Определение по дело №79/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството по делото е образувано по жалба на А.Г.Б.- защитник на подс.Б. К. против присъда от 21.06.2010год. постановена по нохд №.02/2008год. по описа на Районен съд Г., с която подсъдимият Б. Б. К. е признат за виновен за извършено от него престъпление по чл.279, ал.І вр. с чл.18,ал.І от НК и му е наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от 3/три/ месеца, чието изпълнение на основание чл.66,ал.1 от НК е отложено за срок от 3/три/ години и “глоба” в размер на 100/сто/ лв.

Защитникът на подсъдимия, счита, че присъдата на РС е необоснована, тъй като събраните по делото доказателства не сочат на извършено от подсъдимия престъпление по чл.279,ал.1 вр. чл.18,ал.1 от НК. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт и признаване на подсъдимия за невинен, алтернативно, ако бъде признат за виновен, да му се наложи наказания “Пробация”.

Прокурорът счита жалбата за неоснователна, сочи, че събраните по делото доказателства безспорно установяват извършеното от подсъдимия деяние. Иска се потвърждаване на атакувания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

Окръжният съд в качеството си на въззивна инстанция, след като взе в предвид изложеното от страните, събраните доказателства по делото и извърши служебна проверка за законосъобразността, обосноваността и справедливостта на присъдата по реда на чл.313 и 314 от НПК, намира следното:

Фактическата обстановка, изяснена от събраните доказателства по делото пред първата инстанция е възприета правилно от решаващия съд и е следната:

Подсъдимият Б. К. през 2008г. работил в Р. И.. В началото на месец август 2008г. той се върнал в страната ни, но му била наложена забрана да напуска пределите на Р. България от съдия – изпълнител. На 19.08.2008г. К. решил да замине отново за Р. и на ГКПП-К. му било отказано излизане през държавната граница и му било обяснено, че по отношение на него е наложена забрана да напуска пределите на страната. Поради тази причина подсъдимия К. решил да излезе границата на страната, като ползва личната карта на своя брат Е. К.. На 20.08.08г. подсъдимият заедно със своята приятелка М. П./ италианска гражданка/ се придвижили до ГКПП- К. Когато пристигнали на ГКПП-Кулата автомобилът бил управляван от подсъдимия. К. казал на италианската гражданка да представи личната му карта на служител от ГКПП-Кулата – св.Ч Свидетелката М. П. взела личната карта, която намерила упътвана от подсъдимия и я представила на граничния полицай. Свидетелката Ч. видяла личната карта и установила, че това не е лицето, чиято снимка е на личната карта. Била извършена проверка, при която се установило, че подс.К. използва личната карта на своя брат. Бил съставен обстоятелствен протокол.

Правилно въз основа на установеното във фактическо отношение, първостепенният съд е направил извод за осъществен от подс.Б. К. състав на престъплението по чл.279,ал.1 вр. чл.18,ал.1 от НК, като събраните по делото гласни и писмени доказателства несъмнено сочат на това. Налице е опит за преминаване държавната граница, без разрешение на надлежните органи на властта, като подсъдимият К. е бил наясно с наложената му забрана за напускане пределите на страната и въпреки това, ползвайки чужд документ за самоличност, който представил пред граничен полицай на ГКПП-К. е направил опит да напусне границата. Правилно относно предмета на доказване извън групата на кредитираните гласни доказателства са останали обясненията на подсъдимия/като негова защитна версия/ и свидетелските такива на М.П., Е.К. и М.К., чиито показания са непоследователни, вътрешнопротиворечиви, не кореспондиращи с останалите доказателства по делото.

Относно възраженията на защитата на подсъдимия:

Излагат се доводи, че към датата на инкриминираното деяние движението на гражданите е било свободно и не е било нужно изрично разрешение/входна виза/ за напускането на страната ни, каквато се е изисквала преди влизането на РБългария в ЕС. Това обстоятелство се сочи като основание за несъставомерност на инкриминираното деяние. Така изложените доводи /пред първата и настоящата инстанция/ не се споделят и от въззивния състав. Независимо от липсата на паспортно-визов режим, преминаването през граница се контролира Ч. проверка на документи за самоличност, която се извършва на съответния КПП, в настоящия случай- ГКПП-К Доказателственият материал по делото безспорно установява, че на инкриминираното място подс.К., съзнавайки, че спрямо него има наложена забрана за напускане пределите на страната е ползвал чужд документ за самоличност/на брат си Е. К./, като по този начин се е опитал да преодолее контролно-пропусквателната проверка и да премине границата.

Относно наказателната съдба на дееца,първоинстанционният съд много подробно е изложил съображенията си относно вида и размера на наложеното наказание, които се споделят и от настоящия състав. Взел е под внимание чистото съдебно минало на дееца, младата му възраст, както и това, че в разглеждания случай се касае до престъпна дейност, преустановена във фазата на опита, като е определил наказанието „лишаване от свобода” в минимално предвидения в закона размер.

По същият начин първата инстанция е процедирала и по отношение на наказанието „глоба”. Отчетено е недоброто материално и имотно състояние на подсъдимия.

Предвид горното и като законосъобразна и правилна, атакуваната присъда следва да бъде потвърдена изцяло.

Водим от гореизложеното и на основание чл.338 от НПК, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда №726/21.06.2010год., постановена по нохд №.02/2008год. по описа на Районен съд Г..

Решението на съда е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

.