№ 477
гр. София, 23.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20241000500521 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
С решение от 03.01.2024г по гр.д. № 4055/2022г СГС, ГО, І-2 състав е осъдил
ЗАД“ОЗК-Застраховане“АД да заплати на М. С. А. сумата от 70 000лв,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ПТП ,
настъпило на 24.12.2022г, причинено от водач , застрахован по договор за ЗЗГО при
ответника, като е отхвърлил иска до претендираната сума за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди за сумата над 70 000лв до 250 000лв. Съдът е приел, че по
делото се установява съпричиняване на увреждането от страна на ищеца в обем на
50%. С решението си съдът е възложил разноските по делото съобразно изхода от
спора и доказаните разноски от страните.
Решението на СГС е влязло в сила, като необжалвано, в осъдителната част, както
и в частта, с която искът е отхвърлен за сумата над 200 000лв.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца М. А., представляван от адв.
Я. Д., в отхвърлителната част за сумата над 70 000лв до 200 000лв Въззивникът счита,
че решението в посочената част е постановено в нарушение на материалния закон и е
необосновано. Поддържа, че определеното обезщетение по размер е занижено, не е
1
справедливо, че не са съобразени всички претърпени от ищеца болки и страдания, че
не са съобразени всички относими към размера на обезщетението обстоятелства.
Оспорва и приетия обем на съпричиняване, като подържа ,че е завишен. Счита,че
съпричиняването е не повече от 20 %, тъй като приноса на ищеца не е толкова занчим
за настъпването на ПТП. Ето защо, моли апелативния съд , след като съобрази
установените болки и страдания, претърпени от ищеца, да постанови решение, с което
да отмени решението на СГС в обжалваната част и да постанови ново, с което да уважи
предявеният иск до сумата от 200 000лв.
Ответникът по жалбата , ответник пред СГС, ЗАД „ОЗК-Застраховане”АД
депозира писмен отговор на въззивната жалба, с който я оспорва. Заявява, че
решението на СГС е правилно и законосъобразно , а определеният размер на
обезщетението за неимуществени вреди- справедлив и съобразен с вредите на ищеца.
Поддържа, че от доказателствата по делотосе установява, че ищецът не е положил
минимални грижи за собствената си безопасност, че е допуснал нарушение на
правилата за движение по пътищата. Посочва възражение за съпричиняване
недопуснато от СГС , а именно алкохолно повлияване на ищеца.
В о.с.з. въззивникът М. А. се представлява от адв. З., която заявява, че поддържа
въззивната си жалба, моли същата да бъде уважена по съображения изложени в нея.
Претендира разноски по делото , за които представя списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемата страна ЗАД ОЗК Застраховане АД се представлява в о.с.з. от адв.
К., която моли решението на СГС да бъде потвърдено. Претендира разноски по делото
, за които представя списък по чл.80 от ГПК.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР
№ 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Решението е частично неправилно по съображения , развити във
въззивната жалба.
По делото се установява от фактическа и правна страна следното:
2
Предявен е иск за заплащане на обезщетение от ищец , пострадало лице / по
смисъла на чл.478 от КЗ/ против застраховател, сключил договор за застраховка ГО с
увреждащото лице. При така предявеният пряк иск от увреденото лице следва да се
установи по делото наличието на застрахователно правоотношение между ответника-
застраховател по застраховка ГО и увреждащото лице, породено от договор за
застраховка ГО , както и наличието на основание за ангажиране на застрахователната
отговорност на застрахователното дружество, което отговаря за вреди причинени от
деликтното поведение на застрахования. Т.е. следва да се установи, че застрахованото
по застраховка ГО лице е причинило виновно и противоправно вреди на ищеца, като
следва да се установи както причинната връзка между поведението на застрахования и
вредите на пострадалото лице, така и размера на обезщетението, което би
компенсирало претърпяните вреди.
С влязлото в сила първоинстанционно решение по делото/ ищецът обжалва
решението в отхвърлителната му част и решението на СГС е влязло в сила за
обезщетението за неимуществени вреди за сумата от 70 000лв / се установяват със
сила на пресъдено нещо горепосочените предпоставки за ангажиране на отговорността
на застрахователя по договор за ЗЗГО. Между страните по делото и за съда е
установено по обвързващ начин, че ЗАД ОЗК Застраховане АД дължи на ищеца
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени при ПТП, настъпило
на 24.12.2021г от водач, ползващ се от застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” , сключена с ответника.
Спорни пред настоящата инстанция са въпросите за размера на дължимото се от
ответника на ищеца обезщетение, определен по реда на чл.52 от ЗЗД както и за
наличието и обема на съпричиняване на деликта или увреждането от страна на ищеца.
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Определянето на справедливо обезщетение е
свързано с преценката на конкретно съществуващи обстоятелства по всяко дело като
например характер и тежест на уврежданията, обстоятелства, при които са настъпили,
интензитет и продължителност на болките и страданията, физически и психически
последици от уврежданията, възрастта на пострадалия, както и конкретните
икономически условия в страната към момента на увреждането, а като ориентир за
последните и нивата на застрахователно покритие към същия момент. Тези
обстоятелства следва да се преценят в съвкупност за да се обоснове извод кой е
справедливият размер на дължимото обезщетение за конкретни неимуществени вреди.
Обективно по делото е установено, че към момента на ПТП ищецът е бил на
45години.
В о.с.з. на 28.04.2023г е изслушан свидетеля К. Г., участник в процесното ПТП,
водач на тролейбус в Столичен електротранспорт, който установява, че на Бъдни вечер
3
е управлявал тролейбус по ул. Раковска, когато видял човек с количка срещу него
вдясно на пътното платно. Човекът бил видимо неадекватен, криволичел. Свидетелят
установява, че спрял тролейбуса, за да изчака колите насреща и да заобиколи
пешеходеца. Тръгнал да заобикаля, след което усетил удар, слязъл и видял пешеходеца
да кърви и да се държи за крака. Свидетелят установява, че пешеходецът се е движил
на разстояние от тротоара, колкото е била широка количката. Установява, че
пешеходецът се е движил по нанадолнище. Според свидетелят ударът е бил със
задната дясна гума. Свидетелят установява, че ударът е настъпил когато тролейбусът е
потеглял, за да заобиколи пешеходеца и тогава усетил подскачане.
В о.с.з. на 17.11.2023г е изслушано заключение на вещото лице А., който сочи, че
ПТП е настъпило на 24.12.2021г около 18.30ч по ул. Г.С. Раковски, в тъмната част на
денонощието, но при ясно време и добра видимост. Според вещото лице когато
тролейбусът наближавал кръстовището с ул. Врабча срещу него се движил в дясната
част на платното за движение пострадалият пешеходец М. А., който бутал пред себе си
малка количка. Виждайки пешеходецът водачът на тролейбуса започнал да намалява и
да отклонява движението си наляво, като с левите колела застъпил разделителната
маркировка. Спрял, за да изчака насрещно движещите се автомобили. Когато потеглил
настъпил сблъсък на количката с тролейбуса, вероятно преди задно дясно колело,
което е причинило загуба на равновесие на пешеходеца, който е паднал върху асфалта
и е бил прегазен десния му крак. Според вещото лице основна причина за опасната
ситуация са действията на пешеходеца, който се е движил по пътното платно без
светлоотразителна жилетка бутащ ръчна количка и под влияние на алкохол. Вещото
лице сочи, че на място е имало тротоари, по които пешеходецът и количката са
можели да се движат. Вещото лице сочи, че ПТП не би настъпило още ако водачът на
тролейбуса е бил изчакал пешеходецът, а не е предприемал заобикаляне, при което
след определен момент пешеходецът остава невидим за водача. Според вещото лице
скоростта на тролейбуса към момента на ПТП е била около 22 км/ч. Мястото на
прегазване на десния крак на пешеходеца е на около 1.90м вляво от десния край на
платното за движение. Установява още, че пешеходецът през цялото време е виждал
тролейбуса, а водачът на тролейбуса при заобикалянето на пешеходеца след определен
момент нямал видимост към него, поради пречупването на тролейбуса.
По делото е изслушана СМЕ, изготвена от в.л. д-р М., който установява, че
вследствие на ПТП ищецът е получил травматичен шок, размачкване на тъканите на
дясна подбедрица и ходило със счупване на петната кост и изкълчване на тало-
навикуларната става. Вещото лице установява, че състоянието му е било опасно за
живота. Касае се за тежко телесно увреждане, което е било лекувано реанимационно,
оперативно- десния долен крайник е ампутиран до ниво бедро, медикаментозно.
Вещото лице установява, че пострадалият е бил изписан на 04.01.2022г.Според вещото
лице претърпените от ищеца болки са били много силни. След ампутацията ищецът е
4
продължил да изпитва болки, които са били от оперативната рана, развитието на
постоперативен хематом и оток, прерязването на основните нерви, инервиращи
крайника. Той е изпитвал фантомни болки, което е можело да продължи месеци наред.
Според вещото лице болките продължават при евентуално протезиране на крайника,
както и при поставянето и ползването на протезата.
В о.с.з. на 14.07.2023г е изслушан и свидетелят К., първи братовцед на ищеца,
който установява, че сестрите на М. трябва да го гледат, да го къпят, да му готвят , тъй
като той не може да работи, не може да се движи и не се чувства добре. Свидетелят
установява, че М. се придвижва с патерици, но не се чувства добре физически.
Свидетелят установява, че М. чувства болки в липсващия крак. Свидетелят
установява,че за М. сякаш животът е свършил.
Съдът счита, че може да кредитира свидетелските показания, доколкото същите
се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал , не се
опровергават от изслушаната СМЕ и свидетелят описва лично възприети от като
очевидец факти.
С оглед установените претърпени неимуществени вреди, като съобрази
претърпените от ищеца травми – травматичен шок и състояние опасно за живота,
премазване на крака, наложило ампутация на десен долен крайник до ниво бедро, като
съобрази претърпяната оперативна интервенция, силните и продължителни болки,
които ищецът е търпял, внезапната и необратимата промяна в неговия живот-
невъзможността за самостоятелен живот и грижа за себе си, необходимостта от помощ
в ежедневието съдът приема , че по справедливост паричното обезщетение на ищеца
за претърпени неимуществени вреди възлиза на сума от 160 000лв. При определяне на
обезщетението за неимуществени вреди следва да се съобразят конкретните,
индивидуални и субективни изживявания на ищеца и спрямо тях да се определи
дължимото се обезщетение. При определяне на дължимите се по справедливост вреди
съдът съобразява и момента на настъпване на вредата- м.12.2021г , както и стандарта
на живот в страната към този момент, доколкото обезщетението не следва да служи за
неоснователно обогатяване.
По отношение на възражението за съпричиняване
Пред настоящата инстанция въззивникът оспорва наличието на съпричиняване и
сочи,че дори и да се приеме,че такова има то е в много по-нисък обем от приетите 50%
от първоинстанционния съд.
Съгласно разясненията , дадени от ВКС с ТР № 1/2014г по т.д. № 1/2014г на
ОСТК, за да се приеме съпричиняване следва да се установи наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, но не и вина. Приносът на увредения може да се изрази в действие или
бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до
5
настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен..
В отговора на исковата молба ответникът прави възражение за допуснато
нарушение от ищеца като пешеходец поради движението му по пътното платно, не е
ползвал наличния тротоар, като не се е съобразил с движението на автомобилите.
Софийски градски съд не е допуснал като възражение за съпричиняване
твърдението на ответника, че към момента на ПТП ищецът е бил силно алкохолно
повлиян, поради което такова възражение за съпричиняване следва да се приеме,че не е
надлежно въведено в процеса.
Възражението за съпричиняване е доказано от застрахователя. По делото от
изслушания свидетел Г. и от неоспорената САТЕ се установява,че ищецът се е движил
по пътното платно, при наличие на тротоар, достатъчно широк, за да се движи по него
с бутаната от него количка и не се е съобразявал с движението на автомобилите покрай
него. Установява се, че ищецът е имал непрекъсната видимост към заобикалящия го
тролейбус.
Така установеното поведение на ищеца е в противоречие с разпоредбите на
чл.108, ал.1 от ЗдвП. Наличието на достатъчно широк тротоар в района на ПТП,
установено от изслушаната САТЕ, прави неприложимо изключението по чл.108,
ал.2,т.2 от ЗДвП, позволяващо движение на пешеходци по пътното платно. От
установеното като поведение на ищеца може да се направи извод, че той не е направил
и минимално усилия за запазване на своя живот и здраве, не се е съобразил с
движещите се МПС и се е поставил в завишен риск, който се е реализирал.
Повдедението му е противоправно, в нарушение на разпоредбите на ЗДвП и се намира
в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Това е така, защото ако ищецът
не се беше движил по пътното платно ПТП не би настъпило. Съдът приема,че при така
установеното обемът на приноса на ищеца за настъпване на ПТП и за неговото
увреждане е в размер на 50%, като вината на пешеходецът за настъпване на деликта е
поне толкова, колкото и на водача на тролейбуса..
При така възприетия обем на съпричиняване и определеното по-горе по размер
обезщетение за неимуществени вреди съдебният състав пирема,че предявеният иск за
заплащане на обезщетение за вреди, претърпени от ПТП следва да бъде уважен за
сумата от 160 000лв, от която сума 80 000лв следва да се възложат за плащане върху
застрахователя.
Върху определената главница се дължи законна лихва от 19.04.2022г, както е
прието от първоинстанционния съд и необжалвано от страните.
Изводите на двете съдебни инстанции частично не съвпадат.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която исковата
претенция е отхвърлена за сумата от 70 000лв до 80 000лв и в тази част предявеният
иск следва да бъде уважен, като върху главницата следва да бъде присъдена лихва за
6
забава считано от 19.04.2022г. В останалата обжалвана част първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските:
При този изход от спора решението на СГС следва да бъде изменено в частта за
разноските.
Против размера на възприетите от СГС разноски на страните, направени пред
първата инстанция, няма постъпила жалба по чл.248 от ГПК, поради което тези
размери обвързват и настоящия състав.
С оглед изхода от спора на ищеца се дължат разноски в размер на още 14лв,
направени пред СГС , а на пълномощника на ищеца се дължи възнаграждение от още
261.20лв, до общо дължимия се размер при така уважения иск от 2089.60лв.
Решението на СГС следва да бъде отменено в частта, с която ищецът е осъден да
заплати на ответника разноски за сумата над 5761.64лв.
Застрахователят дължи държавна такса по сметка на СГС в размер на още 400лв, а
по сметка на САС дължи държавна такса в размер на 200лв.
Пред настоящата инстанция и двете страни претендират разноски.
На адв. Д. се дължи възнаграждение за защита пред въззивната инстанция в
размер на 2089.60лв, съобразно уважената част от жалбата .
Застрахователят претендира разноски в размер на 20685лв, като не е направено
възражение за прекомерност на разноските. С оглед изхода от спора на застрахователят
следва да се възстановят разноски в размер на 14065.80лв с ДДС.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 21 от 03.01.2024г , постановено по гр.д. № 4055/2022 на
Софийски градски съд , ГО, І-2 състав в частта, с която е отхвърлен предявения иск от
М. С. А. против ЗАД ОЗК- Застраховане АД за сумата от 70 000лв до 80 000лв-
претендирано обезщетение за неимуществени вреди, както и в частта , с която М. С.
А. е осъден да заплати разноски по делото за сумата над 5761.64лв и ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД ОЗК Застраховане АД с ЕИК ********* да заплати на М. С. А. с
ЕГН ********** сумата от още 10 000лв, представляващи разликата между
присъдените 70 000лв и дължимите се 80 000лв- обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 24.12.2021г, на осн. чл. 432,ал.1 от КЗ,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.04.2022г до окончателното й
7
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 21 от 03.01.2024г , постановено по гр.д. №
4055/2022 на Софийски градски съд , ГО, І-2 състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗАД ОЗК Застраховане АД с ЕИК ********* да заплати на адв. Я. Д.
от САК сумата от още 261.20лв- възнаграждение за защита пред СГС, както и сумата
от 2089.60лв- възнаграждение за защита пред САС, на осн. чл.38 от ЗА.
ОСЪЖДА ЗАД ОЗК Застраховане АД с ЕИК ********* да заплати на М. С. А. с
ЕГН ********** сумата от още 14.00лв- съдебно-деловодни разноски, на осн.
чл.78,ал.1 вр. чл.81 от ГПК.
ОСЪЖДА М. С. А. с ЕГН ********** да заплати на ЗАД ОЗК Застраховане АД с
ЕИК ********* сумата от 14065.80лв с ДДС- разноски, направени пред настоящата
инстанция, на осн. чл.78,ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД ОЗК Застраховане АД с ЕИК ********* да заплати по сметка на
Софийски градски съд сумата от още 400лв- държавна такса , а по сметка на Софийски
апелативен съд сумата от 200.00лв- държавна такса, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните , при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8