№ 1121
гр. София, 07.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-21, в публично заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Радостина Данаилова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.а
като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Търговско дело №
20231100901625 по описа за 2023 година
Предявени са искове от „С.В.” КДА, ЕИК: ******* срещу “И. С.” ЕООД,
с ЕИК: ******* с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване за
окончателен на сключен между страните предВ.телен договор за продажба и
строителство на недвижим имот от 29.10.2020 г. и по чл.92, ал.1 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 17199,89 лв., представляваща неустойка за забавено
изпълнение по чл.13, ал.1 от същия договор.
В исковата си молба ищецът твърди, че на 29.10.2020 г. между него и
ответника е сключен договор за продажба и строителство на недвижим имот,
по силата на който ответникът, в качеството си на продавач, се е съгласил да
прехвърли на ищеца, в качеството му купувач, апартамент с определено за
ползване паркомясто, подробно описани в исковата молба. По силата на чл.4,
ал.3 от Договора ответникът следвало да построи и получи удостоверение за
въвеждане в експлоатация на сградата до 14.06.2022 г. По силата на чл.7, ал.1
от Договора ищецът платил на ръка на ответника сумата от 1000 евро преди
сключването на договора, която сума да служи като гаранция. На 11.12.2020 г.
ищецът превел на ответника сумата от 47 046 лева. На 16.12.2020 г. ищецът
превел на ответника 1955, 83 лева. Страните се съгласили че от цялата
първоначално вноска в размер на 24 054, 60 евро задатъкът ще бъде в размер
на 12 527, 30 евро или в левовата им равностойност. Ответникът успял да
въведе сградата в експлоатация едва на 01.06.2023 г. вместо първоначално
уговорената дата- 14.06.2022 г., след което ищецът поискал да бъде сключен
окончателен договор, но ответникът поискал увеличение на първоначално
уговорената цена и посочил че ако ищецът не съгласи с предложеното му
увеличение окончателен договор няма да бъде сключен. След множество
1
опити за сключване на окончателен договор, ищецът твърди, че ответникът е
отказал да бъде сключен окончателен договор и заявил, че ще развали
предВ.телния договор. Поддържа, че поради така изложените действия на
продавача за него е възникнало право да иска предВ.телния договор да бъде
обявен за окончателен, както и да претендира неустойка поради забавата на
кредитора за въвеждане в експлоатация на сградата. Моли съда да обяви
предВ.телния договор за окончателен досежно подробно описаните в исковата
молба обекти и да осъди ответника да му заплати неустойка в размер на 17
199, 89 лева, ведно със законната лихва.
В законоустановения срок ответникът е подал отговор, с който оспорва
изцяло предявения иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД. Поддържа се, че правото по
чл.19, ал.3 ЗЗД не е изискуемо. Оспорва твърдението, че е увеличил
продажната цена на обектите и е отказал да сключи окончателен договор, като
твърди, че предВ.телният договор вече е развален поради неизпълнение от
страна на ищеца. Сочи, че правото по чл.19, ал.3 ЗЗД не е възникнало към
датата на предявяването на исковата молба, тъй като ищецът не бил доказал
своята готовност да сключи окончателен договор и не поканил ответника да
сключи сделката пред нотариус. Твърди, че на 02.06.2023 г. ищецът бил
уведомен за издадения акт 16, но не осигурил финансирането на заплащането
на остатъка от продажната цена, в съответствие с условията на предВ.телния
договор. Твърди, че на 26.07.2023 г. ответникът е изпратил на електронната
поща на ищеца съобщение, с което го уведомява че са налице предпоставките
за сключване на окончателен договор и го кани да заплати остатъка от
продажната цена в размер на 196 010, 15 лева до 28.07.2023 г. В същото
съобщение ищецът бил поканен да се яви в кантората на нотариус А.П. на
01.08.2023 г. от 10:00 за сключване на окончателен договор. Ищецът не
заплатил остатъка от цената и не се явил при нотариуса на 01.08.2023 г., за
което бил съставен констативен протокол, след което на ищеца бил изпратен
на 27.08.2023 г. нов имейл до ищеца, с който го поканил отново да плати
остатъка от цената до 29.08.2023 г. и да се яви при нотариус на 30.08.2023 г. за
сключване на окончателен договор, като ищецът се явил, но отказал да
сключи договора под предлог, че не са му предоставени документи относно
сключването на окончателния договор. С имейл от 31.08.2023 г. ответникът
изпратил на ищеца необходимите документи, а именно: нотариален акт за
учредяване право на строеж, нотариален акт за придобиване на части от
поземления имот, площообразуване, схеми на тяло Б-1, схеми на апартамент
№ 150, скица на поземления имот и паркомясто № 30, удостоверение за
тежести. Ищецът не отговорил на изпратения имейл в 14 дневен срок, поради
което на 14.09.2023 г. ответникът изпратил нов имейл до ищеца, с който
ответника го е поканил да сключат окончателен договор на 04.10.2023 г, като
в имейла били прикачени и други допълнителни документи подробно описани
в отговора на исковата молба. Отговор от ищеца отново не последвал, поради
което на 21.09.2023 г. , ответникът изпратил поредна нова покана, с който го
уведомил че следва да заплати остатъка от цената до 25.09.2023 г. или най-
2
късно до 04.10.2023 г., и да се яви на 12.10.2023 г. за сключване на окончателен
договор, като в противен случай договор щял да бъде развален по вина на
ищеца. На 12.10.2023 г. на ищеца била изпратена поредна покана за сключване
на окончателен договор, този път с дата 20.10.2023 г., като ищеца отново бил
предупреден, че при неплащане на цената или неявяване при нотариус за
изповядване на сделката договорът ще бъде развален. На 20.10.2023 г. ищецът
не се явил пред нотариус и не заплатил остатъка от цената, поради което
ответникът счита, че договорът е бил развален на 20.10.2023 г. по вина на
ищеца. Твърди, че в телефонен разговор с ищеца, на ответника било обяснено,
че ищецът няма да сключи окончателен договор, защото в нотариалния акт
трябвало да бъде възпроизведена клаузите на чл.24, ал.1 и ал.2 и чл.4, ал.4 от
предВ.телния договор. Ответникът твърди и че не дължи неустойка, тъй като
клаузата на чл.13, ал.1 от договора се отнасяла само за срока за завършване на
строителството ( 04.10.2022 г.), но не и за въвеждане на сградата в
експлоатация ( 01.06.2023 г.). Според ответника след приспадане на трите
месеца безвиновна забава по чл.13, ал.1 от договора, то ищецът би имал право
на неустойка за незавършено строителство, но такъв иск не бил предявен, като
всъщност ищеца би имал право само на неустойка за незавършено
строителство за период от 20 дена ( 14.09.2022 г. - 04.10.2022 г.). В условията
на евентуалност се твърди че ако се приеме че ищеца има право на неустойка
за забава същата не трябвало да бъде в размер на 0,1% ( нула цяло и една
стотни) върху стойността на платената до този момент от ищеца сума.
В допълнителната искова молба ищецът твърди, че има готовност и
възможност за закупи обектите предмет на предВ.телния договор. Сочи че в
предВ.телния договор не са посочени начините за плащане на сумите по
договора- с лични средства на ищеца или с финансиране от финансова
институция, поради което възражението на ответника, че ищецът не разполага
с парични средства за доплащане на цената били неоснователни. Твърди, че
предВ.телният договор не бил развален, тъй като всички действия извършени
след 30.08.2023 г. били извършени за целите на настоящото производство.
Поддържа се становището, че ответникът искал индексация на продажната
цена, както и че сам ответникът не е бил в готовност да сключи окончателен
договор, тъй като не разполагал с необходимите документи, договорната
ипотека върху апартамент № 150 била заличена едва на 09.08.2023 г., поради
което е неизправна страна по предВ.телния и не е имал право да го развали.
В отговора на допълнителната искова молба ответникът поддържа
твърденията си, че ищецът не е имал готовност да сключи окончателен
договор, поради липса на финансови възможности и че ответникът не е искал
увеличение на продажната цена. Посочва се че ответникът дори да е бил в
забава по отношение на строителството на сградата не е бил в забава по
отношение на сключване на окончателния договор. Поддържа, че ответникът е
имал желанието да се сключи окончателен договор, като доказателство за това
били многобройните покани изпратени до ищеца за сключване на окончателен
договор. Повтаря се защитната теза че ищецът е предявил иска по чл.19, ал.3
3
ЗЗД за да може да „ протака“ плащането на цената, тъй като в момента нямал
финансовата възможност да заплати остатъка от цената. Твърди се че поради
неоказано съдействие от страна на ищеца, изрязващо се в неявяването при
нотариус за изповядване на сделката, потестативното право по чл.19, ал.3 ЗЗД
не е възникнало. Оспорва се твърдението на ищеца че в договора не били
посочени начините за заплащане на цената- в предВ.телния договор било
посочено че цената се плаща с лични средства или чрез финансиране.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните
по делото доказателства намира следното от фактическа страна:
Страните не спорят, че на 29.10.2020 г. между ищеца, в качеството му на
купувач, и ответника, в качеството му на продавач, е сключен предВ.телен
договор за продажба и строителство на недвижим имот по силата на който
ответникът се е задължил срещу заплащане от ищецът на продажната цена да
построи и да му прехвърли, правото на собственост върху следните
недвижими имоти: А) Апартамент №150,находящ се във вход „Е“ на тяло „В“
, разположено в югозападната част на поземления имот на кота +5,70 м, етаж
3, със застроена площ от 96,10 (деветдесет и шест цяло и десет стотни) кв.м., а
с прилежащите общи части на площ от 114,22 (сто и четиринадесет цяло и
двадесет и две стотни) кв.м., състоящ се от: коридор, дневна, две спални, баня
с тоалетна, дрешник и балкон, при граници: външен зид към улица, външен
зид към пешеходен подход към вътрешен двор, стълбище от вход “Е“, коридор
апартамент № 149, ВЕДНО с 0,523% идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж, равняващи се 18,12 кв.м. идеални части от
общите части на сградата, КАКТО и 0,448% идеални части от правото на
собственост върху поземления имот, равняващи се на 28,53 кв.м. идеални
части от същия; Б) Паркомясто № 30, находящо се в тяло „Б”, разположено в
югоизточната част на поземления имот, на кота - 3,40 м. (минус три цяло и
четиридесет стотни метра)- сутерен, със застроена площ от 20,90 (двадесет
цяло и деветдесет стотни) кв.м., а с прилежащите общи части на площ от 36,30
(тридесет и шест цяло и тридесет стотни) кв.м., при граници: проход в
подземен гараж, зид към тяло ,Д”, гараж № 18, склад, гараж № 29, ведно с
0,114 % (нула цяло сто и четиринадесет хилядни процента) идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж, равняващи се на 15,40
(петнадесет цяло и четиридесет стотни) кв.м. идеални части от общите части
на сградата, както и 0,098 % (нула цяло и деветдесет и осем хилядни процента)
идеални части от правото на собственост върху поземления имот, равняващи
се на 6,24 кв.м. идеални части от същия заедно със съответната платформа;
ведно със съответните идеални части от правото на собственост върху
Поземления имот, който имот се намира в изграждащата се Многофамилна
жилищна сграда с подземни гаражи, магазини, офиси, кафе- галерия и
помещение за трафопост - Жилищен комплекс „Аркадия“, със застроена площ
от 3086,70 кв.м., с разгъната застроена площ под и над терена 23 094,40 кв.м.,
от които разгъната застроена площ над терена 19 073, 90 кв.м., съгласно
одобрен на 15.11.2018г. технически проект; която жилищна сграда се изгражда
4
в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.1006.1231, по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-
108/13.12.2016г. на Изпълнителния директор на АГКК, съгласно Скица на
поземлен имот №15-680853-26.07.2019 г., издадена от “Служба по геодезия,
картография и кадастър“, София, с адрес на Поземления имот: гр. София,
община Столична, район ‘Триадица”, целият с площ от 6 368,00 кв.м, Трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, Начин на трайно ползване: За
друг вид застрояване, Стар идентификатор: няма, Номер по предходен план:
1127, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в
КККР, при граници /съседи/: от всички страни - ПИ с идентификатор
68134.1006.1068 и следователно по делото се установява първата
предпоставка на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД.
В чл.1, ал.3 от предВ.телния договор е поето задължение от продавача да
прехвърли имота без тежести, както и да заличи до датата на прехвърляне на
собствеността съществуващите тежести, ако има такива, като същото
задължение за продавача е възпроизведено и в чл.6, поради което и съдът
приема, че до освобождаване на имота от тежести продавачът е в
неизпълнение на поети задължения по договора.
Съгласно чл.4,ал.1 от Договора, продавачът се задължава да прехвърли
правото на собственост по предвидения в закона ред на описания в чл. 1, ал.1
недвижим имот на купувача (или посочено от него трето лице) в срок до 45
дни от датата на въвеждане на сградата в експлоатация и в деня на
окончателното плащане на продажната цена при нотариус Е.П. или при друг
нотариус избран от страните. В случай, че окончателното плащане на
продажната цена се извършва чрез банка, посредством отпуснат от банката
кредит, правото на собственост се прехвърля след въвеждането на сградата в
експлоатация, в случай, че страните не уговорят друг срок. Във всички случаи
след снабдяване на сградата с Акт 15 продавачът уведомява купувача за
предстоящото въвеждане на сградата в експлоатация като от датата на
уведомяването, до датата на сделката, купувачът ще разполага с минимум 60
дневен срок за осигуряване на средствата за окончателното плащане или за
сключване на договора за кредит за закупуване на имота.
Купувачът е уведомен за издадения Акт обр.15 с електронно писмо от
11.10.2022 г.
Съгласно чл.4,ал.3 от Договора въвеждането на сградата в
експлоатация с получаване на „Разрешение за ползване“ се извършва до
14.06.2022 г., като по делото се установява от представения документ такова
да издадено с № СТ-05-259/01.06.2023 г.
Съгласно чл.5,ал.1 от Договора в случай, че част от цената ще бъде
заплатена чрез банков кредит, продавачът се задължава да съдейства на
купувача при предоставяне на документи, касаещи правото му на собственост,
а именно: нотариален акт, скица, удостоверение за тежести, площообразуване,
копие от архитектурния проект на имота по чл.1,ал.1, както и всички други
5
документи изисквани от банката на купувача.
Съгласно чл.7,ал.1 от Договора, купувачът се задължава да заплати за
описаните по- горе имоти обща продажна цена в размер на 125 273 евро, от
които 108 273 евро за Апартамент № 150 и 17 000 евро за паркомясто № 30 и
платформата към него. Посочено е че купувачът извършва първоначално
плащане в размер на 20 процента от продажната цена или 25 054, 60 евро, като
от тази суми се приспада сумата от 1000 евро, платена при подписване на
предВ.телния договор или първоначалното плащане дължимо от купувача
възлиза на 24 054, 60 евро. В договора е уточнено, че окончателното плащане
на останалите 80 процента от цената възлиза на 100 218, 40 евро, като сумата,
представляваща окончателно плащане се превежда по една от посочените в
договора банкови сметки на продавача при нотариалното изповядване на
сделката, като сумата е платима след писменото уведомяване на купувача за
въвеждането на сградата в експлоатация и за конкретен ден за изповядване на
сделката, като продавачът ще предложи поне две дати. В чл.7, ал.1от договора
е предвидено също, че в случай че цената е платима чрез банков кредит, то
плащането й ще се извърши след учредяването на съответната договорна или
законна ипотека и след снабдяване с удостоверение за вещни тежести за
липсата на такива върху имота, които да са противопоставими на купувача или
финансиращата го банка, като купувачът се задължава поне три дни преди
сделката да предостави писмо-ангажимент от банката за плащане на сумата и
условията да това, като в деня на сделката следва да представи и подписан
договор за кредит.
По делото не е спорно, а и от представените от ищеца платежни
нареждания се установява, че купувачът по предВ.телния договор е заплатил
изцяло първоначалната вноска по договора в общ размер на 25 054, 60 евро.
Съгласно чл.13,ал.1 ако продавачът просрочи с повече от три месеца
срока за завършването на строителството на имота предмет на настоящия
договор и след изтичането на този срок, той дължи на купувача неустойка в
размер на 0.1% от стойността на платената до този момент от купувача сума за
всеки ден на просрочие, но не повече от 10 % от договорената в чл.7,ал.1
продажна цена. Съгласно чл.14,ал.3 от Договорът при пристъпване към
разваляне продавачът е длъжен да отправи на купувача 7 дневно писмено
предизвестие и при неизпълнение в който срок, договорът ще се счита
развален.
По делото се установява, че ответникът е изпълнил задълженията си по
договора да уведоми купувача – ищеца относно издадените актове в
строителството, които са от значение за сключване на окончателния договор.
Така с имейл от 11.10.2021 г. ответното дружество уведомява своите клиенти,
включително ищеца, за получения констативен протокол обр.15 и ги
информира, че тези от тях, които имат вноска на акт 15 ще получат и покана за
плащане на конкретни суми. С имейл от 02.06.2023 г. ответното дружество
уведомява ищеца, че процесната сграда е била въведена в експлоатация на
6
01.06.2023 г.
Установява се по делото, че ответникът, многократно е канил ищеца да
заплати остатъка от уговорената цена и да се яви при нотариус за сключване
на окончателен договор за датите 01.08.2024 г., 30.08.2024 г., 04.10.2024 г.,
12.10.2024 г. и 20.10.2024 г.
Така с имейл от 26.07.2023 г. ответното дружество уведомява ищеца, че
са налице предпоставките за сключване на окончателен договор, кани го да
заплати до 28.07.2023 г. остатъка от продажната цена в размер на 196 010,15
лева, която сума по курса на БНБ е равностойна на 100 218, 40 евро, каквато е
посочената и в предВ.телния договор стойност на окончателното плащане,
като ищецът е поканен да се яви на 01.08.2023 г., в кантората на нотариус
А.П., за сключване на окончателен договор в нотариална форма за
прехвърляне на собствеността върху процесните имоти, като уведомлението
съдържа и покана към купувача да се свърже се продавача, ако предложената
дата е неудобна за постигане на уговорка за друга дата.
Няма спор, а се установява и от констативен протокол акт № 125, том II,
рег. № 6062 от 01.08.2023 г. на Нотариус А.П., че на тази дата се е явил
представил на ответника, в качеството си на продавач, и е изразил готовност за
сключване на окончателен договор, но в кантората не се е явил представител
на купувача.
С имейл от 28.08.2023 г. ответното дружество уведомява ищеца, че са
налице предпоставките за сключване на окончателен договор, кани го да
заплати остатъка от продажната цена в размер на 196 010,15 лева до
29.08.2023 г. , както и на 30.08.2023 г. да се яви в кантората на нотариус А.П.,
да яви за да сключат окончателен договор в нотариална форма за прехвърляне
на собствеността върху процесните имоти.
На 28.08.2023 г. ответникът е получил електронно писмо от Г. М.
мениджър ключови клиенти в Нютън ипотечни консултанти ООД, която се
посочва за „финансов представител“ във връзка с предВ.телните договори на
С.В. КДА/г-н Д.А. изисква конкретни документи, във връзка с което писмо
ответното дружество на 29.08.2023 г. чрез електронно писмо е поискало
потвърждение от ищеца дали Г. М. действително е представител на ищцовото
дружество, на което искане ищецът не е предоставил отговор, нито в хода на
производството потвърждава такова представителство.
От констативен протокол акт № 180, том II, рег. № 7040 от 30.08.2023 г.
на Нотариус А.П., се установява, че на тази дата се е явил представил на
ответника, в качеството си на продавач, и е изразил готовност за сключване на
окончателен договор, в кантората се е явил и представител на ищеца, но е
заявил, че очаква от продавача документите относно сделката по предвидения
в предВ.телния договор начин за официална кореспонденция и изразява
несъгласие с каквото и да било увеличение на цената
С имейл от 31.08.2023 г. ответникът заявява, че изпраща на ищеца, в
7
изпълнение на чл.5,ал.1 от предВ.телния договор, следните документи:
нотариален акт за обекта и земята, скица, данъчна оценка, площообразуване,
копие на архитектурен проект за обекта и удостоверение за вещни тежести,
като сочи, че очаква потвърждение дали Г. М., изискала документи с
електронно писмо и представяща се за действаща от името на С.В. КДА,
действително е представител на купувач, като се изразява готовност
поисканите документи да бъдат извадени в срок от 3до 7 работни дни.
Електронното писмо съдържа покана към ищеца да посочи в какъв срок след
представяне на документите ще има готовност за сключване на сделката с цел
насрочване на нова дата, както и искане за посочване кои допълнителни
документи ще бъдат необходими на купувача. Документите, изпратени с
електроното писмо от 31.08.2023 г. са използвани от ищеца за предявяване на
исковата молба, като сред тях не се съдържа данъчна оценка.
С имейл от 14.09.2023 г. ответникът е изпратил на ищеца допълнително
още документи, а именно удостоверения от окръжния съд по седалището на
продавачите, удостоверяващи, че за дружествата няма образувано
производство по несъстоятелност и/или същите не са обявени в
несъстоятелност; удостоверение от ТРРЮНЦ за липса на производство по
ликвидация; удостоверение за липса на публични задължения по чл.87,ал.6 от
ДОПК; удостоверение за тежести на апартамент 150; данъчни оценки на
имотите от общината; разрешение за строеж; протокол решение за продажба.
Със същия имейл продавачът кани купувача в срок до 29.09.2024 г. да
предостави копие от договор за кредит и писмо за ангажимент от кредитираща
банка, както и да се яви заедно със финансиращата го банка на 04.10.2023 г.
при Нотариус А.П., за прехвърляне на собствеността върху процесните имоти.
С имейл от 21.09.2023 г. ответникът констатира че ищецът не е
отговорил на предходния му имейл от 14.09.2023 г., кани го до 29.09.2023 г. да
му представи Писмо за ангажимент или друг документ от финансираща
институция, както и за прехвърляне на собствеността върху процесните имоти
да се яви на 04.10.2023 г. в кантората на Нотариус А.П. и да заплати остатъка
от продажната цена в размер на 195 010, 15 лева до 25.09.2023 г. или най-
късно до 04.10.2023 г. Със същото електронно писмо е посочена и втора дата
за явяване пред същия нотариус за прехвърляне на собствеността по
нотариален ред- 12.10.2023 г. , като е направено и изявление, че ако купувачът
не се яви за сключване на окончателен договор или не заплати остатъка от
цената, или не представи писмо за ангажимент, ще счита предВ.телния
договор за развален по вина на купувача.
От констативен протокол акт № 42, том III, рег. № 8096 от 04.10.2023 г. и
констативен протокол акт № 55, том III, рег. № 8380 от 12.10.2023 г. на
нотариус А.П. се установява, че и на двете посочени дати / 04.10.2023 г. и
12.10.2023 г./ представител на ответника се е явил и е изразил готовност да се
сключи окончателен договор, като са описани и представените пред нотариуса
документи относно сделката, но представител на ищеца не се е явил.
8
С електронно писмо от 12.10.2023 г. ответникът кани ищецът в 7 дневен
срок да заплати остатъка от цената по предВ.телния договор или в случай, че
заплаща остатъка от цената с банков кредит да представи писмо за
ангажимент от кредитиращата банка, кани го на 20.10.2023 г. да се яви за
прехвърляне на собствеността върху процесните имоти по нотариален ред, и
го предупреждава, че ако до изтичане срока на предизвестието не плати
цената/ не предостави писмо за ангажимент, не се яви пред нотариуса или се
яви, но няма готовност за плащане на продажната цена, ще счита договора за
окончателно развален. От констативен протокол акт № 81, том III, рег. № 8665
от 20.10.2023 г. на нотариус А.П. се установява, че представител на ответника
се е явил, представил е описаните в протокола документи отнсно изповядване
на сделката и е изразил готовност да се сключи окончателен договор, но
представител на ищецът не се е явил.
Всички електронни писма са изпратени, респективно адресирани, до
електронните адреси на страните, посочени в чл.31 от предВ.телния договор,
като ищецът не оспорва получаването им., като във всички електронни писма
се съдържа покана от ответника до ищеца за заплащане на остатъка от
продажната цена в размер на 196 010,15 лева, която сума по курса на БНБ е
равностойна на 100 218, 40 евро, каквато е посочената и в предВ.телния
договор стойност на окончателното плащане и се сочи банкова сметка на
продавача за плащане на цената. Уведомленията, съдържащи се в
електронните писма и прикачени и като файл към тях със същото съдържание,
са изпращани и на посочения в предВ.телния договор административен адрес,
откъдето са върнати неполучени, като съгласно показанията на свидетеля Х.
това се дължи на съзнателно решение от страна на ищеца.
Всички електронни писма на ответника, съдържащи покана за
сключване на окончателен договор, са изпратени преди 17.10.2024 г., на която
дата ответникът е получил препис от исковата молба.
Не се твърди, нито доказва ищецът някога да е отправял предложение
към ответника за сключване на окончателен договор, нито да е отговорил на
електронните писма на ответника за начина на финансиране, предложените
дати за нотариално изповядване на сделката и документите, които биха му
били необходими.
Между страните е безспорно, а се установява и от представената справка
от имотен регистър, че процесният апартамент № 150 е бил ипотекиран до
дата 09.08.2023 г., когато ипотеката върху него е заличена.
Във връзка с доводите на ищеца, че ответникът е в неизпълнеине на
задълженията си да сключи окончателен договор, тъй като поставил като
условие увеличаване на продажната цената с 20 % по делото са събрани
единствено гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите Х. Х., Г.А., О.Н.
и С.И..
Единствено доведените от ищеца свидетели съобщават за факти
относно увеличаване на продажната цена на имотите по предВ.телния
9
договор, но съдът намира показанията им да не доказват такова увеличение да
е искано от ответника относно конкретния предВ.телен договор, нито да е
поставяно като условие за сключване на окончателния договор.
От показанията на свидетелите Х., Н. и И. се установява
безпротиворечиво, че ищецът С.В. КДА е сключил два предВ.телни договора
за два различни апартамента - № 96 и № 150 /процесния/, които се намират в
една и съща сграда, условно наречена от всички свидетели «комплекс
Аркадия», като проектът се реализира от две дружества – И. Б.И., чиито
управител е свидетеля С.И. и ответното дружество И. С. ЕООД, респективно
всяко от двете дружества продава апартаменти в комплекса, поради което и
ищцът има сключени два предВ.телни договора с всяко от дружествата.
Съгласно показанията на свидетеля С.И. дружествата ползват общ сайт, за да
предлагат имоти за продажба и реклама, като част от брокерите и служителите
на едното и другото дружество са имали комуникация и с клиенти на другото,
включително свидетеля О.Н., който е служител на ответника И. С. ЕООД, но
съобщава, както и свидетеля С.И., да е комуникирал и с клиенти на И. Б.И..
Свидетелите Х. и И. съобщават, че между ищцовото дружество и дружествата
И. Б.И., чиито управител е свидетеля С.И. и ответното дружество И. С. ЕООД
е съществувало и друго правоотношение, различно от тези по сключените
предВ.телни договори, относно изграждане на «И.нет комуникации» в
сградата, по повод на което са осъществявани срещи и разговори във връзка с
изпълнение на договор, като за възложителите И. Б.И., чиито управител е
свидетеля С.И. и ответното дружество И. С. ЕООД комуникацията е била
възложена и осъществявана от свидетеля С.И. от името и на двете дружества
– възложител и от свидетеля Х. Х., който действал от името на С.В. КДА.
Свидетелят Х. Х. твърди въпросът за увеличаване на цената да е
поставян многократно от представители на ответника, като сочи свидетелите
О.Н. и С.И. като източници на искането, които от своя страна отричат да са
поставяли такива условия и за конкретния апартамент. Същевременно
свидетелят Х. показва необяснима заИ.есованост от изхода на спора, която не
може да се обясни разумно с установени по делото факти. Същият свидетел е
присъствал в съдебно заседание, проведено на 15.05.2024г., на което при
допускане събирането на гласни доказателства страните са изложили
твърдения кои факти и с кои свидетели искат да докажат, като е възприел
пряко твърденията и оспорванията на страните относно конкретните факти,
които всяко от тях се стреми да докаже, което само по себе си не води до извод
на заИ.есованост, но компрометира непредубедеността на свидетеля към
подлежащите на установяване факти, тъй като предВ.телно му е известно
отношението на двете страни по тях.
Същевременно същият свидетел, макар и да сочи да е участвал в
правоотношението по възлагане на ищеца, използва квалификации сочещи на
лична заИ.есованост – сочи закупуването на « тези апартаменит» като «общ
бизнес проект», във връзка с твърденията относно искане за увеличаване
казва «в този момент се почувствах лично аз изнудван», при положение, че не
10
е страна по предВ.телния договор. Във връзка с увеличението на цената сочи,
че искане за «индексация» е направено през февруари 2023 г. с обаждане от
О.Н. «от името на строителите», като казва, че Н. бил «много вежлив»,
обяснил, че се обажда на всички клиенти, това била практиката и посъветвал
да се консултират са адвокат, които изявления по никакъв начин, дори и да са
били направени с това съдържание, което се отрича от свидетеля Н., не могат
да се приемат нито като «изнудване», нито като условие за сключване на
окончателния договор, още повече че прехождат изобщо въвеждането на
сградата в експлоатация, респективно настъпването на предпоставкитеу за
изповадвяне на сделката. Другите факти, които свидетелят съобщава относно
искане за увеличаване на продажната цена, са за поведение на свидетеля С.И.,
който устно по телефона и на електронна поща изпратил анекс за увеличаване
на цената, но след въпроси на съда, свидетелят уточнява, че анексите не са
касаели ап.№150, а апартаментът, който продава дружеството представлявано
по закон от С.И., като свидетелят счита, че С.И. е действал като представител,
нарича го «лице за контакт» и на ответното търговско дружество, който извод
не гради въз основа на конкретни факти, освен подразбирането, че С.И.
участва в проекта с комплекса, както и че е осъществявал представителството
и на двете дружества във връзка с правоотношението, което не е предмет на
делото и което касае договор за изработка относно окабеляване на комплекса
във връзка с И.неткомуникациите. Свидетелят Х. не може да даде разумен
отговор на никой от поставените му въпроси защо ищцовото дружество не е
отговорило на поканите на ответника за сключване на окончателен договор,
посочената в тях цена, която е по предВ.телен договор без увеличение и защо
само не е предложило явяване пред нотариус за сключване на договора при
условията на предВ.телния договор, като от показанията му се установява, че
след завеждане на делото, а и преди това, свидетелят и «г-н Аладжов»
преустановили четенето на електронната поща и писмата на ответника, както
и получаване на пратки от куриер, поради което и съдът приема, че
субективното усещане на свидетеля спрямо качеството на С.И. не се базира на
обективни факти, а на смесване на информация относно повече от едно
правоотношение, които свидетеля свързва със С.И. житейски, поради което и
няма основание да се приеме, че действия на С.И. обвързват ответното
дружество във връзка с предВ.телния договор за апартамент №150.
Показанията на свидетеля Х. са нелогични и в частта дали, кога и какви
документи са били поискани от ищцовото дружество във връзка с продажбата,
като свидетелят дава квалификация за «умишлено» забавяне, но не може да
посочи кога, по какъв начин и какви конкретни документи са били поискани,
нито защо не били поискани писмено, като и относно документите сочи С.И.
като смесва отношенията по двата предВ.телни договора.
Другият свидетел, който съобщава за разговор във връзка с увеличение
на цената е св.Г.А., който е брат на управителя на ищцовото дружество и
твърди разговор за увеличаване на цената да е воден на единствената среща
при нотариус на 30.08.2024г., на която се е явил представител на ищцовото
11
дружество, а именно управителя Д.А., като не може да посочи,ч е на срещата
управителят на ответното дружество Д.П. е казал, че иска увеличение на
цената като условие за сделката, а сочи, че брат му/Д.А./ бил възмутен, че го
«притискат» за «още средства», че му пращат покана за два работни дни и му
казват, че няма да подпишат окончателен договор ако не се съгласи с
увеличение, а Д.П. отговорил, че му трябват пари, като свидетелят помни, че в
разговора се коментирало увеличение от 20 %, но не може да посочи от кого, а
че Д. не бил съгласен, но на въпрос защо не се е сключила сделката посочва,
че на Д. не били изпратени документи, което той искал да се отрази в
протокола. Свидетелят Г.А. сочи, че разговорът относно увеличението се е
провел в отсъствието на О.Н., който придружавал управителя на ответното
дружество, докато Н. излязъл да купи кафе.
Свидетелят О.Н. от своя страна съобщава, че на срещата пред нотариуса
не е излизал, като до сделка не се стигнало, тъй като управителят на ищцовото
дружество имал възражения, че го притискат да се яви толкова бързо пред
нотариуса, че нямал готовност да плати и поискал документи, без да каже
какви точно, като след изготвяне на протокола от нотариуса, че няма да се
изповядва сделка поискал да се впише и негово изявление, че не е съгласен с
увеличаване на цената, което изненадало свидетеля и управителя на ищцовото
дружество, тъй като в поканата и изготвен проект за нотариален акт била
посочена цената по предВ.телния договор. Свидетелят сочи, че от страна на
ищцовото дружество нямало никаква комуникация и реакция на изпратени
покани, като нито заявили как ще финансират сделката, нито преди срещата
на 30.08.2024г. поискали някакви документи, нито потвърдили постъпило на
28.08.2024 г. искане от тяхно име по електронна поща от финансов съветник
Г.М., от компания Нютън.
При съпоставката на показанията на свидетелите Г.А. и О.Н., както и
отразените в констативния протокол на нотариус от 30.08.2024 г. изявления на
Д.П. – управител на ответника и Д.А. – представляващ ищцовото дружество,
съдът намира за недоказани твърденията на ищеца на тази среща Д.П. да е
поставял като условие за сключване на окончателен договор за увеличаване
на цената с 20 %. Сам свидетелят Г.А. не съобщава такива изявления да са
направени от Д.П., нито последният да е отказал сключване на сделка на
30.08.2024 г., като показанията на този свидетел отразяват изявленията на
неговия брат, които изявления са отразени и в констативния протокол, а
именно за несъгласие с увеличение, което изявление е без контекстова връзка с
изявлението за готовност за сключване на окончателен договор от другата
страна и въз основа на нейна писмена покана, която съдържа и покана за
заплащане на остатък от уговорената с предВ.телния договор цена, като няма
съмнение, че продавачът е изисквал плащане на остатъка от уговорената цена,
което плащане също може да се възприеме като «притискане за още
средства», и като основание за изявлението «трябват ми пари», което се сочи
да изхожда от Д.П., доколкото св.Г.А. е възприел и съобщава конкретно
единствено за възмущението на своя брат и коментарите му за увеличение.
12
От показанията на свидетеля С.И. не се установяват факти във връзка с
процесния предВ.телен договор, като свидетелят признава от името на И. Б.И.
да е изпращал на ищцовото дружество електронно писмо с анекс относно
увеличение на цената на втория апартамент в комплекса № 96, което твърди да
е било съгласувано и да представлява увеличение с около 1500 евро във
връзка с искане на ищцовото дружество за максимално отлагане на сделката,
като оспорва да е правил изявления устни и писмени от името на дружеството
ответник И. С. ООД във връзка с предВ.телния договор относно апратамента,
продаван от последното дружество, а единствената обща комуникация с
ищеца от името на двете дружество И. С. ООД и И. Б.И. е била по повод
окабеляване на комплекса по договор с Д.А..
Като съобрази така установените факти, съдът приема от правна страна
следното:
По иска с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже наличието на валидно сключен предВ.телен договор, който договор
съдържа всички съществени условия на окончателния договор, че посоченото
в предВ.телния договор паркомясто е част от сграда и е предвидено с
одобрения инвестиционен проект като принадлежност към ап.150; че е
изпълнил собствените си задължения по предВ.телния договор, включително
три работни дни преди датата на сключване на окончателния договор да
представи на купувача писмо за ангажимент от банка относно окончателното
плащане, че са настъпили предпоставките за обявяване на предВ.телния
договор за окончателен, че сам е поканил ответника за сключване на
предВ.телен договор и ответникът е
отказал
По иска с правно основание чл.92 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
наличието на валидно неустоечно споразумение.
По отношение на предявеният иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД в
тежест на ответника е да докаже, че предВ.телният договор е развален, като
докаже, че е настъпил падежа на задължението за сключване на окончателен
договор, както и че е изпратил писмена покана на ищеца с подходящ срок, в
който да изпълни задълженията си по предВ.телния договор за сключване на
окончателен договор, в която покана се съдържа волеизявление, че при
неизпълнение в указания срок ще счита договора за развален.
Страните не спорят, а се установява и от представения договор от
29.10.2020 г., че между тях е възникнало облигационно правоотношение с
характеристиките на предВ.телен договор и договор за строителство, с който
ответникът се задължил да построи и продаде с окончателен договор на ищеца
описания в договор апартамент № 150 в комплекс Аркадия, Манастирски
ливади, заедно с принадлежащото му пракомясто в сградата, срещу
задължение на ищеца да заплати уговорената цена, платима на части - 1000
евро са платени преди сключване на предВ.телиня договор, 24054,60 евро в
13
срок от 25 ралотни дни след сключването му и 100218,40 евро – след
въвеждане на сградата в експлоатация, но не по-късно от деня на изповядване
на сделката, а в случай на плащане с банков кредит –не по-късно от 14 дни
след сключване на сделката.
Съгласно уговорките в Договора имотът следва да се прехвърли чист от
тежести / чл.1, ал.3 и чл.6/, като окончателния договор следва да се сключи в
срок от 45 дни след въвеждане на сграда в експлоатация /чл.4/, за което
въвеждане е предвиден срока по чл.8 – 14.06.2022 г., като макар и формулиран
като срок за изпълнение на задълженията на продавача, то доколкото
задълженията за сключване на окончателен договор са насрещни, взаимно
свързани и възможни за изпълнение само едновременно, то същият срок
обвързва и купувача относно задължението му да сключи окончателен
договор за придобиване на недвижимите имоти, посочения в предВ.телния
договор.
Ищецът е изпълнил задълженията си за заплащане на сумата от 24056,60
евро, като ответникът е в забава за изпълнение на задължението по
построяване и въвеждане на сградата в експлоатация, което е изпълнено едва
на 01.06.2023 г., от която дата тече 45 дневния срок за сключване на
окончателния договор, който е изтекъл на 16.07.2023, като считано от
17.07.2023 г. ответникът е в забава и по отношение на задължението за
сключване на окончателния договор, тъй като в договора не е определена
конкретна дата и час за изповдяване на сделката, което предполага
допълнително изявление.
До 09.08.2023 г., когато е заличена ипотеката върху имота по
предВ.телния договор, ответникът е в неизпълнение и на задължението си да
осигури прехвърлянето на имота чист от тежести, поради което и отправената
до ищеца покана за явяване пред нотариус на 01.08.2023 г. не го освобождава
от последиците на собствената му забава.
След тази дата обаче ответникът е отправил до ищеца покани за явяване
пред нотариус за изповядване на сделката на четири дати – 30.08.2024 г.,
04.10.2024г., 12.10.2024 г. и 20.10.2024 г., като по делото не се установява да е
поставял сключването на окончателния договор под условие да бъде
увеличена продажната цена. Във всички отправени до ищеца покани се
съдържа искане за заплащане на уговорения остатък от продажна цена,
посочен в предВ.телния договор от 196010,16 лв.,равностойни на 100218,40
евро, а след 30.08.2023 г. и покана ищецът да предостави необходимите
документи –договор за банков кредит и писмо за ангажимент от кредитираща
банка.
На датите 30.08.2024 г., 04.10.2024г., 12.10.2024 г. и 20.10.2024 г.,
определени в поканите за явяване пред нотариус, се е явявал законният
представител на ответника и е заявявал готовност да прехвърли имота, а в
констативните протоколи, съставени от нотариус относно явяването в
кантората му, се съдържа и изброяване на представените в оригинал
14
документи от продавача, които документи с оглед официалния характер на
нотариалното удостоверяване съдът приема да са били действително
представени, включително на срещата на 30.08.2024г., на която е присъствал и
Д.А..
Неоснователни са доводите на ищеца за неизпълнение на задължението
на продавача по предВ.телния договор да предостави необходимите за
сключване на окончателния договор документи, на каквото неизпълнение се е
позовал законния му представител пред нотариуса на 30.08.2023 г.
На първо място, самият предВ.телен договор не съдържа задължение с
установен срок за изпълнение относно предоставяне на конкретни документи,
като единствено в чл.5 е предвидено задължение за продавача за съдействие и
предоставяне на документи, в случай че окончателното плащане ще се
извършва чрез банков кредит, като документите са посочени неизчерпателно.
Следователно, за да се приеме, че ответникът е в неизпълнение на задължение
за предоставяне на документи е необходима изрична покана с посочване на
конкретни документи и определяне на срок за представянето им, каквато не се
установява да е отправяна с посоченото съдържание нито устно, нито
писмено. Ищецът не е уведомявал ответника, че ще ползва кредитиране, нито
е изисквал конкретни документи във връзка с това. Не е потвърдил нито
извънсъдебно, нито в хода на процеса и подаденото по електронна поща на
28.08.2023 г. искане от Г. М. за изискване на документи, да изхожда от негов
представител, като изявлението пред нотариуса на 30.08.2023 г. , «Очакваме от
Продавача документи относно сделката по предвидения в гореописания
предВ.телен договор начин за официална кореспонденция между страните» не
удовлетворява изискването за посочване на конкретни документи и
определяне на срок за представянето им, още повече, че нотариусът е
удостоверил да са му били представени от продавача описаните в протокола
оригинали на документи, които са напълно достатъчни за сключване на
сделка, а други не са били поискани.
Въпреки липсата на покана относно конкретни документи ответникът е
изпратил такива на 31.08.2023 г. с електронно писмо, като отново е поискал
потвръждение, че списъкът с документи , посочен от Г. М., представила са за
финансов консултант, като е посочил, че част от тях могат да бъдат извадени в
срок от 2 до 6 работни дни и е поискал ищецът да посочи в какъв срок след
снабдяване с документи ще има готовност за сделката, на което електронно
писмо ищецът не е отговорил. На 14.09.2023 г. ответникът е изпратил на
ищеца с електронно писмо и останалите документи, такива, каквито са били
поискани от името на ищеца от Г. М., макар и действията й да не са били
потвърдени.
Следователно ответникът не е канен надлежно да предостави конкретни
документи на ищеца, нито ищецът е благоволил да се запознае с
представените пред нотариуса на 30.08.2023 г., поради което и не е налице
неизпълнение на задължението за предоставяне на документи, необходими за
15
сключване на сделката, като изискуемите по закон документи,
удостоверяващи правото на собственост и изискванията на закона относно
проверка за публични задължения, идентичност и завършеност на имот са
били представени пред нотариуса на 30.08.2023 г., когато ищецът не е пожелал
да се запознае с тях, а сам е отказал изповядване на сделката като е поставил
условие документи, без да сочи какви, да му бъдат предоставени по начина за
«официална кореспонденция», с което сам се е поставил в неизпълнение на
задълженията си да сключи окончателен договор.
Вместо това ищецът е завел на 31.08.2023 г. исковата молба, по която е
образувано настоящото дело, което действие не замества доброволното
изпълнение на задължението му да сключи окончателен договор, което е поел
с предВ.телния договор и за чието изпълнение и след предоставяне и на
документи, които са ненужни за сключване на сделка, а биха могли да имат
евентуално значение за кредитиране, е канен още 3 пъти.
Неизпълнението на задълженията на ищеца да се яви пред нотариус за
сключване на сделка, както и за заплащане на остатъка от цената до същата
дата, обуславят възникване в полза на ответника на правото да развали
предВ.телния договор, което право е упражнено надлежно с изявлението,
съдържащо се в електронното писмо от 12.10.2023 г.
Образуването на исков процес по иск по чл.19, ал.3 ЗЗД не е пречка за
разваляне на предВ.телния договор и в хода на процеса, ако е налице
неизпълнение на задълженията на насрещната страна по него, поради което и
доводите на ищеца, че всички настъпили след образуване на делото факти са
без правно значение са несъстоятелни.
Няма законова пречка правото на разваляне да се упражни и при висящ
процес, като е налице изобилна съдебна практика, допускаща изявлението за
разваляне да се направи с исковата молба, респективно последиците му да
настъпят от получаването на препис от нея, а както вече беше посочено, а
такава възможност е изрично приета в мотивите на ТР № 4/2020 г. на ОСГТК
във връзка с обсъждане на последиците от неизпълнението на купувача да
заплати цената по предВ.телния договор.
В случая се установява неизпълнение на съществено задължение на
ищеца, в качеството му на купувач по предВ.телния договор, а именно да
сключи окончателния договор и да заплати остатъка от дължимата цена, за
което ответникът му е предоставил множество възможности за изпълнение и
подходящ срок за това в периода от 28.08.2023 г. до 20.10.2023 г., като изрично
е направил и изявление за разваляне, което е достигнало до ищеца и породило
предвидените от закона последици по отпадане на правната връзка между
страните по предВ.телния договор, считано то 20.10.2023 г., поради което и
искът по чл.19, ал.3 ЗЗД подлежи на отхвърляне.
Неоснователен се явява и искът по чл.92,ал.1 ЗЗД. Съгласно изричните
указания в Тълкувателно решение № 7/2013 г. на ВКС, ОСГТК неустойка за
забава по двустранен договор, който не е за продължително или периодично
16
изпълнение, не се дължи, когато договорът е развален поради виновно
неизпълнение на длъжника. В случая предВ.телният договор не е за
продължително или периодично изпълнение, поради което и с развалянето му
с обратна сила отпадат задълженията на страните, включително задължението
за неустойка за забава.
При този изход на спора на ответника се дължат разноски на основание
чл.78,ал.3 от ГПК за адвокатско възнаграждение в размер на 15000 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ С.В.“ КДА, с ЕИК : *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, ул. „ *******
срещу „ И. С.“ ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, ул. „ *******, иск с правно основание чл.19,ал.3 от ЗЗД за обявяване за
окончателен на предВ.телен договор за покупка- продажба на недвижим имот
от 29.10.2020 г. относно апартамент №150,с идентификатор
68134.1006.1231.3.10,находящ се във вход „Е“ на тяло „В“ , разположено в
югозападната част на поземления имот на кота +5,70 м, етаж 3, със застроена
площ от 96,10 (деветдесет и шест цяло и десет стотни) кв.м., а с прилежащите
общи части на площ от 114,22 (сто и четиринадесет цяло и двадесет и две
стотни) кв.м., състоящ се от: коридор, дневна, две спални, баня с тоалетна,
дрешник и балкон, при граници: външен зид към улица, външен зид към
пешеходен подход към вътрешен двор, стълбище от вход “Е“, коридор
апартамент № 149, ВЕДНО с 0,523% идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж, равняващи се 18,12 кв.м. идеални части от
общите части на сградата, КАКТО и 0,546 % идеални части от правото на
собственост върху поземления имот, с идентификатор 68134.1006.1231, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-
108/13.12.2016г. на Изпълнителния директор на АГКК, ведно с 0,114 % (нула
цяло сто и четиринадесет хилядни процента) идеални части от общите
части на сградата, равняващи се на 15,40 (петнадесет цяло и четиридесет
стотни) кв.м. от общите части на сградата, за които е разпределено за
ползване паркомясто № 30, находящо се в тяло „Б”, разположено в
югоизточната част на поземления имот, на кота - 3,40 м. (минус три цяло и
четиридесет стотни метра)- сутерен с площ от 20,90 (двадесет цяло и
деветдесет стотни) кв.м., отграничено от останалата площ със следните
граници: проход в подземен гараж, зид към тяло ,Д”, гараж № 18, склад, гараж
№ 29,заедно със съответната платформа;
17
ОТХВЪРЛЯ предявения „ С.В.“ КДА, с ЕИК : *******, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Триадица, ул. „ ******* срещу „ И. С.“
ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „
*******, иск с правно основание чл.92,ал.1 ЗЗД, за сумата от 17 199,89 лева,
съставляваща неустойка по чл.13,ал.1 от предВ.телен договор за покупка-
продажба на недвижим имот от 29.10.2020 г.
ОСЪЖДА „С.В.“ КДА, с ЕИК : *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Триадица, ул. „ ******* да заплати на „ И. С.“
ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „
******* сумата от 15 000 лева, представляваща разноски по делото, на
основание чл.78,ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
18