Р Е Ш Е
Н И Е № 737
гр.Пловдив,
30.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ВЪЗЗИВНО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на тридесети май две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия Василев в.ч.гр.д. № 997/2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.435 ал.2 т.6 от ГПК.
Постъпила е жалба от длъжника по изпълнението Г.И.К. ***,
чрез адв.М.З.-М. против отказа на ЧСИ Петко Илиев рег. № 821, район на действие ОС Пловдив,
обективиран в съобщение изх. № 17524/29.03.2018г. по изпълнително дело №
20148210400536, с което е оставена без уважение молбата на длъжника по
изпълението вх. №14335/28.03.2018г. Г.И.К. за прекратяване на изпълнителното производство на
основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
В жалбата се поддържа, че постановлението
е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се че е изтекъл двугодишния срок по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК в периода
след 26.03.2013г. Иска се отмяната на отказа и прекратяване на изпълнителното
дело. Иска се отмяна и постановление за разноски в размер на 2 500 лв. за
адвокатско възнаграждение и таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.
Въззиваемият взискател М.Ц.Д. в
отговора на частната жалба получен едва на 25.05.2018г. в съда намира жалбата
за неоснователна по посочени в нея мотиви искат потвърждаване на обжалваното
постановление на ЧСИ и постановлението за разноските.
Съдебният изпълнител е дал
писмени мотиви по обжалваното действие, в които е посочил, че жалбата е
допустима, но неоснователна по подробно изложени съображения.
ПОС след като взе предвид
оплакванията в жалбата и извърши преценка на събраните по делото доказателства,
приема за установено следното:
Жалбата е в срок. Същата е против
обжалваемо действие на ЧСИ по чл.435 ал.2 т.6 от ГПК и е допустима, като разгледана
по същество е основателна.
Изпълнителното дело е образувано на
07.03.2013г. под номер 376/2013г. по писа на ЧСИ Мариана Обретенова рег. № 758,
район на действие ОС Пловдив по молба на взискателя Л.Е.Г. *** по представен
изпълнителен лист от 04.03.2013г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение
от 04.03.2013г. по гр.д.№ 3629/2013г. на Районен съд Пловдив, с което Г.И.К. е осъден да плати на Л.Е.Г. сумата от 30 000 лева за главница,
ведно със законната лихва върху нея считано от 01.03.2013г. до окончателното
плащане, 4 000 лв. за адвокатско възнаграждение и 603,50 лв.за държавна такса.
Последното валидно изпълнително
действие по делото в този му етап е извършено на 26.03.2013г. /протокол за опис
на движимо имущество/ л.87-л.89 от ИД. След което делото е прехвърлено на нов
ЧСИ – Сиа Халаджова рег. № 863, район на действие СГС. На 04.04.2014г. /л.138-139/ е образувано
изпълнително дело № 1573/2014г. при горния ЧСИ. След което делото е прехвърлено на нов ЧСИ – Петко Илиев рег. № 821,
район на действие ОС Пловдив. На 09.04.2014г. /л.143/ е образувано изпълнително
дело № 536/2014г. при горния ЧСИ. С молба от 08.01.2016г. взискателят Г. е
поискал да бъдат изискани справки от НАП за декларирани трудови договори и ако
има такива да се наложат запори върху тях. С резолюцишя от 10.01.2016г. /л.222/
е конституиран нов взисакател по делото М.Ц.Д. от гр.София, която е закупила
процесното вземане от предишния взискател Л.Г. с договор за цесия от
23.10.2017г. /л.223-224/. С молба вх.
№07104/28.03.2018г. длъжникът Г.И.К. /л.264/ е поискал прекратяване на изпълнителното дело на основание
чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. Със съобщение изх. № 17524/29.03.2018г. по изпълнителното
дело е оставена без уважение молбата на длъжника за прекратяване на делото
/л.267/, като му е указана от съдебния изпълнител възможността да обжалва този
отказ.
Съгласно чл.433 ал.1 т.8 от ГПК
изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение
на делата за издръжка. В тази хипотеза – при прекратяване на изпълнителното
производство поради перемпция, прекратяването настъпва по силата на закона, а
съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи съществуването на съответните правнорелеванти факти.
Когато прекратяването е по силата на закона, прекратителният ефект настъпва с
осъществяването на правнорелевантните факти. Съгласно трайно установената съдебна практика, включително приетото по т.
10 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, при
наличие на бездействие от страна на взискателя през период от две години
изпълнителното производство се прекратява по право към датата, последваща тази,
на която е изтекъл посоченият двугодишен период.
Съгласно т. 10 от тълкувателно
решение № 2/26.06.2015г., т. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. При прекъсване новата
давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно
изпълнително действие. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
В настоящият случай от данните по
изпълнителното дело се установява, че последното валидно изпълнително действие
по това дело е извършено на на 26.03.2013г. /протокол за опис на движимо
имущество/ л.87-л.89 от ИД. След което в продължение на две години в периода
26.03.2013г. – 26.03.2015г., от страна на взискателя не е поискано извършването
на изпълнителни действия, както и не са извършени по възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ от съдебния изпълнител такива изпълнителни действия, които да прекъсват
давността. Молбата за прехвърляне на изпълнителното дело от един ЧСИ на друг
ЧСИ, подобно на образуването на изпълнителното дело не представлява валидно
изпълнително действие видно мотивите на горното ТР № 2/26.06.2015г., т. д. №
2/2013г. на ОСГТК на ВКС посочени по-горе.
В настоящия случай, с оглед
данните по изпълнителното дело, прекратителният ефект е настъпил с изтичането
на двугодишния срок, в периода 26.03.2013г. – 26.03.2015г., а именно
изпълнителното дело е прекратено по силата на закона на 27.03.2015г. Всички предприети след 27.03.2015 г. действия
по изпълнителното производство са в противоречие със закона. Напълно
безпредметно е съдът да обсъжда въпроса налице ли са валидни изпълнителни
действия по делото извършени през 2016г., като например конститутиране на нов
взискател и други такива. Ето защо евентуално постановление за разноски за
адвокатско възнаграждение от 2 500 лева за новия взискател и за такса по
т.26 от ТТР към ЗЧСИ постановено след тази дата 27.03.2015 г. ще е
незаконосъобразно. Но настоящия съд не може да отмени тези твърдени от
жалбоподателя актове на ЧСИ, защото те не са обективирани по това дело.
Предвид
гореизложените съображения настоящият въззивен състав приема, че отказът на
съдебния изпълнител да издаде надлежен акт, с който да констатира
прекратяването на изпълнителното производство по изпълнително дело № 20148210400536, на
основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, се явява незаконосъобразен и като такъв
следва да бъде отменен, като делото следва да бъде върнато на ЧСИ Петко Илиев с
указания за постановяване на надлежен акт /постановление/, с който да
констатира прекратяването на изпълнителното производство по изпълнително дело № 20148210400536 на
основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ отказа на ЧСИ Петко Илиев рег. № 821, район на действие ОС Пловдив, обективиран в съобщение изх. № 17524/29.03.2018г. по изпълнително дело № 20148210400536, с което е оставена без уважение молбата на длъжника по изпълението от 28.03.2018г. Г.И.К. за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК поради неизвършване на изпълнителни действия в продължение на две години по искане на взискателя.
ВРЪЩА делото на ЧСИ Петко Илиев рег. № 821, район на действие ОС Пловдив, за издаване на надлежен акт, с който да констатира прекратяване на изпълнително производство по изпълнително дело № 20148210400536, на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, поради неизвършване на изпълнителни действия в продължение на две години.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.