Р Е
Ш Е Н
И Е
Ардино- 21.01.2016 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен
съд- Ардино, в публично заседание на петнадесети януари, през ДВЕ ХИЛЯДИ И ШЕСТНАДЕСЕТА
година в състав;
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИН ПЕТРОВ
При участието на секретаря К.Х., като разгледа докладваното от съдията
Гражданско дело № 156/2015 г. по описа
на съда, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по 321, ал. 5 от ГПК, чл. 49, ал. 1, вр. ал. 4, вр. чл. 51 от СК- развод по исков ред и сключено
споразумение в рамките на съдебното производство, до приключване на съдебното
дирене.
Постъпила е искова молба от П.С.С., с постоянен и настоящ адрес:***, с ЕГН: ********** чрез
адвокат Х.К. против Р.Н.С., с постоянен и настоящ адрес:***, с правно основание
чл. 49, ал. 1 от СК, а именно развод по общия исков ред.
В исковата молба ищцата посочва, че с ответника Р.Н.С. са сключили
граждански брак на 02.02.2005 г. в село Падина, община Ардино, Кърджалийска
област, от който брак имат родено едно малолетно дете Н.Р.С., с ЕГН- **********.
Посочва се, че по време на брака нямат закупено семейно жилище, което да
представлява семейна имуществена собственост, както и движими вещи със
значителна стойност. Навежда доводи, че
в началото отношенията и бракът им са се развивали добре, но впоследствие
с течение на годините са се отчуждили
един от друг, като ответникът безпричинно е спрял да обръща внимание на
семейството, на детето и лично на ищцата, като негова съпруга. Посочва се, че
същият е започнал да живее самостоятелен живот, със седмици не се е прибирал в
семейното жилище в с. Падина и не е полагал нужните грижи и внимание както за
отглеждането на детето, така и за семейството като цяло. С оглед на тези
изложени обстоятелства ищцата счита, че бракът с ответника е дълбоко и непоправимо
разстроен по негова вина и иска съда да го разтрогне по
общия ред, по вина на ответника, като присъди на нея родителските права
и местоживеенето на роденото от брака малолетно дете, на ответника да се
определи режим на лични отношения с детето, както и да осъди ответника да
изплаща ежемесечна издръжка в размер на
500 лв., считано от 20.10.2015 г., дата на депозиране на исковата молба в съда,
ведно със законната лихва за всяка просрочена месечна вноска до настъпването на
правопогасяваща или правоизменяваща
издръжката причина, чрез ищцата П.С.С., като негова
майка и законна представителка. Моли съда с решението си да постанови след
прекратяването на гражданският брак, ответницата да носи предбрачното
си фамилно име Г., като за в бъдеще се именува П.С. Г.. Сочат се съответни
писмени доказателства с исковата молба, които съда с Определението си по чл.
140 от ГПК е приел. Правят се доказателствени искания за разпит на двама
свидетели при режим на довеждане., с които ищцата ще установява твърдените от
нея обстоятелства.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
отговор от ответника чрез назначения особен представител, в който същия намира
иска за допустим и обективно съединените искове относно местоживеенето на
детето, родителските права, режимът на лични отношения, издръжката и
възстановяването на фамилното име на ищцата след брака за основателни. С
отговора е представено Споразумение, подписано от страните по делото, с което
искат съдът на основание чл. 321, ал. 5 от ГПК да измени основанието за разглеждане
на делото и да се премине по ред за разглеждане на делото по реда на чл. 321,
ал. 5 от ГПК, при условията на чл. 51, във вр. с чл.
50 от СК, а именно съда да одобри така постигнатото споразумение.
В СЗ страните заявяват че взаимно са
уговорили и са постигнали съгласие относно съдържанието на представеното
споразумение с правно основание чл. 51 от СК, запознати са с него и доброволно
са го подписали.
Дирекция „Социално
подпомагане“- Ардино е изготвила писмен доклад по случая по заведената искова
молба по чл. 49, ал.1 от СК. На социалния работник в проведеното СЗ му се даде
възможност да изложи своите виждания и становище относно така постигнатото
споразумение и най– вече, относно защитата по най– добър начин интересите на
малолетното дете, който в тази насока изрази позитивно становище.
Съдът, след като прецени
поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От
приложеното по делото като доказателство, удостоверение за сключен граждански
брак, издаден въз основа на акт за сключен граждански брак № 2 от 02.02.2005 г.
на с. Падина, община Ардино, се установява, че страните по настоящото
производство са сключили граждански брак на 02.02.2005 г. в това населено място,
като ищцата е приела да носи фамилното име на своя съпруг– С..
От приложеното по делото като доказателство Удостоверение за раждане,
издадено въз основа на акт за раждане № 0001/03.01.2007 г на Община Ардино, се
установява, че страните имат родено от брака си едно малолетно дете- Н.Р.С.,
ЕГН: **********, родено на *** г.
По делото е представено и прието
като доказателство, становище на Д ”СП”, Отдел „ЗД”- Ардино, в което са
отразени горните обстоятелства, като становището на социалните работници е, че
упражняването на родителските права следва да бъде предоставено на майката, а
на бащата- ответник по делото да се присъди плащането на издръжка на детето,
както и да му се определи режим за контакти с него.
Страните
представят в СЗ доброволно подписано от тях писмено споразумение по чл. 51, вр. чл. 49, ал. 4 от
СК, с което уреждат последиците от прекратяването на брака между тях с развод,
както следва:
1.
Двамата
съпрузи постигат съгласие за развод по взаимно съгласие и без съда да се
произнася относно причините и вината за разстройството на брака;
2.
Декларират,
че не притежават семейно жилище, и че по време на брака им не са придобили
недвижими имоти, представляващи съпружеска имуществена общност;
3.
Изразяват
съгласието си след прекратяване на брака упражняването на родителските права по
отношение на роденото от брака ни дете- Н.Р.С., с ЕГН: **********, да бъдат
предоставени на майката П.С.С., като бъде
предоставена възможност на бащата Р.Н.С. да взема и вижда детето всяка първа и
трета неделя от 09:00 до 18:00 часа
от всеки
календарен месец и един календарен месец през всяка календарна година, който да
не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като вземането и връщането на
детето да става от дома на майката П.С.С.;
4. Страните се споразумяват бащата Р.Н.С. да
заплаща на малолетното дете Н.Р.С., месечна издръжка в размер на 250.00 лева
/двеста и петдесет лева/, считано
от датата на завеждане на исковата молба- 20.10.2015 г., платима чрез неговата
майка и законен представител П.С.С., която издръжка
се дължи и се заплаща до навършване на пълнолетие на детето- Н.Р.С., или до
настъпване на друга причина, погасяваща или изменяща тази издръжка, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска;
5.
Страните
заявяват, че движимите вещи, придобити по време на брака им са ги поделили
доброволно, извънсъдебно и нямат претенции един към друг относно тях.
6.
Декларират,
че не притежават спестовни влогове, представляващи съпружеска имуществена
общност, банкови кредити, поради което въпрос за титуляр по изплащането на месечните
вноски по кредити, сключени с банкови или други институции не се поставя;
7.
Страните
по споразумението заявяват, че нямат претенции за издръжка един към друг и не
претендират такава;
8.
Постигнато
е съгласие след развода съпругата П.С.С. да
си възстанови предбрачното фамилно име- Г.;
9.
Страните
се споразумяват направените от тях разноски по настоящото дело да са за сметка
на всяка от страните така, както са били направени;
В съдебно заседание така представеното споразумение се поддържа от
страните, като същите молят съда да го утввърди, като
прекрати бракът между тях с развод, без да се произнася по въпроса за вината.
Съдът, като се запозна със съдържанието на представеното от страните
споразумение по чл. 51, вр. чл. 49, ал. 4 от СК
намери, че същото съдържа всички необходими елементи по посочения текст, т. е.
намира, че са уредени всички въпроси, отразени в цитираната разпоредба и най-
вече, че са защитени по най- добър начин интересите на непълнолетното дете- Николай
Радославов С..
Съдът счита, че с депозираното, подписано и поддържано от страните
споразумение, са защитени и обществените и личните интереси, същото не
противоречи на закона и на правилата на морала, поради което и на основание чл.
51, ал. 2 от СК, същото следва да бъде утвърдено.
От
събраните по делото доказателства, обсъдени в предходните абзаци, и предвид
твърдо изразеното от страните становище за прекратяване на брака им поради
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, чрез утвърждаване на представеното
споразумение, съдът стига до извода, че
следва да бъде прекратен процесния брак, без да се
издирва кой от двамата съпрузи има вина за настъпилото негово дълбоко и
непоправимо разстройство.
С оглед събраните писмени доказателства и изложеното от страните становище,
че твърдо и непоколебимо желаят развод, който е деклариран и в съдебно
заседание, съдът намира за установено, че отношенията между съпрузите, страни
по настоящото производство не са такива, каквито би трябвало да бъдат в едно нормално
семейство. Брачната им връзка е изцяло изпразнена от съдържание и смисъл,
невъзвратимо са изчезнали помежду им взаимната привързаност, уважението,
доверието и разбирателството, любовта и топлотата в отношенията. В този смисъл
разпадането на брачната връзка в пълна степен е налице, като оставянето й да
съществува в този й вид, означава да се запази една лишена от смисъл и
съдържание семейна клетка, съществуваща формално, от която няма нужда
обществото или страните по делото. Всички тези обстоятелства страните са ги
осъзнали, което ги е мотивирало да прекратят съпружеския си съюз с развод.
Предвид на това положение съдът намира, че трябва да бъде прекратен с
развод бракът между страните, като не следва да има произнасяне относно вината
за разстройството на брака, тъй като страните изрично заявяват това, и са
изложили свое споразумение относно всички обстоятелства по чл. 51, ал. 1, вр. чл. 49, ал. 4 от СК.
Съобразно това съдът счита, че споразумението следва да бъде утвърдено.
С оглед постигнатото съгласие на страните за разноските по делото, съдът
след като се запозна с материалното им и имотно състояние и на основание чл. 6,
т. 3 от ТДТССГПК и съобразно характера на производството, определя окончателна
държавна такса по иска за развод в размер на 40 лева. Тъй като 25. 00 лева,
представляващи задължителната минимална такса за образуване на производство по
чл. 49, ал. 1 от СК са внесени от ищцата,
следва ответника Р.Н.С., да бъде осъден да заплати остатъка от 15. 00 лева, до
пълния размер от 40. 00 лева от дължимата ДТ за разглеждане на делото.
Отново съобразно постигнатото споразумение между страните за прекратяването
на брака им с развод и заплащане след развода от страна на ответника Р.Н.С.,
месечна издръжка на малолетното дете Н.Р.С., в размер на 250. 00 лева, то
следва същият да бъде осъден да заплати и дължимата се окончателна държавна
такса върху тригодишните падежи на присъдената издръжка на основание чл. 7, т.
2 от ТДТССГПК;
Мотивиран от изложеното, този съдебен състав на РС- Ардино, разгледал
делото по същество
Р Е Ш
И :
УТВЪРЖДАВА
постигнатото между П.С.С., с
ЕГН: **********,*** и
Р.Н.С., с ЕГН: **********,***, СПОРАЗУМЕНИЕ, по силата на което:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД сключеният между П.С.С., с ЕГН: **********,*** и Р.Н.С.,
с ЕГН: **********,***, граждански
брак, сключен с акт за граждански брак № 2/02.02.2005 г. в с. Падина,
Община Ардино, област Кърджали, без
съдът да се произнася по въпроса- ВИНА за разстройството на брака;
-
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на
родителските права над роденото от брака дете
Н.Р.С., с ЕГН: **********, родено на ***
г., на майката П.С.С., с ЕГН: **********, както и
местоживеенето му пи нея;
-
ОПРЕДЕЛЯ на бащата
Р.Н.С., с ЕГН: **********, режим на
лични отношения с роденото от брака дете
Н.Р.С., с ЕГН: **********, КАКТО
СЛЕДВА: Да взема и вижда
детето всяка първа и трета неделя от 09:00 до 18:00 часа от всеки календарен месец и един
календарен месец през всяка календарна година, който да не съвпада с платения
годишен отпуск на майката, като вземането и връщането на детето да става от
дома на майката П.С.С.;
-
ОСЪЖДА Р.Н.С., с ЕГН: **********, да заплаща на Н.Р.С., с ЕГН: **********, ежемесечна издръжка в размер на 250.00 (Двеста и
петдесет), чрез неговата майка и законна представителка, считано от датата на
депозиране на ИМ в съда- 20.10.2015 г., до навършване на пълнолетие на детето
или до настъпване на друга изменяваща или
прекратяваща плащането на издръжката причина;
-
ИЗДРЪЖКА след развода между съпрузите не се претендира и НЕ СЕ
ДЪЛЖИ;
-
ДОПУСКА след прекратяването на брака между страните с развод, П.С.С., с ЕГН: ********** да възстанови фамилното си име преди брака-
Г.;
-
ОСЪЖДА
Р.Н.С., с ЕГН: **********, да заплати по сметката на съда следните
разноски по делото:
-
15 лева (петнадесет лева) на основание чл. 6, т. 3 от
ТДТССГПК, остатъчна част от държавна такса по иска за развод в размера до 40.00
лева
-
сумата в размер на 180 лева (сто и
осемдесет лева), на основание чл. 7, т. 2 от ТДТССГПК- 2% върху тригодишните
платежи по споразумението за изплащане на месечна издръжка в размер на 250. 00
лева;
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: