№ 20582
гр. София, 01.10.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ в закрито заседание на първи
октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Частно
гражданско дело № 20211110152014 по описа за 2021 година
Производството е образувано във връзка с постъпило заявление относно издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, в полза на цесионера /фирма/, със седалище и
адрес на управление: гр.София, /адрес/, представлявано от Ю.Ц.- Управител, чрез адв.В.Г. от
САК, срещу АТ. Т. АТ., за следните суми: сума от общо 52,47 лв., представляваща
договорнa неустойкa, начисленa поради едностранно предсрочно прекратяване по вина на
абоната на договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга, сключен на 01.12.2017г.
между /фирма/ и потребителя, кл. №......, по тарифeн план: i- Traffic L+, определена като
трикратен размер на съответния месечен абонамент. Посочено е, че вземането е двукратно
цедирано, като на заявителя е прехвърлено на 01.10.2019г., за което се твърди, че длъжникът
е уведомен. Претендират се съдебни разноски.
Искането, обективирано в подаденото заявление, се явява неоснователно, поради
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, основание за неиздаване на заповед
за изпълнение представлява противоречие на искането с добрите нрави. В т.3 на
Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСТК на ВКС, е прието, че неустойката е нищожна
поради накърняване на добрите нрави, когато е уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност на
неустойката е конкретна, като съдът следи служебно за нищожност поради противоречие с
добрите нрави. Върховната съдебна инстанция е извела и критериите, от които се изхожда
при извършване на тази преценка.
С действащата редакция на разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК, е прието, че в
случаите когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това заповедният съд не издава заповед
за изпълнение. Според легалната дефиниция на параграф 13, т.1 от ДР на Закона за защита
на потребителите, /ЗЗП/, „потребител“ всяко физическо лице, което придобива стоки или
1
ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална
дейност, или което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята
търговска или професионална дейност. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1, т.5 от ЗЗП,
всяка уговорка в договор, сключван с потребител, която задължава последния при
неизпълнение на задълженията му да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка е неравноправна клауза. Неравноправната клауза в договор, сключен с
потребителя, се преценява, като се вземат предвид видът на услугата- предмет на договора,
всички обстоятелства, свързани с неговото сключване, както и всички останали клаузи на
договора.
В процесния случай следва да се приеме, че претендираната от заявителя сума за
договорна неустойка не отговаря както на изискванията на добрите нрави по чл.411, ал.2,
т.2 от ГПК, така и на изискването за равноправност на договорните клаузи, уговорени с
потребители. Така уговорените условия по правоотношението по доставка на електронни
съобщителни услуги водят до неравностойност на насрещните задължения по договора. При
предсрочното прекратяването на правоотношенията с мобилния оператор потребителят на
услугата не би следвало да дължи неустойка за неспазен срок на действие на договора,
доколкото изпълнението по него е за бъдещ период. Обратното становище води до остро
противоречие с правата на потребителя по правоотношението, обвързвайки прекратяването
на правоотношението с неустойка, равняваща се на сбора на дължими такси за 3- месечен
период. Подобни клаузи настоящият съдебен състав намира, че стоят извън присъщите на
неустойката законни функции. С оглед на горното следва да се приеме, че са налице
неравноправни неустоечни клаузи, поети от потребителя на услугата, поради което не
следва да бъде издадена заповед за изпълнение в полза на цесионера.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане с вх. №50564/07.09.2021г., за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, в полза на /фирма/, със седалище и адрес на управление:
гр.София, /адрес/, представлявано от Ю.Ц.- Управител, чрез адв.В.Г. от САК, срещу АТ. Т.
АТ., ЕГН: **********, за следните суми: сума от общо 52,47 лв., представляваща договорнa
неустойкa, начисленa поради едностранно предсрочно прекратяване по вина на абоната на
договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга, сключен на 01.12.2017г. между
/фирма/ и потребителя, кл. №......, по тарифeн план: i- Traffic L+, като неоснователно.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок
от връчването му.
Да се връчи препис от разпореждането на заявителя.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3