В обясненията си подсъдимият описва
времето и маршрутите,
по които е минал, като
заключението по проведената видео-техническа експертиза дава основание да се
предполага, че на две от камерите заснетото с качулка лице е именно
подсъдимият. Отнетите
инкриминирани вещи не са намерени у подсъдимия, нито при последвалото прецизно
претърсване в района на завод „Пектин“ включително и
със следови кучета. За
намерените по крачола на анцуга чички подсъдимият
дава логично обяснение. Единственото
сериозно доказателство в подкрепа на обвинението е проведеното на 10.10.2017 год.
разпознаване, където
пострадалата Т. е разпознала подсъдимия.
Това
доказателство обаче във фазата на съдебното следствие е сериозно разколебано с
оглед обясненията на подсъдимия относно участието на лица от турски произход,
които били с изцапани работни дрехи и не са били с външност, сходна с тази на
подсъдимия /чл.171, ал.2 от НПК/, така и с оглед на показанията на свид. В.Т., която е категорична, че по време на разпознаването е
била объркана и че подсъдимият не е лицето,
което
я е нападнало.
В заключение се налага изводът, че
събраните по делото доказателства са крайно недостатъчни, за да се формира извод за виновност
на подсъдимия, който
извод да се налага по несъмнен и категоричен начин,така както изисква
разпоредбата на чл.303, ал.2 от НПК.
Поради
това и тъй като присъдата не може да почива на предположения, то съдът на
основание чл.304, пр.2-ро
от НПК /тъй като не се установи,
че
деянието е извършено именно от подсъдимия/ настоящият съдебен състав призна
подсъдимия Ц.К. за невиновен и го оправда по повдигнатото обвинение по чл.199, ал.1, т.4,
вр. с чл.198, ал.1, вр. с
чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК.
Водим от гореизложеното съдът постанови диспозитива на присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: