Р Е Ш Е Н И Е
№ 442 / 11.3.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА – 2 състав,
на единадесети февруари две хиляди и двадесета година, в открито съдебно
заседание, в следния състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : Антони Николов
като разгледа докладвано от
съдията АНД № 5385 / 2019 г. по описа на РС – Варна, за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производство по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано
е по въззивна жалба от В.В.М., ЕГН : **********, срещу НП № СИР – 2 – ВН – 15 /
05. 08. 2019 г. на Началник РДНСК – Варна. Със същото на жалбоподателя :
- за нарушаване разпоредбата на чл. 232,
ал. 1, т. 1, вр. чл. 221, ал. 4 от ЗУТ и на основание чл. 232, ал. 1, т. 1
от ЗУТ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на хиляда лева.
Жалбоподателят моли съда за
цялостна отмяна на атакуваното НП, с довод незаконосъобразност, в частност
процесуални нарушения, необоснованост, маловажност.
Жалбата е подадена в срока по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и следва да бъде разгледана.
Въззивникът, редовно призован, в
съдебно заседание се явява лично. Поддържа жалбата, като претендира за
присъждане на разноски.
Въззиваемата страна, в съдебно
заседание се представлява от процесуален представител. Счита, че жалбата е
неоснователна и моли НП да бъде потвърдено. Сочи, че същото е законосъобразно,
като наложената санкция е в рамките на закона и е съобразена с тежестта на
нарушението. Претендира за присъждане на разноски.
Съдът
като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установена
следната фактическа обстановка :
Възз. В.В.М. изпълнявал
длъжността Главен архитект на Район Приморски – Община – Варна. Със заявление
от 15. 05. 2018 г. М. С. Б., Б. Н. Б. и Б. Е. Б. поискали от Кмета на Район Приморски
– Община – Варна издаване на разрешение за строеж. С решение от 22. 05. 2018 г.
Главният архитект на Район Приморски – Община – Варна отказал това. Със
заявление от 04. 10. 2018 г. М. С. Б., Б. Н. Б. и Б. Е. Б. отново предявили
същото искане. С писмо от 11. 10. 2018 г. Кмета на Район Приморски – Община –
Варна уведомил лицата, че по случая има решение на Главния архитект на Район
Приморски – Община – Варна. Въз основа на искане от 06. 11. 2018 г. на М. С. Б.
и Б. Н. Б., със Заповед от 21. 11. 2018 г. Началника на РДНСК – Варна отменил
писмото на Кмета на Район Приморски – Община – Варна и върнал преписката за
произнасяне от Главния архитект на Район Приморски – Община – Варна. С писмо от
11. 12. 2018 г. Главният архитект на Район Приморски – Община – Варна уведомил лицата,
че по случая има влязло в законна сила на 11. 07. 2018 г. решение от 22. 05.
2018 г., с което е постановен отказ поради неподписване, несъгласуване и
непредставяне на конкретни документи.
След отстраняване на неизправностите, на 04. 01. 2019 г. Главният
архитект на Район Приморски – Община – Варна издал исканото разрешение за
строеж. Свид. Р.В.В. *** приел, че възз. В.В.М. е нарушил разпоредбата на чл.
232, ал. 1, т. 1, вр. чл. 221, ал. 4 от ЗУТ. Съставен бил АУАН, предявен и
подписан без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН били депозирани
писмени такива. Административно – наказващият орган приел констатациите на
актосъставителя, като ангажирал отговорността на въззивника.
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на свидетелските показания, както и от
приложените и приети по делото писмени материали. Съдът кредитира така
посочените доказателства като единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се,
логични, безпристрастни, обективно и компетентно дадени, кореспондиращи с
приетата от съда фактическа обстановка и относими към основния факт, включен
към предмета на доказване по делото. Следва да се отчете липсата на
заинтересованост от страна на свидетеля от изхода на делото.
При
така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи :
Настоящият състав
намира, че производството е проведено без нарушаване на процесуалните правила
визирани в ЗАНН, от категорията на съществените такива, даващи основание за
отмяна. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа
необходимите реквизити, лимитирано изброени в чл. 42 от ЗАНН и е надлежно
предявен. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57
от ЗАНН и е надлежно връчен.
Фактическата обстановка е еднакво отразена в АУАН и НП.
Категорично се установи по
делото, че с решение от 22. 05. 2018 г. въззивникът, в качеството на Главен
архитект на Район Приморски – Община – Варна е отказал да издаде разрешение за
строеж, а на 04. 01. 2019 г. е издал такова. Безспорно е налице и заповед на
Началника на РДНСК – Варна с което му е изпратена преписката по компетентност.
Не се спори от страните, че с писмо от 11. 12. 2018 г. въззивникът е уведомил
заинтересованите лица, че по случая има влязло в законна сила на 11. 07. 2018
г. решение от 22. 05. 2018 г., с което е постановен отказ поради неподписване,
несъгласуване и непредставяне на конкретни документи. Актосъставителят и
административно – наказващият орган са приели това като неизпълнение на
издадената от Началника на РДНСК – Варна заповед, което не се споделя от
настоящия състав поради няколко причини. На първо място налице е изпълнение,
видно от Решение от 04. 01. 2019 г. На следващо във въпросната заповед не е
указан конкретен срок за изпълнение, т. е. при наличие на произнасяне на 04.
01. 2019 г., няма как това да се игнорира и да се вмени на въззивника нарушение
в предходен период от време. Не на последно място писмото има единствено
уведомителен характер и очевидно е изиграло положителна роля, предвид
последващото отстраняване на непълноти и издаване на исканото разрешение.
Ноторно известно е, че
ангажирането на административно – наказателната отговорност изисква категорично
и безпротиворечиво доказване на извършеното нарушение, каквато безспорност в
конкретния случай липсва. За да носи отговорност по конкретния текст следва
въззивникът да не е изпълнил заповед на орган на дирекция на националния
строителен контрол, нещо което той не е извършил. Напротив налице са
доказателства, че същият е изпълнил издадената заповед, от което следва
резонния извод, че не следва да носи административно – наказателна отговорност
за предявеното му. Заключението на актосъставителя и административно –
наказващия орган в тази насока не е обосновано, напротив оборва се категорично
от събрания по делото доказателствен материал.
Предвид чл. 63, ал. 3 от ЗАНН,
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед изхода на
спора и своевременно направено искане, в полза на въззивника биха могли да
бъдат присъдени разноски, но предвид липсата на такива, искането следва да бъде
оставено без уважение.
С оглед гореизложеното съдът
счита, че атакуваното НП следва да бъде отменено, поради което и на основание
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
РЕШИ :
ОТМЕНЯ НП № СИР – 2 – ВН – 15 /
05. 08. 2019 г. на Началник РДНСК – Варна, с което на В.В.М., ЕГН : **********
:
- за нарушаване разпоредбата на чл. 232,
ал. 1, т. 1, вр. чл. 221, ал. 4 от ЗУТ и на основание чл. 232, ал. 1, т. 1
от ЗУТ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на хиляда
лева.
Решението подлежи на съдебен
контрол в 14 – дневен срок от съобщаването пред Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :