Решение по дело №1069/2023 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1240
Дата: 12 декември 2023 г.
Съдия: Андон Вълков Вълков
Дело: 20232120201069
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 март 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1240
гр. Бургас, 12.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20232120201069 по описа за 2023 година
Производството е по реда на 58д - 63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. С. Д., ЕГН **********, против Електронен фиш за
налагане на глоба Серия К № 5677172 на ОД на МВР -Бургас, с който за нарушение на чл.
21 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 2 от ЗДвП, му е
наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не се
представлява.
Административнонаказващият орган - ОД на МВР - Бургас, редовно уведомен, не
изпраща представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
следното от фактическа страна:
На 06.08.2021 г., в 14:34 часа, в обл. Бургас, на път II-99, км. 11+600, между гр.
Черноморец и кръстовище Атия, в посока към гр. Бургас, автоматизирано техническо
средство - TFR1-M 621, поставено в служебен автомобил с рег. № А ......, засякло и заснело
движещ се със скорост от 97 км/ч лек автомобил М....... с рег. № ......... На мястото на
контролирания пътен участък имало въведено с пътен знак В26 ограничение на скоростта в
извън населено място до 80 км/ч. Въпросното нарушение било записано на Клип № 8053,
TFR1-M 621. Установено е, че заснетият лек автомобил е собственост на В. Д., както и че
скоростта следва да се счита на 94 км/ч (след приспаднатия толеранс от 3 км/ч в полза на
водача) или с 14 км/ч над разрешената скорост.
Техническото средство - TFR1-M 621, към датата на заснемане на нарушението било
годно и калибрирано, видно от приложените по делото документи - удостоверение за
одобрен тип средство за измерване, писмо и протокол от проверката.
За използването на мобилното техническо средство е изготвен и надлежен протокол,
съдържащ всички законоустановени реквизити.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
1
делото материали, които съдът кредитира изцяло. Съгласно чл. 189, ал. 15 от ЗДвП
изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на МПС, снимки, видеозаписи и разпечатки,
са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради
което и съдът кредитира изцяло, приложените по преписката снимки. По делото не се събра
доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
От правна страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния 14-дневен срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и
пред надлежния съд, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е
частично основателна.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на контролни точки, се издава ЕФ в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за териториалната структура на
МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на
електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. Съгласно
разпоредбата на § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, автоматизирани технически средства и системи са
уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни - прикрепени
към земята и обслужвани периодично от контролен орган; мобилни - прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение
в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. В
настоящия случай, видно от протокола за проверка и удостоверението за одобрен тип
средство за измерване, мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение е автоматизирано техническо средство по смисъла на закона.
От съставения протокол за използване на АТСС (л. 7) се установява, че е имало пътен
знак за ограничение на скоростта до 80 км/ч.
Видно от приложения по делото електронен фиш, същият е издаден от компетентен
орган и съдържа всички предвидени в чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП задължителни
реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да
водят до неговата отмяна на това основание. Посочено е, че същият е издаден от ОД на МВР
Бургас, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона -
териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението. В ЕФ
точно е посочено мястото на извършване на нарушението, отразено е обстоятелството, че в
този участък важи забрана за движение с по-висока от 80 км/ч скорост, както и точната
измерена от АТС скорост. Посочена е също така и разликата между засечената и
разрешената скорост - 14 км/ч, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя
толерансът от 3 км/ч, който представлява допустима техническа грешка при измерване на
скоростта.
По делото са представени снимки, изготвени чрез системата за видеоконтрол, от
които става ясно, че посочената скорост е била засечена на 06.08.2021 г. в 14:34 часа.
Доколкото посочените снимки са изготвени със система, заснемаща и записваща датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС, то същите се явяват
веществено доказателство по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП.
2
Всичко това кара съда да приеме, че нарушението е безспорно доказано, като не са
допуснати нарушения на материалния закон или процесуалните правила по издаване на ЕФ.
Правилно е определен и субектът на административнонаказателната отговорност в
лицето на жалбоподателя. В нормата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, е предвиден 14-дневен срок
от получаването на електронния фиш, в който собственикът на МПС, с което е извършено
нарушението, има възможност да предостави в съответната териториална структура на
МВР, писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на
свидетелството му за управление на МПС. В противен случай той е лицето, което носи
отговорност за извършеното нарушение. В конкретния случай жалбоподателят не е подал
такава декларация, поради което и правилно е бил санкциониран с издадения електронен
фиш.
Съдът намира, че е допуснато процесуално нарушение при изготвяне на ЕФ,
доколкото жалбоподателят е подведен под отговорност за деяние, за което в
обстоятелствената част на електронния фиш не е направено пълно описание на предходното
нарушение, което да обуслови наличието на повторност. Съгласно §6, т. 33 от ЗДвП
повторно е нарушението извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 - в
двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на
нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато
първото наказание му е било наложено като нов водач. В случая, в ЕФ е посочено само, че
нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в
сила на ЕФ К/3809050, но няма отразяване кога е бил връчен същия на жалбоподателя и кога
(на коя дата) е влязъл в законна сила, за да бъде преценено дали деянието е било извършено
именно в едногодишния срок от предходното. По делото също не бяха представени
доказателства за тези две обстоятелства, поради което, според настоящия съдебен състав,
това възпрепятства правото на защита на жалбоподателя да разбере за кой предходен ЕФ
става въпрос и дали действително настоящото деяние е извършено в годишния срок. Фактът
на повторност е елемент от обективната страна на нарушението, поради което не може да се
приеме, че непосочването на пълното негово описание в ЕФ може да бъде санирано на
основание чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Санкционираното лице се защитава по фактите и ако на
него не му е бил предявен фактът на повторност на нарушението, с пълното негово
описание, то не може да се защитава против него. Липсата на посочените два реквизита от
обективната страна на изпълнителното деяние е съществено процесуално нарушение, което
накърнява правото на защита на жалбоподателя да узнае в пълнота всички параметри на
административното обвинение. Нарушените законови разпоредби следва да бъдат посочвани
ясно и конкретно, а не да бъдат извличани по пътя на логиката. По този начин безспорно се
нарушава правото на защита на санкционираното лице, както се ограничава и възможността
на съда да упражни адекватен съдебен контрол върху оспорения фиш (Р № 1633/2017 г. на
АдмС - Бургас по № 2207/2017 г.).
Предвид обстоятелството, че съставът на нарушението по чл. 21 от ЗДвП е доказан,
то съдът разполага с правомощие да приложи санкционната норма, приложима за основния
състав на нарушението по чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП.
Изложените в ЕФ обстоятелства сочат хипотезата на чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, като
съдът намира, че следва да преквалифицира деянието именно по тази разпоредба. В случая
превишението е с 14 км/ч, поради което глобата следва да е в размер на 50 лв., който размер
е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването му.
Управлението на МПС е дейност с повишен риск и една от най-честите причини за
настъпването на ПТП е именно движението с несъобразена/превишена скорост, поради
което и извършеното се явява деяние със завишена обществена опасност и приложението на
чл. 28 от ЗАНН в конкретния случай би било незаконосъобразно.
С оглед изхода на спора разноски принципно се дължат в полза и на двете страни, но
3
доколкото такива не се претендират, то и съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 5677172 на ОД на МВР -
Бургас, с който за нарушение на чл. 21 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4,
вр. ал. 2, т. 2 от ЗДвП, на жалбоподателя В. С. Д., ЕГН **********, е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лв., като ПРЕКВАЛИФИЦИРА
приложената санкционна разпоредба по чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, и НАМАЛЯВА размера
на наложеното административно наказание глоба от 100 лв. на 50 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4