РЕШЕНИЕ
Номер 358 28.02.2020 година Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ХХІІ наказателен състав
На
петнадесети ноември 2019 година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ГЕРЦОВА
Секретар:
Магдалена Койчева
Като
разгледа докладваното от съдията
НАХ дело
номер 6480 по описа за 2019 г.,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
№ 19-6207-000234 от 24.04.2019г. на Началник РУ към ОДМВР - Пловдив, РУ Труд, с
което А.И.К., ЕГН **********, на основание чл.174, ал.3, предл.2 от Закон за
движението по пътищата /ЗДвП/, са наложени административни наказания „Глоба” в
размер на 2000 лв. и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24
месеца за извършено административно
нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, като на основание Наредба № Iз-2539 на МВР
са отнети 12 контролни точки.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд – гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 19-6207-000234 от 24.04.2019г. на
Началник РУ към ОДМВР - Пловдив, РУ Труд, с което А.И.К., ЕГН **********, на
основание чл.174, ал.3, предл.2 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/, са
наложени административни наказания „Глоба” в размер на 2000 лв. и “Лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 24 месеца
за извършено административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, като на
основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 12 контролни точки.
Жалбоподателят А.И.К., обжалва
наказателното постановление и моли същото да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява лично и
не изпраща процесуален представител. До съда е депозирано становище от
пълномощник на жалбподателя, който излага допълнителни мотиви и моли да бъде
даден ход на делото.
Въззиваемата
страна – РУ Труд при ОД на МВР, редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Съдът, като прецени материалите по делото и
законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по
същество, намира и приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното Наказателно постановление е издадено против А.И.К.,
ЕГН **********, за това, че на 01.04.2019 г. около 14:15 часа в село Труд, на кръстовището на ул.“Александър
Стамболийски“ и
ул.“Аспарух“, като водач на лек автомобил – Рено Меган с peг. № ****,
държава България, чужда собственост при обстоятелства: управлявал описаното
по-горе МПС, след като бил спрян за рутинна проверка от полицейски служите, впоследствие
отдевен в РУ Труд, където отказал да бъде тестван с техн. средство Drug Check 3000 за употреба на наркотични вещества. Издаден
бил талон за медицинско изследване № 0021388, с посочено време и място за явяване
за даване на кръвна проба.
С това
нарушил чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Наказателно
постановление е издадено въз основа на АУАН бл. № 917980 от 01.04.2019г.,
съставен от Т.Х.Г. – мл. ** към РУ Труд
при ОДМВР - Пловдив, като отразената в същото фактическа обстановка пресъздава
по идентичен начин тази, описана в АУАН.
Така
изложените фактически положения, при които е осъществен съставът на
изследваното нарушение, съдът намира за безспорно установени от събрания
доказателствен материал, преценяван самостоятелно и в съвкупност, като цени
както свидетелските показания на актосъставителя Т.Х.Г., така и приложените по
делото писмени доказателства, тъй като всички те са обективни, логични, подредени,
непротиворечиви и взаимноподкрепящи се. Категорично
е установеното на базата на събраните доказателства, че жалбоподателят К. е отказал да даде проба за употребата на наркотични вещества с техническо средство Впрочем, това конкретно
свое поведение жалбоподателят не успя да оспори въпреки предоставената му
възможност. По делото не се установяват
данни и не се втърди от жалбподателя, че е дал кръвна проба впоследствие.
Нещо повече,
съгласно чл. 189, ал.2 от ЗДвП АУАН има презумптивна доказателствена сила до
доказване на обратното. В конкретния случай констатациите в АУАН, не само не са
опровергани, доколкото жалбоподателят не е ангажирал доказателства за оборване
на същите, но и изцяло се подкрепят от събраните по делото доказателства -
показания на актосъставителя, който изрично потвърди в съдебно заседание
посоченото в АУАН, както и писмените доказателства по административната
преписка.
Установеното
нарушение е правилно квалифицирано и правилно наказващият орган е наложил
наказания по реда съответно на чл.174, ал.3, предл. 2 от ЗДвП, а именно „Глоба”
в размер на 2000 лв. и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24
месеца, които наказания са във фиксиран от закона размер и не подлежат на
редуцуране от страна на съда.
Описанието
на нарушението е в достатъчна степен пълно, точно и ясно, конкретизирано е и мястото и времето на
извършване, така че жалбоподателят е разбрал за какво негово поведение е бил
наказан.
Не може да
бъде споделено становището, че в АУАН
били вменени две отделни административни нарушения по чл.174, ал.3 от ЗДвП и по
чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, доколкото с установеното нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП е направена правна връзка с чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. В случая е ангажирана
отоговорността на жалбоподателя, като водач на МПС, който отказва да бъде
тестван с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества
по смисъла на чл.174, ал.3 от ЗДвП, така както е отразено в обстоятелствената
част и в АУАН, и в НП. Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП на
водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след
употреба на наркотични вещества или техни аналози. Т. е. в случая правната
връзка е направена единствено дотолкова, доколкото да внесе яснота, защо е
укорим отказът на водача на МПС да бъде тестван за употреба на наркотични
вещества и техни аналози и в каква връзка е тестван, а именно, защото законодателят
е забранил да се управлява МПС при употреба
на наркотични вещества и техни аналози. В настоящия случай, в обстоятелствената
част както на АУАН, така и в издаденото въз основан на последния НП, ясно е
посочено в какво се състои незаконосъобразното поведение на нарушителя К., а
именно – отказ да бъде изпробван с техническо средство Drug Check 3000. Самият жалбподател лично е отразил в издадения,
след отказа, талон за медицинско изследване, че отказва да даде проба и се е
подписал. Ето защо, не съществува неяснота, относно всички твърдени от административнонаказващият
орган обстоятелства във връзка с нарушението на чл.174, ал.3 от ЗДвП, а
наведените в тази посока твърдения на жалбоподателя, съдът намира за
неоснователни, целящи единствено да обусловят освобождаване от административнонаказателната
му отговорност на формално основание.
На следващо
място, в пълнота е изяснено, че е поискано съдействие от актосъставителя Г. ***
за извършване на проверката със съответното техническо средство. Нещо повече без
значение за съставомерността на деянието и недаващо никакво отражение на факта,
дали е осъществено нарушението, е
обстоятелството, че на мястото на спиране на водача не е извършена проверка с
„Drug Check 3000“, а в районното
управление. От значение в случая е
единствено обстоятелството, че жалбоподателят е отказал да му бъде извършена
проверка с техническо средство за употреба на наркотични вещества или техните
аналози, който отказ се установява както от неговото изрично становище, вписано
в талона за изследване, а именно че няма да даде проба за наркотици, така и
показанията на разпитания по делото свидетел, който като полицейски служител е
съставил акта и въз основа на данните от колегите, че нарушителят е бил водач
на процесния лек автомобил. Така установеното безспорно обосновава наличието
както от обективна, така и от субективна страна на всички признаци от състава
на извършено административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, поради което и съвсем
правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на А.К., тъй
като за осъществяване на нарушението е достатъчно водачът да откаже да бъде
изпробван с техническо средство и което както се установява той именно е
сторил. Без значение е, къде е извършена проверката – на място или в
полицейското управление, още същото да се отразява върху мястото на
нарушението, както се твърди от жалбоподателя, поради което и това възражение
се явява неоснователно.
В случая е
без значение какъв е бил инвентарният номер на техническото средство,
техническата изправност, доколкото жалбоподателят е парирал всякакви опити да
бъде изпробвано същото и да даде резултат, а от там и да се оспорва последният,
заради годност на средството. Не се установяват и обстоятества да са наведени
подобни възражения по време на проверката от страна на жалбоподателя.
Случаят не
може да се определи като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, доколкото не се
разкрива по-ниска степен на обществена опасност от типичната такава за този вид
нарушения. От друга страна, съдът отчете и значимостта на обществените
отношения, които се защитават от нарушените норми.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че
при съставянето на АУАН и издаване на атакуваното НП не са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до нарушаване
правото на защита на нарушителя така, че той да не може да упражни същото в
пълен обем. Както АУАН, така и издаденото въз основа на него НП, съдържат
законово определените реквизити, като са съставени, респ. издадени в предвидените
в закона срокове и от компетентни лица, поради което съдът счете да потвърди
процесното наказателно постановление.
По отношение
на разноските, на основание на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН страните имат право на
разноски. В тази връзка е направеното
изрично искане единствено от страна на жалбоподателя за присъждане на разноски
в размер на 400 лева, представляващи заплащане на адвокатско възнаграждение.
Предвид развоя на делото, обаче, а именно - потвърждаване на процесното
наказателно постановление, съдът счете, че такива разноски не се дължат на жалбоподателя,
като приема тази му претенция за неоснователна.
Ето защо, Наказателно
постановление № 19-6207-000234 от 24.04.2019г. на Началник РУ към ОДМВР -
Пловдив, РУ Труд, с което А.И.К., ЕГН **********, на основание чл.174, ал.3,
предл.2 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/, са наложени административни
наказания „Глоба” в размер на 2000 лв. и “Лишаване от право да управлява МПС”
за срок от 24 месеца за извършено
административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, като на основание Наредба №
Iз-2539 на МВР са отнети 12 контролни точки, следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
За горните изводи съдът съобрази всички доказателства по
делото.
По изложените мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
М.К.