МОТИВИ : Срещу подсъдимият И.С. *** било предявено обвинение
за престъпление по чл.209, ал.1 от НК, за това, че на 21.04.2006 г., в
гр.Ловеч, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у Р.Ц.П.
***, относно това, че ще закупи от него мотоциклет марка „Хонда NSR 125” с рег.№ ОВ 06-17 В, собственост на свидетелката Й.Т.Д. ***
и с това причинил на Д. имотна вреда в размер на 1 078 лева.
Представителят на Районна
прокуратура - Ловеч поддържа предявеното обвинение срещу подсъдимият по текста
посочен в обвинителния акт, като счита, че фактическата обстановка по делото е
изяснена и, че посоченото престъпление е извършено по начина описан в обвинителния
акт. Развива подробни съображения в тази насока. Предлага подсъдимият да бъде
признат за виновен в извършване на престъплението, като му се наложи наказание лишаване
от свобода в размер на една година, което да изтърпи в затвор при първоначален
строг режим. Счита предявения граждански иск за доказан и че следва да бъде
уважен в предявения размер.
Предявен е граждански иск от Й.Т.Д.
*** против подсъдимият И.С.С. за сумата 1 078 лева, представляваща обезщетение
за причинени имуществени вреди, който иск е приет за съвместно разглеждане в
наказателното производство и Д. е конституирана, като граждански ищец по
делото. В съдебно заседание гражданският ищец се явява лично, като поддържа
иска и моли да бъде уважен в предявения размер.
Съдът е дал ход на делото в
отсъствие на подсъдимият С., при условията на чл.269, ал.3, т.2 от НПК, тъй
като въпреки продължителното и щателно издирване той не беше установен, нито
пък е известно местоживеенето му в страната. Не бяха установени и данни да е
напускал пределите на Република България. Съдът прие, че отсъствието на
подсъдимия при разглеждане на делото няма да препятства разкриването на
обективната истина, както и че е недопустимо делото да е спряно дълго време,
тъй като би се нарушил проведения в чл.22 от НПК принцип за разглеждане и
решаване на делата в разумни срокове. Още повече, че същият е знаел за
провеждането на настоящето съдебно производство и е получил препис от
обвинителния акт, докато е търпял присъда в Затвора – София и преди да се
отклони от изтърпяването й, като не се завърнал от прекъсване на наказанието. Служебно
назначения му защитник – адвокат Панталеева от ЛАК
сочи, че от събраните по делото доказателства, които кореспондират с приетата в
обвинителния акт фактическа обстановка, не може да оспори правната квалификация
на деянието. Възразява срещу някои от обстоятелствата, като счита, че не са
прецизно изяснени. Изтъква, че исканото от прокурора наказание е справедливо и
съответства на обществената опасност на деянието и дееца. Счита, че предявения
граждански иск е основателен.
От събраните по време на досъдебното производство и
съдебно следствие писмени доказателства, свидетелските показания, както и от заключението
на вещото лице по назначената и изслушана стоково-авто-техническа експертиза,
съдът приема за установена следната фактическа обстановка :
Подсъдимият И.С.С. ***. Работел
като зам.управител в ЕТ „Везни 95” – София.
През
месец април 2006 г. подсъдимият И.С. ***. Там чрез общ познат се запознал със
свидетеля Ц.Д.М. ***. На 21.04.2006 г. Мойно извършил услуга на С., като го
докарал с автомобила си до гр.Ловеч. Отишли в ж.к.”Младост”, в дома на
свидетеля Х.Ц.Ц.. Пили кафе и разговаряли, когато в хода на разговора
подсъдимият заявил, че иска да си купи мотор. В същия жилищен блок живеел и
свидетелят Р.Ц.П., който бил и приятел на Х.Ц.. П. притежавал мотоциклет марка
„Хонда NSR 125” с рег.№ ОВ 06-17 В.
Мотоциклета бил регистриран като собственост на свидетелката Й.Т.Д., баба на П.,
но се ползвал от последния. Вечерта на 21.04.2006 г., около 19.30 часа свидетелят
П. пристигнал с мотоциклета пред блока, в който живеел. Потърсил за нещо
свидетеля Х.Ц. и тогава последния се сетил, че Р.П. притежава мотор, за който е
споменавал, че иска да го продава. Запознал го със С., който видял мотоциклета,
изпробвал го и изразил желание да го купи. Постигнал договореност с П. за
сумата от 550 евро. На срещата присъствали и свидетелите Х.Ц. и Ц.М.. Докато се
пазарели подсъдимия и свидетеля П., покрай тях минала свидетелката О.И., която
била приятелка на Р.П.. Спряла за кратко при тях, но чула за какво си говорят и
че непознатия за нея до момента С. иска да купи мотора. Успяла обаче да запомни
добре физиономията му. Междувременно, след като постигнали договорка за цената,
подсъдимият С. изявил желание веднага да получи мотоциклета, за да се прибере
още същата вечер с него в гр.София. Заявил, че в себе си няма толкова пари, за
да плати мотора веднага и предложил на П. ***, за да му даде парите. П. се
съгласил, но се разбрал със свидетелите М. и Ц., те да отидат с подсъдимия до
София, да получат парите и на другата сутрин да му ги дадат. П. имал доверие на
Х.Ц., тъй като се познавали отдавна и били приятели. Ц. и М. се съгласили, още
повече, че подсъдимият С. успял преди това в разговори да спечели доверието им,
представяйки се за бизнесмен, който печели добре, предлагал им също така и да
започнат съвместен бизнес.
След като постигнали тази
договорка, свидетелят П. предал на подсъдимия мотоциклета и ключовете за него,
регистрационните му документи (без големия талон) и каската си. С. тръгнал с
мотоциклета, а заедно с него и свидетелите Ц. и М., които пътували с автомобил.
По пътя към гр.София спрели на бензиностанция, където подсъдимия С. под
предлог, че му е студено, поискал от двамата дрехи, за да се облече доката
управлява мотоциклета. Ц. му дал жилетка, а свидетеля М. коженото си яке, в
което останали личните му документи. След като навлезли в началото на гр.София,
подсъдимия изостанал с мотоциклета зад автомобила със свидетелите, завил в една
пресечка и заминал в неизвестна посока. Малко по-късно се обадил по мобилния
телефон на М. и определил място където да се срещнат, като им казал, че ще
дойде до десет минути. Не дошъл на срещата, а телефона си изключил. След като
го чакали известно време, свидетелят Ц. ***, а М. останал в София да търси С..
Не успял да го открие и още на следващия ден казал на Р.П., че подсъдимия
избягал с мотоциклета и не се появил повече.
С декларация от 28.04.2006 г.
/л.4/, свидетелят П. заявил пред полицейските органи за отнемането на мотоциклета
и същият бил обявен за международно издирване с телеграма № 19137/28.04.2006 г.
на ГД „ППООРП”.
При извършеното разпознаване по
снимки, свидетелите П., И., М. и Ц. /л.16, 18, 20 и 21/ категорично разпознали
подсъдимият И.С. като лицето, с което П. договорил продажбата на мотоциклета,
получил същия и отпътувал за гр.София с обещанието, че ще го заплати.
От заключението на вещото лице
по назначената стоково автотехническа експертиза става ясно, че пазарната стойност
на мотоциклета към дата 21.04.2006 г. възлизала на 1 078 лева.
От така установената фактическа
обстановка настоящата инстанция приема, че подсъдимият И.С.С. е осъществил от
обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението по чл.209,
ал.1 от НК, като на 21.04.2006 г., в гр.Ловеч, с цел да набави за себе си
имотна облага, възбудил заблуждение у Р.Ц.П. ***, относно това, че ще закупи от
него мотоциклет марка „Хонда NSR 125” с рег.№ ОВ 06-17 В,
собственост на свидетелката Й.Т.Д. *** и с това причинил на Д. имотна вреда в
размер на 1 078 лева.
Изпълнителното деяние подсъдимият
С. е осъществил чрез действие, като е възбудил заблуждение у свидетелят Р.П.,
че са сключили сделка за покупко-продажбата на процесния мотоциклет и ще му го
заплати по-късно, предавайки договорената сума на свидетелите Ц. и М.. По този
начин, той мотивирал П. да му предаде владението на мотоциклета, след което се
скрил в гр.София с мотоциклета и не заплатил цената му. По този начин С. ощетил
свидетелката Й.Д., която е била собственик на мотоциклета.
От субективна страна подсъдимият
е действал виновно, при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК – съзнавал
е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.
Предвид така изложените
съображения съдът квалифицира деянието, призна подсъдимият за виновен и го
осъди.
Причините за извършване на
престъплението е стремежът на подсъдимият С. за облагодетелстване по
неправомерен начин, както и трайно изградените у него престъпни навици.
Приетата за установена
фактическа обстановка се доказва от писмените доказателства по делото и свидетелските
показания. И четиримата свидетели категорично и единодушно са разпознали на
представения им снимков материал именно подсъдимия И.С., като лицето получило
от П. мотоциклета. Тази си категорична позиция те застъпват и в показанията си
в хода на съдебното следствие. Ето защо, не може да се кредитира тезата на
защитата, че когато са разговаряли непосредствено с подсъдимия, свидетелите някои
от свидетелите сочат, че е бил с по-къса от тази на снимките коса. Това по
никакъв начин не разколебава достоверността и обективността на показанията им,
както и категоричното им становище по време на разпознаването, а напротив – още
веднъж показва, че свидетелите много добре са запомнили физиономията на
подсъдимия, с нейните характерни белези, за да могат да го разпознаят на
снимките и с по-дълга коса.
При определяне вида и размера на
наказанието на подсъдимият И.С.С. съдът съобрази като отегчаващи отговорността обстоятелства многобройните
му предишни осъждания, част от които са също за измами, както и за други престъпления
срещу собствеността, който факт разкрива високата обществена опасност на
подсъдимия С.. По делото не се установиха смекчаващи отговорността
обстоятелства, но съдът наложи наказание в размер към средния предвиден за това
престъпление, ръководен единствено от сравнително ниската стойност на
причинените имуществени вреди. Ето защо, на основание чл.209, ал.1 и чл.54 от НК
му наложи наказание лишаване от свобода в размер на три години.
На основание чл.61,
т.2, във връзка с чл.57, ал.1 от ЗИНЗС, съдът определи наказанието лишаване от
свобода да бъде изтърпяно в затвор, при първоначален строг режим.
Съдът
намира така наложеното наказание на подсъдимият И.С.С. за справедливо и, че
съответства на обществената опасност на деянието и на автора му, като чрез него
ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.
В съответствие с разпоредбата на
чл.45 от ЗЗД, съдът уважи изцяло предявения от Й.Т.Д. против подсъдимия И.С. граждански
иск за сумата 1 078 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди. Безспорно се доказа, че подсъдимият с виновното си и
противоправно поведение е осъществил фактическия състав на непозволеното
увреждане, като е получил мотоциклета, собственост на ищцата от свидетеля Р.П.,
с уговорката, че ще заплати по-късно договорената цена за него, което обаче не
е сторил в последствие. Размера на вредите се установява от заключението на
вещото лице по назначената стоково-автотехническа експертиза, което съдът прие
за доказателство по делото и цени като обективно и безпристрастно и съгласно
което, стойността на мотоциклета към датата на деянието – 21.04.2006 г. е
възлизала на сумата 1 078 лева. Събраните по следственото дело и в хода на
съдебното следствие писмени и гласни доказателства категорично потвърждават
наличието на причинна връзка между виновното и противоправно поведение на
подсъдимият и ответник по иска, от една страна и от друга - настъпилия
вредоносен резултат в имуществото на ищцата, остойностен в размер на сумата 1078
лева.
При този изход на процеса съдът
осъди подсъдимият И.С.С. да заплати на Районен съд - Ловеч сумата 50 лева, представляваща
държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, както и сумата 105
лева разноски по делото. На ОД на МВР – Ловеч, подсъдимият следва да заплати
направените разноски в размер на 39 лева.
Водим от гореизложеното съдът
постанови присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :