Р Е Ш Е Н И Е
№161
гр. Габрово, 05.10.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО, в съдебно заседание
на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИН
КОСЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯН АТАНАСОВ
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при секретаря Мариела Караджова и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура Габрово Людмила
Рачева, като разгледа докладваното от съдия Атанасов КАНД № 157 по
описа на съда за 2022 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във вр. с
чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна
жалба на Директора на Регионална дирекция по горите (РДГ) – Велико Търново Н.
Й. Н., чрез пълномощник юрисконсулт Ж.К.,
против решение №79 от 29.06.2022 г. по АНД №147/2022 г. по описа на Районен съд
Севлиево, с което е отменено наказателно постановление
(НП) № ********** от 26.03.2021 г. на Директора на Регионална дирекция по
горите – Велико Търново.
Касационният жалбоподател счита
обжалваното решение за незаконосъобразно, необосновано и неправилно,
постановено в нарушение на материалния закон. Твърди, че от събраните
доказателства по безспорен начин се доказва извършеното нарушение. Намира за неправилен
изводът на районния съд, че не е установено по категоричен начин от
проверяващите дали извозните пътища, неотразени в технологичния план, са били
изградени нерегламентирано или са съществуващи естествени просеки, въпреки
наличието на достатъчно аргументи и обстоятелства в подкрепна на констатираното
от служителите на РДГ – В. Търново. Необосновано е изложеното в мотивите на
съда заключение, че е било необходимо разследване на спорните обстоятелства. При
постановяване на решението си РС Севлиево изцяло се е доверил на показанията на
посочения от жалбоподателя свидетел, а е игнорирал свидетелските показания на
служителите на РДГ - В. Търново. От събраните по делото доказателства по
безспорен и несъмнен начин се установявало, че Д.П.Д. е осъществил състава на
вмененото му административно нарушение. Затова моли за отмяна на решението и
потвърждаване на НП. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
В с.з. касационният
жалбоподател не се явява и не се представлява. Процесуалният му представител е
депозирал писмено становище, в което заявява, че поддържа касационната жалба по
изложените в нея съображения.
Ответникът по касационната жалба, Д.П.Д. ***, е
представил отговор на касационната жалба, чрез процесуалния си представител
адвокат Н.Н.. В нея развива доводи за неоснователност на касационната жалба и
прави искане за оставяне в сила на решението на въззивния съд, тъй като процесното
наказателно постановление е издадено от Директора на РДГ В. Търново при
непълнота на доказателствата, а възражението на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице е останало неизследвано. АУАН няма
обвързваща доказателствена сила, а разпита на св. Филипов разколебава
констатациите, направени от служителите на наказващия орган. Тъй като има
санкционен характер, НП не може да почива на предположения.
В с.з., ответникът по касационната жалба не се явява. Представена
е молба от процесуалния му представител, в която се поддържа отговора на
касационната жалба и се прави искане за оставяне в сила на решението на
Севлиевския районен съд. Претендират се и сторените в производството разноски.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Габрово изразява становище за основателност на
касационната жалба. Намира обжалваното решение за неправилно по изложените в касационната
жалба съображения, поради което предлага на съда да го отмени.
Настоящият касационен състав на Административен съд –
Габрово, като взе предвид събраните по делото доказателства от РС Севлиево,
наведените от касационният жалбоподател и ответника по касационната жалба
възражения и доводи, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за
разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци,
засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.
С обжалваното решение въззивният
съд е отменил като незаконосъобразно НП №********** от
26.03.2021 г. на директора на РДГ – Велико Търново, с което на Д.П.Д., на осн. чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 300 лв. за нарушение на чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/30.01.2012 година за контрола и опазване
на горските територии във връзка с чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите.
РС Севлиево е приел, че АУАН и НП са формално
законосъобразни и съдържат предвидените от чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН
реквизити. Съществени нарушения на административно-наказателните правила съдът
не е констатирал.
За да постанови оспорваното решение, от фактическа страна съдебният състав приема, че Д.П.Д. работел като лицензиран лесовъд на частна практика.
В това му качество и като представител на „***" ЕООД от св. инж. Ф. Ф. му
било издадено позволително за сеч №0573496/21.08.2020 г., с което било
разрешено провеждането на сеч в отдел 10268, подотдел „г", имот с №
21628.371.16, в землището на с.Добромирка, общ. Севлиево. Като срок за
провеждане на сечта и за извозване на материалите от сечището бил определен
периода 24.08.2020 г. - 31.12.2020 г. От инж. Ф. Ф. бил изготвен и Технологичен
план № 2016, в който бил отразен и един брой извозен път. На 10.09.2020 г. свидетелите
Г. И. М., главен експерт и Я. П. И., старши експерт в РДГ - В.Търново, в
присъствието на Д.Д. и св. Ф. Ф. извършили проверка в горепосочения имот, при
която било установено, че на терен през сечището е изграден тракторен вр. извозен
път /север-запад/, който е отбелязан с оранжева боя на оставащите на корен
дървета и е отбелязан в схемите на технологичния план. Констатирано било
наличието на 3 бр. извозни пътища, които не са отбелязани на схемата на
технологичния план, както следва: 1. Дължина 43 м. /ширина 3,10-3,80м.
/юг-север/; 2. Дължина 35м. /ширина 3,20-3,50м. /север-юг/; 3. Дължина 40 м. /ширина
3,50-5,00 м. /северозапад-изток/ и не са ограничени на терен. По дължината на описаните
извозни пътища има маркирани пънове с шестограм и оранжева боя, като липсва /не
си личи/ абревиатура на КГМ. По гореописаните новоизградени извозни пътища
имало видими следи от извоз на дървесина. Посочените обстоятелства били
отразени в изготвения констативен протокол серия В, № 006659 от 10.09.2020 г. С
констативният протокол било разпоредено на 01.10.2020 г. Д.П.Д. да се яви в
сградата на РДГ В.Търново в 10.00 часа за съставяне на АУАН.
На 01.10.2020 г. св. Г. М., в присъствието на св. Я. И.,
съставил против Д.Д. АУАН серия В, № 004658, за това, че не следи за спазване
на одобрения технологичен план на имот № 21628.371.16, попадащ в отдел 10268,
подотдел „г", землище с. Добромирка, общ. Севлиево - ЧГТ, за който има
издадено позволително за сеч №0573496/21.08.2020 г., като в имота са направени
3 броя извозни пътя, неотразени в технологичния план и описани с характеристиките,
възпроизведени в констативния протокол. Като дата на извършване на нарушението
в АУАН е посочен периода 24.08.2020 г. до 10.09.2020 г., а като място РДГ
В.Търново, общ. Севлиево, землище с.Добромирка, отдел 10268, подотдел „г",
имот № 21628.371.16 - частна горска територия. В АУАН е посочено, че
нарушението е открито на 10.09.2020 г. в 12.10ч., както и че са нарушени
законовите разпоредби на чл.12б, ал.1, т.7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за
контрола и опазването на горските територии във вр. с чл.53, ал.2, т.5 от
Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите. След запознаване със съдържанието
му Д.Д. е направил възражение, че не е съгласен с така изнесените данни за тези
несъществуващи пътища. Депозирал е възражения в срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН,
в които отправил молба да се извърши обстоятелствена проверка по реда на чл. 54,
предл. трето от ЗАНН. Твърди, че при извършената проверка, проверяващите
необосновано възприели три отделни участъка от гората като необозначени извозни
пътища. Към
момента на проверката в имота, сечта била проведена само в определен участък. Имало,
а и все още има терени, определени за провеждане на сеч, в които такава не била
започвана. В тези терени, аналогично и на изсечената част от имота, с просто
око можели да се установят идентични територии на тези, които неправилно били
определени като извозен път от контролния екип. Тези участъци обаче, в цялост,
както в проверения участък, така и в останалата част на имота, нито били
определяни като извозен път, нито били проектирани и/или изграждани за
прокарване на такъв път, нито са ползвани реално за извозване на дървесина. Единственият
ползван извозен път бил този, отразен в технологичния план, като контрол за
спазването на плана е провеждан непосредствено и ежедневно в процеса на
извършване на планираните дейности. Терените, определени като нерегламентирани
извозни пътища били самообразували се, криволичещи територии между дърветата. Невярно
бил отразен и размера им, тъй като проверяващите замервали отстояние по
диагонали между съседни дървета, тъй като участъците не били оградени от дървета,
расли едно срещу друго. На мястото на описаните в АУАН участъци нямало никакви
следи от навлизане на техника, нито било установено увреждане на почвения слой,
на подраста, както и да е налице разкъсване на склопа. В посочените зони имало
изсечени единствено храсти, пречещи на безопасността на извършване на сеч на
дървесина, като това представлявало следствие от естествения ход на действията
на дървосекачите при добива на дървесина. Самият добив на тези терени е в
минимален обем, като дори да е констатирана някаква следа, на място, то тя не
била оставяна от горска техника.
Въз основа на АУАН серия В, № 004658 от 01.10.2020 г. и
писмените доказателства, събрани в хода на административното производство, е
издадено НП №********** от 26.03.2021 г. на Директора на РДГ гр. Велико Търново,
с което на Д.П.Д. е наложено наказание глоба в размер на 300 лева, за това, че в
периода от 24.08.2020 г. до 10.09.2020 г. не следи за спазване на одобрения
технологичен план на имот с № 21628.371.16, попадащ в отдел 10268, подотдел
„г", землище с. Добромирка, общ. Севлиево - частна горска територия, за
който има издадено позволително за сеч №0573496 от 21.08.2020 г., като в имота
са направени 3 броя извозни пътя, неотразени в технологичния план, както
следва: 1. Посока север-юг с ширина 3,10-3,80м. и дължина 43 м.; 2. Посока
север-юг с ширина 3,20-3,50м. и дължина 35м.; 3. Посока северозапад-изток с
ширина 3,50-5,00м. и дължина 40м. Нарушението е извършено на територията на РДГ В.Търново,
общ.Севлиево, землище Добромирка, отдел 10268, подотдел „г", имот с №
21628.371.16 - частна горска територия. Административно-наказващият орган е
приел, че с деянието си Д. е нарушил разпоредбите на чл.12б, ал.1, т.7 от
Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии във
вр. с чл.53, ал.2, т.5 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите.
По същество, позовавайки се на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, въззивният съд е приел, че визираното в НП
нарушение не е доказано по несъмнен начин, а от от
доказателствата, събрани в хода на съдебното производство се установявало, че Д.Д.
не е осъществил състава на нарушението, за което е бил санкциониран. Районният съд е посочил, че от показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел Ф.Д. Ф., издал
позволителното за сеч и изготвил технологичният план, ставало ясно, че при
извършения от него оглед на място на имота е констатирал, че има наличие на
естествено съществуващи коридори, каквито според него има във всяко едно
насаждение. Тези естествено съществуващи коридори, не представлявали изградени
извозни пътища. В показанията си св. Ф. заявява, че въпросните естествени
коридори не били отразени от него в технологичният план, тъй като не са били
ползвани като пътища, нямат край, нямат изход, както и, че при мащаб 1:10 000
те щяли да бъдат линийки от по 2 мм. Посоченият свидетел, за който не се спори,
че е присъствал по време на цялата проверка, извършена на 10.09.2020г., твърди в показанията, че контролните
органи неправилно възприели посочените естествени коридори като изградени
извозни пътища, като измерили дължината и широчината, но в тях нямало дънери,
нямало отсечени дървета, а само едно единствено, което било нормално при
маркиране на дървета. Така депозираните свидетелски показания се подкрепяли от
депозираните от страна на Д. възражения, които обаче не са били приети от
административно-наказващия орган. Според районният съд, при наличието на
подадено възражение, е следвало да се извърши проверка на място и разследване
на спорните обстоятелства, като по този начин да бъде безспорно установено дали
възприетите от проверяващите като извозни пътища в действителност са били
изградени по време на сечта, или представляват естествени просеки, неотразени в
технологичния план. С оглед на това съдебният състав е достигнал до извод за незаконосъобразност на издаденото НП,
поради което го е отменил.
Настоящата инстанция споделя изводите на РС
Севлиево относно липсата на съществени процесуални нарушения в административнонаказателното
производство или формални такива при издаването на АУАН и НП, които да
съставляват самостоятелно основание за отмяната на наказателното постановление.
Административнонаказателното производство е протекло при спазване на
законовите изисквания. АУАН е съставен в присъствието на и връчен на адресата, който е могъл да вземе участие от самото начало на
процедурата.
АС Габрово обаче намира за основателни изложените в
касационната жалба доводи за неправилност на обжалваното решение поради
нарушение на закона, по следните съображения:
Съгласно приложената от административнонаказващия
орган разпоредба на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ: «Наказва се с глоба
от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или
лице, упражняващо лесовъдска практика, което: не изпълни или изпълни несвоевременно
задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон,
подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани
на тях; ". Съгласно чл. 108, ал. 3 от ЗГ
лицето по ал. 2 - лице, вписано в публичния регистър за упражняване на
лесовъдска практика, на което е издадено позволителното за сеч, упражнява
контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по
извършването на добива на дървесина, както и за транспортирането на остатъците
от сечта, по ред, определен с наредбата по чл. 148, ал. 11, до освидетелстване
на сечището. Според чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и
опазването на горските територии, лицата по чл. 108, ал. 2 от ЗГ
след получаването на позволителното за сеч са длъжни да следят за спазването на
одобрения технологичен план. Съгласно чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, в технологичния план се
определят схемата на съществуващите и проектираните извозни пътища,
технологични просеки и трасета за въжени линии.
Настоящата касационна инстанция не споделя изводите
на районния съд за недоказаност на визираното в НП нарушение, а намира деянието
за безспорно доказано от обективна и субективна страна. Посочените правни норми
са съответни на извършеното нарушение, а същото от фактическа страна е
достатъчно ясно и точно индивидуализирано в АУАН и НП.
По делото не е спорно, а се установява и от приложените
писмени доказателства, че санкционираното лице – Д.П.Д., притежава качеството
на лесовъд на частна практика, с което се свързва конкретно по вид и обем
задължение, закрепено в посочената конкретно правна норма - чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазване
на горските територии,
във връзка с чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, т. е може да бъде субект на
нарушението. По категоричен начин е установено и обстоятелството, че на Д.Д. е
издадено позволително за сеч №0573496/21.08.2020
г., с което било разрешено провеждането на сеч в отдел 10268, подотдел
„г", имот с № 21628.371.16, в землището на с. Добромирка, общ. Севлиево. В случая се претендира, че изпълнителното деяние е
осъществено чрез бездействие и то се състои в неупражняване на контролно
правомощие за спазване на одобрения технологичния план, като ответникът по
касация е допуснал да бъдат направени 3 броя
извозни пътя, неотразени в технологичния план, както следва: 1. Посока север-юг
с ширина 3,10-3,80м. и дължина 43 м.; 2. Посока север-юг с ширина 3,20-3,50 м.
и дължина 35 м. и 3. Посока северозапад-изток с ширина 3,50-5,00м. и дължина 40
м.
В одобрения технологичен план следва да се отразят
съществуващите извозни пътища. Видно от представения по делото технологичен
план № 2016 от 20.08.2020 г. в процесният имот има отразен един извозен път. В
тази връзка следва да се приеме за неправилна извършената от въззивния съд
преценка относно това, че фактът на извършено нарушение от лицензирания лесовъд
се разколебава от възраженията на последния и показанията на св. Ф. Ф.. Действително,
отразеното в АУАН не се ползва с
обвързваща съда доказателствена сила, но твърденията на санкционираното лице за липсата на
направени извозни пътища през имота, различни от отразените в технологичния
план, представляват защитна позиция и се опровергават от съвкупния анализ на доказателствата
по делото. Съставеният констативен протокол е официален свидетелстващ документ, който не е оспорен по
съответния ред в съдебно заседание и е годно доказателство относно
констатираните и отразени в него факти, вкл. и по отношение на спорните такива
– прокарване на 3 бр. извозни пътища в описания имот. От показанията на разпитаните пред районния съд свидетели
с преки и непосредствени наблюдения на процесния имот – Г. И. М. - главен експерт в РДГ В. Търново и Я. П. И. –
старши експерт в РДГ В. Търново,
които са непротиворечиви помежду си, се потвърждават отразените в КП и АУАН
обстоятелства. Броят и описанието на тези извозни пътища, установени от КП и
показанията на свидетелите И. и М., изключват достоверността на защитната теза
на привлечното към административнонаказателна отговорост лице, а именно – че
тези три броя просеки са естествени и са съществували на място обезлесени
територии. В съставения констативен протокол и в показанията си пред съда
служителите на РДГ В. Търново ясно и категорично са възпроизвели възприетите от
тях на място факти относно констатираното нарушение – по трасето на трите
допълнително направени извозни пътища имало скорошно отрязани пънове /със
светли чела/, маркирани с шестограм и оранжева боя. Ясно личали следи от
преминали по тях превозни средства. Свидетелите И. и М. работят като експерти в
РДГ В. Търново и извършването на подобни проверки е част от служебните им
задължения, видно от приложените на л. 35 – 39 от АНД №147/2022 г. на СРС заповеди за назначаване и длъжностна
характеристика на актосъставителя Г. М.. Последният е с висше образование, с
професионална квалификация «инженер по горско стопанство». Поради изложеното за
настоящия съдебен състав не съществуват основания за съмнение в тяхната
професионална компетентност /а такива не се и изтъкват по делото/, вследствие
на което двамата извършили проверката служители да не могат да разграничат
естествено съществуващи просеки от нарочно създадени такива. В тази връзка
следва да се споделят изложените в касационната жалба съображения, че тези
пътища са твърде правилно изградени – с отразена в КП широчина, която за никой
от тях не е по-малка от 3,10 м. и наличие на множество отсечени маркирани
дървета по протежението им, за да се
приемат за възникнали по естествен начин. Поради това не могат да бъдат
възприети изводите на районния съд за необходимост от извършване на
допълнително разследване /проверка/ на място във връзка с изложените от Д.
възражения. Същото не би допринесло до изясняване на обективната истина, тъй
като депозираните възражения са в противоречие с отразените в КП и възприети от
служителите на РДГ В. Търново обстоятелства при извършена проверка в присъствие
на нарушителя проверка на място, поради което повторна такава се явява ненужна
и безпредметна.
След като констатираните от контролните органи при
проверката на 10.09.2020 г. 3 броя извозни
пътя, подробно описани в констативния протокол от същата дата, не фигурират в представения по делото технологичен
план № 2016 от 20.08.2020 г., то същите очевидно са създадени след този момент.
Безспорно създаването на извозни пътища, без те да са предвидени в
технологичния план, представлява неизпълнение на законово задължение от страна
на лесовъда на частна практика да следи за спазване на правилата при извеждане
на добива от дървесина в конкретния отдел и подотдел, попадащ в землището на с.
Добромирка, общ. Севлиево и да спазва одобрения технологичен план. Срокът за
провеждане на сечта по позволително за
сеч №0573496/21.08.2020 г. е от 24.08.2020 г. - 31.12.2020 г. и към датата на
проверката сечта не е приключила. Съставеният протокол за освидетелстване на
сечището е от 28.11.2020 г., т.е. след датата на проверката. С оглед на това
правилно в АУАН и НП като период на извършване на нарушението е посочено
времето от 24.08.2020 г. до 10.09.2020 г., за който период по отношение на Д.Д.
е съществувало задължение да упражнява контрол за спазване на одобрения
технологичен план за добив на дървесина от имот с № 21628.371.16, попадащ в
отдел 10268, подотдел „г", землище с. Добромирка, общ. Севлиево - частна
горска територия, в т.ч. и да не се създават извозни пътища, неотразени в
плана. Обстоятелствата
кой точно и кога е прокарал тези извозни пътища, е въпрос - ирелевантен за
настоящото производство, тъй като задължението по чл. 108, ал. 3 от ЗГ
за лесовъда е до освидетелстване на сечището. С оглед на горепосоченото негово
нормативно установено задължение и неоспореното по делото обстоятелство, че Д.Д.
е бил запознат с технологичния план /потвърдено и от показанията на св.
Филипов/, а във възраженията си навежда твърдения за провеждан контрол за спазването на плана, то следва да се приеме за безспорно установена и
субективната страна на административното нарушение.
В конкретния случай разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН
е неприложима, тъй като случаят не е маловажен, доколкото се касае за 3 бр.
допълнително изградени извозни пътя с обща дължина 118 м., а наложеното
наказание е в минимален размер и следователно е съобразено с тежестта на
нарушението и значимостта на засегнатите обществени отношения. Решението на
Районен съд – Севлиево се явява постановено в противоречие с материалния закон,
което налага неговата отмяна и решаване на спора по същество - с потвърждаване
на процесното наказателно постановление на Директора на РДГ – Велико Търново.
При този изход на производството, на касатора следва да
се присъди поисканото юрисконсултско възнаграждение, което съобразно
разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 във вр. с ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя в общ размер от 160,00 лв – по 80. 00 лв
за всяка от двете инстанции.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №79 от 29.06.2022 г., постановено по АНД №147/2022 г. по описа на
Районен съд Севлиево и ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ********** от 26.03.2021г., издадено от
Директора на Регионална дирекция по горите – Велико Търново, с което на Д.П.Д.,
ЕГН:**********, с адрес ***«****» бл. 24, вх. А, ет. 5, ап. 15, на основание чл. 257, ал.
1, т. 1 от ЗГ е наложено административно наказание "глоба" в размер на 300
лв. за нарушение на чл. 12б, ал.
1, т. 7 от Наредба № 1/30.01.2012 година за контрола и опазване на горските
територии във връзка с чл. 53, ал.
2, т. 5 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите.
ОСЪЖДА Д.П.Д., ЕГН:**********,
с адрес ***«Д-р Ат. Москов» бл. 24, вх. А, ет. 5, ап. 15, да заплати на РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ - ВЕЛИКО ТЪРНОВО
разноски по делото в размер на 160,00
/сто и шестдесет/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Преписи от решението да се връчат на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Галин
Косев/
ЧЛЕНОВЕ:
1.
/Диян
Атанасов/
2.
/Даниела
Гишина/