Решение по дело №6617/2021 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 569
Дата: 8 май 2022 г. (в сила от 2 юни 2022 г.)
Съдия: Васил Маринов Петков
Дело: 20214520106617
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 569
гр. Русе, 08.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Васил М. Петков
при участието на секретаря Дарина Сп. Великова
като разгледа докладваното от Васил М. Петков Гражданско дело №
20214520106617 по описа за 2021 година
Ищецът Л. ЕВГ. Ж. твърди, че през месец август 2021 година констатирала, че в
Централния кредитен регистър има вписано нейно кредитно задължение към ответника
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД в размер на 2022 лева, което задължение е с дата на разрешаване
05.12.2013г. и дата на издължаване 06.12.2020г. Сумата е идентифицирана с идентификатор
по кредит EOSDP000000001293126. Ищцата оспорва възникването на задължението, а ако
все пак се установи, че такова задължение е възникнало счита, че същото е погасено по
давност. Твърди, че ако „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е придобило вземането от трето лице, то
на нея не й е било надлежно съобщено прехвърлянето.
Л.Ж. твърди, че адресирала до „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД покана-уведомление да бъде
заличено задължението й в кредитния регистър. Отказът на ответника да го направи
обосновава правният й интерес от настоящото производство. Иска да бъде признато, че не
дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД „суми по парични вземания, идентифицирани с
идентификатор по кредит EOSDP000000001293126, отразени в ЦКР към БНБ, поради
неналичие на годно правно основание за дължимост, както и поради погасяване по давност.“
В допълнителна молба (л.46) ищцата конкретизира претенцията си по размер, като
иска да бъде признато за установено, че не дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД сумата 2022
лева идентифицирана с идентификатор по кредит EOSDP000000001293126 и отразена в
Централния кредитен регистър към БНБ.
Ответникът оспорва иска. Счита, че липсва правен интерес от предявяването му.
Сочи, че не е дал повод за предявяване на иска, тъй като не е предприемал принудителни
действия във връзка със спорното вземане. Признава, че по договор за цесия от 06.12.2013г.
1
е придобил вземане срещу ищцата произтичащо от договор за кредитна карта от 12.09.2006г.
Сочи, че от исковата молба било видно, че „ищецът е наясно с факта на извършеното
прехвърляне и предвид това, че законът не изисква определена форма за уведомяване, а е
от значение фактът, че длъжникът е наясно, кой е новият му кредитор, цесията е
породила своите последици по отношение на ищеца“
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД сочи също, че твърдението на ищцата, че не е сключвала
договор за кредит е недоказано. Поканата от длъжника до кредитора да изпълни едно свое
погасено по давност задължение не е повод за завеждане на делото, „тъй като това е право
на кредитора и не следва да бъде отричано“
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД се позовава на чл. 10 ал.1 от Наредба № 22 от 16.07.2009 г.
за Централния кредитен регистър съгласно който:
Институциите по чл. 4, ал. 1 са длъжни да събират и подават към Централния
кредитен регистър информация в електронен вид за всички кредити на техните клиенти и
за настъпилите изменения по тези кредити до окончателното им погасяване.
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД в качеството му на частен правоприемник и субект по чл.4
от наредбата имал задължение да подава информация за посочените там обстоятелства.
Сочи, че е недопустимо гражданският съд да разглежда искане за заличаване от кредитния
регистър.
Ако предявеният иск се приеме за допустим, ответникът акцентира върху разликата
между несъществуващо вземане и несъществуващо право на принудително изпълнение,
както и на концепцията, че погасяването по давност не води до погасяване на вземането, а
само до погасяване на правото на принудително изпълнение. Плащането на погасено по
давност задължение е дължимо, от което се вади аргумент, че и след погасяване на
вземането по давност то продължава да съществува, поради което искът се явява
неоснователен. Сочи съдебна практика- определение № 75/21.04.2017г. по ч.гр.д. №
1371/2017г. I г.о, определение № 95/22.02.2018г. по ч.гр.д.510/2018г. IV гр.о, определение №
318/25.07.2018г. по ч.гр.дело 2828/2018 III г.о, определение № 420/16.11.2018г. по ч.гр.дело
№ 3300/2018г. III г.о.
Възможността в бъдеще да се предприемат действия по принудително изпълнение е
абстрактна и според „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД не може да обоснове правен интерес от иска,
като се сочи и съдебна практика в подкрепа на това виждане- решение № 83/23.05.2018г. по
гр. дело № 3448/2017г. на ВКС III г.о.
Ищецът иска да бъде признато за установено, че не дължи на ответника парични
суми на три основания:
1. Вземането не съществува, защото никога не е възникнало;
2. Вземането на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД не съществува, защото цесията на която се
позовава дружеството не е надлежно съобщена на ищцата.
3. Вземането е погасено по давност.
Характера на исковете изключва възможността те да бъдат предявени кумулативно,
2
като те могат да бъдат разгледани само при условията на евентуалност, защото ако едно
вземане въобще не е възниквало, то няма как същото да бъде погасено. От естеството на
исковете може да се извлече и поредността на тяхното разглеждане: Първи по ред е иска, че
вземането не съществува, защото въобще не е възниквало. Ако първият иск бъде отхвърлен,
защото вземането е възникнало, на второ място следва да се разгледа иска, че вземането на
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД не съществува, защото не му е надлежно прехвърлено и цесията
не е съобщена на длъжника. И ако и този иск се окаже неоснователен на трето място следва
да се разгледа иска за погасяване на вземането по давност. Исковете да бъде признато за
установено, че вземането на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД не съществува са с правно основание
чл. 124 ал.1 от ГПК.
Предявеният иск, че вземането не съществува, защото не е възниквало е основателен.
От приложената справка за кредитна задлъжнялост от Централния кредитен регистър
към БНБ (л.5) се установява, че там е вписано задължение на Л Е Ж. в размер на 2022 лева
към „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с идентификатор на кредита EOSDP000000001293126.
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД представя по делото договор за издаване на кредитна карта
сключен на 12.09.2006г. между ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА и ищцата по силата на
който банката е предоставила на Л.Ж. кредитен лимит в размер на 1000 лева. Липсват
доказателства за физическото предаване на кредитната карта на Л Е Ж., както и за усвояване
на суми от кредитния лимит. Съдът е указал на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, че следва да
ангажира доказателства за тези обстоятелства, но ответникът не е предприел процесуални
действия за набавянето им. Предвид изложеното не се доказа вземането на ответника срещу
ищцата да е възниквало, следователно същото не съществува.
Вземането, ако беше възникнало щеше да е погасено и по давност, но този иск може
да се разгледа само като евентуален, а предвид уважаването на главния иск, то съдът не
дължи произнасяне по евентуалния.
На ищецът следва да се присъдят разноски в размер на 454 лева. Мотивиран така
съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Л Е Ж., ЕГН ********** с адрес гр. М.,
************** не дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков- Казанджията“ №
4-6 сумата 2022 лева отразена в Централния кредитен регистър към БНБ, където се
идентифицира с идентификатор по кредит EOSDP000000001293126.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков- Казанджията“ № 4-6 да
заплати на Л Е Ж., ЕГН ********** с адрес гр. М., ************** сумата 454 лева
разноски по делото.
3
Решението може да се обжалва пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4