В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Игнат Колчев | |
Гражданско I инстанция дело |
Производството е по реда на чл.124, ал.1 от ГПК. Ищците твърдят в исковата си молба и в молбата уточнение В. № */30.06.2010 г., че през 1997 г. в Г. Н. е извършена продажба на „Помещение за търговски цели – Изток”, с площ от 118.21 кв.м., намиращо се в Административна сграда на У. Г. Д., представляващо обособена част от източния край на сутеренния етаж на сграда, разположена в имот пл. № *, отреден за битов комбинат по ЗРП на Г. Н., утвърден със заповед № */12.01.1987 г.,която обособена част се състои от работилница за ел. уреди, телевизионен сервиз и магазин за склад, при граници– търговски обект „Запад” – собственост на н-ци на А. Б., тротоар, У. Г. Д., стълбище за втори и трети етаж. Към момента на сключване на договора за покупко-продажба от 03.05.1997 г., помещенията се се ползвали от С. Н. В. Твърдят още, че независимо, че договорът е сключен между Община-Н. и ответника, действителните купувачи са ищците, за което първият от тях е заплатил сумата от 400 000 /неденомонирани/ лв. на тогавашния ползвател за извършените от него частични подобрения. Цената на помещенията също платили ищците, като дори и подписа на вносните бележки е техен. Твърдят, че ответникът никога не се е считал за собственик на имота, не го е владял и ползвал. Устната им уговорка в качеството му на поставено лице била да придобие имота от тяхно име. На няколко пъти извършвали подобрения на имота, данъците също плащали ‗е. Молят съда да постанови решение, с което да се признае по отношение на ответника, че са собственици на описания по-горе имот по силата на договор за покупко-продажба от 03.05.1997г. Ч. подставено лице и при условията на евентуалност да се признае по отношение на ответника, че са собственици на същия имот по давностно владение продължило от 03.05.1997г. до настоящия момент. В срока по чл.131,ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника И. Б. и конституираната в хода на производството като необходим другар негова съпруга К. Б.. В съдебно заседание от ищците, редовно призовани, лично се явява А. Б. и Ч. А.Д. поддържа иска си. За ищците В. Б., и конституираните в хода на производството наследници на починалия ищец Ж. В.- Л. Ж. У. и Г. Ж. М., както и съпругата му М. С. В. се явява А.Д.. Съдът, като взе предвид изложеното в исковата молба и след преценка на събраните по делото доказателства прие за установено следното: От представения по делото Договор за продажба на обособена част, общинска собственост Ч. преговори с потенциални купувачи от 03.05.1997 г. е видно, че Община Неделено е продала на ответника И. З. Б. обект “Помещение за търговски цели „Изток””, намиращо се в административна сграда на У. “Г.Д.”в Г. Н., представляващо обособена част от източния край на сутеренния етаж на сградата, разположена в имот пл. № *, отреден за Битов комбинат по ЗРП Г. Н., утвърден със заповед № */12.01.1987 г.,като обектът се състои от следните помещения – работилница за ел.уреди; телевизионен сервиз и магазин със склад при граници: помещение за търговски обекти „Запад”, тротоар, У. Г.Д., стълбище за втори и трети етаж, за сумата от платени 8 602 000.00 лв. /неденоминирани/лв., платими на вноски до 30.09.1997г. Представени са вносни бележки от 07.04.1997г. за сумата от 2 602 000.00 лв. /неденоминирани/ лв. от 28.05.1997г, от 30.06.1997г. и от 03.07.1997г. за суми от по 2 000 000.00 /неденоминирани/лв., внесени от И. З. Б. по сметка на Община Н.-фонд Приватизационен за проведен търг или общо 8 602 000.00лв., която е дължима по договора за покупко-продажба. По делото е представена разписка от 06.01.1999г., от която авторът й без да е посочен кой е, декларира, че е получил сума в размер на 4 000 000.00 лв. от Р. А. Б. и Ж. Л. В. за извършено преустройство на магазин на ДПП „.................”, който преотстъпва доброволно от датата 06.01.1999г. Представена е схема за процесната обособена част, но същата не е издадена от надлежен орган-АККГ, а от “...................” ООД, която фирма може да извърши заснемане, но не е оторизирана да издава такива документи. От показанията на разпитаните по делото свидетели К. Б.-първи братовчед на ответника И. Б. и З. Б. се установява, че до провеждането на търга процесният имот е ползван от С. В., а след търга ищците А., В. и Ж. владеят магазините, които са на клетки и от 1997г. са извършвали ремонти и ги владеят до сега, независимо, че ответникът И. Б. е спечелил търга. Св.З. Б. твърди, че ищците са платили цената на магазините при провеждане на търга и И. Б. до сега не е имал никакви претенции.Сочи, че след търга ищците са извършили преустройство, те плащат данъците и до сега никой не им е пречил да го ползват. Свидетелят З. Б. твърди в показанията си, че е присъствувал на уговорката преди търга за магазините и И. Б. е играл на търга като подставено лице на ищците. Твърди, че те са правили ремонти на магазините и от 1997г. до днес ги владеят като никой не им е оспорвал правото на собственост и И. Б. никога не е казвал, че той е собственик на имота. Свидетелят В. У.-зет на ищеца Ж. В., установява в показанията си, че тъста му е участвал в търга през 1997г. Ч. И. Б., но парите за магазините са дадени от него и той се е подписал на вносната бележка. Твърди, че не знае защо Ж. В. не е играл на търга лично, но той е дал парите за закупуването на магазините и от м.май 1997г. до сега единствено ищците владеят магазинине и те са заплащали данъците. Твърди, че ответникът Б. не е стъпвал вътре и не е имал претенции. Свидетелят З. М. сочи, че за процесните магазини на търга се е явил И. Б. и е участвал за Ж. В. и за А. Б., който е баща на А. и В. Б. Твърди, че е присъствал на уговорките между страните и тъй като процесната сграда е построена върху земя бивша собственост на братя Беширови, единият от които е наследодател на ищците, а другият на ответника, за да се гарантира, че ищците няма да имат претенции към друго празно място, което е заявено за реституиране, на търга от името на ищците е играл И. Б.. Твърди още, че от 1997г. до момента ищците ползват закупените на търга магазини, като са поделили ползването им и В. и А. ползват склад-магазин и фризьорски салон, а Ж. В., респективно наследниците му ползват другия магазин. Сочи, че е поискал пари на заем от Ж. В., по същото време, но той му е казал че няма, тъй като е платил целия имот. Твърди, че след закупуването на имота същият е ползван само от ищците и И. Б. никога не е ползвал имота и е знаел, че участва в търга не за себе си, а за ищците. От представеното удостоверение изх.№ */16.05.2011г., издадено от Община Н. е видно, че Ж. В. е подал данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ с В.№ */27.05.1998г. за търговски обект “Помещение за търговски цели-Изток”. От заключението на назначената и изслушана СТЕ се установява, че бруто застроената площ на закупения с процесния договор имот е 116.76 кв.м., като е приложена към заключението и скица-разпределение. Вещото лице сочи, че процесния имот „Помещение за търговски цели – Изток” включва съгласно договора: работилница за ел. уреди, телевизионен сервиз и магазин със склад, които помещения са преустроени в два отделни магазина и фризьорски салон. При така установената фактическа обстановка Златоградският районен съд счита, че предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК за установяване по отношение на ответниците, че ищците са собственици по покупко-продажба с договор от 03.05.1997г. Ч. подставено лице на процесния имот е неоснователен и недоказан. От представения по делото договор от 03.05.1997г. е видно, че страна по договора в качеството на купувач е ответника И. Б.. Обстоятелството дали той или друго лице е платило цената е ирелевантно за вещно-прехвърлителното действие на договора, който е вписан по надлежен ред, видно от отбелязването В.рег.№ */10.07.1997г, том * № *,парт.книга –том *, стр. *. Ищците твърдят, че ответникът е участвал в търга като тяхно подставено лице, но те са придобили правото на собственост. Това твърдение е несъстоятелно. Фигурата на подставено лице, т.н. в теорията “сламен човек” е особен случай на прикрита, съчетана с привидната сделка. Подставено лице се използва, когато един правен субект иска да сключи сделка, която да породи права и задължения за него, но има интерес другата страна по сделката или трети лица да не знаят, че той е участник в нея. В такъв случай субектът, който е реален участник по сделката се споразумява с друг правен субект – подставено лице, за да използва неговото име. Този тип съчетаване между привидна и прикрита сделка е приложим спрямо сделки, за които законът не предписва определена форма. При формалните сделки, каквито са сделките с недвижими имоти страните се вписват в нотариалния акт или в договора и не е възможно да фигурира името на подставено лице, а правото на собственост да се придобие от друг. Следователно ищците не са станали собственици на процесния имот по силата на представения по делото договор за покупко продажба от 03.05.1997г. По отношение на предявения при условията на евентуалност положителен установителен иск за собственост на основание изтекла в полза на ищците придобивна давност по чл.79,ал.1 от ЗЗД за периода от закупуването на имота през м.май 1997г. до предявяването на иска, съдът счита същият за основателен по следните съображения: От показанията на разпитаните по делото свидетели К. Б., З. Б., З. Б., В. У. и З. М. се установява, че от провеждането на търга през м.май 1997г. ищците са направили ремонт и преустройство на процесните магазини и оттогава до момента ги владеят необезпокоявано от никого. Свидетелите З. Б., В. У. и З. М. твърдят, че са присъствали на уговорките между ищците и ответника и същият е знаел, че участва в търга не за себе си, а за ищците и няма да стане собственик. Твърдят, че ответникът никога не е владял процесния имот и никога не е имал претенции за него. От представеното удостоверение изх.№ */16.05.2011г., издадено от Община Н. е видно, че Ж. В. е подал данъчна деклаация по чл.14 от ЗМДТ с В.№ */27.05.1998г. за търговски обект “Помещение за търговски цели-Изток”. Ответникът не оспорва твърденията на ищците, че само те са владели процесния период от м.май 1997г. до момента и не представя доказателства, че той е владял имота. Не се явява в съдебно заседание и не ангажира доказателства. Следователно налице са изискванията на чл.79,ал.1 от ЗЗД и от събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че ищците са владели необезспокоявано с намерението да го своят процесния имот повече от 13 години, декларирали са го и са плащали данъци за него, поради което в тяхна полза е изтекла 10-годишната придобивната давност по чл.79,ал.1 от ЗЗД и същите са станали собственици. Предвид изложеното предявеният обективно съединен евентуален иск за собственост на основание придобивна давност е основателен и следва да бъде уважен. По разноските: Съдът счита, че на ответниците не следва да бъдат възлагани разноски по делото, независимо от постановеният в крайна сметка позитивен за тях резултат. Това е така по следните съображения: Още в исковата молба се твърди, че "....ответникът никога не се е смятал за собственик на имота......С оглед обстоятелството, че ответникът фигурира като страна по горепосочения договор за нас е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск." Ищецът не е оспорил иска, липсват и твърдения извън процесуалното му поведение по някакъв начин да е сочело на оспорване правата на ищците. Вярно е, че същия е подал въззивна жалба срещу постановеното решение преди обезсилването му и връщането за разглеждане от друг състав, но това обжалване е породено от съображението, че съпругата на ответника / която е необходим другар/ е следвало да вземе участие в производството за да бъде обвързана със СПН на решението. Освен това в тази въззивна жалба също не е оспорено твърдението, че ищците са придобили имота по давност. А иначе възражението, че договорът с Община Н. е породил целените правни последици е съвсем резонен. Очевидна е в случая злоупотребата с права от страна на ищците, които при липса на оспорване на техните права от ответника вместо Ч. правна сделка да постигнат целения правен резултат, се домогват да го постигнат в рамките на това производство и то за сметка на неоспорващата страна. Водим от гореизложеното Златоградският районен съд Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният от В. А. Б. с ЕГН * от Г.Н., У.”. Ч. № 19А, А. А. Б. с ЕГН * от Г.Н., У.”. Ч. № 19, М. С. В. с ЕГН * от Г.Н., У.”.С. № 3. Л. Ж. У. с ЕГН * от Г.Н., У.”. и М. № 3 и Г. Ж. М. с ЕГН * от Г.Н., У.”. Ч. “№ 2 срещу И. З. Б. с ЕГН * от Г.Н., У.”. В. № 1 и К. А. Р./Б./ с ЕГН * от Г.Н., У.”. В. № 1 положителен установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на основание договор за покупко-продажба от 03.05.1997г. на следния недвижим имот - „Помещение за търговски цели – Изток”, с площ от 118.21 кв.м., намиращо се в Административна сграда на У. Г. Д., представляващо обособена част от източния край на сутеренния етаж на сграда, разположена в имот пл. № *, отреден за битов комбинат по ЗРП на Г. Н., утвърден със заповед № */12.01.1987 г.,която обособена част се състои от работилница за ел. уреди, телевизионен сервиз и магазин за склад, при граници– търговски обект „Запад” – собственост на н-ци на А. Б., тротоар, У. Г. Д., стълбище за втори и трети етаж. ПРИЗНАВА за установено по отношение на И. З. Б. с ЕГН * от Г.Н., У.”. В. № 1 и К. А. Р./Б./ с ЕГН * от Г.Н., У.”. В. № 1, че В. А. Б. с ЕГН * от Г.Н., У.”. Ч. № 19А, А. А. Б. с ЕГН * от Г.Н., У.”. Ч. № 19, М. С. В. с ЕГН * от Г.Н., У.”.С. № 3. Л. Ж. У. с ЕГН * от Г.Н., У.”. и М. № 3 и Г. Ж. М. с ЕГН * от Г.Н., У.”. Ч. “№ 2 са собственици на основание давностно владение по чл.79,ал.1 от ЗЗД, продължило от месец май 1997г. до настоящият момент върху следния недвижим имот: „Помещение за търговски цели – Изток”, с площ от 118.21 кв.м., намиращо се в Административна сграда на У. Г. Д., представляващо обособена част от източния край на сутеренния етаж на сграда, разположена в имот ´л. № *, отреден за битов комбинат по ЗРП на Г. Н., утвърден със заповед № */12.01.1987 г.,която обособена част се състои от работилница за ел. уреди, телевизионен сервиз и магазин за склад, при граници– търговски обект „Запад” – собственост на н-ци на А. Б., тротоар, У. Г. Д., стълбище за втори и трети етаж. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд Г.С.. РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ |