Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 19.08.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-17 състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и осми юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 5907/2017
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от С.А.Ж. срещу
З. „У.“ АД иск за заплащане на сума в размер на 200 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от настъпила при ПТП на 31.07.2013 г. смърт
на баща й А.Ж.М., ведно със законната лихва от датата на увреждането до
окончателното изплащане.
Ищцата твърди в исковата си молба, че на 31.07.2013 г.
около 09.30 часа по главен път Е-79 в близост до с. Ружинци, област Видин Д.И.М.
управлявал т.а. „Ситроен Джъмпер“ с ДК № ******в посока от гр. Монтана към гр.
Видин. В същото време, по същия път и в същата посока, непосредствено преди
табелата на с. Ружинци, в дясната част на платното за движение А.М.управлявал
велосипед. Докато бил непосредствено зад велосипедиста в насрещната лента се
движи товарен автомобил ТИР, но не намалил, а продължил движението си напред.
Когато т.а. „Ситроен“ застигнал велосипедиста и поради необходимостта да се
размине с насрещно движещия се товарен автомобил, инстинктивно се отклонил
надясно и с предния си фар и дясно огледало ударил велосипедиста отзад и го
отхвърлил встрани от пътя в ливадата, където бил намерен мъртъв от служители на
РУП – гр. Белоградчик.
Причина за настъпване на произшествието било
самонадеяното поведение на Д.М..
Починалият А.М.бил на 50 години и живеел със съпругата
си Е.в обич и разбирателство. Отгледали децата си С. и Т..
Загубата на баща за С. била тежка и шокираща. За
кратък период от време след смъртта на баща й починали и майка й Е. и брат й Т..
Мъката и скръбта на С. от смъртта на баща й била неутешима.
За управлявания от виновния водач Д.М. автомобил имало
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
при ответното дружество. Вследствие смъртта на баща си ищцата претърпяла
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от неговата загуба. Моли
съда да осъди ответника да й заплати сумата от 200 000 лева обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 31.07.2013 г. до
окончателното изплащане.
Ответникът е подал отговор, в който оспорва
твърденията за противоправно поведение от страна на Д.М., което да е в
причинно-следствена връзка с настъпилата смърт на наследодателя на ищцата.
Неясен бил и механизмът на произшествието. Оспорва размера на обезщетението
като прекомерен. Възразява за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалия, който се движил в непосредствена близост до друго движещо се
МПС, без да осигури достатъчно странично отстояние. Оспорва и акцесорната
претенция за лихва. Път Е-79 не бил пригоден и за движение на велосипедисти. В
хода на производството е направено и възражение за съпричиняване поради
употреба на алкохол от велосипедиста А.М., който повлиял на поведението му на
пътя.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства,
прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), като нормата е приложима към спорното
материално правоотношение, предвид § 22 от ПЗР на КЗ, според която част ІV на
КЗ (отм.) се прилага за застрахователни договори, сключени до влизане в сила на
действащия към момента на постановяване на настоящото решение КЗ (обн. ДВ, бр.
102/29.12.2015 г.).
В случая
предявеният иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) се основава на
сключен преди 01.01.2016 г. договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите между собственика на т.а. „Ситроен Джъмпер“, с който е
застрахована гражданската отговорност на водача Д.М. и З. „У.“ АД.
Застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) увреденият, спрямо който застрахованият
по застраховка „Гражданска отговорност“ е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя. Отговорността на застрахователя се
изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от увреденото лице
имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането
и е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на
делинквента.
За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между прекия причинител
на вредата и застрахователя. Това обстоятелство е отделено като безспорно между
страните в настоящото производство с определение от 04.12.2017 г.
Следва да
са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД.
Във връзка
с механизма на произшествието са ангажирани гласни доказателства и са изслушани
и приети две авто-технически експертизи. Първата от тях е изготвена преди
изслушване на свидетеля Д.М., водач на т.а. „Ситроен Джъмпер“, а втората - след
съобразяване на дадените от свидетеля показания.
Д.М.
разказва, че се движил по пътя от гр. София за гр. Видин. Инцидентът се случил
на разклона за с. Плешивец. Разминавал се с насрещно движещ се ТИР, когато чул
някакъв удар. Видял, че огледалото е паднало, спрял на 50-60 м и се върнал да
види какво става. Преди това видял движещ се по пътното платно в неговата
посока на движение велосипедист. Преди да чуе удар водачът М. не видял М.да
извършва маневра, но предполага, че в момента, когато го е изпреварвал, се е
извъртял и с това е завъртял и кормилото. По преценка на свидетеля между него и
велосипедиста имало разстояние от 2 м. Насреща идвал ТИР, но разминаването на
трите превозни средства било възможно. Видимостта му не била ограничена.
Времето било сухо, а асфалтът – сух. На 2 м преди да се размине с ТИР-а леко се
отклонил наляво.
В първата
експертиза е дадено заключение при отклонение на велосипедиста 10 градуса
наляво в момента на задминаването му от т.а. „Ситроен“, а във втората – при
липса на такава маневра. Безспорно се установява обаче, че широчината на
платното е 7.60 м., пътят е прав. Платното се състои от две ленти, без данни те
да са с различна ширина, поради което се приема, че всяка от тях е по 3.80 м.
От двете страни на платното има банкети с ширина 1.80 и канавки с ширина отгоре
1.30 м, в основата – 0.70 м и дълбочина по 0.50 м. Преди настъпване на
произшествието велосипедистът се движил на 0.40 м от дясната граница на
платното за движение, а най-левите му части се намирали на 0.7 м от дясната
граница на платното за движение.
При това
положение, безопасното изпреварване на велосипеда от т.а. „Ситроен“ е било
невъзможно без товарният автомобил да навлезе в пътната лента за насрещно
движение. Относно траекторията на движение на велосипедиста М.в момента на
застигането му от т.а. „Ситроен“, който е и спорният въпрос от значение за
механизма на произшествието, са дадени три варианта. При отчитане на данните от
фотоалбума, деформациите на десния калник на товарния автомобил и на дясно
външно огледало за обратно виждане е направен извод, че ударът е с посока
отпред-назад, преобладаващо в дясната половина на фара и калника. При отчитане
на местата на разкъсване на дрехите, с които М.е бил облечен – в областта на
таза вляво на седалището и в долната част на таза и на фрактурите по тялото на
пострадалия – в областта на горна част на лява хълбочна кост, със значително
кръвонасядане и на места с разкъсване на меките тъкани в областта около
счупването и кръвонасядане на меките тъкани в областта на малкия таз, вещото
лице е стигнало до извода, че преди удара велосипедистът е завивал наляво. Като
причина за настъпване на произшествието се сочи предприемане от страна на
водача на т.а. „Ситроен“ на изпреварване на велосипедиста и на разминаване с
автовлак, при положение, че широчината платното за движение не е позволявала
това да бъде извършено безопасно. Всеки от тримата водачи трябвало да установи
тази невъзможност и да предприеме мерки за избягване настъпването на ПТП.
Втората причина се корени в предприемане на маневра „влизане в завой“ наляво от
водача на велосипеда при условия, когато това не е било безопасно. Страничното
отстояние между товарния автомобил и велосипедиста е позволявала той да бъде
изпреварен, макар и с риск, при условие, че велосипедистът се движи
праволинейно.
При така
даденото заключение съдът намира, че причината за произшествието се корени
изключително в поведението на Д.М.. От тримата участници в създалата се пътна
ситуация единствено той е имал възможност да възприеме от достатъчно разстояние
както движещия се в неговата посока велосипедист, така и ТИР-а в насрещната
пътна лента. Негово е било задължението да съобрази вероятността да се окажат в
една хоризонтална линия едновременно, перпендикулярно на пътното платно и да
извърши реална преценка на възможността да се разминат безопасно. Следва да се
отбележи вътрешното противоречие във втората авто-техническа експертиза: или
разминаването е било невъзможно, или е могло да се случи, макар и с известен
риск. Водачът на т.а. „Ситроен“ е бил длъжен да прояви внимание и предпазливост
към уязвимият участник в движението, какъвто е велосипедистът, съобразно
нормата на чл. 5, ал. 2, т. 1, пр. 2 от ЗДвП. При прав участък на пътя и
предвид скоростта, с която се е движил, той е възприел ширината на пътното
платно и положението на всяко от превозните средства на пътя от достатъчно
разстояние, за да реагира на създаващата се опасна ситуация. Вместо да
задейства аварийно спирачната система, за да се размине с ТИР-а преди да
изпревари велосипедиста, той е продължил движението си с риск за настъпване на
произшествие. Нещо повече, М. се е движил с превишена скорост от 57 км/ч, в нарушение
на нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Позволената скорост в населеното място -
с. Ружинци, е 50 км/ч. При съобразяване с това ограничение той би се разминал с
ТИР-а преди да изпревари велосипедиста М.и в този случай е имал възможност да
навлезе в насрещната пътна лента, позволено от единичната прекъсната линия М3.
Данни за други МПС в насрещната пътна линия липсват. Съдът не кредитира
експертизата и в частта, в която е дадено заключение, М.е завивал. Това
заключение не съответства на деформациите по автомобила и велосипеда, нито на
уврежданията на пострадалия. В този случай ударът би бил страничен, а травмите
– концентрирани в лявата половина от тялото на М..
Предприетото
изпреварване на велосипедиста е извършено и в нарушение на нормата на чл. 42,
ал. 2, т. 1 от ЗДвП, като не е осигурил достатъчно странично разстояние между
т.а. „Ситроен Джъмпер“ и велосипеда.
По така
изложените съображения съдът намира, че водачът Д.М. е реализирал противоправно
поведение при управление на т.а. „Ситроен“, в резултат на което е настъпила
смъртта на А.М..
С
протоколно определение от 27.04.2018 г. между страните в производството е
отделено като безспорно обстоятелството, че вследствие нанесения от товарния
автомобил удар е настъпила смъртта на А.Ж.М..
Презумпцията
по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД за вина на извършителя на деликта не беше оборена от
ответната страна.
При
реализиране на всички елементи от състава на непозволеното увреждане се налага
изводът, че следва да бъде ангажирана отговорността на застрахователя на
виновния водач за причинените от деянието на Д.М. вреди.
Ищцата е низходящ родственик от първа степен на
починалия при ПТП на 31.07.2013 г. А.Ж.М., съгласно удостоверение за наследници
изх. № 206/28.07.2015 г. на с. Плешивец, Община Ружинци. В това си качество тя
има право на обезщетение за претърпените неимуществени вреди, съгласно ППВС №
4/25.05.1961 г., в което са дадени задължителни указания относно активната
материално правна легитимация на лицата с право на този вид обезщетения. С.Ж. е
сред най-близките родственици – низходяща на починалия при процесното ПТП.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД). Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно,
а обхваща преценката на конкретни обстоятелства, които съдът следва да
съобрази при определяне размера на обезщетението. Сред тях са възрастта и
социалното положение на починалия, отношенията му с близките, които търсят
обезщетение за причинените им неимуществени вреди и др.
От събраните по делото гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля Р.В., се установи, че отношенията на
пострадалия А.М.с дъщеря му били основани на обич и взаимна привързаност. В.познавал
А.като трудолюбив човек, който държал на семейството си. От 2011 г. свидетелят
живял в едно домакинство със С., А.и неговата съпруга и имал наблюдения върху
отношенията между членовете на семейството. С. преживяла изключително тежко
внезапната и нелепа загуба на 52-годишния си баща. Страдала от нарушения на
съня и изгубила желание за живот. Дори и мисълта за раждане на дете не изличила
болката от загубата на родителя. Тя се усилила и от скорошната кончина на майка
й през 2015 г. Загубила и брат си и с това чувството на сиротност се усилило. Нейно
било желанието й да напуснат България, тъй като нямала близки в страната и нищо
не я задържало тук.
Като взе предвид така установените по делото обстоятелства
и съобразявайки се с принципа на справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД съдът
счита, че размерът на обезщетението от 100 000 лева е достатъчен да
репарира търпени от ищцата неимуществени вреди. В този размер ще бъдат репарирани
в относително пълен обем претърпените и продължаващи страдания на дъщерята на А.М.от
смъртта му.
Ответникът е направил възражения за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, изразяващи се в движение в
непосредствена близост до друго МПС, без да осигури достатъчно странично
отстояние, нарушаване на забраната да се движи по път, който не е пригоден за
движение на велосипедисти и употреба на алкохол от велосипедиста А.М., който
повлиял на поведението му на пътя.
Първото от възраженията е неоснователно. Установява се
безспорно, че А.М.е управлявал велосипеда на 0.4 м от крайната дясна граница на
пътното платно. Това разстояние не може да се счете за недостатъчно и за
нарушение на правилото на чл. 15, ал. 5 от ЗДвП от страна на пострадалия
велосипедист. Напротив, водачът на товарния автомобил, приближаващ велосипедиста
е нарушил задължението си да осигуряване на достатъчно странично отстояние
между своето и изпреварваното пътно превозно средство.
Не се установи и пътният участък да е бил забранен за
движение на велосипедисти. Ударът е настъпил в населено място, след табелата за
начало на с. Ружинци, която поставя край на скоростен път Е-79 и активира
забраната за движение със скорост, по-висока от 50 км/ч.
Съдът дължи да обсъди и направеното от ответника
възражение за поведение на употреба на алкохол от страна на пострадалия, който
е повлиял на поведението му на пътя и по този начин е довел до собственото му
увреждане. Макар и направено след срока за отговор, то подлежи на разглеждане,
тъй като представените с исковата молба доказателства не съдържат данни за
наличието на алкохол в кръвта на М.. Това ответникът е узнал при постъпване на
препис от ДП № ЗМ-400/2013 г. по описа на РУ на МВР – гр. Белоградчик и в
първото по делото съдебно заседание е поискано назначаване на токсикологична
експертиза.
За да се уважи това възражение следва да се установи,
че с поведението си пострадалият е допринесъл за вредоносния резултат, като е
създал условия или е улеснил настъпването на вредите. Приносът на пострадалия
трябва да бъде конкретно установен (решение № 169/28.02.2012 г., т. д. №
762/2010 г. на ВКС, II Т. О.), както и обстоятелството, че без приносът не би
се стигнало до уврежданията, т.е. наличие на задължителна причинна връзка между
вредите и поведението на М.. Такава връзка не се доказа. Обстоятелството, че М.е
бил с концентрация на алкохол в кръвта е без значение за настъпване на
урежданията му, довели до летален изход. Той не е предприел опасна маневра и
поведението му не е било дезориентирано – да се е движил по средата на пътното
платно, да е криволичил или завивал. Дори и да е имало отклонение, то е било от
праволинейно положение и само с предна част на велосипеда. Независимо от това,
разминаване на т.а. „Ситроен“ с ТИР-а и едновременното изпреварване на
велосипедиста е било невъзможно.
Всичко това води до категоричния извод, че
единствената причина за настъпване на произшествието лежи в субективните
действия на водача, а съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД от
страна на А.М.липсва.
Съдебно предявената претенция за сумата от
200 000 лева е основателна до размера от 100 000 лева и поради липса
на принос от страна на пострадалия, същата не подлежи на намаляване.
За обезщетяването на вреди от непозволено увреждане
длъжникът е в забава от възникване на главното задължение (чл. 84, ал. 3 от ЗЗД) – момента на причиняването на вредата. От този момент той дължи
обезщетение за забавено изпълнение, което когато главното задължение е парично,
е в размер законната лихва – чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По силата на чл. 223, ал. 2 КЗ (отм.)
застрахователят заплаща обезщетение, включително за пропуснати ползи, които
представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и за
лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице. По тези съображения законната лихва върху обезщетението следва
да бъде начислена от датата на увреждането – 31.07.2013 г.
Относно началният момент на задължението за лихва
ответникът е направил и евентуално възражение за погасяването и по давност за
периода от 31.07.2013 г. до датата на завеждането на исковата молба –
15.05.2017 г. В случая приложима е нормата на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, според
която с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за лихви. В този
смисъл е и т. 14 от постановеното ППВС № 7/04.10.1978 г. и решение по чл. 290
от ГПК № 96/18.07.2011 г., т.д. № 610/2010 г., І т.о. на ВКС.
По тези съображения ответникът дължи заплащането на
обезщетението от 100 000 лева, ведно със законната лихва от 15.05.2014 г.
– три години преди датата на завеждането на исковата молба на 15.05.2017 г. до
окончателното изплащане.
Тъй като ищцата е била освободена от заплащане на държавна
такса, ответникът дължи, съразмерно на уважената част от иска да заплати по
сметка на СГС сумата от 4 000 лева.
Ищцата е сторила разноски, които според представения
списък по чл. 80 от ГПК възлизат на 400 лева. Съразмерно на уважената част от
исковете й се дължат 200 лева.
На процесуалния представител адв. Й. Д. адвокатско
възнаграждение не следва да се присъжда, тъй като не се представя договор за
правна защита и съдействие, според който да е уговорено предоставяне на
безплатна правна помощ и съдействие на С.Ж. на някое от основанията по чл. 38,
ал. 2 от ЗАдв.
Ответникът има право на разноски в размер на 450 лева
от включените в списъка по чл. 80 от ГПК в размер на 900 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), З. „У.“
АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на С.А.Ж., ЕГН
**********, с адрес *** сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на нейния баща А.Ж.М. при ПТП на 31.07.2013 г., ведно със
законната лихва от 15.05.2014 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска
за горницата до пълния предявен размер от 200 000 лева и за законната лихва
върху главницата за периода 31.07.2013 г. – 14.05.2014 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, З. „У.“ АД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на С.А.Ж., ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 200 лева разноски за производството.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на адв. Й.Г.Д. за осъждане на ответника З.
„У.“ АД, ЕИК ****** да му заплати адвокатско възнаграждение, на основание чл.
38, ал. 2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, С.А.Ж., ЕГН
**********, с адрес *** да заплати на З. „У.“ АД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление *** сумата от 450 лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, З. „У.“ АД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на СГС
сумата от 4 000 лева, държавна такса.
Решението може да се обжалва пред САС с въззивна жалба
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: