Решение по дело №670/2017 на Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ№915

гр. Перник , 23.11.2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ГК, пети състав, в публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и трети отктомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ГЕРГАНА КРАТУНКОВА-ДИМИТРОВА

В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В  В В В  В В В В В 

при участието на секретаря Роза Ризова сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 670 по описа на съда за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съдединени искове с правно основание чл.108 от ЗС, иск по чл.42, ал.1, б. б и чл.43, ал.1, б. „а“ ЗН.

В исковата молба предявена от М.А. се твърди, че е наследник по закон и по заместване на Б.А.Н., починал на 09.12.2004г. Към датата на смъртта си Б.Н.е бил собственик на следния недвижим имот  съгласно нотариален акт 4, том I, дело 15/1968 г. на ПРС и нот. акт № 147, том III, дело № 921/1976 г. на ПРС: Урегулиран Поземлен Имот с площ от 650 кв.м., съставляващ парцел П-255 в кв. 19 /деветнадесет/ при граници: улица с ОТ 55-58-59, УПИ 1-256, УПИ VII- 254, ПИ № 251, заедно с построените върху имота: Едноетажна масивна жилищна сграда, състояща се от етаж и мазе с обща застроена площ от 45 /четиридесет и пет/ кв.м., паянтово жилище със застроена площ от 24 /двадесет и четири/ кв.м., намиращи се в землището на село Кладница, община Перник. Заявява се, че през месец август 2015 г.  ищцата узнала за обявяването на  саморъчно завещание, съставено от наследодателя Б.А.Н. в полза на Ц.В.А., за което е съставен протокол от нотариус В.Я., Район на действие Р.С. Перник, № 331 в НК. С обявеното завещание Б.А.Н. е завещал урегулирано дворно място от 650 кв.м. с масивна едноетажна постройка от 45 кв.м., изградена в него, заедно с две паянтови сгради. Въз основа на обявеното завещание на 09.02.2005 г. е съставен Констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по завещание № 11, том I, per. № 528, дело № 11 от Нотариус В.Я., Район на действие Р.С. Перник, № 331 в НК, с който ответникът е признат за собственик по завещание на следния недв. имот: Урегулиран Поземлен Имот с площ от 650 кв.м., съставляващ парцел II- 255 в кв. 19 /деветнадесет/ при граници: улица с ОТ 55-58-59, УПИ 1-256, УПИ VII- 254, ПИ № 251, заедно с построените върху имота: Едноетажна масивна жилищна сграда, състояща се от етаж и мазе с обща застроена площ от 45 /четиридесет и пет/ кв.м., паянтово жилище със застроена площ от 24 /двадесет и четири/ кв.м., намиращи се в землището на село Кладница, община Перник. Оспорена е действителността на завещанието, като се твърди, че същото не е изготвено от завещателя. Алтернативно се заявява, че предвид напредналата му възраст завещателят не е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си. Оспорен е и констативният нотариален акт за собственост. Ищцата твърди, че в полза на нейния наследодател В. С.А., е изтекла придобивна давност по отношение на процесния имот. Той е живял явно и необезпокоявано в имота повече от десет години. След смъртта на В.С.А.– баща на ищцата и внук на Б.А.Н., ищцата узнала за саморъчното завещание, а достъпът й до имота бил възпрепятстван от ответника. Иска се от съда да признае ищцата за собственик на основание наследяване и изтекла придобивна давност на процесния имот, като съдът прогласи нищожността на саморъчното завещание на Б.Н.в полза на Ц.А., като последният й предаде владението на имота.

Ответникът Ц.А. в срока по чл.131 от ГПК дава становище за неоснователност на ищцовата претенция. Твърди, че направеното в негова полза завещателно разпореждане е действително и е породило своите правни последици, поради което се легитимира като собственик и владее имота на годно правно основание.

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е приложено завещание от 28.03.1985г. видно от което Б.А.Н. е завещал на съпругата си П.А.Н.недвижим имот, находящ се в с. Кладница, представляващ дворно място с площ от 650 кв.м. представлващо парцел II-121 в кв.10 по регулационния  план на с. Кладница,ведно с ½ идеална част от построената в дворното място масивна жилищна сграда, цялата с площ от 45 кв.м.

Установява се от приложеното по делото саморъчно завещание, че съставено на 09.07.2004г., че Б.А.Н. е завещал процесният имот на ответника Ц.В.А..

Видно от приложеното по делото удостоверение за наследници на Б.А.Н. се установява, че същият е починал на 09.12.2004г.

Въз основа на цитираното по-горе завещание на 09.02.2005г. е съставен Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по завещание №11, том I, рег. № 528, дело №11 от 09.02.2005г. на нотариус В.Я. съгласно който Ц. Велитон А. е признат за собственик на урегулиран поземлен имот с площ от 650 кв.м. находящ се в с . Кладница, съставляващ парцел II-225 в кв.19, ведно с построената в имота едноетажна масивна жилищна сграда  с площ от 45 кв.м., паянтово жилище със сзастроена площ от 24кв.м. и второстепенно паянтово жилище със застроена площ от 30 кв.м.

Съгласно удостоверение за данъчна оценка на имота същата е в размер на 3960,70лв.

Видно от Нотариална покана от 23.12.2009г. Ц.В.А. е поискал от В.С.А.да освободи процесният имот, като го е поканил на 15.01.2010г. в кантората на нотариус В.Д.за уреждане на отношенията им по повод имота. Поканата е връчена чрез обратна разписка на В. А., която е оспорена от процесуалния представител на ищцата

От протокол съставен на 15.01.2010г.  от Нотариус Димова се установява, че В. А. не се е явил в кантората за уреждане на отношенията им по повод на имота.

Приложени са квитанции  за платени данък сгради и такса смет, комунални сметки от Ц.А. за процесния имот.

Съгласно представено по делото удостоверение за наследници ищцата М.В.А. е наследник на В. С.А..

Приложено е пълномощно от Б.А.Н. с което е упълномощил В.С.А.да получава неговата пенсия.

По делото са събрани гласни доказателства посредством разпита на свидетелите К.Г.С., Н.Ц.М., Е.В.Н.и Г.С.А..

Свидетелят С. заявява, че В.С.А.е заживял в процесния имот още докато Б.Н.е бил жив, като Боте го е поканил да живее в имота при него. Твърди, че В. се е грижел за Б.Н, както и за имота. Потвърждава, че Ц.А. е имал претенции към имота, но не знае да е канил В. да го напуска.

Свидетелят Н.М.твърди, че с В. А. са били близки приятели. Според свидетелят В. А. е живял в имота от 2002-2003г. и е продължил да живее в имота до смъртта си през 2015г. Ц. е негов съсед, като двамата са имали разправии по повод имота, като Ц. е заявявал, че има документи за него.

Свидетелката Е.Н.твърди, че В. А. е живял в имота още преди да почина Б.Н.и е продължил да живее в имота до смъртта си.

Свидетелят Г.А.заявява, че В. А. е живял в процесния имот до смъртта  си. Твърди, че не знае за пререкания между В. А. и Ц.А.. Сочи, че В. А. се е грижел за Б.Н, когато се е разболял от склероза, която продължила около 2-3 месеца. През това време В. А. се е грижел за него.

От приетото по делото заключение по допусната съдебно-почеркова експертиза се установява, че ръкописният текст в саморъчно завещание от Б.А.Н. е съставено от Б.А.Н.. Подписът, положен под думата завещател е изпълнен от Б.Н.

                При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

                По иска с правно основание чл.42, б. „б“ ЗН.

                Съгласно чл.42, б."б" от ЗН, завещателното разпореждане е нищожно, когато при съставянето на завещанието не са спазени разпоредбите на чл.24, съответно чл.25, ал.1 ЗН. Видно от събрания доказателствен материал, представеното завещание е написано ръкописно изцяло от завещателя, съдържа означение за датата, на която е съставено и е подписано от лицето, от чието име изхожда. В случая са спазени всички изисквания на чл.25, ал.1 от ЗН и е без значение дали в изложението на документа са посочени други обстоятелства, включително лични данни или документи, тъй като те не са свързани с императивните изисквания на закона. Горното обосновава отхвърлянето на предявения иск за прогласяване на нищожността на процесното саморъчно завещание.

                По иска с правно основание чл.108 от ЗС.

С иска по чл.108 от ЗС се търси защита на нарушеното вещно право, като ищеца има право да иска предаване на вещта от лицето, което я владее без основание. Процесуална легитимация ищеца притежава, тъй като тя следва от твърдяното от тях него право на собственост върху процесния имот и обуславя допустимостта на иска, поради което съдът счита, че искът на посоченото основание се явява допустим.

                Предмет на иск с правно основание чл. 108 от ЗС е защита на нарушено вещно право на собственост, като иска включва и правомощието да се иска връщане на вещта от лице, което я владее без правно основание. Крайната цел на иска е да се възстанови владението на собственика по отношение на вещта, когато то е отнето. За уважаване на предявен ревандикационен иск е нужно ищеца при условията на пълно, главно доказване да установи следните кумулативно дадени предпоставки: на първо място, че е собственик на процесната вещ, на следващо място, че ответникът владее вещта и накрая, че я владее без правно основание. Ако дори наличието само на една от предпоставките не е доказано по несъмнен начин искът следва да бъде отхвърлен.

Ищцата твърди, че е станала собственица на процесния имот по силата на изтекла придобивна данвност и наследяване по закон от своя баща  В. А. – починал на 05.08.2015г. и изтекла в полза на нейния баща придобивна давност. Интестатното наследяване е придобивен способ, признат от действащото българско право, а от доказателствата по делото (удостоверение за наследници от 11.04.2016 г. на Община Перник, с. Кладница) безспорно се установява, че посоченото лице е баща на ищцата и е починало на 05.08.2015 г.

Правото на позоваване на придобивното основание по чл. 79 ЗС не е с оглед на личността и не се погасява със смъртта на владелеца, а се включва в наследството му. Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. по тълк. д. № 4 / 2012 г. на Върховен касационен съд, ОСГК. Разпоредбата на чл.48 ЗН предвижда, че наследството се приема с придобиването му, а наследственото правоприемството настъпва с обратно действие - към момента на откриване на наследството. В случая съдът приема, че ищцата е придобила припадащата й се част по закон от наследството на баща й по реда на чл. 49, ал. 2, изр. 1, пр. 1 ЗН - с предявяването на иск по делото за защита на твърдяно наследствено право ищцата е манифестирала несъмнена воля да приеме наследството.

Следва предмет на обсъждане в производството да се фокусира върху обстоятелството дали наследодателят на ищцата е придобил процесния имот на основание  давностно владение. От събраните в хода на делото свидетелески показания се установява, че В. А. е завиживял в процесния имот докато Б.Н.е бил жив, като след неговата смърт той е установил давностно владение върху имота, като явно и необезпокоявано го  е обитавал.  

Давностното владение като придобивен способ е правен въпрос, разрешаван в правната теория и в константната съдебна практика, в т. ч. и задължителна такава, като относима към настоящия спор е разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС, предвиждаща „Правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години”. В чл. 68 ЗС владението се определя като упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. За да е основание за придобиване на имот по давност, владението следва да бъде постоянно, непрекъснато, явно /не по скрит начин, така, че да може да бъде узнато от собственика/ и спокойно /според теорията означава то да не е установено с насилие, както и да не е поддържано с насилие/.

                Свидетелите заявяват, че В. А. е имал проблеми  с водата и тока, но не  става ясно каква е първопричината за тях. Същевременно споменава се, че Ц.А. е говорил, че има документи за собственост, но дали ги е използвал за да установи правото си на собственост върху имота не се установява. Свидетелят С. заявява, че В. А. се е грижел за къщата и двора,  насадил е  и зеленчукова градина. Същевременно според показанията на свидетеля Мартинов между В. А. и Ц.А. е имало пререкания по отношение на собствеността върху имота, като В. А. е заявявал на ответника „С тези фалшиви документи не вървиш“.

По въпроса за елементите на фактическия състав на придобивната давност по чл. 79, ал. 1 ЗС и по-конкретно дали се включва в тях и изискването невладеещия собственик да е уведомен за намерението за своене на владелеца, т. е. същото да му е противопоставено, в съдебната практика /напр. Р 262 от 29.11.11 год. по гр. д. № 342/11 ІІ г.о./ е прието, че такова изискване съществува, но само в хипотезата на съсобственост – когато съсобственикът твърди да е придобил по давност идеалните части на останалите съсобственици, то е необходимо да демонстрира това свое намерение по отношение на тях, за да бъдат отблъснати претенциите му. Когато обаче се касае за владение върху чужд имот, при липса на заявени претенции от трети лица, упражняващият фактическата власт върху имота като свой няма и по отношение на кой да демонстрира това свое намерение да свои имота за себе. В този смисъл, при липса на действия, целящи отблъскването на установеното владение и при липса на заявени претенции за имота, фактът, че владелецът се намира в имота и го поддържа в рамките на необходимата грижа, следва да се възприеме като действия по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС.Според презумпцията на чл. 69 ЗС се предполага, че упражняващият фактическата власт държи вещта за себе си, т. е. притежава качеството на владелец и то от момента на установяване на тази фактическа власт /пр. Р 144 от 2.12.14 год. по гр. д. № 1650/14 год. ІІ г. о./. Решение № 88 от 27.07.2016 г. по гр. д. № 661 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение. Гореустановеното поведение на В. А. спрямо ответника води до извод, че същият е имал намерение да свои имота и го е демонстрирал явно пред ответника  Ц.А..

Действително по делото е представена нотариална покана, изходяща от Ц. Алексво и отправена до В. А. за уреждане на отношенията им по повод имота. Същата е връчена с обратна разписка, върху която има подпис на получател. В настоящия случай съдът намира, че връчването на нотариалната покана не е доказано. Поканата е представена за връчване на нотариус, който извършва връчването по правилата на ГПК, съгласно чл.50 ЗННД, който сочи процедурата и лицето, от което се извършва тя. Нотариусът е удостоверил, че е връчил пратката на пощенски служител, който чрез "Български пощи" ЕАД я е изпратил до адресата, след което е удостоверил и данните за получаването на самата обратна разписка, съобразно това, което е удостоверил в обратната разписка пощенския служител. Смисълът на изпращане на правнозначими изявления посредством нотариална покана е нотариусът или негов служител да удостовери, че пратката действително е връчена на адресата. Признатата от закона удостоверителна компетентност на нотариуса (или делегираната такава на негов служител по чл. 50 от ЗННД) прави в тази му част документът официален, придавайки му материална доказателствена сила. Връчването следователно не може да стане чрез пощенски служител, който в действителност връчва писмото с обратна разписка и чието връчване всъщност нотариусът е удостоверил. Връчването може да направи само лично нотариуса, или негов служител, тъй като нотариалната удостоверителна компетентност не се простира и не се споделя с пощенските служители. Следователно, за да има последиците на разпоредбата на чл.50, ал. 1 във вр. с ал.3 на ГПК представената нотариална покана е следвало да бъде връчена или от нотариуса или от негов служител,а не от нотариуса чрез пощата. При това положение обратната разписка, удостоверана от нотариуса няма характер на официален свидетелстващ документ обвързващ съда, а следва да се преценява с оглед на всички останали доказателства по делото като частен документ, като съдът приема, че предвид липсата на доказателства, че е достигнала до В. А. с изпращането й давността не е прекъсната т.е по отношение на наследодателя на ищцата е изтекла предвидената в закона 10 годишна придобивна давност.

Последната необходима предпоставка за уважаването на ревандикационния иск – упражняване на владение от страна на ответника, съдът приема за доказано, тъй като още с отговора на исковата молба ответникът е  заявил, че владее имота, като това владение е установил след смъртта на В. А., с оглед изявленито в исковата молба и установеното по делото.

Искът с правно основание чл.108 от ЗС представлява иск на невладеещия собственик срещу владеещия собственик. Ищецът има право да иска своя имот от всяко лице, което го владее или държи без основание. Според съда с оглед събраните по делото доказателства безспорно се установи, че В. А. е собственик на процесния имот, а по пътя на наследственото правоприемство ищцата е придобила право на собственост върху него. Не се доказа и наличие на основание, за осъществяване на владение от тяхна страна, поради което претенцията с правно основание чл.108 от ЗС следва да бъде уважена изцяло.

По искането за отмяна на констативния нотариален акт за собственост на ответника.

Нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл.587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл.179, ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти (ТР № 11 от 21.03.2013г. по тълк.д. № 11/2012г. на ОСГК на ВКС). Издаденият по реда на чл.587 ГПК нотариален акт има легитимиращ ефект по отношение правото на собственост. Той се изразява в това, че легитимира неговия притежател като собственик на съответния имот пред държавни и общински органи и учреждения, юридически и физически лица.

Действително, след смъртта на Б.Н.ответникът се е снабдил с Нотариален акт за собственост върху процесния имот, но той не е манифестирал желанието си да вледее имота по начин, по който да прекъсна започналото да тече в полза на В. А. давностно владение, като след изтичането на срока последният е придобил право на собственост върху него.

Поради основателността на ревандикационния иск и като последица от уважаването му, по аргумент на чл.537 , ал.2 от ГПК, Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по завещание №11, том I, рег. № 528, дело №11 от 09.02.2005г. на нотариус В.Я. вписана под №331 от Нотариалната камара, следва да се отмени.

По разноските:

Предмет на производството са два обективно съединени иска, като предвид липсата на разбивка каква сума се дължи за всеки отделен иск, съдът приема, че от общо  650 лв. – направени разноски за адвокатски хонорар, заплатеният такъв за всеки един иск е в размер на 325лв. Предвид отхвърлянето на иска с правно основание чл.42,б. „Б“ ЗН, следва на ищцовата страна да й се заплатят разноски в общ размер от Предвид изхода на спора ответникът следва да заплати направените от ищцата раноски за настоящото производство в размер на 762лв. От които 325лв. – адвокатски хонорар съобразно договор за правна помощ /съдът констатира, че в списъка по чл.80 ГПК е посочена сумата от 1500лв. – адвокатски хонорар, но доказателства за реалното й заплащане липсват/.

На ответника следва съобразно отхвърлената част от исковете да бъде възстановена сумата от 250 лв. – заплатен адвокатски хонорар от общо претендираната сума в размер на 500лв. адвокатски хонорар.

             Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.В.А., с ЕГН ********** и адрес: *** срещу Ц.В.А., с ЕГН ********** и адрес: ***, иск с правно основание чл.42, б. "б" вр. чл.25, ал.1 ЗН за обявяване нищожността на саморъчно завещание от 09.07.2004г., написано и подписано от завещателя Б.А.Н. в полза на Ц.В.А..

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ц.В.А., с ЕГН ********** и адрес: ***, че М.В.А., с ЕГН ********** и адрес: ***  е собственик на Урегулиран Поземлен Имот с площ от 650 кв.м., съставляващ парцел П-255 в кв. 19 /деветнадесет/ при граници: улица с ОТ 55-58-59, УПИ 1-256, УПИ VII- 254, ПИ № 251, заедно с построените върху имота: Едноетажна масивна жилищна сграда, състояща се от етаж и мазе с обща застроена площ от 45 /четиридесет и пет/ кв.м., паянтово жилище със застроена площ от 24 /двадесет и четири/ кв.м., намиращи се в землището на село Кладница, община Перник като ОСЪЖДА Ц.В.А., с ЕГН ********** и адрес: *** на основание чл.108 от ЗС да предаде на М.В.А., с ЕГН ********** и адрес: ***  владението върху гореописания недвижим имот.

ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2  Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по завещание №11, том I, рег. № 528, дело №11 от 09.02.2005г. на нотариус В.Я. вписана в рег. На нотариалната камара под № 331.

ОСЪЖДА Ц.В.А., с ЕГН ********** и адрес: *** на основание чл.108 от ЗС да заплати на М.В.А., с ЕГН ********** и адрес: *** сумата от 762 лв. разноски по делото.

ОСЪЖДА М.В.А., с ЕГН ********** и адрес: ***   да заплати на Ц.В.А., с ЕГН ********** и адрес: *** сумата от 250 лв.  разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                              СЪДИЯ:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В