№ 100
гр. Попово, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Явор Пл. Томов
при участието на секретаря М.Й.А.
като разгледа докладваното от Явор Пл. Томов Административно
наказателно дело № 20223520200175 по описа за 2022 година
Административнонаказателното производство по чл.59 и сл. от ЗАНН е образувано по жалба на
Община О., представлявана от кмета М.М.К., чрез пълномощник адв.Р. Х. от АК-Р., против НП № 57/ 24.08.2022
г. издадено от Директора на РИОСВ Ш., с което и на осн.чл.200,ал.1,т.6 от Закона за водите /ЗВ/ на ЮЛ е
наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. (хиляда лева) за това, че „ на 07.04.2022 г., в гр.О., област Т.,
в качеството си на титуляр на Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в
повърхностни води № *** г. издадено от директора на БДДР-гр. П., изменено с решение № *** г., е извършила
административно нарушение, изразяващо се в това, че не е поддържала необходимото качество на
отпадъчните води в съответствие с нормативните изисквания и условията на разрешителното“ - нарушение
по чл.48,ал.1,т.3 от Закона за водите /ЗВ/, във вр. с чл.38, ал.3 от Наредба № 2 от 08.06.2011 г. за издаване на
разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуални емисионни
ограничения на точкови източници на замърсяване, издадена от МОСВ, Обн.,ДВ, бр.47/21.06.2011 г.
В депозираната пред съда жалба се оспорва извършването на нарушението, като се сочат
допуснати отделни съществени процесуални нарушения довели до ограничаване правото на защита на ЮЛ и
водещи до отмяна на издаденото НП. Сочи се, че община О. не е титуляр на издаденото разрешително, поради
което не може да бъде годен субект на извършеното нарушение. В с.з. жалбоподателят, представляван от
надлежно упълномощения защитник – адв.Р. Х. от АК-Р. поддържа жалбата, ангажира допълнителни писмени
доказателства, в писмени бележки излага подробно своите съображения и пледира за отмяна на атакуваното НП
като незаконосъобразно, претендира направените разноски.
Въззиваемата страна редовно призована, чрез Н.Г. – служител с юридическо образование,
оспорва жалбата и моли за потвърждаване на издаденото НП.
Районна прокуратура Т., чрез ТО Попово, уведомени съгл.чл.62 от ЗАНН, не изпращат
представител в с.з.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от
фактическа страна:
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 от ЗАНН и е процесуално допустима. На
07.04.2022 г. експерт от РИОСВ-Ш. – актосъставителя Х. Н., в присъствие на служители от община О. – И. и Х.,
извършил планова проверка с вземане на водни проби на отпадъчни води от канализационната мрежа в гр.О.. За
1
извършената проверка бил съставен протокол /приложен л.17/, в който Н. отразил, че канализационната мрежа е с
непрекъснат режим на работа, като събира и отвежда отпадъчните води на гр.О., след което ги зауства във воден
обект – р.Ч.Л., поречие Р.нски Лом, съгласно Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни
води в повърхностни води № 13140242/ 14.02.2014 г. издадено от директора на БДДР-гр. П., изменено с решение
№ 2872/ 14.01.2020 г. Било констатирано също, че към момента на проверката, към канализационната система на
гр.О. няма изградена, действаща и въведена в експлоатация пречиствателна станция за отпадъчни води. Експертът
взел 1 бр. еднократна и 1 бр. съставна проба от точка за мониторинг на отпадъчни води – пункт № 1 – изход на
канализационен колектор, преди заустване във водоприемника, от акредитиран пробовземач на РЛ-Ш. към
ИАОС. След сравнение на получените резултати от изпитване на отпадъчните води, описани в Протокол № *** г.,
Протокол № ** г., Протокол № *** г. на РЛ Варна и Протокол № *** г. на РЛ Варна /приложени/ с
индивидуалните емисионни ограничени, заложени в посоченото разрешително, били констатирани превишения на
ИЕО, подробно описани в ***., както следва:
ПоказателРезултат от изпитванеИндивидуално емисионно ограничение мг/дм³
мг/дм³
Желязо2.311.5
Анионоактивни детергенти1.51.0
Неразтворени вещества6835
БПК 9925
ХПК218125
Манган0.4920.3
Констативният протокол с резултатите от извършеното изпитване на отпадъчните води бил
връчен на упълномощен представител на общината /пълномощно л. 14/, който го подписал без възражения. При
тези обстоятелства, на 17.05.2022 г. бил съставен А**1 /приложен/, с който било поставено началото на АНП
против община О. за извършеното нарушение по ЗВ. В присъствие на свидетелите С. и Н. актът бил връчен на
упълномощеният представител Юксел Ферзу, който го подписал без възражения.
Преди издаване на НП, с писмо изх.№ *** г. /приложено л.15/, директорът на РИОСВ Ш. изискал
информация от управителя на ВиК Т. относно стопанисването и експлоатацията на канализационната мрежа на
гр.О.. С отговор от 09.06.2022 г. /приложен л.16/ управителят на ВиК Т. изрично посочил, че съществуващата
канализационна система на гр.О. е частично изградена и обхваща минимална част от необходимата такава за
отвеждане на отпадъчните води, като титуляр на разрешителното за ползване на воден обект за заустване е
община О., която е собственик на изградената канализационна мрежа и последната не се стопанисва от ВиК Т., за
което са посочени множество причини, в т.ч. че не е предавана техническа информация, данни с трасета т.н. При
тези обстоятелства било издадено и атакуваното в настоящия процес НП № *** г. на Директора на РИОСВ Ш.,
което било връчено в деловодството на общината на 25.05.2022 г. /известие л.11/.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на показанията на
актосъставителя Х. Н., свидетеля П. С., както и от приложените по делото писмени доказателства. Същата не се
оспорва от защитата на жалбоподателя, като се претендира наличие на различни по вид, но съществени
процесуални нарушения, довели до цялостното опорочаване на производството, в т.ч. и неправилно определен
субект на нарушението.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира, че жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Съдът констатира, че при реализиране на административнонаказателната отговорност не са
допуснати нарушения на процесуалните правила, водещи до опорочаване на производството по налагане на
административно наказание. Обжалваното НП е издадено от компетентен орган и в съответствие с
административно-наказателно-процесуалните правила и съобразяване с материалния закон – предвид и
2
обстоятелството, че съгласно чл.201,ал.1 от ЗВ „…НП се издават от Министъра на околната среда и водите или
оправомощени от него длъжностни лица…”, каквото несъмнено се явява Директора на РИОСВ гр.Ш. с оглед
приложената Заповед РД-8/ 10.01.2011 г. /приложена л.40/. Освен това, видно от приложената /л.38-40/ друга
Заповед № РД-** г. на МОСВ, актосъставителят Х. Н. е определен като едно от длъжностните лица /раздел ХV,
т.1/, на които е възложено да осъществяват съответния контрол, в т.ч. и да съставя АУАН по Закона за водите.
В преценката си дали да издаде НП административнонаказващият орган се основава на
фактическите констатации по АУАН, които в рамките на производството по налагане на административни
наказания се считат за верни, до доказване на противното. От друга страна, по силата на чл.14,ал.2 НПК във
връзка с препращащата норма на чл.84 ЗАНН, в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща
доказателствена сила–правило, което е категорично застъпено в т.7 от ППВС №***2, стр.530, където е посочено,
че “отразените в АУАН фактически констатации НЕ СЕ считат за установени до доказване на противното и
затова административно-наказателното обвинение следва да се установи с допустимите от закона
доказателства”. В посоченият контекст, съдът е длъжен, разглеждайки делото да установи чрез допустимите от
закона доказателства дали е извършено административното нарушение, както и обстоятелствата, при които е
извършено. Съдът, при извършване на посочената проверка намира, че фактическите констатации в АУАН и НП
са обосновани и се подкрепят по категоричен начин от приобщените към делото доказателства.
Съдът намира за неоснователни възраженията на защитата, подробно аргументирани в писмените
бележки. На първо място, не налице твърдяното разминаване между констатирано нарушение и основание за
наложеното наказание. Съгласно чл.200, ал.1, т.6 от ЗВ се наказва се с глоба, съответно имуществена санкция от
1000 до 5000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което
изхвърли отпадъчни води във водните обекти и канализационната система, като наруши емисионните норми и
изисквания, а съгл.чл.48,ал.1,т.3 от ЗВ – водоползвателите - титуляри на разрешителни, имат задължение да
поддържат необходимото качество на водата в съответствие с нормативните изисквания и условията на
разрешителните. От друга страна, изрично в чл.38,ал.3 от Наредба № 2 от 08.06.2011 г. за издаване на
разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуални емисионни
ограничения на точкови източници на замърсяване е посочено, че "по смисъла на чл.200,ал.1,т.6 ЗВ за
нарушаване на емисионните норми се счита неспазването на определените в разрешителното за заустване
индивидуални емисионни ограничения". Ето защо съдът приема за доказано, че на 07.04.2022 г. община О. като
титуляр на разрешителното, е допуснало превишения на индивидуалните емисионни ограничения /ИЕО/ за
заустване по показателите, посочени по-горе в табличен вид, с което е нарушила условията на издаденото
Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води № *** г. издадено
от директора на БДДР-гр. П., изменено с решение № *** г.
Съдът намира за неоснователно и второто възражение на защитата за неправилно определен
субект нарушението. Не е спорно по делото, че с договор от 2016 г. /приложен/, респ. Приложение № 3 към
допълнително споразумение № 1 /приложено л.78/ обособената територия, обслужвана от ВиК Т. включва
община О. с 6664 жители и видно от чл.16,т.2 ВиК Т. ще започне фактически и изцяло да предостави услугите си
на потребителите на територията на община Попово и на община О. да стопанисва, поддържа и експлоатира
Публичните активи от 01.01.2019 г. Видно обаче от писмото-отговор на ВиК Т. /л.16/ и до датата на неговото
изготвяне през 2022 г. на ВиК Т. – не е предадена от собственика Община О. – документация и информация във
връзка с условията по раздел „Изисквания към канализационната мрежа и съоръжения към нея“ към издаденото
Разрешително за заустване, ведно с данни за абонатите и сключените договори с тях за отвеждане на отпадъчните
води. Именно поради тази причина ВиК Т. не начислява и не събира до момента никакви такси от абонатите в
гр.О. за отвеждане и заустване на отпадъчните им битово-фекални и/или производствени и дъждовни води чрез
канализационната система на гр.О.. Ето защо съдът приема, че към 07.04.2022 г. титуляр на разрешителното за
ползване на воден обект за заустване на отвежданите отпадъчни води, респ. собственик на изградената в
населеното място канализационна мрежа е община О., която се явява и годен субект на АНО по ЗВ.
Допуснатото нарушение е безспорно установено от писмените доказателства и свидетелските
показания, като съдът не констатира съществени противоречия в събраните гласни доказателства по делото.
Съдът счита, че законосъобразно административнонаказващият орган е ангажирал отговорността на
жалбоподателя за допуснатото нарушение. Наложената имуществена санкция е във възможния минимален размер
3
от 1000 лв. /хиляда лева/. От друга страна не може да се приеме, че се касае за маловажен случай по смисъла на
чл.28 от ЗАНН тъй като в конкретният случай се касае за формално нарушение, при което настъпването на
вредоносни последици не е елемент от фактическия му състав. Липсата на такива последици не се преценява като
смекчаващо обстоятелство, респ. като основание за преценка на случая като маловажен. Деянието не се отличава
с по–ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на други такива нарушения, тъй като от
получените резултати е видно, че има превишение по 6 /шест/ показателя, като няма данни и към настоящия
момент община О. да е предприела действия във връзка с отстраняване на констатираното превишение на ИЕО,
поради което съдът счита, че следва да потвърди обжалваното наказателно постановление като законосъобразно.
Доколкото процесуалния представител на РИОСВ Ш. не претендира разноски, съдът не следва да се произнася по
този въпрос.
Водим от горното и на осн.чл.63,ал.9,вр. с ал.2,т.5,вр. с чл.58д,т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 57/24.08.2022 г. издадено от Директора на РИОСВ Ш., с което и на
основание чл.200,ал.1,т.6 от Закона за водите, на Община О., област Т., ЕИК: *********, ул.“Съединение“№3
представлявана от кмета М.М.К., чрез пълномощник адв.Р. Х. от АК-Р., със съдебен адрес гр.Р., ул.“***, за
нарушение по чл.48,ал.1,т.3 от ЗВ, във вр. с чл.38, ал.3 от Наредба № 2 от 08.06.2011 г. за издаване на
разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуални емисионни
ограничения на точкови източници на замърсяване, издадена от МОСВ, Обн.,ДВ, бр.47/21.06.2011 г., е наложена
имуществена санкция в размер на 1000 лв. /хиляда лева/, КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Търговищки административен съд на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от
АПК.
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
4