НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№ ……..
гр. Варна, 05.12.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти състав,
в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при
участието на секретаря Светлана
Георгиева, като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 11229 по описа за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
се разглежда по реда на чл. 238 ГПК.
Производството
е образувано по предявени от „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Франция, рег. № ********* чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК ********* срещу Т.Х.Х. обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1
ГПК за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2973.71
лева, представляваща главница по договор за потребителски заем № PLUS-11187575/21.03.2015г.;
сумата от 1597.37 лева, представляваща възнаградителна лихва,
начислена за периода от 05.09.2015г.
до 05.04.2018г.,
сумата от 337.04 лева – лихва за забава, начислена за периода
от 05.10.2015г.
до 11.05.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 31.05.2018г.,
за която сума е издадена заповед № 4235/04.06.2018г.
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 8539/2018г.
по описа на РС-Варна, 26 състав.
В
срока по чл.131
от ГПК, ответникът не е подал писмен отговор.
Първо по делото заседание е проведено на 12.11.2018г., като редовно
призованият ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие. Ищецът е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение.
Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в
съдебно заседание.
Ищецът основава
исковите си претенции на следните фактически твърдения: на 21.03.2015г. е сключил с ответника договор за потребителски заем № PLUS-11187575, по силата на който е предоставил на Т.Х.Х. сумата от
3000.00 лева и закупуване на застраховка в размер на 604.80 лева. За ответника
е възникнало задължение да заплаща в продължение на 36 месеца вноски в размер
на 127.27 лева, съставляващи изплащане на главница по заема и оскъпяването й,
съглесно уговорения годишен процент на разходите и годишния лихвен процент.
Излага, че ответницата е погасила 4 месечни вноски, след което е преустановила
плащанията по кредита, поради което и основание чл. 5 от договора, вземането на
ищеца е станало автоматично предсрочно изискуемо, в евентуалност това е станало
с източане на уговорения краен срок – 05.04.2018г. С оглед това и твърди всички
вземания на кредитора, произтичащи от договора за потребителски заем да са
станали изискуеми. Поради това, че отвеникът е изпаднал в забава дължи на ищеца
и заплащане на лихва за забава. Поради
неплащане на горните суми, ищецът е подал заявление и е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410
ГПК. В законоустановения срок длъжникът е възразил, поради което за ищецът се е
породил правният интерес да предяви настоящия иск за установяване
спрямо ответницата дължимостта горните суми. Моли съда да уважи предявения иск като установи дължимостта на
претендираните суми, както и да присъди сторените по делото съдебно-деловодни
разноски..
Ответникът
не е оспорил тези твърдения.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на
основанието на претенцията ищецът е представил писмени доказателства, които
съответстват на твърденията му. Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата
обуславят извода за вероятна основателност на претенциите.
По тези
съображения, съдът установява наличието на предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение по чл. 239 ГПК, поради което и претенцията следва да се
уважи по този ред.
Съгласно
дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013 год., в полза на ищеца следва да се
присъдят и сторените в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса от 98.16 лева и 50.00 лева юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед направеното искане и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски
в размер 134.68 лева за заплатена държавна такса и 100.00 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
По изложените съображения и на осн. чл.239, ал.2 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Т.Х.Х., ЕГН **********,***6,
дължи
на БНП Париба Пърсънъл
Файненс” С.А., Франция, рег. № ********* чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“,
клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сгр. 14,
сумите, както следва: 2973.71 лева /две хиляди деветстотин седемдесет и три лева и
седемдесет и една стотинки/,
представляваща главница по договор за потребителски заем № PLUS-11187575/21.03.2015г.;
сумата от 1597.37 лева /хиляда петстотин деветдесет и седем лева и тридесет и
седем стотинки/,
представляваща възнаградителна лихва, начислена за периода от 05.09.2015г.
до 05.04.2018г.,
сумата от 337.04 лева /триста тридесет и седем лева и четири стотинки/ – лихва
за забава, начислена за периода от 05.10.2015г.
до 11.05.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 31.05.2018г.,
за която сума е издадена заповед № 4235/04.06.2018г.
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 8539/2018г.
по описа на РС-Варна, 26 състав, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Т.Х.Х., ЕГН **********,***6, да заплати БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Франция, рег. № *********
чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк София,
сгр. 14, сумата от 148.16 лева /сто четиридесет и осем лева и
шестнадесет стотинки/, представляваща сторените в заповедното производство
разноски и сумата от 234.68 лева /двеста
тридесет и четири лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща
сторените в настоящото производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване, на основание
чл. 239 ал. 2
ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: