Р Е Ш Е Н И Е
№
522
гр.
Плевен,13.08.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Плевен – І - ви състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети юли,
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ДИЛОВА
при секретар В.Мушакова
и с участието на прокурора……, изслуша
докладваното от съдия Дилова по адм. дело № 383 по
описа на съда за 2020г.
Производство е по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл.
172, ал. 5 от ЗДвП .
Производството по делото е образувано по жалба подадена от „ККВ-транспорт
транс“ ЕООД, ЕИК **********, против Заповед за прилагане на ПАМ № 20-0938-000456/13.04.2020г.
на Началника на ПП КАТ Плевен. В жалбата се твърди, че с обжалваната заповед,
на осн. чл. 171 т.2 б. а от ЗДвП на
дружеството е наложена ПАМ- прекратяване регистрацията на ППС – влекач
марка *** с ДКН ******
и прикачено към него полуремарке с ДКН ***** за срок от 6 м. Твърди се, че
заповедта за налагане на ПАМ по отношение на дружеството като собственик на
посечените в нея ППС е издадена затова , че на 13.04.2020 г. в 10.40 ч. в гр.
Плевен, ул.“ Индустриална“, до Стъкларски завод в посока с. Ясен е установено, че
влекача и прикаченото към него полуремарке са управлявани от К. Д.П., който не
притежава съответната категория, към която спада управляваното от него ППС, за
което е съставен АУАН серия GA№
217178.Твърди се, че лицето управлявало влекача и прикаченото към него
полуремарке е работник на дружеството без да е назначен на длъжност шофьор на
товарен автомобил по причина, че към момента на установяване на извършеното от
него нарушение, същия не е имал категорията за правоуправление на такъв вид ППС.
Твърди се, че описаното в заповедта ППС- влекач *** и прикачено към него
полуремарке се управляват от В. И.- шофьор в дружеството. Твърди се, че на
13.04.2020г. И. е отишъл в базата на дружеството, взел е поверените му камион и
влекач за да ги измие, тъй като на
другия ден му е предстоял нов международен превоз. Твърди се, че в този момент И.
е бил под карантина, която е приключвала на следващия ден. Твърди се, че
служители на РЗИ Плевен са се обадили по телефона на И. за да го проверят
спазва ли карантината, той се е притеснил и е извикал К.П., който е бил на
работа в базата на дружеството и го е помолил да прибере камиона. Твърди се, че
при извършена проверка е установено, че П. не притежава съответната категория
за да управлява МПС, че дружеството – собственик няма вина за извършеното от П.
и И. нарушение, както на трудовата дисциплина така и на правилата на ЗДвП. С оглед изложеното твърди, че
приложената ПАМ изразяваща се в прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6
м. е неправилна, тъй като нито представляващия, нито друго длъжностно лице от
дружеството не е възлагал на К. П. да
управлява ППС.Твърди се, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, поради
което моли да бъде отменена.
Ответникът
по жалбата – Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Плевен, редовно
призован, не се явява и не изпраща представител.
Административен
съд - Плевен, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
Предмет
на административното производство е заповед за налагане на ПАМ № 20-0938-0003456
от 13.04.2020 г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Плевен, с
която на „ ККВ –Транспорт транс“ ЕООД на осн. чл. 171 т.1 б. А е наложена ПАМ
прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 м. Обжалваният административен
акт е връчен лично на жалбоподателя на 21.04.2020 г., като получаването му е
удостоверено с подпис в разписката към обжалваната заповед/ стр. 21/. В
законоустановения 14 – дневен срок е упражнено и правото на жалба пред Адм. съд гр.Плевен
Обжалваната
заповед е издадена след извършена проверка от служители на сектор „Пътна
полиция“ гр.Плевен на 13.04.2020 г., в резултат на която е съставен
АУАН № 217178 от 13.04.2020 г .При проверката е установено, че на 14.04.2020г.
около 10,40ч. в гр. Плевен, ул. „Индустриална“, до стъкларски завод в посока на движение с. Ясен , К. Д.П. като водач на състав от ППС с влекач *** с рег.№ ****** и прикачено към него полуремарке с
ДКН ****** е управлявал ППС без да притежава съответна
категория към която спада – неправоспособен- нарушение по чл. 150 ал.1 от ЗДвП.
На осн. чл. 171 т. 2 б. а от ЗДвП във
връзка с чл. 22 от ЗАН, началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Плевен е
наложил на дружеството жалбоподател
принудителна административна мярка, с която е прекратена регистрацията на ППС
за срок от 6 м.
По делото е представена Заповед № 316з-27/03.01.2018г., с
която директора на ОД на МВР гр. Плевен
е оправомощил началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Плевен да
издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171,
т. 1, 2, 2а, 4, 5, б. „а“ и т. 6 и т. 7 от ЗДвП.
По делото е представено свидетелство за регистрация на ППС от което се установява, че като собственик на ППС е регистриран „К.К.В транспорт транс“ ЕООД Плевен.
Представен е и договор за наем от 28.05.2019г. сключен между „К.К.В транспорт
транс“ ЕООД представлявано от К.Л. Г. като наемодател и “ Тепих транс“ ООД представлявано от К. К. Г. като наемател, по
силата на който на наемателя са предоставени за ползване
недвижими имоти, лек автомобил и товарни автомобили сред които Влекач *** с ДКН
******
и полуремарке марка „Шмитц“ с ДКН *****
за срок от една година, считано от
28.05.2019г. Представен е трудов договор сключен между К. К. Г. като управител на „Тепих транс“ ООД
и В.М.И. като шофьор, с който И. е приел да изпълнява в „Тепихтранс“ ООД
длъжността автомонтьор. Представен е трудов договор сключен между
„К.К.В транспорт“ представлявано от К. КК.
Г. и К. Д.П., по силата на който П. е назначен на длъжност автомонтьор. Видно
от представените предписания от РЗИ Плевен е че В.И. е бил оставен под
карантина с предписание № 328/2020г. с
начална дата 30.03.2020. Съгласно
Заповед № РД-01-130/17.03.2020г. на Министъра на Здравеопазването водачите на тежкотоварни автомобили, които са
български граждани и пристигат от посочените в заповедта държави и които предстои да отпътуват отново,
за периода на престой се поставят под
карантина.
По делото са разпитани като свидетели К. П. и В. И., от
показанията на които се установява, че на посочената в акта дата В. И. е трябвало да измие камиона, поради
това че е искал да напуска „Тепих транс“. Тъй като е бил под 14 дневна карантина след като се е върнал от
Италия и в момента е получил обаждане от РЗИ за проверка И. се е уплашил и е
помолил св.П. да отиде да прибере камиона.Св. П. отишъл да прибере камиона и по
пътя до базата на фирмата бил спрян за проверка, при която било установено че
не притежава съответната категория да управлява ППС, полицаите в момента му
написали акт и са свалили номерата на камиона. Свидетеля П. твърди, че някога е
имал категорията, но впоследствие не се е явил на изпит и в момента няма съответната
категория. От показанията на свидетеля се установява, че не е уведомил
работодателя, че ще отиде да прибере камиона.Св. И. в показанията си пред съда
твърди, че на 13.04.2020г. е бил под карантина, тъй като се е прибрал от
Италия,, но тъй като е поискал да напусне фирмата е трябвало да отиде и да
измие камиона.Свидетеля заявява, че когато е бил на автомивката е получил
обаждане от РЗИ, които потвърдили, че е последния ден от карантината и се е
уплашил да не би да го проверят и му наложат глоба, което наложило да се обади
на кв. Пенков, който да дойде и да прибере камиона. Свидетеля твърди, че не е
знаел, че св. П. няма категория да управлява МПС. Съдът кредитира показанията
на разпитаните свидетели, които са непротиворечиви и кореспондират помежду си и
с представените по делото доказателства. По същество с тях не се опровергава
установеното от органите на МВ, че св.П. е управлявал ППС- товарен автомобил
влекач и полуремарке без да притежава съответната категория за управление на
МПС.
Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна
съдът прави следните изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо
правен интерес от обжалването.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Настоящият
състав намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в
изискваната от закона форма, спазени са процесуалните и материалните разпоредби
при издаването й, като съответства и на целта на закона, поради което същата е
правилна и законосъобразна. Заповедта е издадена в писмена форма, като в нея
подробно са описани фактическите основания за издаването й. Освен това е
цитиран АУАН, въз основа на който е наложена ПАМ, налице е препращане към
обстоятелствата на акта за установяване на административно нарушение, който
съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, има обвързваща доказателствена сила до
доказване на противното.
Принудителната
мярка е наложена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1
от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 се прилагат от
ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната
компетентност. Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Плевен е
компетентен да налага ПАМ, видно от представената по делото Заповед №№ 316з-27/03.01.2018г
на Директора на ОД на МВР гр. Плевен. Не
се установиха допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила при издаване на административния акт.
Установи се, че са налице материалните предпоставки за прилагане на чл. 171, т.
2 а, б. ”а” от ЗДвП, от което следва, че обжалваният акт е съобразен с
материалния закон.
Заповедта
е издадена в предвидената от законодателя писмена форма, като тя мотивирана,
тъй като съдържа фактически и правни основания за нейното издаване.
Действително в разпоредителната част на заповедта е посочена единствено
правната норма на основание на която е издадена, а именно чл.171, т.2а, б“а“,
без да е посочен законът от която е тази норма, но това не е съществено
процесуално нарушение, доколкото приложимия закон – ЗДвП е посочен в заглавната
част на заповедта. В този смисъл, не е налице съмнение, че правното основание
на което се издава заповедта е нормата на чл.171, т.2а, б“а“ от ЗДвП, поради
което и право на защита на жалбоподателя не е нарушено, съответно заповедта не
е нищожна, както се твърди от неговия процесуален представител.
Заповедта
е постановена в съответствие с материалноправните разпоредби на закона.
Съгласно
чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат
следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно
средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство
по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е
временно отнето по реда на чл.171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок
от 6 месеца до една година.
Видно
от посочената разпоредба, тази ПАМ се прилага за осигуряване на безопасността
на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения
на собственик на пътно превозно средство. По делото не се спори, че ППС на което е
прекратена регистрацията е собственост на „К.К.В транспорт транс“ ЕООД,
правилно същият е определен като адресат на заповедта. В този смисъл
неоснователни са направените от жалбоподателя възражения, че след като не е бил
уведомен, че К.П. управлява ППС не е следвало на него да бъде наложена ПАМ.
Законодателя изрично в нормата на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, е предвидил, че
ПАМ се налага на собственика на автомобила, без значение дали той лично или
друго лице е предоставило управлението на МПС, поради което и административният
орган има задължението да издири единствено собственика на автомобила, но не и
всяко друго трето лице имащо отношение към случая. Съответно за налагането на
процесната ПАМ е ирелевантно че ППС е отдадено под наем на трето лице, кое е
лицето предоставило автомобила за управление, поради което и незнанието на
собственика, че автомобилът му е предоставен за управление на неправоспособно
лице, не води до отпадане на основанията за налагане на процесната принудителна административна мярка.
В
случая са налице и основанията за налагане на процесната ПАМ, тъй като от
събраните по делото доказателства се установява, че МПС е било управлявано от
К.П., за който в заповедта се сочи, че е неправоспособен, като от жалбоподателя
не се твърди и не се установява положителния факт този водач да е бил
правоспособен да управлява МПС към датата на установяване на нарушението ПАМ е
наложена на жалбоподателя в качеството му на собственик, чийто лек автомобил се
управлява от неправоспособен водач. Административният орган е имал задължение
да издаде заповед за прилагане на предвидената в чл.171 т.2а от ЗДвП
принудителна административна мярка, доколкото нормата е императивна и
административният орган действа в условията на задължителна администрация, т.е.
преценката и мотивите за прилагане на принудителната мярка са направени от
законодателя при създаване на самата правна норма.
При
определяне срока на наложената ПАМ, административният орган правилно е преценил
конкретните обстоятелства и е определил минималния предвиден от законодателя
срок – 6 месеца. В този смисъл липсата на мотиви за определяне срока на
наложената ПАМ, не води до нейната незаконосъобразност, тъй като такива биха
били необходими при определяне на срок различен от минималния.
Процесната
заповед е издадена в съответствие с целта на закона, поради което не е налице
основание за отмяната и по чл. 146 ал.5 от АПК. Наложената ПАМ има превантивен
характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни
нарушения. Също така, с нейното прилагане се изпълнява и целта на чл.22 от ЗАНН, във връзка с чл.171 от ЗДвП - да се осигури безопасността на движението
по пътищата и да се преустановят административните нарушения от водач, който
управлява МПС без да е правоспособен, тоест тя има и преустановителен ефект.
По
изложените съображения, следва да се приеме, че правилно административният
орган е наложил на жалбоподателя процесната принудителна административна мярка,
след като е установил наличието на материалноправните предпоставки, предвидени
в нормата на чл.171, т.2а от ЗДвП. Подадената жалба е неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Съгласно
чл. 172, ал. 5 от ЗДвП решението на административния съд не подлежи на
обжалване.
По
изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК,
Административен съд – Плевен
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „К.К.В –Транспорт транс“ ЕООД ЕИК ********** от гр. Плевен, със седалище и адрес на
управление гр. Плевен ул. „В.Априлов“ № 48 против Заповед за прилагане на
принудителни административни мерки № 20-0938-000456/13.04.2020 г. на Началник
сектор „Пътна полиция“ Плевен към ОД на МВР гр. Плевен.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ : /п/