О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, І-ви въззивен състав, в закрито заседание, проведено на двадесет и
трети юли през две хиляди и двадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КРЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Н.НИКОЛОВ
АДРИАНА
АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия
Крънчева ВНЧД № 2202
по описа за 2020 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 243, ал. 7 и 8 от НПК.
Образувано
е по частна жалба, подадена от М.Р.К.,
чрез упълномощения от него защитник адв. Д.В.– от САК, срещу определение № 37093 от 10.02.2020 г. на
Софийския районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 3-ти състав,
постановено по НЧД № 1281/2020 г. по описа на същия съд, с което е отменено постановление на прокурор при
Софийска районна прокуратура (СРП) от 19.11.2019 г. (изх. № 45887/2019/20.11.2019
г. по описа на СРП) за прекратяване на
наказателното производство по досъдебно производство № 3382 ЗМК – 1755/2019
г. по описа на 07 РУ – СДВР, пр. пр. № 45887/2019 г. по описа на СРП,
образувано и водено за осъществен състав на престъпление по чл. 131, ал. 1, т.
5а от НК, и делото е върнато на СРП за
изпълнение на дадените задължителни указания по приложението на закона.
В
така подадения сезиращ съда документ се твърди, че атакуваният съдебен акт е
неправилен и незаконосъобразен, поради което се моли същият да бъде отменен и
вместо него да бъде постановен друг, с който постановлението на СРП от 19.11.2019
г., да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. В подкрепа на искането
се сочи, че изводите на съда за недостатъчност на доказателствата,
едностранчивост и непълнота на разследването, са необосновани и са в резултат
от изопачаване на съдържанието на събраните доказателства, а декларираната от
съда нужда от събиране на нови доказателства касае неотносими или негодни
доказателства, и е демонстрация на явна предубеденост. Изтъква се, че по делото
са събрани показанията на св. С.Г., от една страна, които не се потвърждават от
други показания по делото, и тези на св. К., П. и Х., които кореспондират с
обясненията на обв. К., въз основа на анализа на които прокурорът при СРП е достигнал
до правилни и обосновани правни изводи. Сочи се, че майката на С.Г. не е
присъствала на инцидента, поради което и показанията й не биха допринесли за
изясняване предмета на доказване. Твърди се, че св. И. не е подавал сигнал на
тел. 112, а приложените по делото докладни записки не са годни доказателствени
източници. Релевират се доводи, че издадената срещу С.Г. заповед за незабавна
защита на М.К. и двете му малолетни деца, не е абсолютно доказателство, но е
годно доказателствено средство, което правилно е било обсъдено и взето предвид
от прокурора при СРП, като същевременно се сочи, че издадената по искане от С.Г.
такава не може да създаде презумпцията, че К. е извършил престъпление. Изтъква
се, че соченият от съда запис на телефона на С.Г., не е представян и не може да
представлява годно доказателствено средство по делото. Навеждат се доводи, че
прокурорът при СРП правилно не се е позовал на показанията на обв. К.,
депозирани по делото преди привличането му към наказателна отговорност. Твърди
се, че позицията на пострадалата е опровергана от това, че обв. М.К. е получил
аналогични по тежест телесни увреждания с тези на Г..
Софийският
градски съд, като съобрази изложените в жалбата доводи и след като провери
изцяло правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на
чл. 313 от НПК, намира за установено следното:
Частната
жалба е неоснователна.
Наказателното
производство по досъдебно производство № 3382 ЗМК – 1755/2019 г. по описа на 07
РУ – СДВР, пр. пр. № 45887/2019 г. по описа на СРП, е започнато на 15.10.2019
г., по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК, за това, че на 14.10.2019 г. в гр. София,
ж.к. „************, е причинена лека телесна повреда на С.И.Г., ЕГН **********,
като деянието е извършено в условията на домашно насилие – престъпление по чл.
131, ал. 1, т. 5а от НК.
