Решение по дело №4170/2021 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 30
Дата: 13 януари 2022 г. (в сила от 13 януари 2022 г.)
Съдия: Петър Веселинов Боснешки
Дело: 20211720104170
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 30
гр. П., 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Т.Т.
при участието на секретаря Л.В.А.А.
като разгледа докладваното от Т.Т. Гражданско дело № 20211720104170 по
описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.238 ГПК.
Предявени са искове реда на чл.422, ал.1 от ГПК с правно основание чл.415, ал.1 от
ГПК, вр.чл.410 от ГПК и чл.86 от ЗЗД
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от “****”АД
срещу М. Д. М., ЕГН ********** и И.С. М., ЕГН **********, с която са предявени
обективно съединени искове с правно основание чл.415, вр. чл.410 ГПК, с които се иска да
бъде признато за установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата от 376.92
лева, представляваща неплатена главница за доставена топлинна енергия за апартамент,
находящ се в гр. П., **** за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., включително, сумата
от 41.92 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 09.07.2019 г. до
18.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за
които суми е издадена Заповед № *** г. по ч.гр.д. № *** г. на ПРС.
В законоустановения срок за отговор ответниците не са подали отговор на исковата
молба и не са изразили становище по иска.
В съдебно заседание ищцовата страна се представлява от ю.к. М., която поддържа
предявения иск, и моли съда да го уважи. Ищецът е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение.
В съдебно заседание ответниците М. Д. М. и И.С. М., редовно призован, не се явяват
1
и не изпращат представител. Не са направили и искане за разглеждане на делото в тяхно
отсъствие. На ответниците са им указани последиците от това им процесуално поведение с
разпореждането на съда по реда на чл.131 от ГПК с № 3335 от 09.08.2021 г., получено от
всеки един от ответниците на 16.09.2021 г.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, становището на ищеца и като взе
предвид приложимото право, намери за установено следното:
Съгласно чл.239, ал.1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение при
кумулативното наличие на предвидените в правната норма предпоставки, а именно: на
страните да са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа, от
неявяването им в съдебно заседание, и ако искът е вероятно основателен с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
В настоящия случай, съдът намира, че така визираните предпоставки са налице, тъй
като с разпореждането по реда на чл.131 от ГПК, след като съдът е констатирал, че
предявената искова молба е допустима и редовна, я е изпратил ведно с доказателствата към
нея на насрещната страна, което разпореждане е било надлежно връчено на ответниците с
указания, че ако не представят в срок писмен отговор на исковата молба, и ако не се явят в
първото по делото заседание без да са направили искане за разглеждането му в тяхно
отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу него.
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства, събраните по делото писмени
доказателства, и приложеното ч. гр. д. № *** г. на ПРС, съдът намира, че предявените
искове са вероятно основателни. Тежестта на доказване плащането на претендираните с
исковата молба суми, е на ответниците, които не ангажират никакви доказателства, а
съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД, изправната страна по едно договорно,
облигационно отношение може да търси от неизправната страна или реално изпълнение на
задължението си по договора, ведно с обезщетение за забава, или ако има интерес от едно
последващо, забавено изпълнение, да търси обезщетение за неизпълнението. Двамата
ответници са съпрузи, като процесния топлоснабден имот е придобит от ответника М. по
време на брака му с втората ответница, поради което и съгласно разпоредбата на чл.32, ал.1
от СК, по силата на която разходите за задоволяване нужди на семейството се поемат от
двамата съпрузи, като на основание чл.32, ал.2 от СК, съпрузите отговарят солидарно за
задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството. В тази връзка съдът намира,
предявения иск за вероятно основателен.
Съдът намира, че са налице кумулативно изискуемите от закона предпоставки
(чл.238, ал.1, вр. чл.239, ал.1 от ГПК) за постановяване на неприсъствено решение, като
исковете бъдат уважени, без да е необходимо излагане на мотиви по същество (чл.239, ал.2
от ГПК).
Уважаването на главния иск като последица обуславя уважаването на иска по чл.86
от ЗЗД, който се явява акцесорен такъв, и също основателен, с оглед установяването, че е
налице парично задължение, което не е изплатено, т.е. налице е забава, която следва да се
2
обезщети парично.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците следва да
бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените по делото разноски в размер на 25.00 лева
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева, определено по
реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.25 и чл.26 от НЗПП, предвид липсата на фактическа и
правна сложност на делото.
С оглед приетото в Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело
№ 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство дължи произнасяне и по разноските в
заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т.12 от Тълкувателното
решение, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Ето защо, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца и направените разноски в заповедното производство в
размер на 25.00 лева – държавна такса и 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.239, ал.2 от ГПК, П. районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. Д. М., ЕГН ********** и адрес: гр. П., ****
и И.С. М., ЕГН ********** и адрес: гр. П., **** ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО на “***”АД,
ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: гр. П., ***, сумата от 376.92 лева,
представляваща неплатена главница за доставена топлинна енергия за апартамент, находящ
се в гр. П., **** за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., включително, сумата от 41.92
лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 09.07.2019 г. до 18.03.2021 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – 25.05.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, за които
суми е издадена Заповед № *** г. по ч.гр.д. № *** г. на ПРС.
ОСЪЖДА М. Д. М., ЕГН ********** и адрес: гр. П., **** и И.С. М., ЕГН
********** и адрес: гр. П., **** ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на “***”АД, ЕИК ***, със
седалище/адрес на управление: гр. П., *** сумата в размер на 125.00 лева, представляваща
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по исковото производство и
сумата от 75.00 лева, разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по
ч.гр.д. № *** г. по описа на ПРС.
На основание чл.239, ал.4 от ГПК, решението НЕ подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Приложеното към настоящото дело ч.гр.д. № *** г. по описа на Районен съд – П. да
се отдели и върне на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в
сила решение по настоящото дело.
3
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4