Р Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
№…...……….
Гр.София, 21.06.2019год.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, IV” в” състав,
в открито съдебно заседание, проведено
на двадесет и първи март, две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Мл. Съдия Андрей Георгиев
при участието на
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева гр.дело
№ 6652 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258
– чл.273 от ГПК.
Обжалва
се решение на СРС, 54 състав под №
337490 от 13.02.2018г.,
постановено по гр.дело № 76633/ 2015г., в
частта, с която е признато за
установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД
установителни искове по реда на чл.422, ал.1 от ГПК срещу Л.С.М., че Л.С.М. дължи на „Т.С.” ЕАД, както следва:
1/ на основание чл.79,ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ - сумата от 667,25лв.-
главница, представляваща неизплатена стойност на топлинна енергия за периода
м.11.2012г. – м.04.2014г. , доставена за
топлоснабден имот- ап.№ 17, находящ се в
гр.София, ж.к. ******и сумата от 3,06лв.- главница, представляваща неиздължена
стойност на услугата за дялово разпределение за периода м.11.2012г.-
м.04.2014г., ведно със законната лихва
върху тези главници от 08.07.2015г.- до
окончателното изплащане, както и 2/ на
основание чл.86,ал.1 от ЗЗД - сумата от 111,70лв.- мораторна лихва върху
главницата – стойност на топлинната енергия за м.11.2012г.-м.01.2014г. /вкл./,
натрупана за периода 31.11.2012г.- 25.06.2015г. , за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 39720/ 2015г. по описа на СРС, 54
състав. Решението се обжалва и в частта
за разноските.
Решението
се обжалва от ответника.
Въззивникът Л.С.М.
заявява искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част,
като неправилно. Възразява, че от ищеца „Т.С.” ЕАД не е реализирано пълно и
главно доказване на реалното количество доставена топлинна енергия /ТЕ/ до
собствения му имот. Възразява, че измерванията на ТЕ, доставена до собствения
му имот, не са извършвани със сертифицирани измервателни уреди, а на база – прогнозни сметки и неразбираеми
формули. Възразява, че от ищеца и от
третото лице - негов помагач, не са представени доказателства за изпълнение на
нормативно установеното им задължение за поставяне на пломби на входа и изхода на
спирателните кранове на отоплителните тела. В тази връзка поддържа, че
съществува възможност отоплителното тяло с монтиран индивидуален уред за
разпределение да бъде демонтирано преди отоплителния сезон и на негово място да
бъде поставено отоплително тяло без уред, което след приключване на отоплителния
сезон отново да бъде сменено с отоплителното тяло с индивидуален уред за
разпределение и по този начин- да бъде отчетена доставена ТЕ в размер на „0”
единици. Въззивникът-ответника поддържа,
че като последица от посоченото неизпълнение на нормативното задължение от
страна на ищеца, е принуден да заплаща ТЕ , която не е ползвана от него, а от други лица . Поддържа
,че неправилно в тази връзка от първата инстанция е кредитирано заключението на
СТЕ, поради необоснованост на последното. С изложените доводи,
въззивникът-ответник мотивира искането си за отмяна на първоинстанционното
решение в обжалваната част и вместо него – постановяването на друго, с което да
бъдат отхвърлени исковете за главници и обуславената от тях претенция за
мораторна лихва. Заявява искане за присъждане на разноските по делото.
Въззиваемата страна
„Т.С.” ЕАД – не депозира писмен отговор на жалбата в срока по чл.263,ал.1 от ГПК. В съдебно заседание заявява становище за неоснователност на жалбата и
искане за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част.
Претендира присъждане на разноските направени във въззивното производство.
Заявява евентуално възражение /в случай на уважаване на въззивната жалба/ за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от въззивника.
Софийски градски съд,
като обсъди становищата и доводите на
страните и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност
по реда на чл.235,ал.3 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Въззивната
жалба е подадена в срок , от легитимирано лице и срещу подлежащ на въззивен
инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
При
извършената проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен
състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо, съдът
дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени
с въззивните жалби, от които е ограничен, съгласно нормата на чл.269,предл.2 от ГПК.
Настоящият
съдебен състав напълно споделя правните изводи на първата инстанция, с които е
мотивирана основателността на предявените искове до уважените с обжалваното
решение размери, изведени при правилно установена по делото фактическа
обстановка. Ето защо и на основание чл.272 от ГПК- препраща към тях. В
допълнение на мотивите на първоинстанционния съд и във връзка с доводите,
заявени с въззивната жалба, настоящият съдебен състав приема следното:
На
първо място, следва да се посочи, че от ответника Л.М. не е депозиран отговор
на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК. Ето защо, настоящият въззивен
състав приема, че всички заявени от него с жалбата правоизключващи възражения – в частност – за измерване на
доставената до имота му ТЕ с несертифицирани уреди, както и за липсата на доказателства за поставяне на
пломби на входа и изхода на спирателните кранове на отоплителните тела, се
явяват преклудирани и като такива и на основание чл.266,ал.1 от ГПК не се
обсъждат от съда.
Що
се отнася до възражението на ответника за неправилност на обжалваното решение,
произтичаща от недоказаното реално количество доставена ТЕ до имота му,
включително и поради неправилно кредитиране на СТЕ, с оглед необосноваността на
експертното заключение, настоящият съдебен състав приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в чл.139 –
чл.148 от ЗЕ и в Наредба №16-334 от
06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В съответствие с нормата на чл.155, ал.1, т. 2 от ЗЕ и уговореното в
Общите условия сумите за топлинна енергия за процесния период са начислявани от
„Т.С.” ЕАД по прогнозни месечни вноски, за които са издадени фактури, като след
края на отоплителния период са изготвени изравнителни сметки от дружеството,
извършващо дялово разпределение. За имота на ответната страна са издадени
фактури по прогнозни месечни вноски за процесния период от време и изравнителни
сметки, изготвени въз основа на документите за отчет на индивидуалните уреди за
разпределение, като в последните
документи е отразена разликата между
старите и новите показания. От тези
документи, представени и проверени от вещото лице и изготвеното въз основа на тях заключение на
съдебно-техническата експертиза се установява стойността на действително
доставената ТЕ за имота на ответника за процесния период от време. Заключението на СТЕ не е оспорено от
ответника. Експертните изводи на вещото лице, че отчитането на реално
доставеното количество ТЕ за имота на ответника през исковия период от време е извършено
от третото лице-помагач на ищеца при спазването на нормативно установените правила,
са изведени на база на подробно описаните в заключението и относими към тези
изводи документи и съобразно зачетените от експерта нормативно установени
формули с Наредба № 16-334/2007г. Ето
защо, неоснователно е възражението на
ответника, заявено с жалбата, за необоснованост на заключението на СТЕ и за
произволност на изводите на вещото лице. настоящият съдебен състав приема, че
законосъобразно и правилно с обжалваното решение, стойността на действително
доставената ТЕ за имота на ответниците е установена по заключението на СТЕ, тъй като експертните
изводи на вещото лице са изведени при спазване нормативно установеното правило
по чл.155,ал.1,т.2 от ЗЕ. Съгласно заключението на вещото лице по СТЕ, което
правилно е кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено, делът на
ответника за ползвана топлинна енергия за отопление, за сградна инсталация и
БВГ е изчислен точно. Ответникът не
твърди и не установява да се е възползвал от предвиденото рекламационно
производство и да е оспорил изготвените от третото лице-помагач изравнителни
сметки в установените срокове съгласно чл. 33 ал.3 от Общите условия от 2008г.
и чл.33,ал.3 от ОУ от 2014г., които имат силата на закон за страните – в
45-дневен срок след периода, за който се отнасят, нито в срока за рекламации за
отчет на уредите и разпределението по чл. 73 ал.6 от Наредбата за
топлоснабдяването, поради което и с оглед на липсата на мотивирано оспорване на
тези документи и в настоящото производство, съдът намира, че разпределението е
извършено по описания и отразен от експерта по СТЕ начин в съответствие с
нормативната уредба. Въз основа на проверените от вещото лице
документи, от него е изведен експертният
извод, че реално доставеното количество ТЕ за имота на ответника е това,
посочено в изравнителните сметки и то е на стойност- признатата с обжалваното
решение дължима сума от 667,25лв. На настоящия съдебен състав служебно е
известно решение № 4777/13.04.2018г. по адм.дело № 1372/2016г. на ВАС,
което не е влязло в сила, тъй като е предмет на последващ инстанционен контрол
от 5-чл. състав на ВАС. Като допълнителен аргумент следва да се посочи, че дори
формулата по т.6.1.1 от методиката за дялово разпределение, установена с
Наредба № 16-344/2007г. , касаеща единствено ТЕ отдадена за сградна инсталация да бъде отменена, то съдебното решение за
отмяна ще има действие само за в бъдеще – от момента на влизането му в сила,
съгласно нормата чл.195,ал.1 от АПК, поради което и не би рефлектирало върху
приложимите правни норми за конкретния казус, отнасящи се за определяне на ТЕ
отдадена за сградна инсталация.
Законосъобразно с обжалваното решение е прието, че
ответникът дължи на ищеца и стойността на услугата за дялово разпределение за
исковия период от време. Съгласно разпоредбата на чл.61,ал.1 от Наредба №
16-344/2007г. за топлоснабдяването , дяловото разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда -
етажна собственост, се извършва възмездно от топлопреносното предприятие или от
доставчика на топлинна енергия - самостоятелно, или чрез възлагане на лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139“а“ ЗЕ и избрано от потребителите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1
ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея. От друга страна, с
клаузата на чл.22,ал.2 от приложимите към исковия период Общи условия /ОУ/ за
продажба на ТЕ, одобрени с решение № ОУ-002/07.01.2008г. на ДКЕВР и публикувани
във в-к „Дневник“, броя от 14.01.2008г. и клаузата на чл.36,ал.2 от Общите
условия от 2014г., е установено, че
купувачите на ТЕ заплащат на ищеца-продавач на ТЕ стойността на услугата
„дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец- ФДР. Ето защо, настоящият съдебен състав приема,
че ищецът е активно-материално правно легитимиран да получи претендираното
вземане за стойността на услугата „дялово разпределение“ за исковия период от
време в дължимия размер от 3,06лв.
С оглед
гореизложените мотиви, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение
в частта, с която е установена основателността на претенциите за главниците,
представляващи неизплатена част от цената на доставената ТЕ за исковия период
от време и за услугата дялово разпределение се явява законосъобразно и правилно и като
такова- следва да бъде потвърдено.
Съдът
приема, че законосъобразно и правилно с обжалваното решение е установена и
дължимостта от ответника на лихвата за забава върху главницата за ТЕ, за която
такава забава е настъпила,
представляваща стойността на ТЕ за м.05.2012г.- м.01.2014г., която лихва
е натрупана през исковия период 31.12.2012г. – 25.06..2015г. и чийто размер,
определен по реда на чл.162 от ГПК е по-голям от претендирания от ищеца, поради
което и при спазване на принципа за диспозитивното начало, искът е уважен в
рамките на заявения размер.
С оглед
изложените мотиви, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение в
частта, с която е уважената исковата претенция по чл.86,ал.1 от ЗЗД - за дължимата лихва върху главницата–
стойност на ТЕ , натрупана за доказаното време на забавата, следва да бъде
потвърдено.
Обжалваното
решение следва да бъде потвърдено и в частта за разноските, законосъобразно
определени с оглед изхода на делото по предявените искове- при спазване на
нормативните правила на чл.78,ал.1 и ал.3 от ГПК.
По
разноските по делото:
Предвид горния изход на делото и на основание
чл.78,ал.1 от ГПК, ищецът има право на разноски за въззивното производство. От
ищеца се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение , но във
въззивното производство от упълномощения от ищеца процесуален представител не
са извършени реално никакви процесуални действия, /извън бланкетната молба с
която единствено е заявено оспорване на жалбата/, поради което съдът приема, че
разноски за настоящата инстанция не се дължат на страната.
Воден
от горните мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
на СРС, 54 състав под № 337490 от 13.02.2018г., постановено по гр.дело
№ 76633/ 2015г., в обжалваната част, с която е признато за установено по
предявените от „Т.С.“ ЕАД установителни
искове по реда на чл.422, ал.1 от ГПК срещу Л.С.М., че Л.С.М. дължи на „Т.С.” ЕАД, както следва:
1/ на основание чл.79,ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ - сумата от
667,25лв.- главница, представляваща неизплатена стойност на топлинна енергия за
периода м.11.2012г. – м.04.2014г. , доставена
за топлоснабден имот- ап.№ 17,
находящ се в гр.София, ж.к. ******и сумата от 3,06лв.- главница,
представляваща неиздължена стойност на услугата за дялово разпределение за
периода м.11.2012г.- м.04.2014г., ведно
със законната лихва върху тези главници
от 08.07.2015г.- до окончателното изплащане, както и
2/ на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД
- сумата от 111,70лв.- мораторна лихва върху главницата – стойност на топлинната
енергия за м.11.2012г.-м.01.2014г. /вкл./, натрупана за периода 31.11.2012г.-
25.06.2015г. , за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 39720/ 2015г. по описа на
СРС, 54 състав, както и в частта за
разноските.
В останалата
отхвърлителна част, като необжалвано, първоинстанционното решение е влязло в
сила.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280,ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.