№ 50
гр. Варна , 18.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Мария Ив. Христова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Мария Ив. Христова Въззивно търговско дело
№ 20213001000150 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.267 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалби, както следва: 1/ въззивна жалба от „КЕЙ ЕНД ЕС ЕНЕРДЖИ
2“ ЕООД, гр.София, чрез адв.Т., срещу постановеното решение №260031/09.07.2020г. по
т.д.№1983/2019г. на ВОС.
В жалбата се твърди, че решението е недопустимо, неправилно и незаконосъобразно.
Твърди се, че същото е постановено в нарушение на процесуалните правила и разрешенията
дадени в ТР №1/2017г. на ОСГТК на ВКС, тъй като към датата на постановяването е налице
висящо преюдициално производство, до приключване на което делото е следвало да бъде
спряно по реда на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК. Правните изводи на съда са основани на
административен акт, който не е влязъл в законна сила. Направено е искане за спиране на
производството по делото до приключване с влязъл в сила акт на производството по адм.д.
№4422/2019г. на ВАС.
Постановеното решение е издадено в нарушение на материалния закон и е
необосновано. В същото не е направен анализ на ефекта на измененията на ЗЕВИ от м.юни
2015г. върху механизма на заплащане на произведената ел.енерия от ВяЕЦ. С последния е
въведено понятието „нетно специфично производство на ел.енергия“, което да се заплаща по
преференциални цени, но не предвижда изменение на пазарните механизми или нова
регламентация на пазара, респ. преуреждане на съществуващите договори и пазарни
1
практики. В този смисъл преференциалните цени определени в т.8 и т.9 от Решение Ц-10
остават непроменени и се прилагат, както са се прилагали преди изменението на ЗЕВИ, като
единствената промяна е в максималните количества енергия, които следва да бъдат
изкупени по преференциалните цени на Решение Ц-10. Дори след изменението на закона,
действието на всички съществуващи между страните актове и договори се запазва, като
единствената промяна засяга въведените прагове на НСПЕ. Именно по тази причина и след
изменението на ЗЕВИ валидни следва да останат и установените между страните практики.
В решението не е посочено кои точки от Решение СП -1 са относими към процесната ВяЕЦ.
Не са изследвани и отношенията между страните, начина на заплащане на произведеното
количество енергия до измененията на закона. Твърди се още, че съдът неправилно е
приложил последиците от отмяна на решение СП -1/31.07.2015г. Точка 1.7 от същото е
окончателно отменена с обратно действие спрямо всички с постановеното решение по
адм.д.№5284/2018г. на ВАС. Със същото съдът не е върнал делото на КЕВР за ново
произнасяне и не е дал на същата задължителни указания в тази връзка. С оглед на това към
момента на постановяване на обжалваното решение, не е съществувало НСПЕ, въз основа
на което ответникът да е отказал да извърши плащането на дължимите суми. Съдът не е
съобразил и обстоятелството, че следващото постановено Решение СП - 5 е постановено при
липса на компетентност и е явно незаконосъобразно, а с невлязло в сила решение е обявена
и неговата нищожност. В решението съдът е следвало да обсъди и разгледа възраженията за
незаконосъобразност на Решение СП – 5 по реда на чл.17 от ГПК.
Нещо повече, в решение по адм.д.№14112/2018г. е прието, че условното групиране на
централите е възможно да получи правно значение само, ако е утвърдено с нормативен
административен акт, определящ индивидуализиращ критерий, по който всеки един от
енергийните източници може да бъде отнесен къв едната или другата група. В мотивите на
решение по адм.д.№4146/2019г. на ВАС е прието още, че данните за производството на
вятърната централа за определен период не изключват възможността тя да работи над 2250
часа и да произведе повече енергия, която да бъде изкупена по по-високата от определените
от комисията преференциални цени. Посоченото обосновава извод за приложимост както на
едната, така и на другата преференциална цена. Сочи се още, че решението е и
необосновано, тъй като не са обсъдени всички въведени в производството възражения. Не е
обсъдено, че в отношенията между страните са прилагани и двете точки на Решение Ц-10,
както и обстоятелството, че отказът на ответника да изпълни задължението си за заплащане
на договорената преференциална цена за произведеното количество енергия е резултат
единствено на становището на НЕК, което не може да го освободи от поетите с договорите
задължения. Неверни са и изводите, че ищецът сам е определил централата си като такава
работеща до 2250 часа.
По същество се претендира отмяна на решението и уважаване на предявените искове
в пълен размер. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна „Енерго – Про Продажби“ АД, гр.Варна с писмен отговор, чрез
2
адв.Т., оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че решението на първостепенния съд е
валидно, допустимо, правилно и обосновано, постановено въз основа на събраните по
делото доказателства. Излага, че при постановяването му не са допуснати процесуални
нарушения и такива на ТР №1/2017г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не са налице основания за
спиране на производството. Решение СП-5/28.03.2019г. е предварително изпълняем
индивидуален административен акт, като съобразно чл.13, ал.9 от ЗЕ обжалването не спира
изпълнението му. Дори да не се зачете предварителното изпълнение на решението, нормата
на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ е еднозначна – преференциална цена се дължи за количествата
ел.енергия, произведени до достигане на размера на нетното специфично производство на
ел.енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните
решения на КЕВР. Отмяната на решението не е преюдициален факт, тъй като след него няма
да възникне ново основание за изкупуване на по-големи обеми, докато не се постанови ново
решение, което да увеличи преференциално изкупувания обем енергия от 2000 квт/ч.
Неоснователно е и оплакването за неосъществен от съда инцидентен контрол на
решение СП – 5 по реда на чл.17, ал.2 от ГПК. Такова задължение за съда би съществувало
при наличие на изрично искане, каквото не е направено в хода на производството. Не са
налице и предвидените за това предпоставки, а именно актът да се противопоставя на лице,
което не е взело участие в производството по издаването или обжалването му. Не са налице
твърдените нарушения при анализ на ефекта на изменение на разпоредбите на ЗЕВИ. В
обжалваното решение, съдът е посочил, че новият ЗЕВИ се прилага по отношение на
заварените дългосрочни договори за изкупуване, посочена е изменената нормативна уредба,
как същата изменена сключените договори. Изводите на съда за приложение на чл.31, ал.5
от ЗЕВИ съответстват на материалния закон, както и на неговите цели, изложени от
законодателя в мотивите към изменение на закона. Отмяната на акта, с който се установява
размера на НСП при определяне на преференциалната цена, има за резултат единствено
възобновяване на задължението на административния орган да извърши отново
установяване на същия по предвидения от закона ред, което е и сторено с Решение СП –
5/28.03.2019г. Последното е съобразено от съда при постановяване на решението и в
изпълнение на задълженията му по чл.235, ал.3 от ГПК.
По същество се претендира отхвърляне на жалбата, потвърждаване на решението и
присъждане на направените поделото разноски.
Третото лице помагач „НЕК“ ЕАД, гр. София с писмен отговор, чрез пълномощник
Каладжиев, оспорва жалбата като неоснователна. Излага, че решението е допустимо,
правилно и постановено въз основа на събраните по делото доказателства. Твърди, че не са
налице основания за спиране на производството, тъй като съобразно чл.13, ал.9 от ЗЕ
обжалването на решенията на КЕВР не спира тяхното изпълнение. Излага, че спорът между
страните е концентриран върху въпроса колко е количеството ел.енергия произведена от
възобновяеми източници, което да бъде изкупувано от крайния снабдител по
преференциална цена и коя е приложимата преференциална цена. С изменението на чл.31,
3
ал.5 от ЗЕВИ /от 24.07.2015г./ е посочено ограничение на количествата ел.енергия, които се
изкупуват по преференциална цена, а НСП за отделните групи централи е определено с
Решение СП – 1. Никъде в мотивите на решенията на регулатора не става въпрос за
прилагане на две преференциални цени за една и съща централа, а точно обратно –
решенията разделят производителите в отделни подточки именно като са съобразени
критериите за определяне на преференциалната цена до и над 2250 часа.
Съдът е направил анализ на правната уредба, отчел е измененията на същата и ги е
отнесъл към процесните отношения. Правилен е и формираният извод, че приложението на
две преференциални цени в рамките на произведеното количество ел.енергия, произведена
от ВЕИ, не намира опора в закона. По преференциална цена следва да се изкупуват само
произведените количества енергия го достигане на размера на нетното специфично
производство, според вида на централата.
Оспорва и твърденията в жалбата, че съдът неправилно е приложил последствията от
отмяната на решение СП -1/31.07.2015г. Спазвайки правилото на чл.235, ал.3 от ГПК съдът е
съобразил новото решение №СП – 5/28.03.2019г. вместо отменената т.1.7 на Решение NoСП-
1/24.07.2015г. След като изрично нормативната уредба предвижда незабавно действие на
решението на КЕВР и съответно недопустимост на искането за спиране на изпълнението на
оспореното по съдебен ред решение, твърденията за неправилност са неоснователни. Съдът
не е следвало да се произнася по валидността на решение №СП – 5/28.03.2019г. на КЕВР
при липса на предявен инцидентен установителен иск. Неоснователни са и твърденията за
необоснованост на решението на ВОС. Същият правилно е възприел фактическата
обстановка въз основа на представените доказателства и е приложил закона. Извършил е
подробен анализ на законовата регламентация свързана с изкупуването по преференциални
цени на произведената ел.енергия от възобновяеми източници и е обосновал извода си за
неприложимост едновременно на две цени по отношение на една централа. Липсва
основание за прилагане на две тарифи спрямо един и същи производител в рамките на една
и съща година. По същество моли съда да отхвърли жалбата и потвърди решението на ВОС.
2/ частна жалба от „Енерго – ПроПродажби“ АД, гр.Варна, чрез адв.Величков, срещу
определение №260793/06.11.2020г. по т.д.No1983/2019г. на ВОС, което е оставена без
уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение
№260031/09.07.2020г. в частта за разноските, като се присъди пълния размер на
претендирания адвокатски хонорар, определен по отделно за всеки един от предявените
искове, в общ размер на 11 568лв. В жалбата се твърди, че определението е неправилно и
незаконосъобразно, постановено в противоречие с разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредбата
за минималните адвокатски възнаграждения. Твърди се, че договорените и заплатени от
жалбоподателя адвокатски възнаграждения са определени отделно за всеки от месеците,
предмет на предявените искове, като материалния интерес е определен от сбора на
главницата и лихвата за съответния месец, съобразно вида и броя на предявените искове, за
всеки от тях по отделно. Размерът им е договорен в близост до минималния размер по чл.7,
4
ал.2, т.5 от Наредбата. В случая размерът им е функция от „интереса“. Ищецът защитава
различни свои интереси с предявените два главни иска и решението може да бъде различно
спрямо всеки един от тях. Затова и по отношение на дължимата държавна такса е
приложима разпоредбата на чл.72, ал.2 от ГПК. Предвид изложеното, и в съответствие с
нормата на чл.2, ал.5 от Наредбата по всеки един от исковете за съответните месеци са
договорени отделни възнаграждения, в близост до минималните размери, които подлежат на
присъждане именно в тези размери. Неправилно е преценено и въведеното от ответника
възражение за прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК.
По същество се претендира отмяна на определението и присъждане на пълния размер
на договореното адвокатско възнаграждение и разноските по делото.
Ответникът по жалбата „Кей Енд Ес Енерджи 2“ ЕООД, гр.София, редовно призован,
не е депозирал писмен отговор.
В съдебно заседание и с писмено становище въззивникът „Кей Енд Ес Енерджи 2“
ЕООД, гр.София, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата. По същество моли
същата да бъде уважена и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание „Енерго – Про Продажби“ АД, гр.Варна, чрез процесуалния си
представител, оспорва въззивната жалба и поддържа подадената от него частна жалба. По
същество моли решението на ВОС да бъде потвърдено, като бъде изменено в частта за
разноските, които да му бъдат присъдени в пълния договорен размер.
Третото лице – помагач НЕК ЕАД, гр.София, редовно призован, не се явява и не се
представлява в съдебно заседание.
Съдът намира производството за редовно и допустимо – подадената ВЖ е
депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на решението и при спазване на
останалите изисквания за редовност.
Съдът не констатира процесуални пропуски от страна на първоинстанционния съд
водещи до недопустимост на решението.
Производството пред ВОС е образувано по предявени искове от „Кей Енд Ес
Енерджи 2“ ЕООД, гр.София, срещу "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД, гр. Варна, с правно
основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумите, както следва: 1/ от 136 517,03лв., съставляваща цена за произведена и доставена, но
неплатена електрическа енергия за месец октомври 2016г., както и сумата от 40 310,36лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.01.2017 г. до
29.11.2019г., ведно с законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до
окончателното заплащане на задължението; 2/ от 117 252,37лв., съставляваща цена за
произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия за месец ноември 2016г., както
и сумата от 34 621,91лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за
5
периода от 01.01.2017 г. до 29.11.2019г., ведно с законната лихва върху главницата от датата
на предявяване на иска до окончателното заплащане на задължението.
В исковата и допълнителната искова молба се твърди, че ищецът е производител на
електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, присъединен към
електроразпределителната мрежа на "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД на
основание Договори за присъединяване на обект на независим производител на
електрическа енергия №4073/02.11.2006-4795/14.12.2006-3017/30.03.2007-4020-ВГ-
27.05.2008 от 04.08.2008г. и №844/10.09.2008-3086-ВГ-25.09.2008-4060-ВГ-27.10.2008 от
12.11.2008г., сключени между ищеца и „Електроразпределение – Варна ЕАД (впоследствие
„Е.ОН България Мрежи" АД; от 10.09.2012 г. преименувано на „Енерго-Про Мрежи" АД, а
от 29.01.2018 г. на "Електроразпределение Север" АД).
Между страните по делото е сключен Договор за изкупуване на електрическа енергия
№85/11.06.2008г., въз основа на който ответникът изкупува произведеното количество
енергия от ВяЕЦ, при условията на Договора, на Закона за енергията от възобновяеми
източници ("ЗЕВИ") и Наредба № 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на
електрическата енергия по преференциална цена, определена от КЕВР с Решение № Ц-
010/31.03.2010 г.
Твърди се, че за месец октомври 2016 г. ищецът е произвел и доставил на ответника
електрическа енергия в размер на 640,388 MWh, за която е издал фактура № 111/14.10.2016г.
на стойност 8 177,36 лева с ДДС, като продажната цена за количеството от 640,388 MWh е
106,412лв. /MWh/ съответно приложимата цена за ел.енергия, произведена преди достигане
на 2 250 часа работа и преди достигане на 2 300 MWh/инсталиран 1 кW мощност/. Ищецът е
издал дебитно известие за сумата от 136 517,03лв. с ДДС, но същата не е заплатена и към
настоящия момент.
За месец ноември 2016 г. ищецът е произвел и доставил на ответника електрическа
енергия в размер на 599,612 MWh, за която е издал фактура № 113/30.11.2016г. на стойност
122 761,31 лева с ДДС, като продажната цена за количеството от 599,612 MWh е 188,29лв.
/MWh/ съответно приложимата цена за ел.енергия, произведена преди достигане на 2 250
часа работа и преди достигане на 2 300 MWh/инсталиран 1 кW мощност/, а за количеството
от 200 MWh е 172,95лв./ MWh /съответно приложима цена за ел.енергия, произведена след
достигане на 2 250 часа работа на централата и преди достигане на 2 300 MWh/инсталиран 1
кW мощност/. Към настоящия момент ответникът е заплатил на ищеца единствено сумата от
5 509,24лв. (съответно приложимата цена за излишък на балансиращия пазар).
Между страните не е налице спор относно количеството произведена и доставена
енергия за процесния период. Спорна е само стойността на същата и цената, по която следва
да бъде заплатена.
Във връзка с начина на формиране цената на произведената енергия са изложени
6
следните твърдения: Към момента на сключване на договора за изкупуване за процесните
централи са се прилагали преференциални цени, определени в Решение Ц-010/31.03.2010г.
на ДКЕВР. Същите са приложими за период от 15 години, т.е. и за процесния период. В
договора е предвидено /чл.18, ал.2/, че в случай че с решение на КЕВР преференциалната
цена за изкупуване на ел.енергия бъде променена, то тя се прилага между страните от датата
на влизане на решението в сила, без да е необходимо да бъде подписвано допълнително
споразумение. На 30.03.2011г. КЕВР /със старо наименование ДКЕВР/ е приела Решение Ц-
010, с което е въведена нова преференциална цена за изкупуване на ел.енергия, произведена
то вятърни електрически централи. Решението е постановено при действието на чл.21, ал.2
от Закона за възобновяемите енергийни източници и биогоривата /отм./, която е приложима
и по отношение на ел.енергията произведена от ищеца.
С влизане в сила на Закона за енергията от възобновяеми източници /ДВ,
бр.35/03.05.2011г./, на основание пар.7 от ПЗР на същия, договорът за изкупуване, сключен
между страните, запазва действието си, като преференциалната цена за изкупуване е
действащата към датата на влизане в сила на закона, т.е. тази по решение Ц-10. В
последното са определени две преференциални цени за изкупуване в зависимост от това
колко работни часа е достигнала централата: до 2500 часа – 188,29лв./МВтч /т.8/ и над
2500часа – 172,95лв./МВтч. /т.9/. В този смисъл, съобразно посоченото решение ищецът
следва да фактурира произведената от него ел.енергия по определената в т.8 цена до
достигане на 2 250 ефективни годишни часове работа на централата и по т.9 за количествата
енергия произведени след това. Такава е била и трайната практика между страните в
продължение на повече от пет години.
С изменението на закона е предвидено, че на изкупуване по преференциални цени
подлежи цялото произведено количество енергия от възобновяеми източници, но не се
изменя срока на договора за изкупуване, т.е. и по отношение на процесния период.
С изменение на ЗЕВИ /в сила от 01.01.2014г./ е въведена промяна в количествата
ел.енергия от възобновяеми източници, които подлежат на изкупуване по преференциална
цена, без последната да се променя. Това количество е определено за енергията произведена
до размера на средногодишната продължителност на работа, определена от КЕВР за
конкретните типове производители, а за количествата над това, по утвърдена от КЕВР цена.
С последващо изменение на ЗЕВИ в ДВ бр.56/2015 г. са ограничени количествата енергия,
подлежащи на изкупуване по преференциална цена, без същата да се променя, като е
предвидено, че се заплащат по преференциалната цена количествата енергия до размера на
„нетното специфично производство на ел.енергия” /“НСП“/, а количествата енергия,
надхвърлящи нетното специфично производство, следва да се изкупуват по цена за излишък
на балансирания пазар. Понятието „нетно специфично производство” е определено в пар.1,
т.29 от ЗЕВИ.
Въз основа на същото с Решение СП-1/31.07.2015 г. е определено нетното
специфично производство на ВяЕЦ, което е определено на 2000kwh за вятърни ел.централи,
7
работещи до 2 250 часа и на 2300 kwh за вятърни ел.централи, работещи над 2 250часа,
както и цената за изкупуване на ел.енергията от същите в размер на 188,29лв. за първите и
172,95лв. за вторите.
Посочва още, че т. 1.7 от Решение СП - 1 е отменена като незаконосъобразна с
решение по адм.д.№8522/2015г. на АССГ, 13-ти състав, потвърдено с решение по адм.д.
№5284/2018г. на ВАС. Въз основа на същите КЕВР е приела Решение СП – 5/28.03.2019г., с
което е определена НСПЕ при вятърни централи и цената за изкупуване на ел.енергията в
размерите по т. 1.7 по отмененото решение.
В съдебно заседание ищецът поддържа предявените искове и моли същите да бъдат
уважени.
Ответникът „Енерго – Про Продажби“ АД с писмени отговори и в съдебно заседание,
чрез пълномощника си оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва
фактите, както следва: 1/ ищецът е производител на електрическа енергия от възобновяем
източник, присъединен към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение
Север" АД /с предишно наименование „Е.ОН България Мрежи" АД/ на основание
посочените в исковата молба договори за присъединяване; 2/ между страните е сключен
Договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен
източник № 85 от 11.06.2008г. Съгласно чл. 18 от Договора цената за продажба на
електрическа енергия е регулирана и се определя от ДКЕВР.
Излага, че спорен по делото е единствено въпросът за начина на определяне и
размера на цената за изкупуване на произведената електрическа енергия след достигане на
определеното „нетно специфично производство“ /“НСП“/ за съответната година. Твърди, че
същата е определена с Решение Ц-10/30.03.2011г. на ДКЕВР, като тя се дължи за
количествата електрическа енергия до размера на нетното специфично производство на
електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в
съответните решения на КЕВР, а за количества надхвърлящи нетното специфично
производство по цена за излишък на балансиращия пазар, която е заплатена.
Твърдението на ищеца, че с Решение Ц-10/30.03.2011г. на КЕВР и Решение СП –
1/31.07.2015г. се определят две различни преференциални цени, които се прилагат за една и
съща ВяЕЦ в рамките на една година противоречи на императивните разпоредби на закона.
Предявените искове са неоснователни.
По същество моли същите да бъдат отхвърлени и да му бъдат заплатени направените
по делото разноски.
С определение №1099/21.04.2020г. по т.д.№1983/2019г. като трето лице-помагач на
страната на ответника е конституирана „НЕК“ ЕАД, гр.София. Същото с писмени
становища оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че съобразно
измененията на закона и издадените въз основа на същия решения на КЕВР
8
преференциалната цена се дължи за електрическата енергия произведена от възобновяемите
енергийни източници до достигане на определеното „НСП“, а за количествата произведени
след достигането му се дължи заплащане по цената за излишък на балансиращия пазар.
Именно по този начин е определена и заплатена цената на произведената от централите на
ищеца ел.енергия, като правилно са приложени правилата на Решение №СП-1/31.07.2015г.
на КЕВР и чл.31, ал.5 от ЗЕВИ.
По същество моли съда да отхвърли предявените искове.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В настоящия случай съдът намира, че постановеното от ВОС решение е валидно и
допустимо, поради което жалбите следва да бъдат разгледани по същество.
Между страните не е налице спор относно фактите по делото, установени надлежно
при разглеждане на производството пред ВОС, както следва: 1/ Ищецът е производител на
електрическа енергия от ВяЕЦ с обща инсталирана мощност от 2.000 kW; 2/ същият е
присъединен към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север" АД на
основание Договори за присъединяване на обект на независим производител на
електрическа енергия №4073/02.11.2006-4795/14.12.2006-3017/30.03.2007-4020-ВГ-
27.05.2008 от 04.08.2008г. и №844/10.09.2008-3086-ВГ-25.09.2008-4060-ВГ-27.10.2008 от
12.11.2008г., сключени между ищеца и „Електроразпределение – Варна ЕАД (впоследствие
„Е.ОН България Мрежи" АД; от 10.09.2012 г. преименувано на „Енерго-Про Мрежи" АД, а
от 29.01.2018 г. на "Електроразпределение Север" АД); 3/ между страните е сключен
Договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен
източник № 85 от 11.06.2009г. Съгласно чл. 18 от Договора цената за продажба на
електрическа енергия е регулирана и се определя от ДКЕВР; 4/ За произведените количества
енергия са издадени фактури, както следва: - № 111/14.10.2016г. на стойност 8 177,36 лева с
ДДС, като продажната цена за количеството от 640,388 MWh е 106,412лв. /MWh/ съответно
приложимата цена за ел.енергия, произведена преди достигане на 2 250 часа работа и преди
достигане на 2 300 MWh/инсталиран 1 кW мощност/. Впоследствие е издадено и дебитно
известие за сумата от 136 517,03лв. с ДДС, която не е заплатена и към настоящия момент. -
за месец ноември 2016г. е издадена фактура № 113/30.11.2016г. на стойност 122 761,31 лева
с ДДС, като продажната цена за количеството от 599,612 MWh е 188,29лв. /MWh/ съответно
приложимата цена за ел.енергия, произведена преди достигане на 2 250 часа работа и преди
достигане на 2 300 MWh/инсталиран 1 кW мощност/, а за количеството от 200 MWh е
172,95лв./ MWh /съответно приложима цена за ел.енергия, произведена след достигане на
2 250 часа работа на централата и преди достигане на 2 300 MWh/инсталиран 1 кW
мощност/. Към настоящия момент ответникът е заплатил на ищеца единствено сумата от
5 509,24лв. (съответно приложимата цена за излишък на балансиращия пазар); 5/ не е
9
налице спор относно количеството произведена и доставена енергия за процесния период; 6/
НСП за процесната централа от 2000 квтч за единица инсталирана мощност от 1 квт е
достигната през месец октомври 2016г.
Спорен пред настоящата инстанция е единствено въпросът за начина на определяне
цената на произведената от ищеца електрическа енергия от възобновяем източник, а именно
дали е налице едновременно приложение на две преференциални ценови категории за една
календарна година при работа на електрическата централа до и над 2 250 ефективни часа
или след достигане на „НСП“, заплащането се извършва по цена за излишък на
балансиращия пазар.
За да даде отговор на така поставения въпрос съдът съобразява сключените между
страните договори и правната им регламентация: Процесният договор за изкупуване на
ел.енергия, произведена от възобновяем енергиен източник е сключен въз основа на чл.94а,
ал.3 от ЗЕ и Закона за възобновяемите енергийни източници и биогоривата, който е
предвиждал в срок от 15 години изкупуване на цялото производство по преференциални
цени, формирани от 80% от средните на пазара с добавка за стимулиране на този вид
производство, определяна периодично от ДКЕВР по критерии в зависимост от вида на
първичния енергиен източник (чл. 16 и 21 от ЗВАЕИБ). Законът е отменен с приемане на
Закона за енергията от възобновяеми източници ( в сила от 3.05.2011г.), според който
общественият доставчик, съответно крайните снабдители, изкупуват цялото количество
електрическа енергия от възобновяеми източници, за която има издадена гаранция за
произход съгласно наредбата по чл. 35, ал. 4, с изключение на количествата, които
производителят: 1. ползва за собствени нужди; 2. по свой избор ползва за собствено
потребление и за снабдяване на свои клонове, предприятия и обекти; 3. продава по свободно
договорени цени по реда на глава 9, раздел 7 от ЗЕ и/или на балансиращия пазар /чл.31,
ал.5/, по определената от ДКЕВР преференциална цена, действаща към датата на съставяне
на констативен акт за завършване изграждането на енергийния обект съгласно чл. 176, ал. 1
от Закона за устройство на територията /чл.31, ал.1/. В пар.7, ал.1 от ПЗР към ЗИДЗЕВИ е
предвидено, че за енергийните обекти, с изключение на водноелектрически централи с обща
инсталирана мощност над 10 MW, въведени в експлоатация към датата на влизане в сила на
закона, дългосрочните договори за изкупуване на електрическата енергия от възобновяеми
източници запазват действието си, като преференциалната цена за изкупуване е действащата
към датата на влизане в сила на закона.
Цените са били определени с Решение №Ц-04/30.03.2009г., а за процесния период с
Решение №Ц-10 от 30.03.2011 г. в два варианта: в размер на 188,29 лв/МВтч за ВЯЕЦ,
работещи до 2250 часа и 172,95 лв/МВтч за ВЯЕЦ, работещи над 2250 часа годишно.
С изменението на ЗЕВИ от 01.01.2014г. е предвидено крайният снабдител да
изкупува произведената ел.енергия по преференциална цена за количествата до размера на
определената средна годишна продължителност на работа, определена от енергийния
регулатор за конкретния производител, а над това количество – по утвърдени цени за
10
крайни потребители.
С ново изменение на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ, в сила от 24.07.2015г., е предвидено, че
общественият доставчик/крайните снабдители изкупуват произведената енергия от
възобновяеми източници при следните условия: 1. по преференциална цена за количествата
енергия до размера на нетното специфично производство на ел.енергия, въз основа на което
са определени преференциалните цени в решенията на КЕВР; за обектите по чл.24, т.3
определеното „НСП“ на ел.енергия не се прилага и 2. по нетна цена за излишък на
балансиращия пазар за количествата енергия, надхвърлящи производството по т.1.
Понятието „НСП“ е определено в пар.1, т.29 от ДР на ЗЕВИ, а в пар.17 от ПЗР на закона е
предвидено задължение за КЕВР да приеме решение, с което да определи „НСП“ на
ел.енергия за отделните видове централи.
Въз основа на същото е прието Решение №СП – 1/31.07.2015г. на КЕВР, с което е
определено нетното специфично производство на ел.енергия, въз основа на което енергията
се заплаща по преференциални цени, съобразно решение №Ц-10/30.03.2011г., както следва:
т.1.7 2000 КВтЧ по цена 188,29лв., без ДДС за вятърни централи работещи до 2250 часа и
т.1.8 – 2300 КВтЧ по цена 172,92лв., без ДДС за централи работещи над 2250часа.
От друга страна, в чл.18 от договора за изкупуване на ел.енергия е предвидено, че
цената за продажба на ел.енергия по чл.1, ал.3 е регулирана и се определя от ДКЕВР. В
случай, че с решение на компетентния орган преференциалната цена за изкупуване на
ел.енергия от производителя бъде променена, то тя се прилага между страните от датата на
влизане на решението в сила, без да е необходимо подписване на допълнително
споразумение по договора.
С оглед на горното съдът намира, че единият от съществените елементи на
сключения между страните договор – цената на изкупуване на произведената ел.енергия не
подлежи на свободно договаряне, а се определя от регулаторния орган, в рамките на
неговите правомощия и по предвидения в закона ред.
В конкретния случай с изменението на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ /в сила от 24.07.2015г./ е
наложена промяна на изкупуваното количество енергия по преференциални цени, като
същото е обвързано от нетното специфично производство определено с решението на КЕВР.
С решение №1777/23.02.2018г. по адм.д.№8522/2015г. на АС София – град,
потвърдено с решение по адм.д.№5284/2018г. на ВАС е отменена т.1.7 от Решение СП –
1/31.07.2015г. на КЕВР.
След решението на ВАС е постановено Решение №СП-5/28.03.2019г. на КЕВР, с
което е установено „НСП“ на ел.енергия в размер на 2000КВтЧ за централи работещи до
2250часа по т.8 от Решение №Ц-10/30.03.2011г.
Законосъобразността на Решение СП – 5/28.03.2019г. е оспорена и е предмет на
11
разглеждане по образуваното адм.д.№1719/2021г. на АССГ.
При съобразяване на изложеното, съдът намира, че с изменението на ЗЕВИ през
2015г. е променено количеството енергия, произведено от възобновяеми източници, което се
изкупува по преференциални цени, като същото е ограничено до размера на „НСП“ за
централите работещи до 2250 часа. Произведеното количество енергия над този размер се
остойностява по цена за излишък на балансиращия пазар. Така приетото изменение води до
промяна в ценообразуването в сключения между страните договор, която промяна е
продиктувана от изменените пазарни условия. В изпълнение на закона, за КЕВР е
възникнало задължение да определи размера на „НСП“ за всяка една от централите, което е
и направено с постановените решения, подлежащи на предварително изпълнение,
независимо от оспорването им. Нито в закона, нито в издадените въз основа на него
решения на КЕВР е предвидено, че централите могат да преминават от една ценова
категория в друга в зависимост от продължителността на часовете работа, поради което е и
недопустимо разширителното им тълкуване по отношение начина на определяне на цената
за изкупуване на енергия на регулиран пазар. Целта на изменението на закона е постигане
баланс между разходите на обществения доставчик и нормата на възвращаемост на
производителите заложена в преференциалните цени, без да се достига до възможност за
неоснователно обогатяване. Ако се допусне обратното, а именно един и същи производител
да може да промени началното си планиране и да преминава от една към друга тарифа в
рамките на една и съща година, това би довело до получаване на приход на производителя
над заложената за съответната група централи норма на възвращаемост на разходите и би
обезсмислило регулацията целяща ограничаване на приход над нормирана обща
възвращаемост от инвестиция в полза на обществото.
Ето защо, въведеното ограничение в изкупуването на произведената ел.енергия по
преференциална цена и липсата на предвидена в закона възможност за преминаване от една
в друга ценова категория, изключва задължението на ответника, като краен снабдител и
титуляр на лицензия за дейността крайно снабдяване с ел.енергия да заплати стойността на
енергията произведена над „НСП“ по претендираната от ищеца цена. Още повече, че самият
производител на ел. енергия първоначално е определил, че наличния ресурс на първичния
енергиен източник за неговата централа по прогнозни данни е те да работят до 2 250часа на
номинална мощност /чл.18, ал.4 от договора за изкупуване/. При това положение съгласно
пар.7 ал.1 от ДР на ЗЕВИ, за ВяЕЦ на ищцовото дружество, въведена в експлоатация преди
влизане в сила на ЗЕВИ, преференциалната цена за изкупуване на произведената от нея
ел.енергия е 188,29лв /МWh /без ДДС/ съгласно т.8 от Решение № Ц-010/30.03.2011г. на
КЕВР за ВяЕЦ, работещи до 2 250часа. Тази цена е същата и съгласно последващите
Решения № СП-1/31.07.2015г. и СП-5/28.03.2019г.
Посоченото обстоятелство, както и предварителната изпълняемост на решенията на
КЕВР, съобразно императивната разпоредба на чл.13, ал.9 от ЗЕ, води до извод за липса на
основание за спиране на производството до приключване на спора по адм.д.№1719/2021г. на
12
АССГ, респ.произнасяне по възражението за нищожност на решението на КЕВР /чл.17 от
ГПК/. Основание за заплащане на допълнителни количества енергия по преференциални
цени би съществувало единствено, ако с ново решение КЕВР промени прага на „НСП“,
което по естеството си би представлявало ново основание на претенцията. Отмяната на
решението на КЕВР, респ. прогласяването му за нищожно не води до възникване на право
на ищеца да получи плащане на по-висока цена. Още повече, че решението е породило
действие към процесния период и неговата отмяна ще бъде нов факт. В този смисъл е и
формираната съдебна практика по реда на чл.274, ал.3 от ГПК с определения по ч.т.д.
№1628/2019г. на ВКС, ІІ т.о.; ч.т.д.№429/2021г. на ВКС, ІІ т.о. и ч.т.д.№985/2021г. на ВКС,
ІІ т.о.
Неоснователно е и въведеното в жалбата възражение за неупражняване на
инцидентен съдебен контрол на Решение СП-5/28.03.2019год. на основание чл.17 ал.2 ГПК.
Основният спорен по делото въпрос, както бе посочено по-горе, е дали по отношение на
една и съща електроцентрала, в рамките на една календарна година, са приложими и двете
тарифи за изкупуване на произведената ел.енергия по преференциални цени или спрямо
една централа, в рамките на една календарна година е приложима само едната тарифа при
достигане на размера, след който разликата се заплаща по цени на излишък. Признаването
на Решение СП-5 за незаконосъобразно и следващото от това незачитане на правните му
последици не би допринесло за разрешаването на този въпрос, поради което съдът намира за
ирелевантно в настоящето производство инцидентното произнасяне по реда на чл.17 от ГПК
за валидността на решението на КЕВР, поддържано от въззивника.
Предвид изложеното и доколкото по делото е установено от фактическа страна, че на
производителя е заплатено по преференциална цена произведеното количество енергия до
достигане на „НСП“ на собствените му централи, ответникът е изпълнил задължението си за
заплащане на гарантираната от закона цена, а остатъкът коректно е заплатен по цена за
излишък на балансиращия пазар, което обосновава неоснователност на претенцията.
Неоснователността на иска за главница води до неоснователност и на претенцията за
заплащане на мораторна лихва за забава, както и на законната лихва от датата на подаване
на исковата молба до окончателното ѝ изплащане.
2/ по подадената частна жалба от „Енерго – ПроПродажби“ АД, гр.Варна, чрез
адв.Величков, срещу определение №260793/06.11.2020г. по т.д.No1979/2019г. на ВОС, което
е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по
делото решение №260031/09.07.2020г. в частта за разноските:
Спорният по делото въпрос е за начина на определяне на адвокатското
възнаграждение за осъществено процесуално представителство по предявените в
производството кумулативно съединени оценяеми искове.
За да даде отговор на същия, съдът съобразява формираната съдебна практика,
13
представляваща такава по чл.274, ал.3 от ГПК, в определение по г.д.№3320/2018г. на ВКС,
ІV г.о., в което е прието, че съгласно разпоредбата на чл.2 ал.5 от Наредба № 1/2004г.
адвокатско възнаграждение се определя съобразно вида и броя на предявените искове, за
всеки един от тях поотделно и в зависимост от договореното между страните.
В конкретния случай, видно от сключените от ответника от „Енерго – Про
Продажби“ АД, гр.Варна договори за правна защита и съдействие, че в същите страните са
уговорили разделно възнаграждение – за всеки един от предявените в производството
искове, за което е издадена фактура и е извършено плащане.
С оглед на това и вземайки предвид размерите на отхвърлените претенции, както и
предвидените в чл.7 ал.2 т.2 и т.4 от Наредба № 1/2004г. минимални размери, съдът намира,
че за първоинстанционното производство ищецът дължи на възмездяване на реално
извършените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 11 568лв. с ДДС.
Съдът намира за неоснователно направеното възражение за прекомерност на
договореното адвокатско възнаграждение, тъй като минималният размер, определен по реда
на чл.7, ал.2, т. 4 от Наредба № 1/2004г. за всеки от исковете, възлиза на 6079,91лв. с ДДС и
5480,99 с ДДС, поради което и договорените и заплатени възнаграждения от 6084лв. и
5484лв.лв. с ДДС, не се явяват прекомерни.
Подадената частна жалба е основателна и следва да бъде уважена, като решението в
частта за разноските бъде изменено за разликата над 8 104лв. до пълния претендиран размер
от 11 568лв.
На основание чл.78 от ГПК въззивникът "ВГ-1" ЕООД следва да бъде осъден да
заплати на "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД сумата от 11 568лв., представляваща
направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.
Възражението за прекомерност на договореното възнаграждение за настоящата инстанция е
неоснователно по изложените по-горе съображения.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260031/09.07.2020г. по т.д.№1983/2019г. на ВОС.
ОТМЕНЯ определение №260793/06.11.2020г. по т.д.№1983/2019г. на ВОС, с което
оставена без уважение молбата на "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК *********,
гр.Варна за изменение на постановеното по делото решение №260031/09.07.2020г. в частта
за разноските, като се присъди пълния размер на претендирания адвокатски хонорар,
определен по отделно за всеки един от предявените искове, в общ размер на 11 568лв., И
14
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение №260031/09.07.2020г. по т.д.№1983/2019г. на ВОС в частта за
разноските, като: ОСЪЖДА „КЕЙ ЕНД ЕС ЕНЕРДЖИ 2“ ЕООД, ЕИК *********, гр. София
да заплати на "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК *********, гр.Варна направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение за разликата над 8 104лв. до пълния
претендиран размер от 11 568лв.
ОСЪЖДА „КЕЙ ЕНД ЕС ЕНЕРДЖИ 2“ ЕООД, ЕИК *********, гр. София да заплати
на "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс-Г, сумата 11 568 лева,
представляваща направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на "НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА
КОМПАНИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н
Оборище, ул. „Триадица“, № 8 като трето лице – помагач на ответника "ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс-Г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1-месечен срок от връчването на страните
пред ВКС на РБългария при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15