№ 397
гр. Пловдив , 01.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ в закрито заседание на първи
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Събчева
Членове:Петко Ив. Минев
Веселина Т. Семкова
като разгледа докладваното от Веселина Т. Семкова Въззивно частно
наказателно дело № 20215300601714 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.243, ал.8 НПК.
С Определение №34/12.07.2021 г. по ЧНД №334/2021 г. по описа на
Районен съд-Карлово, I н.с. е потвърдено Постановление на Районна
прокуратура – Пловдив, ТО-Карлово от 07.06.2021 г. за прекратяване на
наказателното производство по досъдебно производство №304/2017 г. по
описа на РУ на МВР-Карлово, водено срещу Б.К.И. за престъпление по
чл.343, ал.1, б.Б вр. чл.342, ал.1 НК.
Незаконосъобразност на горепосочения съдебен акт се претендира от
пострадалата М. Р. със съгласието на майка й Н.М. в депозираната до
въззивния съд жалба, съдържаща искане за отмяна на същия и връщане на
делото на прокуратурата с указания относно приложението на закона.
Пловдивският окръжен съд, след като се запозна със събраните по
делото доказателства, анализирайки същите поотделно и в тяхната
съвкупност и вземайки предвид изложените в жалбата оплаквания, прие за
установено следното:
Досъдебното производство е било образувано за престъпление по чл.
343, ал.1, б.Б вр. чл.342 ал.1 НК, извършено на 18.05.2017 г. в гр.С. с
пострадало лице М. Р.. За същото като обвиняем бил привлечен Б.И..
1
При постановяване на обжалваното определение първоинстанционният
съд е приел за установена следната фактическа обстановка, изложена и в
прекратителното постановление:
На 28.05.2018 г. било повдигнато обвинение на Б.К.И. за това, че на
18.05.2017 г. в гр. С., Пловдивска област, по бул. „Иван Вазов“, при
управление на МПС- лек автомобил марка „Волво“, модел „S60“ с рег. № ***
е нарушил правилата за движение по чл.21 ал.1 и чл.116 ЗДвП и по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на дясната мишнична кост в областта на хирургичната шийка, което
е довело до трайно затрудняване на движението на горен десен крайник на
М.М. Р., ЕГН ********** от гр. С. - престъпление по чл.343, ал.1, б.Б вр.
чл.342, ал.1 НК. На 08.01.2020 г. наказателното производство е било
прекратено на осн. чл.243, ал.1, т.2 НПК, като с определение на РС- Карлово
постановлението за прекратяване на наказателното производство е било
потвърдено. Първоинстанционният акт и потвърденото с него прекратително
постановление били отменени от въззивната инстанция, дала указания за
извършване на допълнителни процесуално-следствени действия, реализирани
впоследствие чрез допълнителни разпити на свидетелите Г.Г., М.М., Н.М. и
М.Р., както и назначаване на комплексна автотехническа и съдебно-
медицинска експертиза.
Въз основа на първоначално и допълнително събраната доказателствена
маса било установено, че на 18.05.2017 г. около 16.25 часа обв.И. се движил с
управлявания от него лек автомобил марка „Волво“, модел „S60“ с рег.№ ***
по бул.“Иван Вазов“ в гр.С. от запад на изток /София-Бургас/. Пред него,
както и в платното за насрещно движение нямало други автомобили.
Движейки се по пътя, малко преди да достигне сградата на Полицейския
участък в гр.С., обв.И. забелязал с перифирното си зрение силует на човек –
пострадалата М.Р. от гр.С., пресичаща пътя от север на юг, когато тя вече
била стигнала средата на пътното платно. За да предотврати удара, задействал
спирачната система, но тъй като пострадалата към този момент била вече на
средата на платното за движение и в близост до приближаващия автомобил,
то последвал удар между нея и МПС-то на обв.И. в областта на левия калник
на автомобила и дясната страна на пешеходката.
2
Непосредствено преди ПТП-то пострадалата Р. била в парка, намиращ
се в близост до полицията в гр.С., и разхождала кучето си. След това пресякла
главната улица и отишла до преместваем обект на „Лафка“. За да се прибере,
същата трябвало да пресече отново улицата в посока от север на юг. Огледала
се дали не идват коли и след като се уверила, че може да пресече безопасно,
се навела и взела кучето си и тръгнала да пресича, при което настъпил удара с
управлявания от обв.И. автомобил. Съгласно заключението по назначената
СМЕ, в резултат на настъпилото ПТП на Р. било причинено счупване на
горния край на дясната мишнична кост в областта на хирургичната шийка,
причинило й трайно затрудняване движението на десен горен крайник за
повече от 30 дни по смисъла на чл.129 НК.
От заключението по комплексната експертиза се установява следното:
ударът между лекия автомобил и пешеходката Р. е настъпил на платното за
движение при пресичане на траекториите за движение в конфликтна точка,
която се намира по дължина на около 8-9 м източно от ориентира, приет в
протока за оглед, и по широчина на около 2,4-2,6 м северно от южната
граница на платното за движение. Скоростта на движение на л.а „Волво“,
управляван от обв.И., непосредствено преди задействане на спирачната му
система е била около 38 км/ч. Непосредствено преди настъпване на удара,
спирачната система е била задействана. По делото не са налични обективни
данни за намаляване на скоростта преди момента на удара и в този смисъл
това е била скоростта на движение и преди задействане на спирачната
система. Експертите изтъкват, че ако пешеходката Р. се е движела бегом със
средна и максимална скорост, то водачът на МПС-то е реагирал преди тя да
навлезе на платното за движение, като в този момент водачът не е имал
техническа възможност да установи МПС-то преди мястото на удара и да
избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Ако Р. се е
движила със спокоен, бърз ход или бегом с минимална скорост и ако водачът
на автомобила бе реагирал при навлизане на пешеходката на платното за
движение, то водачът на МПС-то е имал техническа възможност да установи
колата си преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез
безопасно екстрено спиране. Ако въпросната пешеходка се е движела със
спокоен ход с максимална скорост или с бърз ход с минимална скорост, то
водачът на автомобила е реагирал при излизане на пешеходката зад спрелия
3
микробус на платното за движение, като в този момент водачът на
автомобила не е имал техническа възможност да установи последния преди
мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено
спиране. Ако пешеходката се е движела със спокоен ход с минимална и
средна скорост и ако водачът бе реагирал при излизането й зад спрелия
микробус на платното за движение, то водачът на МЧПС-то е имал
техническа възможност да установи колата си преди мястото на удара и да
избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Лек автомобил
„Волво S60“ се е намирал на около 21,01 метра от мястото на начало на
реакцията на водача до мястото на удара. Ако пешеходката Р. се е движела
със спокоен бърз ход или бегом с минимална скорост и ако водачът на
автомобила бе реагирал при навлизането й на платното за движение, то
водачът на МПС-то е имал техническа възможност да установи автомобила
преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено
спиране. Но ако Р. се е движила със спокоен ход с максимална скорост или с
бърз ход с минимална скорост, то водачът на автомобила е реагирал при
навлизането й зад спрелия микробус на платното за движение, като в този
момент той не е имал техническа възможност да установи автомобила преди
мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено
спиране. Ако пешеходката Р. се е движела бегом със средна и максимална
скорост, то водачът на МПС-то би имал техническа възможност да избегне
удара чрез безопасно екстрено спиране, ако в момента, в който е реагирал при
навлизане на пешеходката на платното се е движел със скорост по-малка от
28-32 км/ч. Ако въпросната пешеходка се е движела със спокоен ход с
максимална скорост или с бърз ход с минимална скорост, то водачът бе имал
указаната техническа възможност, ако в момента, в който е реагирал при
излизане на пешеходката зад спрелия микробус на платното за движение, се е
движел със скорост по-малка от 34км/ч. Касателно причините за настъпване
на ПТП-то: ако е нямало спрял микробус в северната пътна лента, при
движение бегом със средна и максимална скорост, пешеходката Р. е навлязла
на платното за движение по начин и в момент, когато това не е било
безопасно, тоест без да се съобрази с приближаващия автомобил, но при
движение със спокоен, бърз ход или бегом с минимална скорост, водачът на
лекия автомобил И. не е реагирал своевременно на опасността от удар с тази
пешеходка. Ако е имало спрял микробус в северната пътна лента: при
4
движение ход с максимална скорост или бърз ход с минимална скорост,
пешеходката е навлязла на платното за движение по начин и в момент, когато
това не е било безопасно, тоест без да се съобрази с приближаващия
автомобил. При движение със спокоен ход с минимална и средна скорост,
водачът на лекия автомобил И. не е реагирал своевременно на опасността от
удар с пешеходката Р.. Най-вероятен от техническа гледна точка е следният
механизъм на настъпване на ПТП-то: Водачът И. е управлявал лек автомобил
„Волво S60“ в дясната лента на платното за движение на бул.“Иван Вазов“ в
гр.С. в посока от запад на изток. По същото време пешеходката М.Р. на 13
години е била на левия /северния/ тротоар. В даден момент същата е
предприела пресичане на платното за движение на този булевард в посока от
север на юг, отляво надясно пред автомобила. И. е реагирал като екстрено е
задействал спирачната система, но въпреки това удар е настъпил в предната
лява част на лекия автомобил. След удара МПС-то е спряло, след което е било
преместено. Вследствие на удара пешеходката е получила счупване на горния
край на дясната мишнична кост в областта на хирургичната шийка, което
телесно нараняване се получава най-често по индиректен механизъм при
падане върху протегната ръка или върху лакът. В конкретния случай се касае
за счупване на хирургичната шийка на дясната раменна кост след претърпяно
ПТП, в което Р. е участвала като пешеходец, блъснат отдясно от лек
автомобил. Пострадалата е била блъсната от дясната й страна с последващо
падане върху пътната настилка. Полученото счупване на дясната раменна
кост е получено най-вероятно при падане и удар в областта на дясна лакътна
става върху части на автомобила, след като Р. е била блъсната. Не може да се
изключи с категоричност счупването на дясната раменна кост да е получено
при падане и на пътната настилка, след като е била отхвърлена от автомобила.
След извършване на детайлен анализ на събраната по делото
доказателствена маса, държавният обвинител е приел, че въпреки
проведеното пълно, всестранно и обективно разследване, не било доказано по
несъмнен начин, а и не може да се докаже, че е налице нарушение на
правилата за движение по пътищата от страна на обв.И., респ. от последния
да е било извършено посегателство по чл.343, ал.1, б.Б вр. чл.342, ал.1 НК,
което налага прекратяване на наказателното производство на осн. чл.243,
ал.1, т.2 НПК. С този извод се е съгласил и първостепенният съд в жаленото
5
пред настоящата инстанция определение, поради което прекратителното
постановление е прието за законосъобразно, обосновано и съответстващо на
изискванията на чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК.
Недоволна от постановения съдебен акт е останала пострадалата М.Р.,
която със съгласието на майки си е депозирала жалба срещу същия в
законоустановения срок. В този смисъл последната е допустима, а разгледана
по същество – основателна поради следните съображения:
В съответствия с дадените при предходно развилото се въззивно
производство указания, на досъдебната фаза са извършени допълнителни
разпити, както и назначена била комплексна автотехническа и съдебно-
медицинска експертиза. При реализираните разпити обаче се оказва, че не
само не са били отстранени констатираните преди това непълноти, но са
възникнали и противоречия касателно подлежащите на изясняване факти
относно наличието на паркиран бус в близост до мястото на настъпилото
ПТП и неговото разположение спрямо пострадалата и управлявания от обв.И.
лек автомобил. Пострадалата, както и нейните майка и леля, не съобщават
данни относно наличието на бус към инкриминирания момент на мястото на
произшествието, но и с категоричност заявяват, че такъв не е имало. В
противорес на съобщеното от тях е казаното от свид.Г., но при първия си
разпит /л.52/ същият посочва, че се е намирал на тротоара от северната страна
на бул.“Иван Вазов“ в гр.С. и е погледнал наляво за идващи автомобили,
когато е видял спрян червен микробус, както и че на тротоара, близо до него,
ЗАД МИКРОБУСА, може би на около 10-15 метра от самия Г., е имало малко
момиче с куче на земята, докато при по-късно реализирания повторен разпит
/л.188/ този свидетел е конкретизирал, че микробусът бил товарен, без
прозорци, предницата му сочила на изток, а задница - на запад, с качени леви
колела върху тротоара, като момичето е било МОЖЕ БИ НА 3-4 МЕТРА
РАЗСТОЯНИЕ ОТ БУСА, докато самият Г. е бил на 2-3 метра западно от
последния. Приемайки за достоверни показанията на този свидетел-очевидец
относно наличието на бус на мястото на инцидента, първостепенният съд,
както и държавният обвинител, са пропуснали да констатират това
възникнало противоречие по отношение местоположението на пострадалата
спрямо така паркирания бус, а то е от съществено значение, доколкото
видимостта й спрямо движещите се по пътното платно МПС-та би била
6
различна взависимост от това непосредствено зад въпросния бус ли е била
или на разстояние от същия, което съвсем правилно се изтъква и в
депозираната пред настоящата инстанция жалба. Не без значение е и
обстоятелството, ако се приеме хипотезата, че бус действително е бил
паркиран на мястото на настъпилото ПТП, че съгласно показанията на свид.Г.
левите колела на това превозно средство са били качени върху тротоара. При
това положение и след като бусът не е заемал цялото ляво платно за
движение със значителната ширина от 4,10 м., съгласно огледния протокол,
то и в приетата хипотеза относно наличието на такъв бус, се оказва, че е
имало немалко разстояние от около поне четири метра между частта от буса,
която се е намирала на пътното платно, и евентуално е ограничавала
видимостта, и мястото на настъпване на удара с управлявания от обв.И. лек
автомобил - около средата в платното му за движение, което е пропуснато да
бъде отчетено. Отбелязаните противоречия в показания на свид.Г. налагат
повторния му разпит с цел отстраняването им. Същевременно от негова
страна следва да се конкретизират и размерите на въпросния товарен червен
микробус, доколкото те също са от съществено значение за преценка дали
същият е представляващ препятствие, ограничаващо видимостта на мястото
на инцидента. Данните от същия следва да бъдат задълбочено анализирани и
въз основа на детайлната им преценка да се реши налага ли се поставяне на
допълнителни въпроси към експертите, извършили комплексната експертиза,
защото становището им по поставените въпроси може би би било различно
при наличие на изходни данни касателно точното разположение на
пострадалата спрямо въпросния паркиран микробус и неговите размери.
На следващо място, при реализираните разпити пострадалата Р. е била
категорична, че не е тичала по пътя, ходила е най-спокойно /л.45/, респ.
движела се е с нормален ход /л.191/, защото нищо, според възприятията й, не
налагало друго поведение при пресичане на пътното платно. Липсват други
доказателствени източници касателно това обстоятелство, доколкото не са
установени лица, имащи впечатления относно последното, а единственият
свидетел-очевидец Г. на ПТП-то въобще не е видял въпросното пресичане на
пътното платно от страна на пострадалата преди настъпване на удара с
управлявания от обв.И. лек автомобил. След като и самата пострадала не е
възприела каквато и да била опасност преди предприетото от нейна страна
7
пресичана на пътното платно, то напълно несъстоятелен се явява аргументът
за некредитиране на тази част от показанията й, защото „съобщеното от нея
не било достатъчно конкретно за формиране на еднозначен извод предвид
възрастта й и шока от настъпилото ПТП“. След като липсват въобще
оборващи тази част от показанията на пострадалата доказателствени
източници, то фактът, че обвинението не е успяло да събере допълнителни
такива, които да го подкрепят, обосновава незаконосъобразност на
прокурорското становище, възприето и от първостепенния съд, че на тази
част от показанията на свид.М.Р. вяра не следва да се даде, както правилно се
изтъква и в подадената до въззивния съд жалба. В този смисъл
неаргументиран се явява и изводът относно наказателната отговорност на
обвиняемия относно посегателството, за което е обвинен, тъй като
държавният обвинител несъстоятелно е отхвърлил възможността
пострадалата да се е движела със спокоен ход с минимална и средна скорост,
и е възприел, че движението й е било със спокоен ход с максимална скорост
или бърз ход с минимална скорост, поради което ударът е бил неизбежен и си
касаело за случайно деяние по смисъла на чл.15 НК.
Същевременно, наличието на евентуално спрял бус върху тротоара и
пътното платно, както и един напълно видим пешеходец, чакащ да пресече
последното - свид.Г. макар и на неразрешено място, ведно с намиращия се
наблизо парк, несъмнено са фактори на пътната обстановка, имащи значение
за избиране на съобразената скорост на движение, което е пропуснато да бъде
отчетено от държавния обвинител и от контролираната инстанция.
Горното налага извод, че първостепенният съд прибързано е счел за
законосъобразно прокурорското становище, изложено в жаленото
постановление, след като разследването не е осъществено пълно и всестранно
предвид възникналите противоречия в хода на допълнително реализираните
следствени действия. Едва след отстраняването им чрез провеждане повторен
разпит на свид.Г. следва да се прецени налага ли се поставяне на нови задачи
пред комплексната експертиза. Наложителен същевременно се явява
аргументиран и обективен анализ на показанията на пострадалата касателно
скоростта й на движение при пресичане на пътното платно, както и
обсъждане на цитираните фактори на пътната обстановка, при която е
настъпило ПТП-то. Едва тогава би могъл да се направи законосъобразен
8
извод реализирано ли е престъпно посегателство по чл.343, ал.1, б.Б вр.
чл.342, ал.1 НК, като всеки друг такъв на този етап би бил прибързан, поради
което и неправилен.
Гореизложеното обосновава необходимостта от отмяна както на
определението на първостепенния съд, така и на прокурорското
постановление. След кумулиране на доказателствен материал в указаната
насока, а при необходимост и на друг такъв, прокурорът е необходимо да
прецени осъществено ли е посегателство с цитираната правна квалификация.
Изложените изводи обосноват и основателност на възраженията в
депозираната жалба, които първостепенният съд неправилно е игнорирал.
Мотивиран от посочените съображения и на осн. чл.243, ал.8 НПК
Пловдивският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №34/12.07.2021 г. по ЧНД №334/2021 г. по
описа на Районен съд-Карлово, I н.с., като вместо това постановява:
ОТМЕНЯ Постановление на Районна прокуратура – Пловдив, ТО-
Карлово от 07.06.2021 г. за прекратяване на наказателното производство по
досъдебно производство №304/2017 г. по описа на РУ на МВР-Карлово,
водено срещу Б.К.И. за престъпление по чл.343, ал.1,б.Б вр. чл.342, ал.1 НК, и
ВРЪЩА делото на прокуратурата за изпълнение на указанията, посочени в
обстоятелствената част на определението.
Определението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9