О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
Гр. Карлово, 28.01.2016 година
КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІI наказателен състав в закрито заседание на двадесет и осми
януари две хиляди и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Анна Донкова- Кутрова
Като
разгледа ЧНД № 47 по описа на Карловски районен съд за 2016 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243 ал.
4 от НПК.
С Постановление на РП – Карлово от 04.01.2016г. по прокурорска преписка № 1650/2014г. на РП – Карлово на основание чл. 199 и чл. 243
ал. 1 т. 1 вр. чл. 24 ал. 1 т. 1 от НПК е прекратено наказателното производство
по досъдебно производство № 270/2015г. по описа на РУ на
МВР, гр. Карлово, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.
144 ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК.
Недоволна от постановлението е останала
Ц.Р.Б. *** и го
обжалва пред Карловски районен съд. В жалбата се релевират оплаквания за
необоснованост и незаконосъобразност на атакувания акт. Искането към съда е да
отмени атакуваното постановление и да върне делото на РП – Карлово за
продължаване на разследването.
Съдът, като провери на основание чл.
243 ал. 4 от НПК обосноваността и законосъобразността на атакуваното
постановление, намери следното:
Жалбата е подадена от лице, което има
качеството пострадал по смисъла на чл. 74 от НПК и в законоустановения
седмодневен срок, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
За да състави обжалваното постановление,
наблюдаващият прокурор е приел, че жалбоподателката
Ц.Р.Б. е майка на А. Б.-П.и бивша съпруга
на Н. А. Б., а Н. М.- втора съпруга на Б. и майка и законен представител на П. Б..
А.Б. П. и П. Н. Б. били дъщери на Н. Б.. След смъртта
на последния, наследници на недвижим имот, находящ се в гр.., представляващ дворно място с построената в него
двуетажна жилищна сграда, станали П.
Б. и А. Б.-П.. С влязло в сила решение на Районен съд гр.К. по гр.д. № ***/07г.
– за делба на недвижим имот, на А. Б.
бил предоставен в реален дял първия жилищен етаж от имота, а
на П. Б. –
втория жилищен етаж, на двете съответните идеални части от дворното място, в
което същата сграда била построена. С изрично пълномощно А. Б.-П. упълномощила майка си Ц.Б. и М. Д. М. от с.С., обл.П. да стопанисват нейния дял от къщата. Още по време на воденето
на делата отношенията между посочените по-горе лица се обтегнали до краен
предел, като по този повод от страна и на двете страни до РУ на МВР гр.К. били подавани жалби с оплаквания по различни поводи.
След приключване на делбата жалбоподателката
Ц.Р.Б., в качеството на пълномощник на дъщеря си А. Б.
предприела стъпки за обособяване
самостоятелна партида за употребената ел. енергия на поставения й в дял първи
жилищен етаж. За целта направила искане за проучване и след това подписала
предварителен договор за присъединяване, а на 7.05.2014г. – и окончателен
такъв. Според последния договор енергоразпределителното дружество се
задължавало в срок до 8.08.2014г. да извърши присъединяването. Бил изготвен
проект за разпределително табло и захранване и през м. май 2014г. бил монтиран
за целта пилон с електромерно табло. Въпреки противопоставянето на Н. М. / в качеството й на пълномощник на дъщеря й/,
жалбоподателката била уведомена, че присъединяването ще се извърши и жалбата на
Н.М. против
поставянето на гореспоменатия пилон е отхвърлена. От страна на Р. бил поставен
указания кабел от върха на пилона, от оправомощено за целта лице, до поставена
на външната стена чаша на източната стена на къщата, монтирана още по време на
строежа на жилищната сграда. Тъй като обаче тази чаша била монтирана на стена
на втория жилищен етаж, поставен в дял на дъщеря й, Н. М. считала, че по
този начин се нарушават правата им и изразявала при всеки случай несъгласието
си с това, като изразявала и мнение, че за всички действия следва да се иска
съгласието на нея и дъщеря й. По същата причина заплашвала и премахвала
монтирани от жалбоподателката улуци на нивото на втория етаж. Впоследствие
между съсобствениците било заведено дело за разпределение ползването на
съсобствения имот, което още повече ескалирало напрежението между лицата.
На 27.09.2014г. Р. била в сградата на посочения адрес
заедно със свидетелите Г. и П., както и свидетелят
М. М., повикан, за да окаже съдействие при поставянето на
кабели и свързването на ел.таблото. На
място пристигнал и екип от ЕВН в състав свидетелите И. и Л.. Около 18.30
ч. Н. М. и неин приятел
- свидетелят М. Б. започнали да
блъскат силно по стъклото на входната врата на първия жилищен етаж,
настоявайки Ц.Р. да премахне поставените
кабели. Тъй като жалбоподателката преценила, че не трябва да се поддава на
провокациите и да излиза, Н.
Б. казала на Б. да премахне поставените от ЕВН кабели. Това
провокирало Р. да позвъни на тел.112, за да ги уведоми за ставащото. След като
сигналът й бил насочен към дежурния в РУ на МВР гр.К., тя излязла
пред къщата, за да чака пристигането на служители на полицията. След като я
видяла Н, Б. започнала да крещи по неин адрес, че е боклук и проститутка и че
ще я „премахне“ , като същевременно размахвала в нейна посока метален чук.
Въпреки това, свидетелката Р. изчакала пристигането на полицейските служители,
които били уведомени за ставащия скандал. При пристигането им Б. продължила да
обижда Р. и да рита премахнатите от нея улуци, но след намесата на полицейските
служители се прибрала.
Свидетелката П., свидетелите – служители на ЕВН – И. и Л., както и
пристигналите впоследствие служители на РУ на МВР гр.К. – Л. и Б. не
възприели заплахи и закани с убийство.
На 22.11.2014г. Р. и свидетелят М. разтоварвали вещи пред описания имот. Малко след
пристигането им, непосредствено до тях спрял автомобил, собственост на свидетеля
Б., от който слезли самият Б. и Н. М.. Последните започнали да обиждат и нагрубяват Р. и М., като отново възникнал спор относно поставения пилон
за електрическите кабели и улуците, преминаващи през общите части на сградата. Р.
възразила, че същите са поставени по указания на оторизираните лица след
изпълнение на регламентирани процедури, но аргументите й не били приети. М. взела намираща се в близост стълба, подпряла я до
стената и Б.в предприел действия по покачване
по стълбата, демонстрирайки намерение за демонтаж на пилона. На възраженията на
Р., М. отвърнала с удар в областта на слабините и гръдния
кош, макар да й било известно, че именно
в тези области жалбоподателката била претърпяла няколко хирургически
интарвенции. Тъй като била в непосредствена близост до стълбата и се опитвала
да попречи на Б. в намеренията му, при слизането
си същият ритнал Р. ***. И М. и Б. сипели обидни
и нецензурни изрази по адрес на Р. и М.,
които с цел да преустановят ескалиращия
скандал, се прибрали в къщата. В показанията си свидетелят М.твърдял, че М.
заявила, че ще убие Р., но тези твърдения не се потвърждават от показанията на
останалите присъстващи, в т.ч. на самата Р.. Последната заявила в разпита си
като свидетел, че се страхува от посочените лица, защото могат „…пак да ми посегнат..“.
При
тази фактическа обстановка, РП – К. е
приела че не е извършено престъпление по чл. 144 ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26 ал.
1 от НК. По отношение на деянието на 27.09.2014г. прокурорът е приел, че от
страна на М. по отношение на жалбоподателката
са били отправени реплики, съдържащи закана за убийство в следния смисъл /“ще
те убия , ще те премахна и ще те излежа .. трябваше отдавна да те премахна…“/
съпроводено с размахване на чук пред лицето й.
Счел е обаче, че същите не са могли и не са възбудили основателен страх от
осъществяването им, не са били обективно годни да произведат изискуемия от
състава на престъплението ефект. Приел
е, че предизвиканият у Р. страх е бил от саморазправа. Аргументирал се е с
начина, по който жалбоподателката ги е възприела „ защото могат пак да ми
посегнат… и друг път са ми посягали…“, с последващото й поведение- излязла е на
улицата, където по същото време са били и М. и Б., за да изчака
пристигането на повиканите по телефона полицейски служители, както и с конкретната
житейска ситуация, доминирана от усложнените междуличностни отношения между
двете жени. Счел е и че в отправения израз не се съдържа и формулира
недвусмислено намерение, насочено към лишаване от живот, както и че
жалбоподателката не е възприела заканата като действителна такава и насочена
именно към лишаването й от живот, а се е уплашила и разстроила от цялостното
поведение на М. – блъскане по входната врата,
крясъци, обидни квалификации, закана за повреждане на имущество – премахване на
улуци, кабели и др., съпроводено с
размахване на чук пред лицето й, като уплахата е била от ескалацията на
скандала и от нанасяне на вреди на имуществото в съсобствения имот. По отношение на случилото се на 22.11.2014г.
прокурорът е приел, че се касае до причиняване на лека телесна повреда на
жалбоподателката, наказателното преследване за което се възбужда по тъжба на
пострадалия пред съда. Счел е липса на хулигански мотив, с оглед данните за
изключително влошени в годините междуличностни отношения, вследствие наличието
на семейноправни, наследствено правни
отношения, водените в годините дела по отношение на съсобствения имот на
упълномощителите на двете – техните дъщери. Приел е липса на достатъчно
доказателства М. на посочената дата да се е заканила с убийство на Б., предвид,
че за реплика с такова съдържание твърди само свидетелят М..
Предмет на съдебния контрол в настоящото производство
е постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство.
Законът е оправомощил съда да провери правилността и законосъобразността на
прекратяването при предпоставките по чл. 243, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК и да
одобри, респективно да отмени изцяло или частично проверявания прокурорски акт.
Съдът
счита, че РП – К. е направила правилен извод за липса на извършено престъпление по чл. 144 ал. 3 вр.
ал. 1 от НК. За да бъде осъществен
съставът на чл. 144 ал. 3 вр. ал. 1 от НК, се изисква да бъде обективирано
намерение /устно или по друг начин/ от дееца към пострадалия, че ще извърши
престъпление – убийство спрямо него или негови ближни, като от обективна страна
се изисква тази заплаха да е възприета от лицето, към което е отправена, и да е
в състояние да възбуди основателен страх за нейното реално осъществяване, като
не е необходимо пострадалият да се е уплашил. От субективна страна, следва
деецът да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от заплашения
като действителна заплаха.
Прокурорът
е приел, че отправените към жалбоподателката изрази в края на месец септември
2014г. са били в следния смисъл /“ще те убия, ще те премахна и ще те излежа ..
трябваше отдавна да те премахна…“/ съпроводено с размахване на чук пред лицето
й. Съдът счита обаче, че по отношение на
това обстоятелство гласните доказателства са противоречиви. Докато пострадалата
твърди за един случай, в който й е отправена закана за убийство – на
27.09.2014г., когато е бил монтиран пилон за обособяване на електрозахранване,
свидетелят М. сочи за два такива, но по време, различно от твърдяното от Б.. Различно е
и съдържанието на отправените реплики. Според Б., М. я е заплашила, че ще я убие и че
не се страхува, защото е боклук и й пречи. Според М. заканата е била: „ще те убия и ще
те излежа, съжалявам що не те убих по-рано, досега щях да те излежа.“ Но и
двамата сочат, че заканата е била придружена с размахване на чук. Налице са още
двама свидетели, присъствали на посочения случай, при който е бил използван чук
от М. – свидетелите Р. Г. и Ц. П. И двете свидетелки са възприели размахването на
чука пред жалбоподателката, П. си спомня само тправянето на обиди към Б., а Г. сочи, че М. е заплашила Б., че ще я изгони от
имота, както и й казала „Ще те премахна“ и „Трябваше да те премахна по-рано“. Видно
от съдържанието на заявеното от тези две свидетелки, че М. не е присъствал на този инцидент.
Присъствал е на друг, за който сведения дават свидетелите И. И. и Л. Ш. Последните еднопосочно твърдят, че пострадалата е отсъствала по
време на пристигането на М. в имота, агресията на последната е била насочена
към работниците на EVN (отречено от тях), към М. и към тях самите, като
единствените закани, които са били отправяни са за повреждане на имущество. Видно
е, че показанията на посочените свидетели са взаимно и вътрешнопротиворечиви и
същите не могат по недвусмислен начин да въпроизведат действителното съдържание
на отправените закани, които се твърди да са насочи към убийство, такива не са
посочени дори и в жалбите на Б., инициирали наказателното производство, когато
споменът й за станалото е бил ясен. Точното съдържание на изразите е от
значение за преценката осъществяват ли състав на престъпление по чл. 144 ал. 3
вр. ал. 1 от НК, което е от общ характер или престъпление по чл. 144 ал. 1 от НК, което съгласно особената разпоредба на чл. 161 ал. 1 от НК се преследва с
подаване на частна тъжба до съда. Доколкото противоречието в свидетелските
показания касае точно съдържанието на отправените заплахи и имайки предвид, че
жалбоподателката, както и М. не са незаинтересувани от изхода на делото, съдът
счита, че не се доказва осъществяване на престъпление по чл. 144 ал. 3 вр. ал.
1 от НК от обективна страна. По отношение на деянието на 22.11.2014г.
свидетелят М. твърди, че М. е заявила на Б., че ще я убие. Да е била отправена подобна реплика не
съобщава самата жалбоподателка. Явно, че ако е отправена такава, то е било по
начин, че да не бъде възприета от нея, което прави деянието
обективнонесъставомерно.
Отделно
от изложеното, съдът споделя извода на прокурора, че дори и М. да беше отправила към
жалбоподателката изрази в следния смисъл /“ще те убия, ще те премахна и ще те излежа .. трябваше
отдавна да те премахна…“/, то в контекста на цялостната фактическа обстановка и
отношенията между Б. и М., същата не осъществява състава на престъпление по
чл. 144 ал. 3 вр. ал. 1 от НК. Заканата е необходимо да създава възможност за
възбуждане у жертвата на основателен страх от извършване на престъплението,
като това ще бъде така, когато съществува реална възможност деецът да осъществи
обективираното намерение, като същевременно личи оформено решение за това или
психическото състояние на субекта прави вероятно бързото вземане на това
решение. В случая и според настоящия състав заканата не би могла да възбуди
основателен факт за осъществяването й, доколкото се касае за постоянно влошени
отношения по повод на имуществени спорове, придружени всякога със скандали, взаимни
обиди, заплахи за саморазправа, а и отправянето им не е въздействало на
жалбоподателката по начин да я възпре да излезе навън и да изчака
необезпокоявано служителите на полицията, вместо да потърси закрилата на дома,
където са били свидетелките Г. и П., както логично би постъпило лице, към което е
отправена закана за лишаване от живот с ясно личащо намерение на дееца да я
реализира.
Съдът
споделя извода на прокурора за липса на хулигански мотив в действията на М. и Б. на 22.11.2014г., доколкото се
касае за дългогодишни влошени отношения и нетърпимост, придаващи личен характер
на мотива за причиняване на уврежданията.
Поради
посоченото, съдът счита, че атакуваното постановление за прекратяване на
наказателното производство е обосновано и законосъобразно и като такова следва
да се потвърди.
По
изложените мотиви и на основание чл. 243
ал. 5 т. 1 от НПК, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА Постановление на РП – К. от 04.01.2016г. по прокурорска
преписка № 1650/2014г. на РП – К., с което на основание чл. 199 и
чл. 243 ал. 1 т. 1 вр. чл. 24 ал. 1 т. 1 от НПК е прекратено наказателното
производство по досъдебно производство № 270/2015г. по описа на РУ на МВР, гр. Карлово, водено срещу
неизвестен извършител за престъпление по чл. 144 ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26 ал.
1 от НК.
Преписи от определението да се изпратят на
жалбоподателката и на РП- Карлово.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване и протест пред Пловдивски окръжен съд в 7-модневен срок от
съобщаването по реда на глава двадесет и втора от НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЛН