№ 162
гр. Смолян, 17.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Петър Хр. Маргаритов
Членове:Тоничка Д. Кисьова
Мария Ан. Славчева
при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева
като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно гражданско
дело № 20235400500126 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.268 и сл. от ГПК.
Смолянският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба вх.№ 71 от 10.01.2023година
от К. М. К., депозирана чрез пълномощника адв.М. М., против Решение
№120/21.12.20202година, постановено по гр.д.№241/2022година по описа на Девински
районен съд, с което предявения иск на основание чл.124 ГПК, във вр.чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД,
във връзка с чл.11, ал.1, т.10, във връзка с чл.19 ал.4 ЗПК във връзка с чл.22 ЗПК от К. М. К.,
с ЕГН**********, от с.К., общ.Д., обл.С., представлявана от адв.М. В. М., със съдебен адрес
гр.П., бул.П. ш. № **, ет.*, ап.* против „А. Ф.“ ООД, с ЕИК: *****, със седалище и адрес на
управление гр.С., ул.Б. №*, бл.*, ет.*, представлявано от управителя Ц. П. К. за
прогласяване нищожността на договор за паричен заем А1, бърз кредит №****/30.09.2021г.,
сключен с ответното дружество “А. Ф.“ ООД, като неоснователен и недоказан.в частта с
която е отхвърлен предявеният от жалбоподателката –ищца в първоинстанционното
производство иск за нищожност на договор за паричен заем А1бърз кредит №****.
С въззивната жалба се атакува постановеното решение в частта, с която е отхвърлен
предявеният от жалбоподателката –ищца в първоинстанционното производство иск за
нищожност на договор за паричен заем А1бърз кредит №****.
Направено е оплакване за неправилност на решението в атакуваната отхвърлителна
част,поради неговата незаконосъобразност. Според жалбоподателката PC Девин,
неправилно е преценил, че договор А1, бърз кредит №****/30.09.2021г., № ****. сключен
с ответното дружество “А. Ф.“ ООД, отговаря на всички изисквания на чл.22 от
ЗПК.развива оплакване, че последният е нищожен и противоречащ на чл.22 от
ЗПК.Сключеният договор № ****, не отговаря на изискванията на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК.
Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
1
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин.Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната
институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се
изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на
потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. В
процесния договоре е посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсва ясно разписана
методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно
са включени в него и как се формира същият/. Съобразно разпоредите на ЗПК, годишният
процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина
/бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за
потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко
свързани с кредитното правоотношение. В случая, в договора за кредит яснота досежно тези
обстоятелства липсва. Следва да се има предвид, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е
императивно заложен в ЗПК и приемането на методика,налагаща изчисляване па разходите
по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо. Тези съставни елементи обаче,
както бе посочено и по- горе, остават неизвестни, при което се създават предпоставки
кредиторът да ги кумулира,завишавайки ….Твърди се още,че не става ясно какво се включва
вобщите разцходи за възнаграждение,настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена
дължимост и на възнаграждение за поръчителство Нс става ясно и защо има разлика в
процентите на ГЛП и ГПР от над 9%, доколкото ответната страна заявява, чепроцента на
ГПР не с включено възнаграждението за поръчителство. Т.е нее ясно какво е включено в
ГПР, че да_е_с над 9% о този на ГЛП,към други разходя^ или. Нещо друго, можем само да
гадаем,. Ето защо е направено оплакване,чене е ясно по какъв начин е формиран, неясни са
както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното
оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него
финансов ресурс,задава допълнителни компоненти, конто го оскъпяват, следва по разбираем
за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях.Наред с това се поддържа
оплакване, че процесният договор е недействителен иа основание чл. 11ал.1 т. 11 от ЗПК.В
чл.11, ал. 1, т. 11 от ЗПК е предвидено, че в договора трябва да се съдържат условията за
издължаване на кредита от погреби теля. включително погасителен план,съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Развива
оплакване, че няма погасителен план, който да отговаря на чл. 11,ал. 1, т. 11 от ЗПК.
Доколкото в процесния договор е предвидена дължимостта на договорна лихва, както и
такса поръчителство,същите е следвало да бъдат индивидуализирани, подробно посочени с
оглед тяхната периодичност, което не е сторено то кредитодателя, а единствено и само се е
задоволил с посочване на обща дължимата сума, без да става ясно, какво точно се съдържа в
тази обща сума. Това създава невъзможност за кредитополучателката да разбере
заплащаните от нея вноски по погасителния план, какви компоненти включват, как са
изчислени и на каква база. Посоченото се явява още едно самостоятелно основание за
нищожност на договора за паричен заем.На следващо място е направено оплакване,че
договорът за паричен заем е недействителен, поради заобикаляне на разпоредбата на чл.19
ал.4 от ЗПК,както и поради неправилно приложен ГПР, на основание чл.11 ал.1 т.10 от
ЗПК.Според жалбоподателката Районен съд Девин правилно е забелязал, че има явно
нарушение на чл.11 ал.1 т.10, вр. с чл.19 ал.4 от ЗПК,изразяващо се в надвишаване на
максимално определения процент на ГПР, както и че определения в договора процент на
2
ГПР в размер на 49.01%, не е правилно прилагания между страните, но е неправилен извода
на PC Девин, че това нарушение на чл.11 ал.1 т.10, вр. с чл.19 ал.4 от ЗПК, не води до
нищожност на целия договор, напротив чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК., е част от задължителното
съдържание на всеки един договор за кредит и съгласно чл.22 от ЗПК, нарушението му води
до нищожност на целия договор за кредит. Според жалбоподателката договора за кредит е
нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, а от там и на
действителния размер на ГПР, чл.11ал.1 т.10, вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като сумата която се
претендира чрез договора за гаранция в размер на близо 148.46 лева не е включена в ГПР и
ГЛП. В договора за кредит е посочен ГПР в размер на 49.01%, чрез включването на
възнаграждението предвидено по Договор за предоставяне на гарант/поръчителство към
ГПР и ГЛП, то действителните такива биха нараснали двойно, та дори и повече, с което
потребителят е въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по
обслужването на кредита. С предвиждането за заплащане на сумата по договора за
поръчителство е направено оплакване, че се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.
Безсъмнено събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и
следва да са включени в годишния процент на разходите. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР
по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя , настоящи и бъдещи лихви,
други преки или косвени разходи, комисионни , възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора/ , изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1. Точка 1 от ЗПК "Общ разход по
кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. С оглед цитираната разпоредба се поддържа, че заплащането на сумата
по договора за поръчителство следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по
кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит,
известно е на кредитора и се заплаща от потребителя. Доколкото сключването на договор за
гарант/поръчителство е въздигнат, като елемент от сключването на договор за
потребителски кредит, без когото последният не може да бъде сключен се твърди,че е
налице заобикаляне на разпоредбата на чл.19,ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане
на допълнителни разходи по договора за поръчителство се нарушава изискването ГПР да не
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
във валута определена с ПМС№426/2014г.Поради невключване на уговорките за заплащане
на разходи по договора за поръчителство в размера на ГПР, последният не съответства на
действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в
договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните,
поради което представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал. 1 и
ал.2 ,т. 1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С-
453/10 е прието , че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в
непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от
елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на
договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно
спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните
икономически последици от сключването на договора.Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД
нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по
право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката
би била сключена и без недействителните й части. В случая се твърди,че не е налице нито
3
една от тези две хипотези - нищожната клауза на процесния договор за кредит относно
определянето на ГПР да бъде заместени по право от повелителни норми на закона, или че
договорът за потребителски кредит би бил сключен и ако в него не е включена клаузата
определяща ГПР, тъй като ГПР е въведено като изрично изискване в чл.11, ал.1 т.10 от ЗПК.
Предвид на това се поддържа, че в случая не е приложима нормата на чл.26, ал.4 ЗЗД и
нищожността на посочената по-горе клауза на процесния договор обуславя
недействителността на целия договор. В случая следва да бъде взета предвид и разпоредбата
на чл.22 ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма
изрично посочва, че когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона,
то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно
изброените са и тези по чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР. Въз основа на това
договор за потребителски кредит следва да се прогласи за недействителен.В насока на
гореизложеното е й практиката на Окръжен съд Смолян, по идентични договори,
обезпечени е договор за гарант/поръчител: Решение № 304/24.11.2022г. по в.гр.д№
299/2022г. по описа на Окръжен съд Смолян , Решение № 172/16.05.2022г. по в.гр.д№
102/2022г. по описа на Окръжен съд Смолян,Решение № 198/14.10.2021г. по в.гр.д№
269/2021г. по описа на Окръжен съд Смолян, Решение № 64/25.03.2022г. по в.гр.д№
36/2022г. по описа на Окръжен съд Смолян. Решение № 192/08.10.2021г. по в.гр.д№
221/2021г. по описа на Окръжен съд Смолян и много други. В тази насока е практиката на
съдилищата в страната именно постановена по договори за кредит, обезпечени с договор за
гаранти/поръчители: Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в. гр. д. № 9991 / 2020 г. на възз.
П-е състав на Софийски градски съд, Решение № 260397 от 19.11.2020 г. по в. гр. д. № 2257
/ 2020 г. на VII състав на Окръжен съд - П., Решение № 260188 от 07.10.2020 г. по в. гр. д. №
1781 /2019 г. на V състав на Окръжен съд - П., Решение № 261893 от 06.07.2021 г. по гр. д.
№16487 / 2020 г. на III състав на Районен съд - П., Решение от 26.05.2021 г. по гр. д. № 318 /
2020 г. на Районен съд - Берковица, Решение № 855 от 03.07.2020 г. по гр. д. № 4210 / 2019
г. на VIII състав на Районен съд - Русе, Решение от 10.03.2021 г. по гр. д. № 620 / 2020 г. на
Районен съд - Велинград, Решение от 11.05.2020 г. по гр. д. № 20156 /2019 г. на Софийски
районен съд и много други.Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на ОС- П. по в. гр. д. №
1207/2019 г., Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС – П. по в. гр. д. № 2373/2019 г.;
Решение № 33 от 8.01.2020 г. на ОС - П. по в. гр. д. №2344/2019 г.; Решение № 220 от
18.02.2020 г. на ОС - П. по в. гр. д. № 2957/2019 г.и много други.Моли окръжният съд да
отмени Решение № 120/21.12.2022г. постановено по гр.д. № 241/2022г. по описа на PC
Девин в частта с което е отхвърлен депозираният от иск за нищожност на договор за
паричен заем А1 бърз кредит № ****, като вместо него постанови съдебен акт с който да
обяви неговата нищожност.Претендира направените пред районен и окръжен съд разноски.
Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната
жалба, възраженията в отговора и след преценка на събраните по делото доказателства
съобрази следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е основателна, а първоинстанционното
решение, преценено по реда на чл.269 от ГПК, в обжалваната му част е неправилно и като
такова ще следва да бъде отменено по следните съображения:
Районният съд е бил сезиран от К. М. К. с иск с правно основание чл.26,ал.1 от ЗЗД
във вр. с чл.11,ал.1,т.10 и чл.19,ал.4 във вр. с чл.22 от ЗПК за признаване за установено, че
договор за паричен заем А1,бърз кредит№****/30.09.2021година сключен с ответното
дружество „А. Ф.“ ООД е нищожен.
С обжалваната част от първоинстанционното решение районният съд е приел, че
посочения договор не е нещожен и отговаря на изискванията на ЗПК,като в него е посочен
4
размера на предоставения кредит, фиксирания ГЛП, ГПР, размерът навъзнаградителната
лихва, общата сума за връщане и е приложен погасителен план. Посочения ГПР не
противоречи на изискването на чл.19,ал.4 от ЗПК, поради което е приел, че искът е
неоснователен и го е отхвърлил. Този извод на районния съд не се споделя от въззивния
съд.
Не се оспорва между страните и това е видно от представения по делото oоговор за
паричен заем „А!Бърз кредит“№****/30.09.2021г., сключен между ищцата и ответното
дружество в електронна форма, че последното е предоставило на ищцата в заем сумата от
400.00 лева, срещу задължение от нейна страна да я върне в срок от 7 вноски, с дължима
лихва 55.07лева, като съгласно приложения погасителен план и чл.2ал.1т.5 от договора
първата погасителна вноска е на 04.11.2021г., а последната на 03.05.2022г.. Между страните
е договорен фиксиран годишен лихвен процент 40%, приложим на годишна основа към
сумата на усвоения кредит, а при отказ от иска лихвения процент на ден е 0,11%.
Погасителните вноски съдържат главница и лихва, съгласно приложения погасителен план.
Размерът на договорната лихва се равнява на разликата между общо дължимата по договора
сума, в размер на 455.07 лева и заемната сума от 400 лева.
В чл.2 т.8 е договорен годишния процент на разходите е 49.01 %,изчислен по
формула и взети предвид допускания - договорът ще е валиден за посочения в него
срок,всяка от страните ще изпълнява задълженията си по него точно и няма да се начисляват
разходи за събиране на сумата и лихви за забава.
Съгласно чл.3 ал.1 от договора заемателят се задължава в срок до три дни, считано от
датата на сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните
обезпечения: 1) едно физическо лице –поръчител, който да отговаря на следните
изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово
възнаграждение, брутния размер на което да е над 1500 лева, да работи на безсрочен трудов
договор, да не е заемател или поръчители по друг договор за паричен заем със същия
заемодател, да нямат неплатени осигуровки за последните две години и да няма задължения
към други банкови или финансови институции или ако имакредитната му история в ЦКР
към БНБ една година назад да е с със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“, като
поръчителят подписва договор за поръчителство; 2) банкова гаранция с бенефициер
заемодателя за сумата по чл.2т.7 от договора със срок на валидност-30 дни след крайния
срок за плащане на задължението и 3) одобрено от заемодателя дружество – гарант, което
предоставя гаранционни сделки.
На основание чл.4 от договора за паричен заем ищцата–заемател на 30.09.2022г. е подписала
договор за предоставяне на гаранция № **** с „Ф. Б.“ ЕООД -дружество гарант, което е
финансова институция, предоставяща гаранционни сделки по занятие. Съгласно чл.2 ал.1 от
договора за предоставяне на гаранция потребителят дължи възнаграждение на гаранта в
размер 148.26 лева, платимо на месечни вноски по 21.17 лева, заедно с падежа на всяка
погасителна вноска по договора за паричен заем, а съгласно ал.4 заемодателят „А. Ф.“ АД е
овластен да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за плащане
по договора за предоставяне на гаранция.
При така установеното се налага извод, че договора за паричен заем и договора за
гаранция са функционално свързани, тъй като дължимото възнаграждение на гаранта е във
връзка с обезпечаване вземането на кредитора по договора за паричен заем, следователно
договорът за предоставяне на гаранция не е сключен самостоятелно, а правата и
задълженията по него са свързани с тези по договора за паричен заем.
Оплакванията във въззивната жалба се свеждат до доводите за нищожност на
договора за паричен заем, поради несъответствието на изискуемото съдържание с чл.11,
ал.1, т.10, във връзка с чл.19, ал.4 ЗПК, във връзка с чл.22 ЗПК. Съгласно чл.11, ал.1, т.10
ЗПК договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата
5
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите.
Макар формално в договора да е посочен ГПР в размер на 49.01%, този размер не е
действителен и не съответства на изискването на чл.19,ал.4 от ЗПК. Съгласно чл.19,ал.1 от
ЗЗП годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), като се изчислява по формула, съгласно приложение № 1. В разпоредбата на
чл.19,ал.4 от ЗПК е въведена забрана годишният процент на разходите да бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България, а според ал.5
клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.
От представения погасителен план е видно, че към размера на погасителните
вноските по договора за паричен заем от 65.01 лева (главница и лихва)е прибавена и
вноската по договора за предоставяне на гаранция в размер на 21.18 лева, така че
погасителната седмична вноска става 86.19 лева.
Всеки съд е длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на императивни
материално правни норми, които регулират правния спор при нарушение на добрите нрави,
при наличие на неравноправни клаузи във вреда на потребителя и при нарушаване на
императивни правни норми, които водят до накърняване на установения в страната правов
ред при положение, че за установяване на нищожността не се изисква събиране на
доказателства. Затова съдът да извърши проверка налице ли е основание за нищожност на
договора според твърденията в исковата молба, за които съдът, дори и без изложени доводи,
следи служебно.
По делото не е спорно,че ищцата има качеството на потребител по смисъла на §13,т.1
от ДР на ЗЗП и сключения от нея договора за паричен заем „А1 Бърз кредит“№**** по
своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит,
поради което за неговата валидност и последици са приложими изискванията на специалния
закон – ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,ал. 1, т.
7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване
на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми
при самото му сключване.
В случая не са спазени изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че
договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин.
В процесния договор никъде не са посочени взетите предвид допускания, използвани
при изчисляването. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора, изразени катогодишен процент от общия размер на предоставения кредит. ГПР се
изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на
потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в
посочената величина (бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита), следва по
ясен и разбираем за потребителя начин
6
да са инкорпорирани всички разходи, които ще направи и които са пряко свързани с
кредитното правоотношение. В случая нарушение е налице, тъй като в договора кредиторът
се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент и
ГПР. Липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите(кои
компоненти точно са включени в него и как се формира същият). Ето защо, не е ясно по
какъв начин е формиран ГПР, неясни са както компонентите, така и математическият
алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема.
При положение, че кредиторът при формиране цената на предоставения от него
финансов ресурс задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, както и не е посочил
по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях, а и цифровото
изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания,
в разрез с разпоредба на чл.11, т.10 ЗПК на потребителя не е предоставена пълна, точна и
максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за
да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. В
договора следва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на
предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени
всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.
Поставянето в случая на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от
клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по
кредита, невключена в ГПР е в разрез с изискването за яснота по смисъла на чл. 11, ал.1,
т.10 ЗПК, в какъвто смисъл е и трайната съдебна практика. Освен това липсата на
разбираема и недвусмислена информация в договора по смисъла на чл. 11, т. 10 ЗПК е
възможно да заблуди средния потребител относно цената и икономическите последици от
сключването му, което обосновава извод за недействителност на договора.
Възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство е установено за
услуга в полза на заемодателя, която е задължително условие за отпускане на заема и
съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК и следва да бъде включено в ГПР.
При сключването на договора за заем, чрез предвиждане на обезпечение под формата
на поръчителство, което е свързано с допълнителни разходи за потребителя за заплащането
му кредитодателя заобикаля на императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК, ограничаваща
максималния размер на ГПР. Ищецът е въведен в заблуждение относно действителния
размер на сумата, която следва да възстанови. Уговореното възнаграждение за гаранта
представлява допълнително възнаграждение за заемодателя за предоставянето на сумата
(тъй наречената скрита възнаградителна лихва) е в разрез с принципите на
справедливостта в гражданските и търговските отношения и с чл.19, ал.4 ЗПК.
Настоящият състав не се съгласява с изложеното в писмения отговор на ответното
дружество, че дължимостта на сумата не е част от договора за заем и не е известна към
момента на сключване на договора. В договора за заем изрично е предвидено задължение за
предоставяне на обезпечение, като една от предвидените възможности е с избрано от
ответника дружество поръчител. Ищецът се е възползвал от тази алтернативна възможност
и е сключил договор за предоставяне на гаранция с втория ответник. Договорите са
сключени чрез едно и също лице, като представител на двете дружества, на една и съща
дата,заведени са под един номер, предоставен е един погасителен план и е уговорено
плащане само в полза на ответника. Освен това, заемодателят и гарантът имат качеството
на свързани лица.
Следователно заемодателят е бил наясно с избора на ищеца за предоставяне на
обезпечение още към момента на сключване на договора за заем. Касае се до
възнаграждение за услуга в полза на заемодателя и поставена като изискване за
предоставяне на заема, което допълнително плащане се отнася до разходи, които следва да
бъдат включени в ГПР, при което неговият размер надхвърля законовото ограничение по
7
чл.19,ал.4 от ЗПК и изчислено с Calculator.bg е в размер на 61,44%,поради което, посоченият
в договора за заем годишен процент на разходите не отговаря на действителния.
Посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна
информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща
търговска практика, съгласно чл. 68г ал. 4 ЗЗП, вр. с чл. 68д ал. 1 ЗЗП и член 6, параграф 1
от Директива 2005/29/ЕО. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл.
19 ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от
сключването на договора.
Това от своя страна означава,че клаузата за общия размер на сумата, която следва да
плати потребителят, е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива
93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост. ГПР не се уговаря между
страните. Той представлява стойност, която се изчислява съгласно изискванията на
Приложение 1 от ЗПК, въз основа на уговорените плащания. Посочването на стойност по-
малка от действителната, която превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
представлява неизпълнение на задължението по чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК.Следователно
процесният договор за заем е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК и следва да бъде признат за такъв, като съгласно чл.23 от ЗПК потребителят връща
само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита.
На основание гореизложеното въззивната жалба се явява
основателна,първоинстанционното решение е незаконосъобразно постановено и следва да
бъде отменено в обжалваната част като неправилно и вместо него ще следва да бъде
признато за установено в отношенията между страните К. М. К. и „А. Ф.“ООД, че
сключения договор за паричен заем № А1 Бърз кредит№****30.09.2021година е
недействителен на основание чл.22 във вр. с чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК.
С оглед изхода на спора и на основание чл.81 във вр. с чл.78,ал.1 от ГПК ще следва
да бъде осъден въззиваемия „А. Ф.“ООД да заплати на жалбоподателката К. М. К.
направените по делото разноски за държавна такса в размер на 75 левалева( 50 лева за
първоинстанционното производство и 25 лева за въззивното производство), а на на адв. М.
В. М. със съдебен адрес: гр.П., бул. „П. ш.“ 81ет.* ап.* на основание чл.38,ал.2 от Закона за
адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева за оказано безплатно
процесуално представителство и защита на жалбоподателката К. М. К. за въззивна
инстанция.
Мотивиран от гореизложените съображения Смолянският окръжен съд, в настоящия
си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 120/21.12.2022г., постановено по гр.д.№ 2431/2022г. по описа
на Девинския районен съд, В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен предявеният иск с правно
основание чл.124 ГПК, във вр.чл.26 ал.1, пр.1 ЗЗД, във връзка с чл.11 ал.1, т.10, във връзка с
чл.19 ал.4 ЗПК във връзка с чл.22 ЗПК от К. М. К., с ЕГН **********, от с.К., общ.Д., обл.С.
против 1. „А. Ф.“ ООД, с ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.Б. №*,
бл.*, ет.*, представлявано от управителя Ц. П. К. за прогласяване нищожността на договор
за паричен заем А1, бърз кредит № ****/30.09.2021г., сключен с ответното дружество “А.
Ф.“ ООД, като неоснователен и недоказан, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните К. М. К., с ЕГН
**********, от с.К., общ.Д., обл.С. и „1. „А. Ф.“ ООД, с ЕИК: *****, със седалище и адрес
на управление гр.С., ул.Б. №*, бл.*, ет.*, представлявано от управителя Ц. П. К.,че договор
8
за паричен заем А1, бърз кредит № ****/30.09.2021г е недействителен, на основание чл.22
във вр. с чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК.
ОСЪЖДА „А. Ф.“ ООД, с ЕИК: ***** , със седалище и адрес на управление гр.С.,
ул.Б. №*, бл.*, ет.*, представлявано от управителя Ц. П. К. да заплати на К. М. К., с ЕГН
**********, от с.К., общ.Д., обл.С. направените по делото разноски за държавна такса в
размер на 75(седемдесет и пет)лева. лева.
ОСЪЖДА „„А. Ф.“ ООД, с ЕИК: ***** , със седалище и адрес на управление гр.С.,
ул.Б. №*, бл.*, ет.*, представлявано от управителя Ц. П. К. да заплати на адв. М. В. М. със
съдебен адрес гр.П., бул. „П. ш.“ № **, ет.*, ап.* на основание чл.38 ал.2 от Закона за
адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на 400)четиристотин) лева за оказано
безплатно процесуално представителство и защита на жалбоподателката К. М. К. за
въззивна инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание
чл.280,ал.3,т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9