Р Е Ш Е Н И Е
№ 260507/15.4.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав в публично съдебно заседание на шестнадесети март две
хиляди и двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА НИКОЛОВА
с участието на секретаря Елена Пеева, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 203 по описа за 2021 г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано въз основа на Решение №
48/15.01.2021 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отменено
Решение № 1168/05.08.2020 г. на Районен съд – Варна, постановено по АНД №
505/2020 г. в частта, в която е потвърдено Наказателно постановление № 18-0819-000981/27.04.2018г.
на началник на група в сектор „Пътна полиция“при ОД на МВР-Варна, в частта в
която на П.В.П. на основание чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева и административно
наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец за
нарушение на чл. 123, ал.1, т.3 от ЗДвП.
Делото е
върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Варна съобразно
указанията, дадени в решението.
Решението
на Районен съд – Варна, в частта, в която е отменено наказателното
постановление в частта, с която на П.В.П. на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева за
нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, е влязло в сила, поради което жалбата срещу
наказателното постановление в тази част не следва да бъде разглеждана.
Предмет на
разглеждане от настоящия съдебен състав е жалба на П.В.П. срещу наказателното
постановление в частта, с която на жалбоподателя на основание чл. 175 ал.1 т.5
от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет)
лева и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от един месец за нарушение на чл. 123, ал.1, т.3 от ЗДвП.
Жалбоподателят
намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно поради
допуснато нарушение на материалния закон. В
проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят П.В.П. се представлява от
процесуалния си представител адв. И.З., който изразява становище за
незаконосъобразност на наказателното постановление в обжалваната част поради
допуснати нарушение на материалния закон и съществено нарушение на
процесуалните правила. Отправено е искане за отмяна на наказателното
постановление в неотменената му част и за присъждане на сторените по делото
разноски.
В
проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР – Варна не изпраща представител. До даване ход на делото
пред въззивната инстанция са представени писмени
бележки от юрисконсулт К.Л. - А-(процесуален представител на въззиваемата страна), която е изразила становище за
законосъобразност на наказателното постановление. Отправено е искане за
потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, претендирано от въззивната
страна.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
На
21.01.2018 г. около 18,25 ч. жалбоподателят П.В.П. управлявал лек автомобил „Мицубиши Колт“ с рег.№ В 0255 РН
по бул. Цар Освободител в гр. Варна в посока от ул. Битоля към бул. „Цар
Освободител“.
По това
време на този пътен участък валял силен дъжд. На кръстовището с ул. Отец Паисий
въззивникът предприел маневра „обратен
завой“, при което се отклонил вляво и настъпило съприкосновение между
превозното средство и пътен знак, вследствие на което последният паднал.
Инцидентът бил възприет от св. Ч.Б.Г., който подал сигнал на тел. 112. Въз
основа на постъпилия сигнал било установено процесното превозно средство и
неговия собственик – жалбоподателят П.В.П.. Впоследствие е извършен оглед на
автомобила и са изготвени фотоснимки.
Св. К.
съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение,
в който било посочено, че жалбоподателят е извършил две нарушения, едно от
които по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП.
В
предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не е депозирано от
въззивника писмено възражение срещу съставения АУАН.
На
27.04.2018 г. началник група към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“ издал
обжалваното наказателно постановление.
По доказателствата:
Гореизложената
фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните
доказателства и доказателствени средства: гласни доказателствени средства:
показанията на свидетелите К.Б.К., Д.П.В., П.Д.Г. и Ч.Б.Г.; писмени
доказателства и доказателствени средства: АУАН; протокол за ПТП; справка за
нарушител/водач; заповед на министъра на вътрешните работи; писмо от сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна, към което са приложени веществени
доказателства - 7 бр. фотоснимки; писмо от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР –
Варна от 09.06.2020 г. и писмо от Районен център – 112 от 05.06.2020 г., както
и веществено доказателство – диск.
Съдът
кредитира свидетелските показания на свидетелите К.Б.К., Д.П.В., П.Д.Г. и Ч.Б.Г.
като обективни и достоверни, доколкото същите не съдържат противоречия в себе
си, последователни и логични са, а освен това съответстват на събраните по
делото писмени и веществени доказателства.
При
анализа на доказателствената стойност на съставения АУАН съдът съобрази
разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, съгласно която същият се ползва с
презумптивна доказателствена сила, т.е. удостоверените от контролните органи
факти се считат за установени до доказване на противното. Доколкото по делото
не са налице доказателства, които да опровергават констатациите на контролните
органи, а напротив събраните гласни, писмени и веществени доказателства и
доказателствени средства подкрепят и затвърждават удостовереното в АУАН,
последният също служи като основа на направените от съда фактически изводи.
Съдът
кредитира посочените писмени и веществени доказателства и доказателствено
средство (АУАН) като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната
истина по делото, поради което въз основа
на тях и свидетелските показания изгради своите фактически изводи.
От
правна страна:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в
установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу
акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната проверка констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни органи. АУАН съдържа необходимите
реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН и е надлежно предявен по реда на чл. 43, ал.
