№ 984
гр. гр. Добрич, 21.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и първи
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Анна Великова
като разгледа докладваното от Галатея П. Ханджиева Милева Въззивно
частно гражданско дело № 20223200500722 по описа за 2022 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК и е образувано по
частна жалба на М. С. С. от гр.Добрич, чрез упълномощения адвокат, срещу
определение №2228/21.09.2022г. по ч.гр.д.№1937/2022г. на Добричкия
районен съд, с което съдът е върнал възражение с вх.№261848/01.07.2022г.,
подадено от частната жалбоподателка срещу заповед №521/10.11.2010г. за
незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, издадена по
ч.гр.д.№5276/2010г. по описа на същия съд.
С доводи за неправилно приложение на разпоредбите на чл.47 от ГПК в
частната жалба се застъпва становище за неправилност на приетото от
първоинстанционния съд, че подаденото от частната жалбоподателка
възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение на парично задължение
е просрочено. Настоява се за отмяна на определението и за предприемане на
съдопроизводствените действия, следващи подаването на възражение срещу
заповедта за изпълнение.
В писмен отговор насрещната страна „Банка ДСК“АД – гр.София, чрез
упълномощения юрисконсулт, оспорва жалбата като неоснователна и
настоява определението на районния съд да бъде потвърдено.
Частната жалба е редовна, подадена е в срок и е допустима.
Разгледана по същество, тя е основателна.
Установено е, че по ч.гр.д.№5276/2010г. на Добричкия районен съд е
1
издадена заповед №521/10.11.2010г. за незабавно изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. Заповедта е издадена в
полза на кредитора „Банка ДСК“АД срещу трима солидарни длъжници, един
от които е М. С. С..
С вх.№261948/01.07.2022г. длъжникът М. С. С. е депозирала възражение
по чл.414 ал.1 от ГПК срещу заповедта за изпълнение. С обжалваното сега
определение първоинстанционният съд е върнал възражението, като е приел,
че същото е подадено след изтичане на срока по чл.414 ал.2 от ГПК.
Изводът е формиран въз основа на представените по делото покана за
доброволно изпълнение и приложения към нея, съставени по изпълнително
дело №И20137370403268 на ЧСИ с рег.№737 и район на действие ДОС.
От тях се установява, че посоченото изпълнително дело е образувано за
събиране на сумите по изпълнителен лист от 10.11.2010г., издаден въз основа
на заповед №521/10.11.2010г. за незабавно изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№5276/2010г.
на ДРС. Поканата за доброволно изпълнение е изпратена на длъжника М. С.
С. с изх.№1144/10.01.2014г. Съгласно отбелязаното, поканата е изпратена за
връчване с приложения – копие от изпълнителен лист, издаден на 10.11.2010г.
на основание заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№5276/2010г. на
ДРС; възражение по чл.414 от ГПК; копие от договор за цесия. Книжата са
изпратени на адрес, който, съгласно извършената от съдебния изпълнител
справка, съвпада с постоянния и настоящ адрес на длъжника. Видно от
отбелязаното, служителят на съдебния изпълнител посетил адреса два пъти на
датата 22.01.2014г. /сутринта и вечерта/, не намерил адресата, от съседи
събрал информация, че същата от Нова Година е при дъщеря си извън
страната, залепил уведомление по чл.47 ал.1 от ГПК. В двуседмичен срок от
залепване на уведомлението длъжникът М. С. С. не се явила в канцеларията
на съдебния изпълнител за получаване на книжата.
Въз основа на горните обстоятелства първоинстанционният съд е приел,
че е осъществено редовно връчване по реда на чл.47 ал.5 от ГПК /ред. ДВ
бр.42/2009г./. Това е така, но само що се отнася до поканата за доброволно
изпълнение.
Следва да се обърне внимание, че в приложение към поканата за
доброволно изпълнение съдебният изпълнител не е изпратил на длъжника и
2
заповедта за изпълнение, както се изисква от разпоредбата на чл.418 ал.5 от
ГПК /ред. ДВ бр.100/2010г./. Съобразно установеното по-горе, към поканата
са били приложени други документи /изпълнителен лист, договор за цесия/,
но не и заповедта за изпълнение. Отбелязване за такова приложение липсва.
Макар изпълнителният лист да е издаден въз основа на заповедта за
незабавно изпълнение и то да е посочено в него, връчването на копие от
изпълнителния лист на длъжника не е изискуемо от законовата разпоредба и
не може да замести изискуемото по чл.418 ал.5 от ГПК връчване на заповедта
за незабавно изпълнение.
Следователно в случая издадената срещу длъжника М. С. С. заповед за
незабавно изпълнение не й е връчена с извършеното при условията на чл.47
ал.5 от ГПК връчване на поканата за доброволно изпълнение. Няма данни от
съдебния изпълнител и за извършено по друг начин връчване.
Връчването на заповедта за изпълнение поставя началото на срока по
чл.414 ал.2 от ГПК за подаване на възражение от длъжника срещу заповедта
за изпълнение. Щом като заповедта не е връчена, то този срок не е започнал
да тече. Длъжникът може да възрази срещу заповедта за изпълнение и преди
срокът по чл.414 ал.2 от ГПК да е започнал да тече, но не по-късно от
неговото изтичане. В случая срокът по чл.414 ал.2 от ГПК не е изтекъл и
първоинстанционният съд дължи следващите процесуални действия по
чл.415 от ГПК по повод възражението с вх.№261848/01.07.2022г. на длъжника
М. С. С. срещу заповед №521/10.11.2010г. за незабавно изпълнение на
парично задължение по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№5276/2010г. по
описа на същия съд.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №2228/21.09.2022г. по ч.гр.д.№1937/2022г. на
Добричкия районен съд и ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за
извършване на следващите процесуални действия по възражението с вх.
№261848/01.07.2022г. на М. С. С. срещу заповед №521/10.11.2010г. за
незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, издадена по
ч.гр.д.№5276/2010г. по описа на ДРС.
Определението не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4