В
хода на досъдебното производство са снети обяснения от обв. М.Р.К. и показания
от лицатаС.И.Г., Г.Х.И., М.А.К., Н.П.П. и М. Х. Х.; изискани и приложени, в
качеството им на писмени доказателствени средства, са съдебномедицинско
удостоверение № 474.10/2019 г. по отношение наС.И.Г.; съдебномедицинско
удостоверение № 476.10/2019 г. по отношение на М.А.К.; съдебномедицинско
удостоверение № 477.10/2019 г. по отношение на М.Р.К.; заповед за незабавна
защита от 25.10.2019 г., издадена по гр. д. № 61558/2019 г. по описа на СРС,
Трето ГО, 92-ри състав и справка за съдимост на обвиняемото лице; извършено е
освидетелстване на М.Р.К.; назначена и изготвена е съдебномедицинска експертиза
№ 315/2019 г. по отношение на телесните увреждания, получени отС.И.Г..
С
постановление на водещия разследването от 16.10.2019 г. към наказателна
отговорност, в процесуалното качество на обвиняем, е привлечен М.Р.К.. Срещу
същия е повдигнато обвинение за това, че на 15.10.2019 г., около 00,00 ч., в
гр. София, ж.к. „************, е причинил лека телесна повреда наС.И.Г.,
изразяваща се в блъскане, нанасяне на удари в областта на корема и гърдите,
ритници в областта на краката – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а от НК.
Материалите
по разследването са предявени на обв. К..
Разследването
по досъдебното производство е приключило и материалите по същото са изпратени
на СРП, по компетентност, с изразено мнение на водещия разследването от
12.11.2019 г., за предаване на обвиняемото лице на съд за извършеното
престъпление с посочената правна квалификация.
С
постановление на прокурор при СРП от 19.11.2019 г. (изх. № 45887/ 2019/20.11.2019
г. по описа на СРП), наказателното производство по досъдебно производство № 3382
ЗМК – 1755/2019 г. по описа на 07 РУ – СДВР, пр. пр. № 45887/2019 г. по описа
на СРП, образувано и водено за осъществен състав на престъпление по чл. 131,
ал. 1, т. 5а от НК, е прекратено, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл.
24, ал. 1, т. 1 от НПК.
В
мотивната част на постановлението на прокурора при СРП е прието, от фактическа
страна, че на 15.10.2019 г., около 00,00 ч., отношенията между обв. К. и св. Г.
ескалирали, тъй като К. проверил телефона на Г. и видял кореспонденцията й с
колегата й Г.И., събудил я, попитал за кореспонденцията с колегата й, като тя
отричала. К. я попитал, дали му изневерява, като Г. отричала. Именно тогава
възникнало физическо съприкосновение между Г. и К., като същите взаимно си
разменяли удари – тя го деряла с нокти, хапела го по ръцете. След като майката
на К. пристигнала, за да вземе децата, Г. проявила агресия спрямо нея, като я
удряла с ръце, бутала я на земята и й причинила телесни увреждания, състоящи се
в кръвонасядания и охлузвания по лицето, горните и долните крайници, долната
челюст, гръдния кош, гърба и дясната седалищна половина. Прокурорът при СРП е
приел, че твърденията на Г. за агресия и нападение от страна на К. спрямо нея,
не могат да бъдат потвърдени. Приел е, че на 25.10.2019 г., СРС, 92-ри състав е
издал заповед за незабавна защита, с която е задължил Г. да се въздържа от
извършване на домашно насилие по отношение на М.К. и малолетните им деца.
При
така установената фактическа обстановка, наблюдаващият прокурор при СРП е
приел, че не са събрани доказателства за осъществен състав на престъпление по
чл. 131, ал. 1, т. 5а от НК и наказателното производство следва да се прекрати.
Постановлението
на СРП от 19.11.2019 г. е обжалвано пред СРС в законоустановения срок отС.И.Г..
По повод така депозираната жалба е образувано НЧД № 1281/2020 г. по описа на
СРС, НО, 3-ти състав.
Със
свое определение от 10.02.2020 г., постановено по НЧД № 1281/2020 г., СРС, НО, 3-ти
състав е отменил постановлението на СРП от 19.11.2019 г. (изх. №
45887/2019/20.11.2019 г. по описа на СРП), за прекратяване на наказателното
производство по досъдебно производство № 3382 ЗМК – 1755/2019 г. по описа на 07
РУ – СДВР, пр. пр. № 45887/2019 г. по описа на СРП, и е върнал делото на СРП за
изпълнение на дадените задължителни указания по приложението на закона.
В
мотивната част на атакувания съдебен акт СРС е приел, че по делото не е
извършено всестранно и задълбочено разследване, като при анализа на
недостатъчно доказателства, прокурорът е достигнал до едностранчиви изводи.
Приел е, че е необходимо да бъдат извършени допълнителни действия по
разследването, с оглед пълно, обективно и всестранно изясняване на обективната
истина, а именно – да бъде разпитана майката на С.Г., на която К. се обадил в
нощта на инцидента; да бъдат изискани записи от Дирекция „Национална система
112“, с оглед проверка на показанията на св. И. и съобщеното от него на единния
национален номер 112; да бъде извършена проверка на съобщеното от Г. и
полицейските служители за двукратно посещаване на адреса, посредством изискване
на справка на сигнали, тяхното съдържание и причината да се потърси съдействие
на Полицията, в т.ч. изготвени ли са докладни записки по случая; да се изиска
справка за делата, образувани по реда на ЗЗДН – техните страни и етап, на който
се намират производствата, както и молбите, с които е бил сезиран съдът, за да
издаде заповеди по ЗЗДН; да се изясни въпроса за достоверността на записите на
телефона на Г. и съдържащите се в него кадри, посредством назначаване на
техническа експертиза. Съдът е изложил съображения и по отношение на признаците
от обективна страна на квалифицирания престъпен състав по чл. 131, ал. 1, т. 5а
от НК.
Настоящата
съдебна инстанция изцяло споделя правните изводи на решаващия първоинстанционен
съд. Правилни и законосъобразни са изводите на решаващия първостепенният съд в
насока, че по делото не е проведено всестранно и задълбочено разследване, респ.
не са събрани необходимите и възможни доказателствени източници с оглед
обективното, всестранно и пълно изясняване на фактите и обстоятелствата,
включени в предмета на доказване. Констатира се непълнота на доказателствената
съвкупност, която следва да бъде преодоляна посредством извършване на
допълнителни действия по разследването. При това, като е формирал изводите си
по същество, без да е изчерпал възможността за събиране на релевантните
доказателствени източници, прокурорът при СРП е постановил необоснован и
незаконосъобразен прокурорски акт.
В
тази насока е необходимо да се посочи следното.
Правилни
и законосъобразни са изводите на решаващия първоинстанционен съд в насока
необходимост от разпит, в процесуалното качество на свидетел, на майката на С.Г.,
на която, съгласно показанията на св. Г. (л. 10 от досъд. п-во), обв. К. се
обадил в нощта на инцидента. Макар, както правилно сочи защитата на обвиняемото
лице, майката на Г. да не е възприела факти и обстоятелства, относими към
размяната на удари между участващите в инцидента лица, показанията й са
относими към предмета на доказване, тъй като, от една страна, ще послужат за
проверка на достоверността на показанията на св. Г. в обсъжданата част, а от
друга – ще допринесат за изясняване на взаимоотношенията между Г. и К. преди
инкриминираната дата и за изясняване на конкретните реплики и твърдения,
отправени от К. по адрес на Г. пред нейната майка.
Настоящата
инстанция, също както и решаващият първоинстанционен съд, констатира, че в хода
на досъдебното производство не е установено кое е лицето, подало сигнал на
единния телефонен номер за спешни повиквания 112, въз основа на който на адреса
се е отзовал АП – 156 към 07 РУ – СДВР, в състав св. М. Х. и Н.П.. Видно от
показанията на последните, около 00,30 ч. на 15.10.2019 г. получили сигнал от
ОДЧ – 70 за възникнал скандал в дома, обитаван от Г. и К., като след
пристигането им на адреса, се получил втори сигнал за посещение на адреса от лице,
което се намирало в гр. Велико Търново. Съпоставката на показанията на св. Х. и
П. с тези на св. И. сочи на извода, че именно вторият постъпил в ОДЧ – 70
сигнал за скандал на адреса, е бил подаден от И., който сочи, че св. Г. му позвънила
около 01,00 ч. на инкриминираната дата. Останало е неизяснено обстоятелството
кое е лицето, подали първо сигнал на тел. 112, респ., какви факти и
обстоятелства е възприело касателно инкриминирания инцидент и е съобщило на
съответния служител в Дирекция „Национална система 112“, РЦ – София. Събирането
на доказателства в тази насока е от съществено значение за предмета на
доказване, доколкото би позволило извод относно възникването на инцидента между
Г., К. и К., респ. проверка на достоверността на събраните гласни
доказателствени средства относно поредността на нанесените удари. При това
правилно и законосъобразно първият съд е указал събирането на доказателства в
тази насока, посредством изискване на справка и запис от сигналите, подадени на
телефон 112 относно инкриминирания инцидент. Въззивният съд ще добави, че след
изискване на съответната информация, органите на досъдебното производство
следва да положат усилия да изяснят самоличността на лицето, подали първо
сигнал до органите на реда, и да разпитат същото в процесуалното качество на
свидетел, с оглед установяване на възприетите от него факти и обстоятелства,
относими към предмета на доказване.
Настоящата
инстанция изцяло се солидаризира с изводите на решаващия първоинстанционен съд
в насока, че по досъдебното производство е останал неизследван въпросът – осъществявана
ли е форма на домашно насилие от страна на К. спрямо Г. преди инкриминирания
инцидент, въпреки, че наказателното производство е образувано и водено за
осъществен състав на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а от НК – причиняване
на телесна повреда при условията на домашно насилие. В тази насока по делото са
събрани единствено показанията на св. Г., в смисъл, че в месеците преди
инцидента пререканията й с К. приключвали с блъскане от негова страна и
отправяне на обиди, но същите не са в достатъчна степен конкретни относно
датите, на които е ставало това.
С
оглед проверка на показанията на св. Г. и събиране на релевантните
доказателствени източници относно взаимоотношенията между К. и Г., предшестващи
инкриминираната дата, е необходимо да бъде изискана справка от 07 РУ – СДВР
относно това, постъпвали ли са сигнали отС.И.Г., М.Р.К. или М.А.К., за прояви
на насилие от някое от посочените лица, респ. взето ли е отношение по
сигналите.
Необходимо
е да бъдат изискани и приобщени по досъдебното производство евентуално
съставена от св. П. докладна записка от посещението в дома на К. (тази, съставена
от св. Х., както правилно сочи защитата, е приложена на л. 39 от досъд. п-во),
както и евентуално налични докладни записки от други посещения на адреса от
полицейски служители, тъй като, макар същите да не могат да се ползват като
годни писмени доказателствени средства, е възможно да съдържат данни относно
съобщеното им от участниците в инцидента, които да бъдат събрани и проверени
посредством способите за това, предвидени в НПК.
СРС
правилно е отбелязал, че е необходимо да бъдат изискани преписи от материалите
по гр. дело № 61558/2019 г. по описа на СРС, Трето ГО, 92-ри състав и по гр.
дело № 59332/2019 г. по описа на СРС, Трето ГО, 139-ти състав, и евентуално –
други образувани производства по ЗЗДН между посочените страни, с оглед
установяване на евентуално относими към предмета на доказване гласни или
писмени доказателствени средства, представени от страните в хода на
образуваните производства по ЗЗДН. Действително, защитата основателно сочи, че
издаването на процесните заповеди за незабавна защита само по себе си не е
доказателство за осъществен състав на престъпление или за съпричастност на
определено лице към същото, но е напълно възможно в производствата пред
гражданския съд да са приложени доказателства от значение за изясняване на
обективната истина в настоящото производство. Принципът за разкриване на
обективната истина в настоящото производство, налага органите на досъдебното
производство да проявят добросъвестност и да съберат релевантните
доказателствени източници в пълнота и всеобхватност.
Настоящата
инстанция споделя и доводите на решаващия първоинстанционен съд в насока, че
посредством назначаването на съответната техническа експертиза, следва да бъдат
проверени твърденията на св. С.Г., изложени в жалбата до СРС, че съхранява на
телефона си запис от упражненото спрямо нея насилие на инкриминираната дата,
като се изследва достоверността на евентуално наличните записи и относимостта
им към предмета на доказване. Защитата основателно сочи, че в показанията си,
депозирани пред органите на досъдебното производство, Г. сочи, че телефонът й е
бил отнет от обв. К., но това твърдение не освобождава органите на досъдебното
производство да проверят – посредством способите, предвидени в НПК,
твърдението, че в паметта на телефона се съдържат записи, относими към
инкриминираната дата.
В обобщение, настоящата инстанция
изцяло споделя изводите на решаващия първоинстанционен съд, че в конкретния случай не е извършено
всестранно и задълбочено разследване, не са установени доказателствено-релевантните
факти и логично – атакуваният прокурорски акт е явно необоснован.
При
липса на всестранно и задълбочено разследване на фактите и обстоятелствата,
включени в предмета на доказване по делото, процесуалният закон в разпоредбата
на чл. 46, ал. 2 НПК, предвижда прокурорът да извърши необходимите действия по
разследването или да укаже извършването им от водещия разследването, по реда на
чл. 242, ал. 2 НПК, но не и да прекрати наказателното производство, тъй като с
подобен процесуален акт единствено осуетява изясняване на обективната истина. Едва
след изчерпване на доказателствените способи за събиране на доказателствено-релевантни
факти по отношение на посочените по-горе обстоятелства, прокурорът при СРП
следва да извърши преценка досежно обективната и субективната съставомерност на
деянието по възведения законов текст.
Вън
от горното, настоящата инстанция намира за необходимо да отбележи, че съгласно
константната съдебна практика, прокурорът разполага с правомощието да прекрати
в цялост наказателното производство не когато от събраните по делото
доказателства не се установява да е осъществено престъплението, от което се
тъжи сезиралото институцията лице или за което е образувано досъдебното
производство, или е повдигнато обвинение, а когато не се съберат доказателства
за осъществен състав на престъпление от общ характер въобще. Това налага
цялостна преценка на органа на досъдебното производство на доказателствената
съвкупност, всестранно и задълбочено разследване на фактите и обстоятелствата,
включени в предмета на доказване и в крайна сметка – произнасяне по въпроса
установяват ли се доказателства за престъпление от общ характер, или не.
Предвид изложеното следва да се приеме,
че като се е произнесъл по реда на чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т.
1 от НПК и е прекратил наказателното производство по досъдебно производство №
3382 ЗМК – 1755/2019 г. по описа на 07 РУ – СДВР, пр. пр. № 45887/2019 г. по
описа на СРП, образувано и водено за осъществен състав на престъпление по чл. 131,
ал. 1, т. 5а от НК, прокурорът при СРП е постановил незаконосъобразен
прокурорски акт.
Ето защо и като е постановил
определението си в посочения по-горе смисъл, СРС, НО, 3-ти състав, е постановил
правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Така мотивиран и на основание чл. 243, ал. 8
от НПК, Съдът:
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение
№ 37093 от 10.02.2020 г. на Софийския районен съд, Наказателно отделение, 3-ти
състав, постановено по НЧД № 1281/2020 г. по описа на същия съд, с което е отменено постановление на прокурор при
Софийска районна прокуратура от 19.11.2019 г. (изх. № 45887/2019/20.11.2019 г.
по описа на СРП), за прекратяване на
наказателното производство по досъдебно производство № 3382 ЗМК – 1755/2019
г. по описа на 07 РУ – СДВР, пр. пр. № 45887/2019 г. по описа на СРП,
образувано и водено за осъществен състав на престъпление по чл. 131, ал. 1, т.
5а от НК, и делото е върнато на СРП за
изпълнение на дадените задължителни указания по приложението на закона.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/