№ 435
гр. В., 29.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., V СЪСТАВ НО, в публично заседание на тридесет
и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Даниел Ив. Цветков
при участието на секретаря М.Г.Л.
като разгледа докладваното от Даниел Ив. Цветков Административно
наказателно дело № 20231320200815 по описа за 2023 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от М. И. Д.,
ЕГН: ********** с адрес: гр. С. ул. „К.“ №25, ет. 3, ап. 7 против Наказателно
постановление № 23 – 0953 - 000689/28.06.2023 г. на Началник група в
ОДМВР - В., Сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя са
наложени административни наказания както следва: на основание чл. 174,
ал.1, т.2 от Закон за движение по пътищата “глоба“ в размер на 1000.00 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за извършено
нарушение по чл. 5, ал. 3, т.1 от ЗДвП; на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр. 1 от
ЗДвП – „глоба“ в размер на 10 лв. за извършено нарушение по чл. 100, ал. 1, т.
1 от ЗДвП; на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр. 2 от ЗДвП – „глоба“ в размер на
10 лв. за извършено нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като на
основание Наредба N Iз – 2539 от 17.12. 20112 г. на МВР са му отнети 10
контролни точки.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, представлява се
от процесуален представител. Моли съда да отмени издаденото НП като
незаконосъобразно и неправилно, постановено в нарушение на процесуалния
и материалния закон. Релевират се съображения, че фактическата обстановка
не отговаря на действителната. Твърди се, че жалбоподателят не е управлявал
описания в процесното НП автомобил.
Процесуалният представител на ответната страна, редовно призован се
явява в съдебно заседание. Иска потвърждение на издаденото НП като
правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
От събраните по делото доказателства, взети по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено следното:
1
На 26.05.2023 г. в 01:20 ч. в гр. В., на паркинга пред хотел „Б.“, при
управлението на лек автомобил „Ф.Г.“ с рег. номер В******К, собственост на
Г.П. Вълчева, ЕГН:********** с помощта на техническо средство – алкотест
Алкотест ДРЕГЕР 7510 с фабричен номер ARNA – 0125, проба № 01163 било
установено, че същият управлява посоченото МПС с 1,03 промила наличие
на алкохол в издишания въздух. Връчен бил талон за медицинско изследване
на кръвта номер 136326, като жалбоподателят не дал кръвна проба. При
проверката на контролните органи лицето не представило свидетелство за
управление на МПС и контролен талон. Съставен бил АУАН серия GA №
858847 за нарушения на чл. 5, ал. 3, т. 1, чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В срока
по чл. 44 от ЗАНН било подадено възражение.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното наказателно
постановление, в което е пресъздадено съдържанието на акта във връзка с
констатираните нарушения по чл. 5, ал.3, т. 1 и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на
основание чл. 174, ал. 1, т.2 и чл. 183, ал. 1, т.1, пр. 1 и пр. 2 от Закона за
движение по пътищата е наложена „глоба“ в общ размер на 1020 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, като на основание
Наредба N Iз – 2539 от 17.12. 20112 г. на МВР са му отнети 10 контролни
точки.
Изложената фактическа обстановка Съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото материали по административнонаказателната
преписка, както и гласните доказателства - разпита на свидетелите К. Б. –
съставил АУАН и О. Ц. – свидетел при съставяне на АУАН. Между така
събраните доказателства няма противоречия, същите кореспондират помежду
си и взаимно се допълват. Показанията на актосъставителя следва да бъдат
кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват
основания за съмнение в тяхната достоверност. Същият не се е намирал в
някакви особени отношения с жалбоподателя и не извлича ползи от
твърденията си, при което за съда не съществува основание за съмнение в
достоверността на неговите показания. От съществено значение за
изясняването на делото са показанията на св. Ц., който лично е възприел
поведението на водача на лекия автомобил.
При така установената фактическа обстановка Съдът намира, че
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна
нарушенията, визирани в ЗДвП, за които е санкциониран по административен
ред.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –
физическо лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от
закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение.
2
При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН
относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено
лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е
връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е
издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на задължителните изисквания
към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН, издадено е и
от материално и териториално компетентен орган. Съдът намери и че е
налице припокриване на установените факти и правни изводи между АУАН и
НП.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган –Р.Т. –
Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР В., който към дата
26.05.2023 г. е бил оправомощен да издава НП видно от представената
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. Вмененото нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща на жалбоподателя да разбере в
какво е "обвинен" и срещу какво да се защитава. В случая не са налице
формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при
реализиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, водещи до порочност на административнонаказателното
производство против него. Жалбоподателят не можа да ангажира никакви
доказателства, които да обосноват извода, че отразената в акта фактическа
обстановка не отговаря на действителната. Напротив - същата се подкрепя от
показанията на разпитаните в хода на делото актосъставител и свидетеля при
съставянето на АУАН – свид. Ц. и другите писмени доказателства, приложени
по делото.
С чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП законодателят е вменил на водачите на пътни
превозни средства да не управляват такива с концентрация на алкохол в
кръвта над 0, 5 на хиляда. Съгласно чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, редът, по който се
установява употребата на алкохол, се определя с наредба от министъра на
здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на
правосъдието. Именно това е цитираната по-горе Наредба № 1 от 19.07.2017
г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техните аналози .
В настоящия случай, безспорно се установи, че Д. е управлявал лекия
автомобил „Ф.Г.“ с рег. Номер № ВН 7497 ВК с концентрация на алкохол в
дъха, установена с техническо средство Дрегер 7510 в параметрите от 1, 03 на
хиляда. Затова му бил издаден талон за медицинско изследване № 136326 от
същата дата, но водачът не се явил да даде кръвна проба.
Следователно на посоченото място жалбоподателят недвусмислено и
категорично е бил с установена положителна проба за алкохол в дъха, която е
била над допустимата норма и в границите между 0, 8 и 1, 2 на хиляда при
управлението му на МПС. Полицейските служители, сред които и
3
свидетелите Б. и Ц. са категорични в показанията си, че жалбоподателят е дал
положителна проба за алкохол 1,03 промила. Отделно от това на
жалбоподателя му е предоставена възможност да даде кръв за медицинско и
химическо изследване, но не е представил пред контролните органи данни, че
го е сторил. Такива данни липсват и по делото, като няма и възражения в този
смисъл, поради което следва да се приеме, че жалбоподателят не е
предоставил за изследване кръв.
Към датата на нарушението е в сила Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г.
за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки,
условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на
нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на
водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за
провеждане на допълнително обучение. Чл. 6, ал. 1, т. 1 предвижда отнемане
на 10 контролни точки за нарушения на Закона за движението по пътищата, а
именно "за управление на МПС, трамвай или самоходна машина с
концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда до 1, 2 на хиляда
включително", за което е конкретното производство. Отнемането на
контролни точки не е административно наказание, поради което липсата на
изчерпателна юридическа квалификация на основанието за отнемане на
контролните точки - конкретната разпоредба от акта, не се отразява върху
действителността на наказателното постановление. След извършената
проверка, съдът установи, че за извършеното нарушение, правилно е
определен размера контролните точки, които следва да се отнемат, след
влизане в сила на НП. Отнемането на съответния брой контролни точки
настъпва по силата на закона, а отбелязването на това обстоятелство в НП има
характер на констативен административен акт.
От субективна страна нарушителят е съзнавал общественоопасния характер
на деянието си, предвиждал е, че неизпълнението на задължението му да
управлява МПС под въздействието и след употреба на алкохол може да
доведе до настъпване на общественоопасни последици – както за движението,
така и за живота и здравето на останалите участници в движението, и е искал
настъпването на последиците, а именно да управлява автомобила, въпреки че
е пил алкохол.
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му
санкционна разпоредба по чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Същата предвижда
наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
4
трамвай или самоходна машина за лице, което управлява моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в
кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо
средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването
му в издишвания въздух над 0, 8 на хиляда до 1, 2 на хиляда включително - за
срок от 12 месеца и глоба 1000 лв. Визираната законова норма обвързва
наказващия орган при реализиране отговорността на нарушителя и изключва
възможността му за преценка на обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН,
поради което не следва да се извършва преценка относно техния размер.
По точка 2 и 3 от процесното наказателно постановление съдът намира,
че жалбоподателят е извършил от обективна и субективна страна вмененото
му нарушение, а именно управлявал е лек автомобил, като при проверката не
представил СУМПС и контролен талон. Съдът намира, че нарушението е
доказано по безспорен и категоричен начин. При проверка на атакуваното НП
в тази част, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на
разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е
направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на
извършване, както и на обстоятелствата, при които е извършено. Посочена е и
законовата разпоредба, която е нарушена. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя. Съдът намира, че от доказателствата по
делото, както и от направените признания на жалбоподателя относно фактите
в тази част на описаното нарушение, е безспорно установено, че на датата,
посочена в АУАН и НП, жалбоподателят е управлявал МПС, респективно е
имал е качеството на водач на МПС по см. на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП.
Следователно същият е имал задължението да носи в себе си СУМПС и
контролния талон към СУМПС, което му вменява разпоредбата на чл. 100, ал.
1, т. 1 от ЗДвП. В хода на извършената му проверка обаче, същият не е
представил тези документи на проверяващите органи, респективно не ги е
носил в себе си, тъй като ако бе така би следвало да ги представи. Поради
изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление и в
тази част следва да бъде потвърдено.
Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение №1/2007 г. на
ОСНК на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на
спора факти, като това включва и преценка за наличието, респективно
отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая като "маловажен".
Преценката на административнонаказващия орган за "маловажност" се прави
по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. В настоящия случай се
касае за формално нарушение, поради което факторът липса на вредни
последици не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на
случая. Самото деяние не разкрива и смекчаващи отговорността
обстоятелства, които да обосноват по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. С оглед на
изложеното съдът приема, че не са налице основанията за прилагане на чл. 28
от ЗАНН.
Предвид изложеното съдът счита, че НП е правилно и законосъобразно
издадено, поради което следва да се потвърди изцяло.
5
Воден от горното и на основание чл. . 63, ал. 1 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 9
от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 23 – 0953 - 000689/28.06.2023 г. на Началник
група в ОДМВР - В., Сектор „Пътна полиция“, с което на М. И. Д., ЕГН:
********** с адрес: гр. С. ул. „К.“ №25, ет. 3, ап. 7 са наложени
административни наказания както следва: на основание чл. 174, ал.1, т.2 от
Закон за движение по пътищата “глоба“ в размер на 1000.00 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 12 месеца за извършено нарушение по чл.
5,ал. 3, т.1 от ЗДвП; на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр. 1 от ЗДвП – „глоба“ в
размер на 10 лв. за извършено нарушение по чл. 100,ал. 1, т. 1 от ЗДвП; на
основание чл. 183, ал.1, т.1, пр. 2 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 10 лв. за
извършено нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като на основание
Наредба N Iз – 2539 от 17.12. 20112 г. на МВР са му отнети 10 контролни
точки.
ОСЪЖДА М. И. Д., ЕГН: ********** с адрес: гр. С. ул. „К.“ №25, ет. 3,
ап. 7 да заплати на Областна дирекция на МВР В. сумата от 100 лв.,
представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред В.ски
Административен съд по реда на АПК, в четиринадесет дневен срок от
съобщението му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
6