№ 70
гр. София, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Георги Ст. Мулешков
Кирил Д. Павлов
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова П.
като разгледа докладваното от Георги Ст. Мулешков Въззивно гражданско
дело № 20221800500618 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Ответникът Д.Г. „С.“ – гр. З., обжалва изцяло Решение № 59 /
09.06.2022 г. по гр. д. № 225 / 2021 г. на Пирдопския районен съд, с което са
били уважени предявените от П. И. Х. (П.) искове с правно основание чл.344,
ал.1, т.1, т.2 и т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ и чл. 224, ал.1 КТ.
От името на жалбоподателя са постъпили две жалби – едната от
директора на детската градина, а втората от процесуалния представител на
работодателя. В двете жалби са развити доводи за неправилност на
обжалвания акт.
С отговора по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна оспорва жалбата.
Софийският окръжен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е допустима.
С нея се обжалва валидно и допустимо решение на първоинстанционен съд.
Между страните няма спор, че по силата на трудов договор от
18.09.2018 г. ищцата е заемала дължността „директор“ на Д.Г. „В., Н. и Л.“; че
със Заповед № 77 / 01.03.2022 г. на Кмета на Община З. на ищцата й е било
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“; че след прекратяване на
трудовото правоотношение работодателят е извършил прихващане между
дължимото от него обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неползван от
1
уволнения служител платен годишен отпуск и обезщетението в размер на
1630 лв., дължимо от служителя на основание по чл. 221, ал. 2 КТ поради
наложеното дисциплинарно наказание; че неудържаната разлика от
обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ е била платена на ищцата. Не се спори, че
в хода на производството по оспорване на уволнението детската градина е
била преобразувана чрез вливането й в Д.Г. „С.“. Тези безспорни
обстоятелства се установяват с представените писмени доказателства, с
приетата пред първата инстанция съдебно-счетоводна експертиза и от
справки в Регистър „БУЛСТАТ“.
В процесната Заповед № 77 / 01.03.2021 г. Кметът на общината се е
позовал:
- на 6 жалби от 2018 г.;
- на една жалба от 12.03.2020 г.;
- на една жалба от 07.12.2020 г.;
- на доклад от 15.01.2021 г. на комисия, назначена с негова заповед от
23.12.2020 г.;
- на проведена на 23.12.2020 г. среща с персонала на ДГ „В., Н. и Л.“,
и поради оплаквания от арогантно и диктаторско поведение и
отношение на директора на детската градина към персонала (посочени в
заповедта конкретни прояви на това поведение),
както и предвид:
- искане на родители директорката да бъде остранена, което искане е
било заявено на проведена среща на 04.12.2020 г.,
- протест на родителите на деца от детската градина от 11.12.2020 г.,
намерил широк обществен отзвук,
- създаденото сред обществото напрежение, водещо до опетняване
името на ДГ „В., Н. и Л.“ и община З.,
и след като е приел от правна страна, че директорът на детската градина
е нарушил трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 8, предл. 1-во
КТ, като с поведението си е злоупотребил с доверието и е уронил доброто име
на община З., е наложил на ищцата дисциплинарно наказание „уволнение“ на
основание 188, т. 3 вр. чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ.
Преди да наложи дисциплинарното наказание, кметът е отправил
покана до служителя за представяне на писмени обяснения за извършено
дисциплинарно нарушение. Обясненията са били поискани само за
обстоятелствата, изложени в Жалба рег. № 46-293-2 / 07.12.2020 г. Копие от
жалбата е било връчено на ищцата и тя е дала своите писмени обяснения.
Жалбата от 07.12.2020 г. е представена по делото (л. 34 и сл.) Тя е от
родители, чието конкретно оплакване е за това, че на 30.11.2020 г.
директорката е издала заповед учителите да бъдат изключени от обща с
родителите вайбър група. Освен това жалбоподателите са заявили, че са
2
възмутени от арогантното и диктаторско поведение на директорката по
отношение на самите тях и по отношение на персонала на детското заведение;
че директорката е проявявала агресия и неуважение към родителите в
различни ситуации и е използвала и неподходящ речник. Конкретни факти
обаче не са били посочени.
От тази жалба в заповедта за дисциплинарно уволнение е била
пренесена единствено оценката на възмутените родители за арогантното и
диктаторско поведение на ищцата. Оценката обаче сама по себе си не е
обективен факт (противоправно деяние, осъществяващо състав на
дисциплинарно нарушение по чл. 187, ал. 1 КТ).
По-нататък в заповедта са посочени факти, които не се съдържат в
жалбата от 07.12.2020 г. и за които на ищцата не са били искани обяснения,
респ. не са й били искани обяснения за обстоятелствата по шестте жалби от
2018 г., които са били взети предвид при налагането на дисциплинарното
наказание. Ето защо и на основание чл. 193, ал. 2 КТ съдът следва да отмени
дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество. Нормата е
императивна. Тя се прилага служебно от съда, за което дори не е необходим
довод от страна на работника или служителя. В настоящия случай обаче
ищцата още в исковата молба е твърдяла, че работодателят не е поискал и
приел нейните писмени или устни обяснения преди налагането на
дисциплинарното наказание, който отрицателен факт се установява по делото.
Предвид констатираното абсолютно основание за отмяна на
уволнението съдът не следва да обсъжда доводите в жалбите за законността
на дисциплинарното наказание.
Изводът е, че решението на районния съд следва да бъде потвърдено в
частта, с която уволнението на ищцата, извършено със Заповед № 77 /
01.03.2021 г. на Кмета на Община З., е било признато за незаконно и
отменено.
Като последица ищцата следва да бъде възстановена на заеманата преди
уволнението длъжност „директор“ на ДГ „В., Н. и Л.“. В случая обаче на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК районният съд е взел предвид факт, настъпил
след предявяването на иска (преобразуването на детската градина чрез
вливането й в друга Д.Г.), и е възстановил ищцата на длъжност „директор“ в
ДГ „С.“. В тази част решението е неправилно. Незаконно уволненият
работник или служител се възстановява на длъжността, която е заемал преди
уволнението, независимо дали тази длъжност продължава да съществува. От
прекратеното трудово правоотношение се възстановява (възражда) същото
трудово правоотношение, което е съществувало между страните преди
незаконното уволнение – за същата работа, трудово възнаграждение, условия
на труд и т. н. Вярно е, че при закриване на длъжността (и дори на цялото
предприятие) реалното връщане на работника или служителя на предишната
работа ще се окаже невъзможно. Но и при това положение за него ще
настъпят известни благоприятни последици: ново уволнение на друго
3
съществуващо основание, заплащане на обезщетение по чл. 220 или чл. 221,
ал. 1 КТ, предложение за заемане на друга длъжност, промяна на щатното
разписание и възстановяване на длъжността, заемана преди незаконното
уволнение, и др. Възстановяването на работника или служителя в тези случаи
не е юридическа формалност, а реална правна защита.
Ето защо първоинстанционното решение следва да бъде отменено в
частта по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, като ищцата бъде
възстановена от въззивната инстанция на предишната работа, тоест на
заеманата преди уволнението длъжност „директор на Д.Г.“ в Д.Г. „В., Н. и
Л.“. Без значение е, че въззивните жалби не съдържат довод досежно
длъжността, на която ищцата е била възстановена от районния съд.
Разпоредбата на т. 2 на чл. 344, ал. 1 КТ е императивна и е израз на особената
закрила, с която се ползват работниците и служителите. В тези случаи
служебното начало има превес пред диспозитивното и състезателното начало.
Като последица от незаконното уволнение за ищцата се
поражда правото да получи дължимото обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ,
както и сумата от 1630 лв., представляваща част от обезщетението по чл. 224,
ал.1 КТ, с което работодателят е извършил прихващане за свое
несъществуващо вземане по чл. 221, ал. 2 КТ. Във въззивните жалби не са
наведени конкретни доводи срещу основанието и размера на обезщетенията,
поради което тези въпроси не следва да бъдат обсъждани от въззивната
инстанция. По исковете за обезщетение настоящата инстанция следва да се
ограничи до направената вече проверка за валидност и допустимост на
първоинстанционното решение. Следователно обжалваното решение следва
да бъде потвърдено в частите за обезщетенията.
Решението подлежи на потвърждаване и в частите за допуснатото
предварително изпълнение и за разноските.
Неоснователно е искането на въззивника за отмяна на решението и за
връщане на делото за ново разглеждане от районния съд с указания за
произнасяне по искането за конституиране на кмета на община З. като трето
лице – помагач на страната на ответника. Действително районният съд не се е
произнесъл по това искане. Непроизнасянето обаче не е сред основанията,
предпоставящи отмяната на решението и връщането на делото за ново
разглеждане от първоинстанционния съд, защото кметът на общината не е
нито задължителен другар, нито може да бъде помагач на която и да било от
страните.
При този изход на делото въззивникът дължи на въззиваемата страна
направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 710 лв. за
адвокатско възнаграждение. За тяхното реално извършване са представени
доказателства.
По изложените съображения и на основание чл.271, ал.1 ГПК
Софийският окръжен съд
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 59 / 09.06.2022 г. по гр. д. № 225 / 2021 г. на
Пирдопския районен съд В ЧАСТТА, с която П. И. Х. (П.) е била
възстановена на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ на заеманата преди
уволнението длъжност „Директор Д.Г.“ в Д.Г. „С.“ като правоприемник на
Д.Г. „В., Н. и Л.“, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ВЪЗСТАНОВЯВА П. И. Х. с ЕГН ********** на заеманата преди
уволнението длъжност „Директор Д.Г.“ в Д.Г. „В., Н. и Л.“ с БУЛСТАТ
*********.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 59 / 09.06.2022 г. по гр. д. № 225 / 2021 г.
на Пирдопския районен съд в останалите части.
ОСЪЖДА Д.Г. „С.“ с БУЛСТАТ 00075792 да заплати на П. И. Х. с
ЕГН ********** направените пред въззивната инстанция разноски в размер
на 710 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд на
Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5