Определение по дело №965/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Въззивното производството е образувано по жалба на ищцата по делото К. Е. П., подадена чрез процесуалния й представител адвокат П. С., АК В., против решение № 1004/18.04.2013 год. постановено по гр.дело № 44/2013 год. на Районен съд Сандански.

Решението се обжалва във всички негови части, с изключение на частта, с която е допуснат разводът и е прекратен брака между страните. Във въззивната жалба се правят оплаквания, които могат да се квалифицират като такива за постановяване на атакувания съдебен акт в противоречие с материалния закон, както и за необоснованост. Основните са за неправилна преценка на събраните доказателства, в резултат на което не са приети за установени релевантни за спора факти, а от там – неправилно е приложен и материалния закон. Ето защо се иска отмяна на атакуваното решение в посочените му части и по същество уважаване на исковите претенции-предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето Д. А. П. на нейната майка К. П. и се постанови детето да живее в Кипър, определяне на подходящ режим на лични контакти на бащата с детето съгласно исковата претенция. Иска се от съда да се произнесе относно вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака, като се твърди, че искането е направено с исковата молба, и по делото липсва произнасяне. Претендират се и всички направени по делото разноски в двете инстанции. В съдебо заседание се поддържат наведените оплаквания.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор по въззивната жалба. Счита се, че наведените оплаквания са неоснователни, а обжалваното решение за законосъобразно. Поддържа се, че съдът е обсъдил всички събрани доказателства. В съдебно заседание се поддържат наведените доводи.

Съдът счита, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледани по същество оплакванията са неоснователни. Съдът споделя изцяло изложените от първоинстанционният съд мотиви, към които препраща съобразно разпоредбата на чл. 272 от ГПК.

С атакуваното решение районният съд е прекратил с развод брака между К. Е. П. и А. М. П., сключен на 17.06.2006 год. в Г., поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака предоставил е упражняването на родителските права по отношение на малолетната Д. А. П., родена на година, на бащата А. М. П. до настъпването на основания за тяхното изменяне; определил е местоживеенето на детето Д. А. П. при бащата А. М. П.; на майката К. Е. П. е определил режим на лични контакти с дъщеря й Д. А. П., както следва: всеки първи и трети петъчен, съботен и неделен ден от месеца от 18,00 часа в петък до 18,00 часа в неделя с пренощуване при майката, правото да взема детето при себе си за по три дни през Коледната ваканция и за три дни през Пролетната ваканция, както и правото да го взема при себе си за двадесет и пет дни през лятната ваканция, които дни да не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата; осъдил е К. Е. П. с ЕГН * от Г., ул.”Т.П.” № да заплаща на малолетното си дете Д. А. П., родена на 22.07.2006 година, чрез нейния баща и законен представител А. М. П. месечна издръжка в размер на 180 (сто и осемдесет) лева, считано от влизане на решението в сила до настъпването на основания за нейната промяна или отмяна, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска; отхвърлил е като неоснователен иска на К. Е. П. за предоставяне на упражняването на родителските права по отношение на малолетната Д. А. П.; предоставил е правото на ползване на семейното жилище, намиращо се в с. В., общ.С., представляващо жилищен етаж, собственост на родителите на ответника, на А. М. П. и на малолетното дете Д. А. П.; възстановил е предбрачното фамилно име на съпругата – Г.А. определил е окончателен размер на държавната такса по иска за развод в размер на 30 (тридесет) лева; осъдил е К. Е. П. да заплати по сметка на РС Сандански сумата от 274,20(двеста седемдесет и четири лева и 20 ст.), от която сумата от 15 (петнадесет) лева държавна такса по иска за развод, а сумата от 259,20 (двеста петдесет и девет лева и 20 ст.) държавна такса върху уважения размер на присъдената издръжка, както и пет лева за издаване на изпълнителен лист; осъдил е А. М. П. да заплати по сметка на РС С. сумата от 15 (петнадесет) лева за държавна такса по иска, както и пет лева за издаване на изпълнителен лист.

Законосъобразно районният съд не се е произнесъл относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, тъй като страните не са направили искане за това. Съгласно чл.49 ал.3 от СК съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. Нито в исковата молба, нито в отговора на исковата молба, нито в съдебно заседание някоя от страните е поискала от съда да се произнесе относно вината. Такова искане е направено едва с въззивната жалба от процесуалният преставител на ищцата-въззивница- адвокат С.. Ето защо обжалваното решение в тази му част е законосъобразно, а наведените оплаквания се явяват неоснователни.

Наведените оплаквания във връзка с упражняването на родителските права също се явяват неоснователни. Законосъобразно, с оглед на събраните по делото доказателств, съдът е предоставил упражняването на родителските права по отношение на малолетната Д. на бащата. В итерес на детето е бащата да полага грижи по отглеждането и възпитанието му. Районният съд е отчел възпитателските качества на бащата, отношението на детето към него, обстоятелството, че от две години, от както е напуснала страната, ищцата не е полагала грижи за детето, както и обкръжаващата социална среда и на двамата родители. Към момента Д. живее в семейното жилище, в което се е родила и е живяла до 4 годишната си възраст, живее заедно с баща си, в близост до къщата на баба си и дядо си по бащина линия. В близкия гр. С. живеят другите баба и дядо – по майчина линия, както и други родственици. Детето от малко посещава детска градина, приспособило се е към детската общност в тези заведения, към преподавателките там. През тази есен, през новата учебна 2013/2014 година ще бъде ученичка в първи клас. От друга страна, майката/ която също притежава необходимите родителски качества за отглеждането на дъщеря си/ живее и работи в чужбина, сред чужди хора, ползващи чужд език, който детето не владее, работи ежедневно, включително и през почивните дни/както твърди в исковата молба/, живее в друго населено място, различно от местоработата й. Всички тези обстоятелства налагат извода, че най- добрият интерес на детето е да продължи да живее сред позната среда на близки и роднини, при баща си, и където през новата учебна година ще бъде ученичка в първи клас. В тази връзка съдът се е съборазил с Постановление № 1/12.11.1974 год. по гр.дело № 3/1974 год. на Пленума на ВС изхождайки от интересите на детето, родителските качества и условията при всеки едит от родителите за отглеждането на детето. Твърденията на процесуалният представител на жалбоподателката, че обжалванто решение противоречи на т.2 б."е" и "ж" от цитираното постановление, не могат да бъдат възприети. Съдът е извършил преценка на всички обстоятелства от значение за предоставяне упражняването на родителските права в тяхната взаимна връзка, като е направил законосъобразни изводи. Изложените в обратната насока оплаквания се явяват неоснователни. Съдът е определил на майката режим на лични контакти с детето, които са съобразени с конкретните обстоятелстваи създават за нея възможност да поддържа лични отношения с дъщеря си, което е проява на нейните запазени родителски права и задължения.

С оглед неоснователността на оплакванията във връзка с упражняването на родителските права неоснователно се явява и искането за определяне режим на лични контакти на бащата с детето, както и в частта за издръжката. В тази част обжалваното решение също следва да бъде потвърдено.

Обжалванот решение в частта за издръжката също се явява законосъобразно. Размерът на дължимата се издръжка е определен с оглед нуждите на детето и възможностите на двамата родители.

По отношение фамилното име на съпругата не се спори.Ищцата следва да носи предбрачното си фамилно име - Г.

По отношение ползването на семейното жилище също не се спори, като не са направени оплаквания.

С оглед на изложеното съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено като законосъобразно. Въззиваемият, чрез процесуалния си представител, не е направила искане за заплащане на разноски, нито е предтавил доказателства за направени такива или списък на разноските за въззивната инстанция, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.

Вдим от горното и на основание чл. 271 ал. 1 и чл.272 от ГПК съдът,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1004/18.04.2013 год. постановено по гр.дело № 44/2013 год. на Районен съд Сандански.

Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.