Р
Е Ш Е Н И Е
№ 260982
гр. П.,
16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – П., гражданско отделение, IV-ти състав,
в открито съдебно заседание проведено на седемнадесети юни две хиляди двадесет
и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАИЛ АЛЕКСОВ
при участието на секретаря АНТОНИЯ
СТОЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 672 по
описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба подадена
от Б.Й.М., с ЕГН ********** с адрес *** и П. Й.М. с ЕГН **********
с адрес ***, в качеството им на наследници на И.П.М.
срещу
„Водоснабдяване и канализация” ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. П., ул. „Средец“ № 11, представлявано от управителя
С искане
за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците не дължат на
„Водоснабдяване и канализация” ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. П., ул. „Средец“ № 11, представлявано от управителя сумата от
общо 878.85 лв. /Осемстотин седемдесет и осем лв. и 85 ст./, от която главница в
размер на 796.21 лв. /Седемстотин деветдесет и шест лв. и 21 ст./,
представляваща стойност на консумирана и отведена питейна вода за водоснабден
имот, намиращ се на адрес гр. П., ул. "***
за периода от 16.01.2012г. до 16.08.2013г., както и сумата 57.64 лв. /Петдесет
и седем лв. и 64 ст./, представляваща изтекла лихва върху горната
главница за периода от 05.04.2012г. до 17.09.2013г. и сумата 25.00 лева, направени разноски по заповедното производство, за
които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 5502/08.10.2013 и изпълнителен лист от 13.11.2013 г. по частно гр.д. № 6581/2013г.
на Пернишкия районен съд.
Съдът намира, че е сезиран
с обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 439 ГПК и чл.
124 от ГПК, във вр. с чл. 111, б. В от ЗЗД.
Ищците твърдят, че за горепосочените вземания е издаден
изпълнителен лист от 13.11.2013 г. по гр.
д. № 6581/2013 по описа на Пернишки
районен съд. Ответникът образувал изпълнително дело № 1577/2014 г. по описа на ЧСИ С.Б.
въз основа на издадения изпълнителен лист. Твърди се, че посоченото
изпълнително производство било прекратено по перемция. Впоследствие ответникът
подал нова молба до съдебния изпълнител въз основа на същия изпълнителен лист,
при което било образувано изпълнително дело №
по описа на . Излага аргументи за погасяване по давност на процесните
вземания.
Искането към съда е да признае за установено по отношение на
ответника, че ищците не му дължат сумата
от общо 878.85 лв. /Осемстотин седемдесет и осем лв. и 85 ст./, от
която главница в размер на 796.21 лв. /Седемстотин деветдесет и шест лв. и 21 ст./,
представляваща стойност на консумирана и отведена питейна вода за водоснабден
имот, намиращ се на адрес гр. П., ул. "***
за периода от 16.01.2012г. до 16.08.2013г., както и сумата 57.64 лв. /Петдесет
и седем лв. и 64 ст./, представляваща изтекла лихва върху горната
главница за периода от 05.04.2012г. до 17.09.2013г. и сумата 25.00 лева, направени разноски по заповедното производство, за
които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 5502/08.10.2013 и изпълнителен лист от 13.11.2013 г. по частно гр.д. № 6581/2013г.
на Пернишкия районен съд
Исковата молба с приложенията е връчена на ответника
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор, в който
изцяло се оспорва исковата претенция.
В
открито съдебно заседание ищеца
редовно
призован, чрез процесуални си представител, моли да бъде уважена изцяло и бъдат
присъдени направените по делото разноски за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът, в открито съдебно заседание редовно призован, чрез
процесуалния си представител моли да бъде отхвърлена исковата претенция като
неоснователна и недоказана.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства и ги преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното
Видно
от представените по делото писмени доказателства по подадено Заявление за
издаване на заповед за изпълнение от „Водоснабдяване и канализация”
ООД - П. е образувано гр.д. 6581/2013г. по описа на Районен съд гр. П. с длъжник Б.Й.М. с ЕГН **********,
с адрес ***. По
това дело Районен съд гр. П. е издал Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 5502/08.10.2013г.
и изпълнителен лист от 13.11.2013 г.,
съгл. който Б.Й.М. с ЕГН **********,
с адрес *** следва
да заплати на „Водоснабдяване
и канализация” ООД - П. сумата
от общо 878.85 лв. /Осемстотин седемдесет и осем лв. и 85 ст./, от
която главница в размер на 796.21 лв. /Седемстотин деветдесет и шест лв. и 21 ст./,
представляваща стойност на консумирана и отведена питейна вода за водоснабден
имот, намиращ се на адрес гр. П., ул. "***
за периода от 16.01.2012г. до 16.08.2013г., както и сумата 57.64 лв. /Петдесет
и седем лв. и 64 ст./, представляваща изтекла лихва върху горната
главница за периода от 05.04.2012г. до 17.09.2013г. и сумата 25.00 лева, направени разноски по заповедното производство, за
които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 5502/08.10.2013 и изпълнителен лист от 13.11.2013 г. по частно гр.д. № 6581/2013г.
на Пернишкия районен съд.
Видно
от приложеното изп.д. №1577/2014 на ЧСИ
С.Б., последно извършено от съдебния изпълнител същинско изпълнително
действие е от 08.02.2015г., когато е връчена призовка за доброволно изпълнение.
При така установените
фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 111 от ГПК, за
признаване на установено, спрямо ответника, че ищеца не дължи посочените суми
предвид настъпването на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание, както и установяване недължимостта на присъдени в полза на ответника
вземания за доставена питейна вода, за които последния се е снабдил с
изпълнителен лист.
Съобразно
разпоредбата на чл. 439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може
да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се
основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт. По своето естество
искът по чл. 439 ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва
да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело,
вследствие на новонастъпилите след постановяването на съдебния акт факти, е
престанало да съществува или че изпълняемостта му не е настъпила. По изложените
съображения предявеният иск е допустим, доколкото наличието на висящ
изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния лист е достатъчно
основание за пораждане на правен интерес у длъжника за предявяване на иска по
чл.439 ГПК, с който се оспорва изпълнението.
Предявеният иск е
основан на твърдения, че ищецът не дължи процесните суми поради наличие на
новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на заповедта за изпълнение, а
именно погасяването на вземанията поради изтекла погасителна давност. Съгласно
ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, мотивите на т.
14, новият ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния
процес и затова заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва
давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането,
но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК предявяването на този иск има обратно действие,
само ако е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК. Ако иск не е предявен, както е
в случая, давността не се счита прекъсната със заявлението. Също така заповедта
за изпълнение по чл. 410 и чл. 417 ГПК и издаденият въз основа на заповедта
изпълнителен лист нямат последиците на съдебно решение за установяване
съществуването на вземането по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, така че във
всички случаи срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД съвпада с
давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това производство, като
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение (Решение № 94 от
27.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 943/2009 г., I т. о., ТК и други, която
практика е актуална и за заповедта за изпълнение, тъй като не представлява
съдебно решение, дори и да е влязла в сила в хипотезата на чл. 416 ГПК).
Влязлата в сила заповед за изпълнение има единствено преклудиращ ефект и
препятства оспорването на задълженията въз основа на обстоятелства или
доказателства, които са били известни на длъжника и с които е разполагал или е
можел да се снабди, до изтичането на срока за възражение. Влизането на
заповедта в сила обаче не създава сила на пресъдено нещо между страните, както
влязлото в сила съдебно решение, а единствено поражда изпълнителната й сила.
Аргумент в тази насока е предвиденият в чл.424 от ГПК самостоятелен ред за
защита срещу влязлата в сила заповед за изпълнение, който нямаше да е
необходим, ако тя се ползваше със сила на пресъдено нещо като решение по
делото, тъй като щеше да намери приложение чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, който регламентира идентични
предпоставки.
Задължението за
заплащане на доставена и отведена питейна вода възниква ежемесечно след издаване на фактура за потребителя й,
който е физическо лице – собственик или ползвател на имот, поради което и с
оглед даденото тълкувателно разрешение с ТР № 3 / 2011г. на ОС на ГТК на ВКС,
след като тази сума, обаче, не се дължи еднократно, а ежемесечно, т.е. през
определен период от време, означава, че за абоната задължението за плащане
възниква с настъпване на уговорения в договора падеж за всеки месец поотделно.
Предвид на това, следва да се приеме, че е налице периодично задължение. В
самия закон не е определено точно понятието периодично задължение. Видно от
разпоредбата на чл. 111, б. “в” от ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се
погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. Предвид
редакцията на разпоредбата, следва да се приеме, че изброяването в същата не е
изчерпателно, а подлежи на допълване с оглед характера на плащането.
Следователно, в разпоредбата на чл. 111, б. “в” от ЗЗД са имани предвид тези
плащания, които по силата на закон или по силата на сключения между страните
договор не се дължат еднократно, а през определен период от време, като цена на
предоставена насрещна престация. Поради това, не може да се считат за
периодични тези задължения, които са уговорени като еднократно платими, но в
последствие по волята на страните плащането на същите е разсрочено. При
договора за доставка на питейна вода, не се касае за еднократно уговорено възнаграждение
на ответното дружество, а за задължение, което следва да се изпълнява с
настъпването на падежа всеки месец. Поради това следва да се приеме, че се
касае за периодично задължение, периодичността на което произтича именно от
уговорката между страните по договора. Задължението за заплащане на услугата не
е задължение за продължително изпълнение, тъй като подобно задължение следва да
бъде изпълнявано не през определен период от време, а през цялото време на
действието на договора, без да е налице прекъсване във времето. С оглед на
това, задължението за заплащане на услугата не е такова с еднократно изпълнение
при сключването на договора, нито е такова с продължително изпълнение, а е
периодично като следва да се изпълнява през определен период през цялото време
на действието на договора. Поради тази причина същото следва да се счете за
периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. “в” от ЗЗД. Обстоятелството, че е
възможно за определени периоди да се дължи различна сума, не е основание да се
приеме обратното. Различният размер на задължението се определя от количеството
на предоставената от ответното дружество услуга, която също е различна за
съответния период от време. Законът не е поставил изискване, за да се счете
дадено плащане за периодично, същото освен това, че се дължи през определен
период от време, да е и еднакво по размер за всички плащания. След като подобно
изискване не е законоустановено, то не може да бъде поставяно като допълнително
условие, за да се счете дадено задължение за периодично. С оглед на това,
приложение в случая следва да намери тригодишната давност, уредена в
разпоредбата на чл. 111, б. “в” от ЗЗД, а не общата давност по чл. 110 от ЗЗД.
Такъв би бил случаят, ако задължението на дружеството по договора за доставка
на питейна вода би могло да се разграничи като отделен договор за продажба за
всеки един от месеците поотделно. Подобно разграничение, обаче, е възможно
само, когато се касае за договор за доставки, като всяка отделна доставка може
да се определи като отделен договор. Задължението за доставка на питейна вода е
такова с продължително изпълнение и следва да бъде изпълнявано без прекъсване
през цялото време на действието на договора, поради което не може отделния
период, за който се дължи плащането, да се счете за самостоятелен договор. От посоченото
следва, че в случая приложима е кратката тригодишна погасителна давност.
По силата на чл.
116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. Съгласно даденото в т. 10 от ТР №2/2013
от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСТК на ВКС задължително тълкуване,
погасителната давност не спира докато трае изпълнителният процес. При
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на
всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ. Прекъсва давността предприемането на
кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др. Същинско изпълнително действие по
смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД е налице само в случай, че е налице
реално засягане на правната сфера на длъжника.
Искането да бъде
приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона
давността се прекъсва с предприемането на същинското действие за принудително
изпълнение. Запор върху вземане по банкова сметка ***, в който постъпи обратна
положителна информация от кредитната институция по реда на чл.508 ГПК. В този
смисъл действията на съдебния изпълнител по изпращане на запорни съобщения
следва да се възприемат в контекста на цялостното проучване на имущественото
състояние на длъжника /Решение от 10.02.2016 г. по ч.гр.д.№ 16311/15 г. на СГС,
Решение № 7188 от 16.10.2015 г. по гр.д.№ 11903/15 г. на СГС/. В съдебната
практика се поддържа и изолираното становище, че с изпращането на запорни
съобщения от съдебния изпълнител до всички банки се налага запор на евентуално
съществуващите вземания на длъжника по сметки в тези банки и в този смисъл
действията по изпращане на запорни съобщения нямат характера на проучване на
имущественото състояние на длъжника, а представляват налагане на запор по
смисъла на т.9 от ТТР към ЗЧСИ /Решение по ч.гр.д.№ 11904/15 г. на СГС/. По
противоречиво разрешавания въпрос е образувано тъклувателно дело, до произнасянето
по което настоящата инстанция следва да съобрази преобладаващата съдебна
практика, възприемаща първото становище.
Следователно след 08.02.2015г. до 19.02.2021г. не са били
извършвани изпълнителни действия, които да са насочени към принудително
удовлетворяване на вземането и да водят до прекъсване на давността, поради
което е налице хипотезата на чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК. Поради изтичане на двегодишен срок от последните действия на
принудително изпълнение изпълнителният процес се е прекратил ex lege на 08.02.2017 г. От този момент нататък всички
предприети действия за събиране на дълга са лишени от правно основание,
доколкото са извършени, след като
изпълнителното дело е прекратено. По тези съображения извършените
впоследствие изпълнителни действия и издаденото постановление на съдебния
изпълнител за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.
1 от ГПК в случая са без правно значение.
Независимо от
обстоятелството, че прекратяването на изпълнителното производство е настъпило
ex lege на 08.02.2017г., по силата на т.
10 от ТР 2/2013 от 26.06.2015 г. на ВКС, следва да се приеме, че новата давност
е започнала да тече на 08.02.2015г.,
когато е извършено последното релевантно изпълнително действие. Следователно
давността за принудителното удовлетворяване на изпълняемото право е изтекла на 08.02.2020г. Налага се изводът, че срокът на
погасителната давност е изтекъл, а изтеклата давност не може да бъде
прекъсната. По изложените съображения решаващият състав приема, че вземането на
ответника в размер на исковата сума е погасено понастоящем по давност и не
съществува.
Поради
това съдът намира, че по отношение на вземането за заплащане на цена за
доставена в имота на ищеца и отведена питейна вода за периода от 16.01.2012г. до 16.08.2013г. е изтекъл приложимият специален тригодишен
давностен срок, с което същото следва да се счита за погасено, а оттам и за
недължимо.
На
основание чл. 119 ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и всички
произтичащи от него допълнителни вземания – в случая това са вземанията за
законна лихва и вземането за съдебни разноски.
При това
положение съдът намира, че предявените отрицателени установителени искове са
основателени и следва да бъде уважени.
По
разноските:
С оглед
изхода на делото, основателно се явява и искането на ищцовата страна за присъждане на разноски в размер на 337.00 лв. съгласно представения списък по
чл. 80 ГПК, всеки един от двамата ищци е сторил разноски както следва: 25.00 лв – заплатена държавна такса, 300.00 лв. – възнаграждение за един адвокат и
12.00 лв. – заплатена такса за препис на изпълнително
дело.
При
този изход на спора ответникът няма право на разноски.
По
изложените мотиви съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения
иск с правно основание чл. 439 ГПК
и чл. 124, ал. 1 ГПК, че Б.Й.М., с ЕГН ********** с адрес *** и П. Й.М. с ЕГН ********** с адрес ***,
в качеството им на наследници на И.П.М. НЕ ДЪЛЖАТ на „Водоснабдяване и
канализация” ООД - П. ЕИК ********* Гр. П. 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република”
представлявано от Изпълнителния директор сумата от общо 878.85 лв. /Осемстотин
седемдесет и осем лв. и 85 ст./, от която главница в размер на 796.21 лв. /Седемстотин
деветдесет и шест лв. и 21 ст./, представляваща стойност на консумирана
и отведена питейна вода за водоснабден имот, намиращ се на адрес гр. П., ул. "*** за периода от 16.01.2012г. до 16.08.2013г.,
както и сумата 57.64 лв. /Петдесет и седем лв. и 64 ст./, представляваща
изтекла лихва върху горната главница за периода от 05.04.2012г. до 17.09.2013г.
и сумата 25.00 лева, направени разноски
по заповедното производство, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК № 5502/08.10.2013 и изпълнителен лист от 13.11.2013 г. по частно гр.д. № 6581/2013г.
на Пернишкия районен съд., поради погасяване на вземанията по
давност.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Водоснабдяване и канализация” ООД - П. ЕИК
********* Гр. П. 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република” представлявано от
Изпълнителния директор да заплати на Б.Й.М. с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 337.00 лв. /Триста
тридесет и седем лв. и 0 ст./ за разноски по делото.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Водоснабдяване и канализация” ООД - П. ЕИК
********* Гр. П. 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република” представлявано от
Изпълнителния директор да заплати на П. Й.М. с ЕГН **********
с адрес *** сумата
от 337.00 лв. /Триста
тридесет и седем лв. и 0 ст./ за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Пернишки окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.