Решение по дело №206/2020 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 162
Дата: 22 юни 2020 г. (в сила от 22 юни 2020 г.)
Съдия: Пенка Томова Петрова
Дело: 20201400500206
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 май 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 162

                      Гр.Враца,22.06.2020г.

 

Врачанският окръжен съд ,гражданско отделение,

в   закрито    заседание на 22.06.2020г.,  в състав:

 

   Председател:Евгения Симеонова

Членове:Пенка Т.Петрова

  Мл.с.:Магдалена Младенова

                                 

При участието на

прокурора                    секретар         

Като разгледа докладваното от съдията П.Петрова

в гр.  дело N`   206       по описа за  2020 година,

    за да се произнесе взе предвид следното:

    Производството е по чл.435 ал.1 вр.чл.78 ал.5 ГПК.

    ЕТ”Сигма-П.К.”,със седалище и адрес на управление с.Бутан,обл.Враца,чрез процесуален представител адв.М.С. от ВрАК,е обжалвал действия на ДСИ при РС Козлодуй,обективирани в постановление от 19.02.2020г.по изп.д.№ 34/2020г.по описа на СИС при РС Козлодуй,с което е намалено адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя,взискател по изпълнителното дело до размер на 200 лева.

    Поддържа се в жалбата,че атакуваното постановление в частта,в която е намалено адвокатското възнаграждение за разликата от 350 лв.до 200 лева е неправилно и незаконосъобразно.Жалбоподателят бил упълномощил процесуален представител за образуване и водене на изпълнително дело и процесуално представителство по него.Заплатил на пълномощника дължимото възнаграждение и за образуване,и за представителство по изп.дело.Пълномощникът освен,че образувал изпълнителното дело,предприел от името на жалбоподателя и процесуални действия,като искания за налагане запор върху вземания на длъжника по две банкови сметки.След получаване на ПДИ длъжникът платил в срока за доброволно изпълнение,като направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на длъжника.ДСИ уважил направеното възражение,и с атакуваното постановление намалил адвокатското възнаграждение от 350лв.на 200 лв.Според изложеното в жалбата постановлението е неправилно и незаконосъобразно,тъй като в случая се дължи адвокатско възнаграждение и по чл.10 т.1/за образуване/ и по чл.10 т.2/процесуално представителство/ от Н-бата за минималните размери на адвокатските възнаграждения от 2004г.С оглед размера на вземането по изпълнителното дело и текстовете на цитираните разпоредби,според изложеното в жалбата, минималният размер,дължащ се на пълномощника възлиза на 367,60 лева – 200 лв.по чл.10 т.1 и 167,60 лв.по т.2 на чл.10 от Н-бата.Платеното адвокатско възнаграждение по т.2 е под определения минимум по Н-бата,под който ДСИ не може да слезе.Иска се отмяна на постановлението в частта,в която адвокатския хонорар е намален за разликата от 350 лв.до 200 лв.Претендират се разноски и в настоящето производство.

    Длъжникът по изп.дело не е ангажирал становище по жалбата.

    На основание чл.435 ал.3 ГПК ДСИ М.Д. е изложил мотиви,с които проследява движението на изпълнителното дело,и изразява становище за неоснователност на жалбата.

    Врачанският окръжен съд,като взе предвид изложеното в жалбата,и събраните по делото доказателства,приема за установено следното.Жалбата е процесуално допустима.Подадена е в преклузивния срок по чл.436 ал.1 ГПК,от страна,имаща право и интерес от обжалване и против акт на ДСИ,подлежащ на обжалване. Доколкото тя е насочена против акт на съдебния изпълнител, с който е приложена разпоредбата на чл.78 ал.5 от ГПК, по силата на общите правила за разрешаване на въпросите, свързани с отговорността за разноски, тя следва да се приеме за допустима и по аналогия се разгледа по реда на чл.248 ал.3 от ГПК.Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

    Изпълнителното дело е образувано на 31.01.2020г.въз основа на изп.лист,издаден по гр.д. №972/2018г.на РС Козлодуй,с решението по което длъжникът по изп.дело  е осъден да заплати на взискателя – настоящ жалбоподател сумата 894,15 лв.- разноски пред първата инстанция и сумата 609,68 лв.-разноски пред въззивната инстанция.С молбата за образуване,подадена от пълномощника на взискателя адв.М.С., са посочени изпълнителни способи-запор върху взамания на длъжника по две банкови сметки в „Ситибанк Европа” АД клон България.С разпореждането за образуване на изпълнителното дело ДСИ е разпоредил да се извършат исканите от взискателя действия – изпращане на ПДИ и запор върху посочените банкови сметки.Приети са всички претендирани от взискателя в изпълнителното производство разноски,вкл.адв.възнаграждение в р-р на 350 лв.С образуване на изп.д. е представено пълномощно,с което жалбоподателят упълномощава адв.М.С. да образува изп.дело и да го представлява по изп.д.,вкл.да получи сумите по него,като е отразено,че е заплатено възнаграждение в размер на 350 л..Видно от данните по изп.дело длъжникът е получил ПДИ на 07.02.2020г.В срока за доброволно изпълнение на 17.02.2020г.по сметка на ДСИ постъпила цялата сума по изпълнителното дело в резултат на наложения запор.На 18.02.2020г.длъжникът депозирал молба,с която иска намаляване адвокатския хонорар на адв.М.С. като прекомерен,излагайки,че е платил доброволно.С атакуваното постановление ДСИ уважил молбата и намалил адв.хонорар на 200 лв.,която сума според изложеното в постановлението била единствено дължима съгласно чл.10 т.1 от НМРАВ.

    При така изяснената фактическа обстановка и събрани доказателства,настоящият състав намира жалбата за неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл.426 от ГПК изпълнението започва с подаването на молба от взискателя на основание представен от него изпълнителен лист, като задължителен реквизит на молбата е посочването на начина на изпълнение. С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят може да поиска налагането на запор върху банковите сметки на длъжника-чл.426 ал.2 от ГПК, като в този случай съгласно разпоредбата на чл.507 ал.1 от ГПК съдебният изпълнител е длъжен да изпрати запорното съобщение едновременно с поканата за доброволно изпълнение. Съгласно постановките на т.5 от ТР №3/2015г. по т.д.№3/2015г.на ОСГТК на ВКС „Запорът върху вземания на длъжника представлява разпореждане на съдебния изпълнител, с което определено вземане на длъжника се предназначава за принудително удовлетворяване на взискателя и се забранява на длъжника, под страх от наказателна отговорност, да се разпорежда с него, а на третото задължено лице-да извършва плащания на длъжника. Целта му е да запази това вземане в патримониума на длъжника, като наред с това осуети и погасяването му чрез извършено от длъжника по вземането плащане, за да може то да послужи за удовлетворяването на взискателя. Спрямо длъжника по изпълнението запорът се налага чрез посочването му в поканата за доброволно изпълнение или с получаване на съобщението за това, ако действието се предприема в един последващ етап от изпълнението. По отношение на третото задължено лице запорът се счита наложен от деня, в който му е връчено запорното съобщение. От този момент на третото лице се забранява да извършва плащания на длъжника и то придобива качеството на пазач по отношение на сумите. Процесуалната последица от наложения запор е възможността, при липса на доброволно изпълнение, съдебният изпълнител да възложи запорираното вземане на взискателя за събиране или вместо плащане по реда на чл. 510 ГПК“.

В контекста на разпоредбите на чл.508 ал.3 от ГПК и чл.428 ал.2 от ГПК от така възприетото от ОСГТК на ВКС решение следва, че в случаите, при които третото задължено лице /в разглеждания случай „Ситибанк Европа“АД/ внася дължимата сума по сметката на съдебния изпълнител, внасянето се приравнява на доброволно изпълнение и адвокатско възнаграждение по чл.10 т.2 от Наредба №1/2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения, не се дължи. Съпоставката на отделните точки от чл.10 т.1 и т.2 от Наредбата показва, че възнаграждението е диференцирано в зависимост от това дали ще  се пристъпи към принудително изпълнение или не, при което в случаите на доброволно изпълнение в срока по чл.428 ал.1 от ГПК възнаграждение се дължи само по т.1 на чл.10 от Наредбата.

По така изложените съображения въззивният съдебен състав намира, че обжалваното постановление на ДСИ при РС-Козлодуй е изцяло правилно и законосъобразно. Определеният от ДСИ размер на адвокатското възнаграждение по чл.10 т.1 от Наредба №1/2004г. е изцяло съобразен с редакцията на разпоредбата, действала към 19.02.2020г., поради което постановлението ще следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Врачанският окръжен съд

 

 

                 Р   Е   Ш   И   :

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА постановление на ДСИ при РС Козлодуй от 19.02.2020г. по изп.д.№34/2020г.по описа на СИС при РС Козлодуй, с което на основание чл.78 ал.5 от ГПК е намалено адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя по изпълнителното дело, до размер на 200 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

   

 

 

 

 

Председател:...........        Членове:1..........

 

 

 2..........