1 ЗАНН, но наказателното постановление не съответства на изискванията на чл.
чл. 57, ал. 1 ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл.
123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно
произшествие, е длъжен: когато при произшествието са
причинени само имуществени вреди: а) да окаже съдействие за установяване на
вредите от произшествието; б) (изм. и доп. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от
21.01.2017 г.) ако между участниците в произшествието има съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те преместват превозните средства, така че да
не възпрепятстват движението и попълват своите данни в двустранен констативен
протокол за пътнотранспортното произшествие; в) ако между участниците в
произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без
да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на
Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието, и изпълняват дадените им указания.
В АУАН актосъставителят е
посочил, че на процесната дата, час и място водачът е напуснал местопроизшествието,
като не уведомява сектор „Пътна полиция“. Съгласно § 6, т. 27 от ДР на ЗДвП "участник в
пътнотранспортно произшествие" е всеки, който е пострадал при
произшествието или с поведението си е допринесъл за настъпването му“.
Дефиницията за
пътно-транспортно произшествие се съдържа в § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, съгласно
която "пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса
на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на
хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или
други материални щети“. Предвид
наличието на повреда на пътен знак, съдът намира, че жалбоподателят е участник
в ПТП, при което са настъпили само имуществени вреди.
След произшествието жалбоподателят
е напуснал произшествието, като не е предприел никакви други действия. След
като са били причинени материални щети за жалбоподателя е възникнало
задължението да окаже съдействие за тяхното установяване съгласно изискването
на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП. Оказването на съдействие може да се
изразява в сигнализиране на тел. 112 за
настъпилото ПТП, изчакване на служителите на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР -
Варна за съставяне на протокол за ПТП, предоставяне на данни за самоличността
си и за задължителната застраховка "Гражданска отговорност",
предоставяне на автомобила за оглед от страна на полицейските органи и др. Като
не е извършил никакви действия, които биха допринесли за установяване на
причинените от ПТП вреди, жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 123, ал.
1, т. 3, б. „а“ ЗДвП.
Въпреки това в наказателното
постановление правната квалификация е описана непълно, като не е посочена коя
от хипотезите на разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП е осъществена - по
б.“а“, б. „б“ или б. „в“. Следователно наказателното постановление не съдържа
задължителен реквизит по чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН, а именно посочване на
законните разпоредби, които са били нарушени виновно.
Действително няма
процесуална пречка на основание чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН
съдът да постанови съдебен акт по фактически извършеното нарушение, когато се
налага приложение на закон за по-леко, същото или еднакво наказуемо нарушение,
и като преквалифицира извършеното нарушение, да измени НП - чл. 63, ал.1 от ЗАНН. Въпреки това посоченото правомощие е неприложимо в конкретния случай,
доколкото непълната правна квалификация е равнозначна на липса на такава,
поради което и съдът не може да поправи пропуска на наказващия орган, изразяващ
се в липса на воля относно законовата разпоредба, която е била нарушена
виновно.
Административнонаказателното
производство е строго формализирано, като в ЗАНН са предвидени императивно
реквизитите, които трябва да съдържат и съответните актове. Изискванията на
закона са поставени с цел на наказаното лице да бъде ясно за какво нарушение,
извършено на коя дата и кое конкретно място, е наложено наказание.
Законовата разпоредба, която е
нарушена виновно, е задължителен реквизит на НП съгласно чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН. Неговата липса представлява съществено нарушение на разпоредбата на чл.
57, ал. 1, т. 6 ЗАНН, което е довело до нарушаване на правото на защита на
наказаното лице поради липса на възможност да се защитава срещу нарушението, за
което наказващият орган е наложил административно наказание.
По изложените съображения съдът
намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно поради
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и като такова следва да
бъде отменено.
По
разноските:
На основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН и с оглед изхода на делото на въззивната
страна следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, включително
разноските в касационното производство.
Процесуалният представител на
въззиваемата страна е направил възражение за прекомерност по чл. 63, ал. 4 НПК
на претендираното от въззивната страна адвокатско възнаграждение – по 300 лв.
за всяка инстанция. Минималният размер на дължимото в конкретния случай
адвокатско възнаграждение за всяка съдебна инстанция е в размер на 300,00 лв.
съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Следователно претендираното адвокатско
възнаграждение за двете съдебни инстанции следва да бъде присъдено в пълен
размер, доколкото е съобразено с установения в закона минимум.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
18-0819-000981/27.04.2018г. на началник на група в сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР-Варна, в частта, в която на П.В.П. на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет)
лева и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от един месец за нарушение на чл. 123, ал.1, т.3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ВАРНА ДА ЗАПЛАТИ на П.В.П., ЕГН **********,
адрес *** сумата от 300,00 (триста) лева, представляваща направените пред
въззивната инстанция по НАХД № 203/2021 г. по описа на РС - Варна разноски за
адвокатско възнаграждение, както и сумата от 300,00 (триста) лева,
представляваща направените пред касационната инстанция по к. адм. д. № 2024/2020
г. по описа на Адм. съд - Варна разноски за
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Варна в 14-дневен срок
от получаване на съобщенията от страните, че решението е изготвено.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: