РЕШЕНИЕ
№ 38
гр. Велико Търново, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20224110101006 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен иск за изменение на постановени със
съдебно решение мерки относно упражняване на родителски права, режим на лични
отношения и издръжка за ненавършило пълнолетие дете, с правно основание чл.59, ал.9 от
СК и насрещен иск по чл.127а ал.2 от СК.
В исковата молба се излагат твърдения, че с решение по гражданско дело *****. по
описа на ВТРС е одобрено споразумение, с което упражняването на родителските права по
отношение на детето А*** са предоставени на майката А., за бащата Я. е определен режим
на лични отношения и да заплаща издръжка за детето. Сочи се, че на ****. ищецът получил
нотариална покана, с която ответницата го уведомява, че заминава за Г*** и го кани да
поеме грижите за детето А. Ищецът заявява, че на 08.04.2022г. ответницата му предала
детето и му го оставила да се грижи за него за постоянно. С оглед изложеното ищецът
отправя искане да бъдат предоставени на него упражняването на родителските права по
отношение на детето А, като бъде определен режим на лични отношения на майката с
детето, посочен в исковата молба и майката да заплаща издръжка за детето в размер на
180лв. месечно. Претендира разноски.
По делото е постъпил отговор на исковата молба, в който ответницата заявява, че
бащата на детето няма необходимите родителски качества и възможност да се грижи за него,
няма постоянна работа и собствен дом.
В срока за отговор ответницата предявява насрещен иск с правно основание чл.127а
ал.2 от СК, който е приет за съвместно разглеждане в настоящото производство. С
1
насрещния иск ищцата по него заявява, че ответникът не дава съгласие детето да пътува в
чужбина, поради което отправя искане съдът да постанови решение заместващо липсата на
съгласие на бащата за пътуване на детето А до Г, придружено от майка си.
Ответникът по насрещния иск е депозирал отговор, с който е оспорил насрещната
искова претенция, по съображения изложени в отговора.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
Ищецът и ответницата са родители на малолетното дете А Я.ов С., роден на ****.
С влязло в сила съдебно решение ******** по описа на ВТРС е утвърдено
постигнатото между страните споразумение по чл.127 ал.1 от СК, с което родителските
права спрямо малолетното дете А Я.ов С. се предоставят за упражняване от майката А. А.
Я., като за бащата Я. А. С. е определен следния режим на лични отношения с детето, както
следва: всеки понеделник и всяка събота от месеца от 10 часа сутринта до 20 часа вечерта,
като бащата взема и връща детето от и на местоживеенето на майката. - През лятото по
десет дни, когато бащата е в платен годишен отпуск в един от месеците- юли или август на
съответната година.
По делото е представена нотариална покана от майката А. Я. до бащата Я. С. от
****., в която е посочено, че се налага да замине за Г ,където да работи за около три месеца
и отправя искане бащата да поеме през този период грижата за детето А или да даде
разрешение детето да пътува в чужбина за посочения период.
По делото е представено допълнително споразумение от *****към трудов договор от
****, сключено между работодател „Я*** ЕООД с.Р и ищеца Я. А. С., по силата на което
ищецът полага труд като „работник, промишлено производство“, при основно трудово
възнаграждение ***лв., както и е представено удостоверение за получавания месечен доход,
за период една година.
От социалния доклад, представен по делото от ДСП****, се установява, че след
утвърждаване на споразумение от ВТРС основните грижи за детето А се полагат в
семейната среда на майката, като за бащата е определен режим на лични отношения. В
социалния доклад се сочи, че детето е пребивавало по-дълго при бащата поради заминаване
на майката в чужбина. След връщането на майката в Б, тя отново поела грижите за детето. В
социалния доклад се сочи, че детето посещава ДГ „***** но среща трудности при говора и
не покрива ДОС по образователни направления в трета възрастова група. Социалните
работници са отразили в доклада, че двамата родители демонстрират емоционална
привързаност към детето.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Ш Я.ова А, Н
К А и З Д С. Свидетелката А, майка на ищеца, разпитана каза, че ответницата оставила на
****. детето А при бащата, като му казала, че заминава. На следващата вечер, когато
пристигнала в Г търсила ищеца по телефона, но той не й върнал обаждане. Свидетелката
каза, че когато майката оставила детето при тях, то било с ангина и раничка по крака, която
2
лекували с мехлем. Три месеца и половина детето било при тях, като през това време
редовно посещавало детска градина и два пъти седмично логопед. Свидетелката каза, че
докато те се грижели за детето, при него имало напредък в развитието му, поздравявало
госпожите в детската градина, започнало за изговаря думички, да общува с други деца.
Свидетелката заяви, че разполагат с условия, за да се грижат за детето. Свидетелката каза, че
когато майката се върнала от Г дошла да вземе детето и то се зарадвало, отишло при нея.
Свидетелката заяви, че майката не е създавала пречки бащата да вижда детето. Свидетелката
А, разпитана каза, че А. оставила детето на Я. и заминала за Гза три месеца. Бащата се
грижел през това време за детето, водел го на детска градина, на логопед, на разходки.
Детето започнало да изрича думи. Според свидетелката бащата се грижел добре за детето.
Според свидетелката, А. иска да живее в Г, където е майка й, но бащата на детето не бил
съгласен, защото иска детето му да израсне в Б. Свидетелката С заяви, че отдавна познава
страните по делото, като след тяхната раздяла, майката А. се грижи за детето А. Докато била
в Г майката оставила детето на бащата за около три месеца, но след като се върнала го взела
при нея. Според свидетелката майката добре си гледа детето, води го на детска градина,
живее в къща с много добри битови условия. Свидетелката каза, че майката на А. от години
живее и работи в Г, като си идват и в Б. Свидетелката каза, че А. към момента не работи, но
родителите й пращали пари от Г.
По делото е допусната съдебно-психологическа експертиза, от заключението на която
се установява, че при детето се констатира наличие на вътрешна напрегнатост, несигурност
и тревожност, леко забавяне в когнитивното му развитие и значително забавяне в езиковото
му развитие, което налага специализирана логопедична, педагогическа и психологическа
помощ. Вещото лице е посочило, че детето е привързано към всеки от двамата родители и не
се наблюдават симптоми, характерни за деца, засегнати от родителско отчуждение.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание чл.59 ал.9 от СК е допустим, а разгледан по
същество е неоснователен и недоказан, по следните съображения:
Съгласно нормата на чл.59 ал.9 от СК изменение на режима на упражняване на
родителски права, лични отношения и издръжка на детето, може да се поиска при изменение
на обстоятелствата. Ето защо, ако обстоятелствата се изменят съществено, ефикасността на
избраните мерки поставя въпроса за вземането на нови съобразно изменените обстоятелства.
Критерий за изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.59 ал.9 от СК е дали след
решението за родителски права са настъпили обстоятелства, които се отразяват на
положението на детето и на ефикасността на мерките, които определят същото.
В настоящия случай, предмет на исковата претенция е искане за изменение на мерки
за упражняване на родителски права, режим на лични отношения и издръжка за детето А,
като бащата претендира упражняването на родителските права да бъде предоставено на
него, а за майката да бъде определен режим на лични отношения с детето и да заплаща
издръжка за детето.
3
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи, че след
раздялата на родителите, детето А се отглежда от майката, която упражнява родителските
права въз основа на споразумение между двамата родители, утвърдено от съда. Установи се,
че през **** майката уведомила бащата, че възнамерява да замине за Г, за около три месеца,
за да работи, като оставила детето на неговите грижи за този период и след връщането си
три месеца по-късно взела детето А при себе си и понастоящем тя полага грижи за него в
семейната си среда, като детето контактува с бащата съгласно режимът на лични
отношения. От социалния доклад и показанията на разпитания свидетел Се видно, че за
детето се полагат добри грижи от майката в нейната семейна среда. Детето се чувства добре,
като майката е подпомагана от свои роднини. Установи се от показанията на свидетелите А
и А, че бащата, по времето, когато се е грижил за детето при отсъствието на майката от
страната, също е полагал адекватни грижи за него и детето се е чувствало добре в неговата
семейна среда, където бащата е подпомаган от своята майка, с която живеят в едно
домакинство. Видно от социалния доклад, и двамата родители са в състояние за полагат
грижи за детето, като в жилищата, в които живеят, социалните работници не са установили
рискове за детето. Посочено е, че детето е емоционално привързано към двамата родители и
в негов интерес е да общува с двамата си родители. Съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетели, като тези на свидетеля А ,съобрази по реда на чл.172 от ГПК, но ги
кредитира, в частта, в която не противоречат на останалите събрани по делото
доказателства. Те отразяват преки впечатления на свидетелите относно грижата на
родителите към детето А и отношенията между детето и всеки от родителите.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства,
заключението на съдебно-психологическата експертиза приема, че в интерес на детето е да
се запази действащото към момента фактическо положение относно неговото местоживеене
при родителя, на който са предоставени за упражняване родителските права, в случая-
майката на детето. Детето е в ниска възраст, към момента на * години и в тази възраст то все
още има нужда от непосредствени грижи, които майката има възможност да полага.
Действително за период около три месеца майката е била извън страната и през този период
родителската грижа е била поета от бащата, но съдът намира, че това обстоятелство, което
не е спорно по делото, не се явява обаче трайно изменение на обстоятелствата, налагащо
промяна в режима на реализиране на родителската отговорност, още повече, че към момента
детето отново се отглежда в семейната среда на майката. Налице е била промяна, но тя е
имала временен характер, за период от няколко месеца и не обуславя необходимост от
промяна в режимът на упражняване на родителските права и местоживеене на детето. Съдът
намира, че с оглед ниската възраст, в интерес на детето е да продължи да живее при майката.
Събраните по делото доказателства сочат на това, че майката желае да продължи да
упражнява родителските права по отношение на детето, като съдът приема, че независимо,
че към момента детето не живее при бащата, неговата роля в отглеждането и възпитанието
му е също много важна и в интерес на детето е да продължи да контактува и с баща си, за да
се запази връзката с родителя, при който детето не живее. Съдът намира, че предвид
констатираната от вещото лице тревожност у детето, причина ,за която е несигурността,
4
която детето изпитва относно напрежението между родителите и липсата на комуникация
между тях, за детето не би било добре да бъде променян начина на живот, установен към
момента, а именно за него е добре да има яснота при кой от двамата родители живее и
средата, в която живее. Вещото лице не е констатирала проблем в общуването между детето
и майката, който да застрашава интересите на детето, поради което съдът приема, че
майката следва да продължи да упражнява родителските права по отношение на детето, като
бащата да контактува редовно с детето.
С оглед изложеното, съдът приема, че не е налице промяна в обстоятелствата, която
да налага промяна в действащия към момента режим на упражняване на родителските права
с детето А, утвърден с решение по гр.дело ******, поради което иска по чл.59 ал.9 от СК
следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
По насрещния иск:
За осъществяване на задгранични пътувания на дете законодателят изисква общо
съгласие на двамата родители, като при липса на съгласие на единия единствената правна
възможност да бъде преодоляно разногласието е решение на съда по чл.127а ал.2 от СК.
Наличие на несъгласие за издаване на задграничен паспорт за детето и за даване на
разрешение за пътуване на детето в чужбина се установи в настоящото производство,
доколкото до приключване на устните състезания не беше дадено по надлежен ред
необходимото съгласие от ответника на насрещния иск, който се противопоставя на тази
искова претенция. В този смисъл съдът приема, че е възникнал спор, който следва да бъде
разрешен със съдебен акт и искането на ищцата по реда на чл.127 а ал.2 от СК се явява
допустимо.
При решаване на спора по чл.127а ал.2 от СК съдът следва да прецени какъв е
интереса на детето. Съотношението между правото на свободно придвижване и пътуване на
детето в чужбина и защитата на неговата личност и здраве следва да се определи според
данните в случая. По делото се установи, че родителите на ищцата по насрещния иск трайно
са се установили да живеят и работят в Г. Майката на детето има желание да пътува при
роднините си заедно с детето А, за което се грижи в Б. В конкретния случай исковата
претенция е за разрешение за пътуване до Република Г. Съдът намира, че в интерес на детето
е, то да има възможност да контактува с баба си по майчина линия, както и с други свои
роднини, които живеят в Г, за да може детето да установи емоционална близост и контакт с
близките си, да прекарва известно време с тях, да общуват отблизо, а не само чрез телефон,
интернет или други средства за комуникация. Именно, изхождайки от интереса на детето,
съдът намира, че то следва да има възможност да пътува до Г, което би допринесло за
осъществяване на контакт и общуване с неговите близки, както и запознаване със
забележителностите и културата на тази държава. Съгласно практиката на ВКС срокът на
разрешението се определя от конкретните обстоятелства, но винаги при съобразяване
възрастта на детето. Приема се, че ограничаването на срока при малолетните деца е
наложително в техен интерес, като след изтичането му, при продължаващо разногласие
между родителите има възможност съдът отново да бъде сезиран с искане по чл.127а от СК,
5
за да се извърши нова преценка на обстоятелствата, с оглед настъпили промени след
постановяване на решението, от значение за интересите на детето./в този см. решение
№253/20.07.2015г по гр.д.7336/2014г на ВКС, ІV г.о./. Съдът следва да съобрази и
разясненията със задължителен характер дадени в ТР 1/2016г от 03.07.2017г. на ОСГК на
ВКС, в което е посочено, че съдът може да разреши по реда на чл.127а ал.2 от СК
пътуването на ненавършило пълнолетие дете в чужбина без съгласието на единия родител
само за пътувания в определен период от време и/ или до определяеми държави, респ.
държави, чийто кръг е определяем. С оглед изложеното, съдът като съобрази събраните по
делото доказателства, намира, че разрешението за пътуване в чужбина на този етап следва да
се отнася само до пътувания на детето А до Ф Р Г за гостуване при роднините му, до два
пъти в годината с продължителност на съответното пътуване до 10 дни, което разрешение, с
оглед възрастта на детето, следва да бъде дадено за срок от три години. Съдът намира, че с
постановяване на решението за заместващо съгласие на бащата за пътуване на детето до
посочената държава и период, ще бъде защитен интереса на детето, включително и правото
му на свободно движение извън пределите на Б, като при пътуване същото следва да бъде
придружавано от своята майка. Ограничаването на пътуванията до два пъти в годината е и с
оглед да не се нарушава правото на бащата да контактува с детето, което е с местоживеене в
Р Б. По отношение искането да бъде дадено разрешение за издаване на задграничен паспорт
на детето, същото се налага предвид разпоредбата на чл.45 ал.1 от ЗБДЛ, според която
подаване на заявление за издаване на паспорт на малолетни и непълнолетни се извършва
лично и от двамата родители. В конкретния случай поради липса на дадено съгласие от
страна на бащата, за детето няма издаден задграничен паспорт, което е пречка за пътуване в
чужбина поради липса на необходимия документ. Ето защо съдът намира, че с настоящото
съдебно решение следва да бъде дадено и разрешение заместващо съгласието на бащата, за
детето А Я.ов А да бъде издаден задграничен паспорт, което е в негов интерес.
По разноските:
Ответницата/ищец по насрещния иск/ е претендирала присъждане на разноски и с
оглед изхода на спора и разпоредбата на чл.78 ал.1 и 3 от ГПК, в полза на ответницата/ищец
по насрещния иск/ следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 25лв.
лв. за държавна такса по насрещния иск, 190лв. за възнаграждение за вещо лице и 800лв. за
адвокатско възнаграждение.Съдът намира за неоснователно възражението на насрещната
страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
ищцата по насрещния иск/ответник по първоначалния/, тъй като предмет на производството
са две искови претенции, а минималното адвокатско възнаграждение за всеки от двата иска
е 400лв.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
6
ОТХВЪРЛЯ предявения от Я. А. С. с ЕГН **********, с адрес с***** срещу А. А.
Я. с ЕГН **********, с адрес ***** иск с правно основание чл.59 ал.9 от СК за изменение
на мерки относно упражняване на родителски права, режим на лични отношения и
издръжка за детето А Я.ов С. с ЕГН **********, посочени в споразумение по чл.127 ал.1 от
СК, утвърдено с влязло в сила решение ************, като неоснователен и недоказан.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ на основание чл.127а ал.2 от СК вр. чл.45 от ЗБЛД,
заместващо липсващото съгласие от бащата Я. А. С. с ЕГН **********, на малолетното дете
А Я.ов С. с ЕГН ********** да се издаде паспорт за пътувания в чужбина.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ на основание чл.127а ал.2 от СК малолетното дете А Я.ов С.
с ЕГН ********** да напуска пределите на ***** и да пътува до **** за гостуване при
роднини, само до два пъти в годината с продължителност на съответното пътуване до
10 дни, придружавано от майката А. А. Я. с ЕГН **********, което разрешение се дава за
срок три години и замества липсващото съгласие на бащата Я. А. С. с ЕГН **********.
ОСЪЖДА Я. А. С. с ЕГН **********, с адрес с***** ДА ЗАПЛАТИ на А. А. Я. с
ЕГН **********, с адрес **** сумата общо 1015лв./хиляда и петнадесет лева/,
представляваща направени по делото разноски за държавна такса, възнаграждение за вещо
лице и адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
7