Решение по дело №112/2020 на Районен съд - Крумовград

Номер на акта: 260001
Дата: 16 октомври 2020 г. (в сила от 5 ноември 2020 г.)
Съдия: Иван Илиев Йорданов
Дело: 20205130100112
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Крумовград .... 16 .10. 2020 г.

 

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Крумовградският районен съд……...............……………...................…...колегия в публичното

заседание на двадесет и девети септември……………………..………………………………….

през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                         Председател: Иван Йорданов                  

                                                    Съдебни заседатели: ....……..................................................

                                                                        Членове: ……........................................................

 

секретар Емилия Василева .….....................................................................................................

прокурор ……………………...........................................................................................................

като разгледа докладваното  от съдията Йорданов………………………………..…..................

гр. дело № 112..…...........……..........по описа за 2020 година.....................................................

 

Производството е по чл. 49, ал. 1 от СК - развод по исков ред.

           В исковата молба ищцата М.А.Ц. твърди, че с ответника К.С.Ц. са сключили граждански брак на 10.07.1999г.,  за което бил съставен акт за граждански брак №0004/10.07.1999 г.,  в с.А.М.Х., общ.Крумовград, който брак бил първи и за двамата. Сочи, че от брака си имат родено едно дете П.К.Ц.,  с ЕГН **********, която е пълнолетна. След това сочи, че първите няколко месеца след сключване на брака им всичко било наред. След раждането на дъщеря им в края на 1999 година ответника коренно се променил. Започнали да не се разбират, липсвало уважение и доверие между тях, отношенията им се изострили и напрегнали. После сочи, че в началото на 2020 година той заминал за чужбина да работи и оттогава били във фактическа раздяла. Твърди, че към настоящия момент не живеели заедно, не поддържали връзка и по телефона. Живеели само формално като семейни, постоянно се карали, не се понасяли взаимно, не си и говорили. Единствено детето ги спирало да пристъпят към развод.  Твърди, че бракът им е напълно лишен от необходимото емоционално и нравствено съдържание, дълбоко и непоправимо разстроен и брачната връзка съществувала само формално. Невъзможно било да възстановят нормалните съпружески отношения и не било в техен интерес да продължава съществуването на брака им.

            Моли съда да постанови решение, с което да прекрати на основание чл.49, ал.1 от СК гражданския брак, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство,  без да се произнася  по въпроса за вината, както и след прекратяването на брака  да носи брачното си фамилно име - Ц..

В съдебно заседание се явява лично и се представлява от адв. Е.Ч., който взема становище, че поддържа исковата молба, така както е предявена.

Ответника, редовно призован, не се явява и не се представлява.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК е постъпил такъв от ответната страна, в който сочи, че не оспорва посочените в исковата молба факти и обстоятелства. Съгласен е бракът им да бъде прекратен и иска от съда да не се произнася по въпроса за вината.

Районният съд след  като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност приема за установено следното:

Видно от представения дубликат на удостоверение за сключен граждански брак се установява, че страните по делото са сключили граждански брак на 10.07. 1999 г., за което бил съставен акт за граждански брак №0004 от същата дата в с.А.М.Х., общ.Крумовград.

От приложеното като доказателство по делото заверено ксерокопие на лична карта № *********, издадена на 21.12.2010 г. от МВР – Кърджали, се установява, че е на ищцата М.А.Ц.  .

Видно от представеното заверено ксерокопие на лична карта № *********  издадена на 22.12.2010 г. от МВР – Кърджали, се установява, че е на ответника К.С.Ц..

Видно от представеното заверено ксерокопие на лична карта № *********  издадена на 27.09.2017 г. от МВР – Кърджали, се установява, че е на П.К.Ц., с ЕГН **********, която е пълнолетна .

По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпита на свидетелката А.М.Х., от която се установява, че съпрузите са разделени от няколко месеца и според нея те не могат да живеят заедно, като семейство.

Съдът, след като извърши цялостна и задълбочена оценка на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно по делото, че страните са сключили граждански брак на 10.07. 1999 г., в с.А.М.Х., общ.Крумовград, за което бил съставен акт  за граждански брак №0004 от същата дата, както и че от брака имат родено едно дете П.К.Ц.,  с ЕГН **********, което е пълнолетно.

Предвид на изложеното настоящият съдебен състав счита, че така създадените отношения между ищцата и ответника са довели като краен и траен резултат разпадането на брака –  той е изпразнен от дължимото си съдържание, не изпълнява своята социална функция, като запазването му би било вредно за самите съпрузи, тъй като между тях не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата на обич, взаимност и привързаност и следователно разстройството е непоправимо  и не следва да се очаква, че двамата съпрузи отново ще заживеят заедно в една съпружеска общност.

С оглед искането на ищцата за запазване на брачното ѝ фамилно име - Ц., както и с оглед съгласието на ответника, дадено в отговора на исковата молба, същото следва да бъде уважено.

С оглед на тези доказателства съдът намира, че брака между страните следва да бъде прекратен, поради дълбоко и непоправимо разстройство на същия. Същият е изпразнен от сдържание и съществуването и запазването на един такъв брак е повече от формално. Страните са в невъзможност да осъществят контакт помежду си, съществуването на един такъв брак не е в интерес на тях , нито на обществото, поради което следва да бъде прекратен.

Що се касае по чия вина да бъде прекратен брака, с оглед изразеното становище от страните, че не желаят съдът да се произнася по въпроса за вината, намира, че с оглед на това не следва да се произнася.

Имуществени претенции, включително и за издръжка помежду им не са предявени.

При този изход на делото, следва ищцата и ответника да бъдат осъдени да заплатят по сметка на съда, на основание чл. 6, т. 2 от ТДТССГПК, окончателна държавна такса в размер на по 25 лева и на по пет лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

Водим от горното съдът,

 

                                                      Р    Е    Ш    И    :

 

ПРЕКРАТЯВА брака, сключен между М.А.Ц., с ЕГН **********, с постоянен адрес:*** , с адрес за призоваване: гр.Крумовград, пл.”България” №6  - адв.  Е.Ч.   и К.С.Ц., с ЕГН **********,*** , като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася по въпроса за вината.

ДОПУСКА след прекратяване на брака М.А.Ц. да носи брачното си фамилно име – Ц..

ОСЪЖДА М.А.Ц., с ЕГН **********, с постоянен адрес:*** , с адрес за призоваване: гр.Крумовград, пл.”България” №6  - адв.  Е.Ч.   да заплати по сметка на Районен съд - Крумовград окончателна държавна такса в размер на 25 лв.(двадесет и пет лева) и пет лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА К.С.Ц., с ЕГН **********,*** да заплати по сметка на Районен съд - Крумовград  окончателна държавна такса в размер на 25 лв.(двадесет и пет лева)  и пет лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните.              

 

 

                                                                 Районен съдия: