Р Е Ш Е Н И Е
№ 2373/16.06.2020 г.
гр. В.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в
открито съдебно заседание, проведено на първи юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН
ЧАРАКЧИЕВ
при участието на секретаря Ани Динкова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 14654 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
предявен от С.В.Д., ЕГН: **********, с адрес: *** срещу А.Р.Д., ЕГН: **********,
с адрес: *** иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал.1
вр. чл. 232, ал.2 от ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1600,00 лв., представляваща
сбор от задължения за периода м.02.2019 г. - м.05.2019 г. по договор за наем от
01.06.2018 г. на апартамент находящ се в гр. В., ул. „Л.“ № *, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
04.06.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, която сума е предмет на
Заповед за изпълнение № * г., издадена по ч. гр.д. № * г. по описа на ВРС.
В исковата молба ищцата, чрез адв. Н. Т., излага, че със съпруга
ѝ са собственици на жилищен имот - апартамент № *, разположен в гр. В.,
ул.Л. № *, който отдали
под наем на ответника по силата на договор от 01.06.2018 г. срещу уговорена
месечна наемна цена от 400,00 лв. платима до пето число на месеца, за който се
дължи сумата. Страните уговорили наемателят да заплаща и всички режийни
разходи. Твърди се, че наемателят не изпълнявал точно задълженията си по
договора, а след изтичането на срока му продължил да ползва имота без да
заплаща наем. Излага, че с телепоща от 19.04.2019 г. и 12.09.2019 г. поканила
ответника да погаси задълженията си по договора с предупреждение, че в противен
случай ще го развали, но изпълнение не последвало. Сочи, че освен наемната цена
отвентикът ѝ дължи и сумата от 211,95 лв. за платени режийни разходи,
която обаче не претендира в настоящия процес. По изложените съображения моли предявените
искове да бъдат уважени. Претендира присъждане на сторените в заповедното и в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът А.Р.Д. оспорва иска като
неоснователен и недопустим. Не спори, че страните са сключили процесния договор
за наем, като страните имали устна уговорка наемът да се плаща на трето число
от месеца. Твърди, че лично или чрез съпругата си редовно е заплащал наема за
жилището, но никога не е получавал разписка за сумите, които на ръка предавал
на ищцата по адреса на имота. Поради това излага, че не разполага с документ
доказващ датата и размерът на плащанията. Сочи, че ищцата винаги се
оправдавала, че е забравила разписките, а ответникът ѝ се доверявал с
оглед нейната възраст. Поддържа, че за процесния период лично е заплатил на
ищцата дължимите суми за наем. През месец април 2019 г. уведомил наемодателя по
телефона, че изпитва моментни финансови трудности. В проведения разговор ищцата
се държала арогантно, поради което, а и с оглед изтичащия срок на договора,
ответникът започнал да търси нова квартира. Сочи, че наемите за месец април и
май от общо 800,00 лв. били заплатени преди 31.05.2019 г. Излага, че
окончателно е освободил жилището на 31.05.2019 г. Оспорва да е получил поканите
от 19.04.2019 г. и 12.09.2019 г. Твърди, че е заплащал и режийните си разходи,
за покриването на които била достатъчна и сумата на заплатения депозит по
договора от 400,00 лв. По изложените съображения се моли за отхвърляне на иска.
В о.с.з. страните поддържат
изразените позиции по спора, чрез процесуалните си представители. По аргумент
от т.4 на ТР № 1/2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС релевираното в о.с.з. нелкивидно възражение
на ответника за прихващане с платения депозит по договора за наем не е прието
за разглеждане като преклудирано с подаването на отговор на исковата молба.
Съдът, след като прецени събраните в процеса писмени
доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно
убеждение, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал.1 вр. чл. 232, ал.2 от ЗЗД.
По
настоящото дело е приобщено ч.гр.д. № *
г. по описа на ВРС, от което е видно, че в полза на ищцата е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК.
Доколкото ответникът е подал възражение в срока по чл. 414 от ГПК за ищеца е
налице правен интерес от водене на установителен иск за вземането по заповедта. Искът е предявен в срока по чл.
415, ал. 1 от ГПК, поради което е допустим и следва да бъде разгледан по
същество.
В случая предмет на
установителния иск е съществуване на вземането по издадената
заповед и успешното му провеждане предполага
установяване дължимостта на сумите по
същата на посоченото основание. Или, в контекста на основанието, на което е издадена
заповедта, респ. се претендира вземането,
в тежест на ищеца е главно и пълно да
докаже 1) валидно възникнало облигационно правоотношение между ищеца и ответника
по договор за наем от
01.06.2018 г. на апартамент
находящ се в гр. В., ул. „Л.“ № 16, ет.3, ап. 66, 2) че е изправна страна по облигационната връзка, 3) размера на претенцията за главница. В
тежест на ответника е да установи изпълнение на задълженията си по договора
за заплащане на дължимата наемна
цена.
По реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК е обявено за безспорно
между страните, че за процесния период са били обвързани от валидно облигационно
правоотношение по договор
за наем от 01.06.2018 г. на апартамент находящ се в гр. В., ул. „Л.“ № 16,
ет.3, ап. 66 при наемна цена от 400,00 лв. Това обстоятелства се установява и
от представeния договор за наем от
01.06.2018 г. (л. 3-4). Следователно ищецът е изпълнил разпределената му тежест
на доказване, условно обособена по-горе в т.1 до 3, поради което доказателствената
тежест се прехвърля върху ответника за главно доказване основателността на
релевираното с отговора правопогасяващо възражение, че
е заплатил дължимата наемна цена по договора за месеците февруари, март, април
и май 2019 г.
В случая за установяване факта на изпълнение на
поетите с договора задължения за заплащане
на наемната цена ответникът не
ангажира доказателства, поради което и следва да се
приеме, че ищцата има изискуемо вземане
от ответника в размер именно на
исковата сума от
1600,00 лв., т.е. искът се явява основателен и следва да се уважи.
До извод за обратното не води възражението на ответника, поддържано и в
о.с.з., че поради проявено от него разбиране към напредналата възраст на ищцата
не е изисквал разписка за месечните наеми, които ѝ е заплащал включително
в процесния период. Последното обстоятелство остава ирелевантно за изхода на
настоящото съдебно производство дори и да е обективно вярно извън кориците на
делото, доколкото би означавало единствено, че ответникът съзнателно се е лишил
от възможността да се сдобие с писмен документ от кредитора си за извършените
към последния месечни погашения, при положение, че страните по договора от 01.06.2018 г. са се споразумели плащанията да се извършват в брой. Така ответникът се е
съгласил да носи риска от невъзможността в бъдещ момент да установи
изправността си по облигационната връзка и като краен резултат да понесе нелагоприятните правни последици в съдебен процес като
настоящия, в който доказването се ръководи от формалните правила на ГПК, за
това че не е охранил достатъчно собствения си интерес в рамките на договорното
правоотношение, по което се е задължил писмено.
Основателността на
главната претенция обосновата основателността и на акцесорната за обезщетение
за забава в размер на законната лихва от датата на депозиране на
заявлението до окончателното изплащане на главницата.
Предвид изхода на спора
на ищеца следва да бъдат
присъдени поисканите и доказани от него
разноски както следва: по 32,00
лв. за държавна такса в заповедното в исковото производство, 100,00 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение в заповедното производство и 300,00 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение в исковото производство, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А.Р.Д., ЕГН: **********,
с адрес: *** дължи на С.В.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1600,00 лв., представляваща сбор от задължения за периода м.02.2019
г. - м.05.2019 г. по договор за наем от 01.06.2018 г. на апартамент находящ се
в гр. В., ул. „Л.“ № *, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 04.06.2019 г. до окончателното ѝ изплащане,
която сума е предмет на Заповед за изпълнение № * г., издадена по ч.
гр.д. № * г. по описа
на ВРС, на основание чл. 422, ал. 1
от ГПК вр. чл. 79, ал.1 вр. чл. 232, ал.2 от ЗЗД.
ОСЪЖДА А.Р.Д., ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати на С.В.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 132,00 лв., представляваща сторените
съдебно-деловодни разноски
в заповедното производство по ч.гр. д. № * г. по описа на
ВРС, както и сумата от 332,00 лв., представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: