№ 1677
гр. София, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20241100500863 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
С Решение № 18012 от 3.11.2023 г. на СРС, 75 състав по гр. д. № 57317/2022 г. е
частично уважен осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ,
предявен от С. Л. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Михайлово, общ. Хайредин,
обл. Враца, ул. „*******, действаща чрез процесуалния си представител адв. В. В. О. от
САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Цар Самуил“ №38, ап.2 срещу ЗК „Лев Инс“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“
№67А, като ответникът е осъден ДА ЗАПЛАТИ на ищеца сумата в размер на 384 лева
/триста осемдесет и четири лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди от ПТП реализирано на 08.06.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от 14.06.2022 г., като отхвърля иска за разликата до пълния претендиран размер от
1024 лева, като неоснователен. Отговорността за разноски е разпределена съобразно
уважената и отхвърлената част от исковете.
В установения в закона срок по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба подават и двете
страни.
Въззивната жалба на ответника е подадена на 08.11.2023 год., като съобщението с
постановеното решение е получено на 03.11.2023 год. Обжалва се решението в частта, с
която са уважени претенциите на ищеца, като неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. Оспорва извода на съда, че настъпилото ПТП е в резултат на виновни и
1
противоправни действия на водача на лекия автомобил, застрахован при ответното
дружество, тъй като доказателствата по делото водят до обосноваване на противния смисъл.
На това основание оспорва и доказаност на причинно – следствена връзка между вредите и
ПТП. Оспорва съдебния акт, като немотивиран, поради липса на изложени аргументи
относно спорния предмет, основанието на претенцията, съответно настъпилите вреди и
техния размер, както и че ищцата лично и със собствени средства ги е извършила, т.е.
оспорва наличието на намаляване на имуществото й заради разходи, извършени по
лечението. Във връзка с последните препраща към заключението на вещото лице по СМЕ и
заявеното от него в съдебно заседание за ненеобходимост от сторване на част от
изследванията, тъй като същите са желателни за диагноза, но не и наложителни с оглед
възстановяването й. Оспорва извода на съда, че е налице вина у водача на лекия автомобил,
като във връзка с възражението си твърди, че съдът не е установил началния момент, от
който пешеходката е представлявала опасност за движението и е било възможно
възприемането й от шофьора. Въвежда множество съображение, че не е установен началния
момент на възникване на опасността. Цитира подробно заключението на вещото лице за да
аргументира тезата си, че действията на водача на лекия автомобил са съобразени с
обстановката, посоката му на движение, пътния участък, в който се осъществява
движението, необходимите за продължаване на хода му маневри и всички останали
обстоятелства, които да изключат движение, предприето в нарушение на установените
правила. Поддържа ограничената видимост на водача към пешеходката. Поддържа
обективната и техническа невъзможност на водача на лекия автомобил при определените
опасна зона, скорост на движение и служебно спиране да предотврати удара. Твърди, че
причина за настъпване на процесното ПТП са единствено субективните действия и
поведение на ищеца, което е пълно и главно доказано по делото. Неоснователно е уважена и
претенцията по акцесорния иск, доколкото не са изпълнени визираните в разпоредбата
предпоставки. Моли съда да отмени обжалваното решение в тази му част, като постанови
ново, с което да отхвърли изцяло претенцията. Претендира разноски за две съдебни
инстанции.
В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК отговор на въззивната жалба подава
ищеца на 18.12.2023 год. Оспорва въззивната жалба като неоснователна и недоказана, а
първоинстанционното решение кредитира в обжалваната част, като правилно и
законосъобразно. Оспорва твърденията, че вината за настъпване на процесния инцидент е
единствено на ищеца. Оспорва твърденията за случайно деяния, като излага подробни
съображения защо институтът не е приложим в случая. Оспорва възраженията относно
незаконосъобразни и предприети в нарушение на установените правила за движение
действия на водача на лекия автомобил. Кредитира изцяло преценката на доказателствения
материал. Според въззиваемия разходите за лечение, противно на заявеното във въззивната
жалба, са биле необходими за първоначалното и последващото лечение на ищеца, поради
което са и извършени въпросните лечения. Счита, че правилно е приложена уредбата за
лихвите, поради което и обосновано и в съответствие със закона е уважен акцесорния иск.
Моли съда да отхвърли въззивната жалба, а обжалваното решение в тази част да бъде
2
потвърдено. Претендира заплащане на разноски.
Въззивната жалба на ищеца е подадена на 29.11.2023 год., като съобщението с
постановеното решение е получено на 14.11.2023 год. Оспорва се решението в
отхвърлителната част, като неправилно и необосновано, незаконосъобразно и постановено в
нарушение на материалния закон. Въззивникът смята, че изводът на съда относно наличието
на съпричиняване е резултат от предположения, доколкото ответникът не доказва в
условията на пълно и главно доказване поведение на пострадалата, което да се определи
като причина, последната сама да се е поставила в положение на опасност, в резултат на
което да е претърпяла вреди. Писмените и гласните доказателства по делото
непротиворечиво установявали механизма на ПТП, както и поведението на двамата
участници, като водели до единствения извод, че субективните действия на водача са
причина за настъпване на ПТП. Единственото твърдение за внезапно изскачане на ищеца на
пътното платно не са доказани по делото. Позовава се на завишеното внимание и грижа,
което закона изисква водачите на леки автомобили да имат спрямо по – уязвимите участници
в движението, каквато се явява пострадалата. Предвид изложеното, възразява и относно
определения процент принос на ищеца. Моли съда да отмени решението в тази част, като
постанови ново, с което изцяло да отхвърли претенциите. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл.263 ,ал.1 ГПК отговор на въззивната жалба подава
ответника на 19.01.2024 год., като съобщението за депозирането й е получено на 11.01.2024
год., с който оспорва въззивната жалба, като недоказана и необоснована, а обжалваното
решение в обжалваната част кредитира като правилно и законосъобразно. Според
въззиваемия изводите на съда относно съпричиняването са направени въз основа на
съвкупна и цялостна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, а
липсата на деликт се установява несъмнено по делото. Позовава се на заключението по
САТЕ за да се обоснове правилно и законосъобразно действие на водача, както и предприети
действия на водача за предотвратяване на инцидента. Моли съда да потвърди решението в
тази част, а въззивната жалба да отхвърли като неоснователна. Претендира разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхождат от легитимирани
страни и са насочени срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са
процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Отговорите на въззивните жалба също са предявени в законоустановения срок по чл.263,
ал.1 ГПК и от легитимирани страни, поради което са процесуално допустими и следва да
бъдат разгледани по същество.
В рамките на въззивното производство не са направени доказателствени искания или
представени нови доказателства по смисъла на чл.266 ГПК.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ за
3
осъждане на ответника, в качеството му на застраховател по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, да заплати на ищцата сумата от 1 024 лева,
представляваща обезщетение за причинените й от ПТП, настъпило на 08.06.2022 г.,
имуществени вреди, формирани от направените от нея разходи за лечение, ведно със
законната лихва от 14.06.2022 г. до окончателното изплащане на дължимата сума.
Ищцата С. Л. К. твърди, че на 08.06.2022 г. е претърпяла ПТП, при което са й
причинени травматични увреждания, изразяващи се в счупване на таза-на горното рамо на
лявата срамна кост, многофрагментни, базални, вътреставни счупвания на втора, трета,
четвърта и пета стъпални консти, ставни изливи с травматични увреди и на връзките на
дясна глезенна става и стъпало, контузия на главата с оток и кръвонасядане на лявата
теменно-слепоочна област, кръвонасядане на лявата половина на лицето, оток и
кръвонасядане на лявата половина на долната челюст, ръзкъсноконтузна рана по задно-
страничната повърхност на левия лакът, множество пръснати драскотини по цялата дължина
на лявата предмишница, хематом на лявото бедро и масивно, пъстро кръвонасяане и
охлузване на външно-страничната повърхност на лявото бедро, мораво-синкав оток и
кръвонасядане по вътрешната повърхност на лявото коляно, овално кръвонасядане на
вътрешния ръб и предната повърхност на дясното коленно капаче, кръвонасядане назад към
дясната коленна свивка, обширно кръвонасядане под коляното и по цялата дължина на
дясната подбедрица, масивен оток и кръвонасядане на дясното стъпало. Излага, че във
връзка с лечението си е направила разходи, както следва: 150 лева за компютърна
томография на таз и ТБС, 490 лева за медицински транспорт с линейка за скенер, ЯМР и
асистенция, и 640 лева за ЯМР преглед на ляво коляно, и ЯМР преглед на десен глезен.
Твърди, че ПТП е причинено от водача, който е управлявал лек автомобил "Ауди А7" по ул.
"Николай Коперник" с посока на движение от ул. "Гео Милев" към бул. "Шипченски проход"
и в който момент тя е пресичала пътното платно на ул. "Н. К. ", на около 40 м. от
кръстовището с бул. "Шипченски проход". Излага, че пътното платно на ул. "Николай
Коперник" е с две пътни ленти, във всяка посока, разделени с ясно изразена пътна
маркировка, като непосредствено преди кръстовището, образувано от ул. "Н. Коперник" и
бул. "Шипченски проход", пътните ленти стават три, като е обособена пътна лента за завой
на ляво посока бул. "Шипченски проход". Сочи, че преди да бъдат разделени пътната
маркировка между двете ленти е с двойна непрекъсната осева линия, която забранява
изпреварването на автомобили. Към момента на настъпване на произшествието при
кръстовището, в най-дясната пътна лента имало спрели автомобили, които изчаквали, на
червен сигнал на светофарната уредба, като колоната продължавала около 80 метра. В
лентата за извършване на ляв завой нямало изчакващи автомобили, поради което водачът на
лек автомобил "Ауди А7" решил да изпревари колоната, като наруши пътната маркировка и
навлезе в лентата за насрещно движение с цел да се включи в лентата за извършване на ляв
завой по бул. "Шипченски проход". Сочи, че в този момент е пресичала пътното платно на
необозначено за това място и между нея и автомобила е настъпил удар. Твърди, че
стойността на направените разходи за лечение са 1280 лева, от които претендира 1024 лева,
поради 20% съпричиняване от нейна страна на редоносния резултат. Моли съда да постанови
4
съдебно решение, по силата на което ответникът да бъде осъден да й заплати сторените
разходи за лечение, в размер на 1024 лева, ведно със законната лихва върху главницата
считано от уведомяване на ответника-14.06.2022 г. до окончателното плащане на сумата.
Ответникът „Лев Инс“ АД, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата
молба, в който оспорва иска по основание и размер. Оспорва механизмът на процесното
ПТП и вината на водача на лекия автомобил за настъпването му, като прави възражение за
80% съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца. Претендира и направените по делото
разноски.
Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а досежно неговата правилност,
съдът намира подадената въззивна жалба за неоснователна. Съображенията за това са
следните:
За основателността на иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца е да
докаже, че е претърпял описаните имуществени вреди на претендираната стойност в
причинна връзка с ПТП, настъпило в резултат на виновно и противоправно поведение на
водач на МПС, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е застрахована при
ответника. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираното вземане. Във връзка с наведеното възражение за съпричиняване в
тежест на ответника е да установи твърдяното от него поведение на пешеходката, което да е
допринесло за настъпване на вредите.
С Постановление за прекратяване на наказателното производство от 06.11.2024 год. е
прекратено наказателно производсто и е прието, че не е налице нарушение на ЗдВп от
водача лекия автомобил. За гражданския съд обаче задължителна за съобразяване само
присъдата на наказателния съд и то по въпросите, изрично посочени в чл. 300 ГПК
(извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца). Само в тези
случаи законодателят е ограничил приложението на принципите на непосредственост (чл. 11
ГПК) и свободно формиране на вътрешното съдийско убеждение (чл. 12 ГПК). Доводите на
ответника, че поведението на водача не е противоправно и деянието представлява случайно
деяние по см. на чл. 15 НК, съдът намира за неоснователни. В настоящето производство не е
установено, че поведението на водача представлява случайно деяние. Както правилно е
отбелязал в мотивите си СРС представеното постановление за прекратяване на
наказателното производство не обвързва по реда на чл. 300 ГПК гражданския съд
разглеждащ последиците от деянието, тъй като няма характер на влязла в сила осъдителна
присъда или решение на наказателния съд, с което се установява вината на дееца за
извършване на конкретно противоправно деяние.
За да бъдат приети за установени и да обосноват решението на съда обаче, всички
факти, които имат отношение към гражданските последици от деянието, респ. деликта,
следва да бъдат установени с допустимите доказателствени средства в рамките на
производството по разглеждане на гражданското дело. С оглед принципа за
непосредственост и равенство на страните в процеса, тези факти подлежат на доказване
пред гражданския съд, независимо дали по отношение на същите са събрани доказателства в
5
хода на досъдебното, респ. наказателното производство (в този смисъл Решение №
43/16.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 648/2008 г., II т. о., Решение № 36/28.02.2012 г. на ВКС по
т. д. № 319/2011 г., II т. о.). Такова доказване обаче бе успешно проведено от страна на ищеца
в настоящето производство, чиято е тежестта на доказване. От събраните доказателства се
установи, че водачът е допуснал нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП, забраняващ му да
превишава посочената в закона стойност на скоростта на движение в населено място, поради
което поведението му само на това основание е противоправно. За да приеме наличието на
нарушение на цитираното правило, настоящият състав на въззивния съд кредитира
заключението на вещото лице по САТЕ, представено по гражданското дело пред първата
инстанция, доколкото вещото лице подробно е разгледал скоростта на движение на лекия
автомобил. Възражението на ответното дружество, че са налице две противоречиви
заключения, съдът намира за неоснователно, доколкото експертизата по досъдебното
производство коментира единствено въпроса за скоростта на движение непосредствено
преди и в момента на удара, като в тази си част и двете заключения индицират, че при
съприкосновението скоростта е била под нормативно въведената забрана. Заключението на
вещото лице по гражданското дело установява, че в момента на приближаване към
светофара на ул. „Николай Коперник“ скоростта на лекия автомобил е 62,35 км/ч и едва след
предприемане на т.нар. „служебно спиране“ скоростта е започнала да намалява до 58,31
км/ч, което отново е над законоустановената максимално разрешена скорост. Задължението,
както е разписано в разпоредбата на чл.21 от ЗДвП предвижда движението с посочената
скорост да се извършва на територията на населеното място, а не единствено при
приближаване на светофар, пристрояване в лента за движение в определена посока и т.н.
Аргумент в тази насока е заключението на вещото лице, което посочва, че ако водачът се бе
движил със скорост от 50 км/ч преди предприетото т.нар. „служебно спиране“, то би могъл
да избегне съприкосновението с пострадалата и да не настъпи процесния инцидент.
Възраженията в тази насока, че не е извършено нарушение на правилата за движение от
водача на лекия автомобил са неоснователни.
Според разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД когато увреденият е допринесъл за
настъпване на вредите обезщетението може да се намали. Разпоредбата е ясна, но и според
задължителната практика на ВКС постановена по реда на чл. 290 от ГПК (Решение № 206
от 12.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 35/2009 г., II т. о., ТК, решение № 98/24.06.2013 г. по т.
д. № 596/2012 г. на ВКС, II т. о., решение № 151/12.11.2012 г. по т. д. № 1140/2011 г. на ВКС,
II т. о., решение № 154/31.10.2011 г. по т. д. № 977/2010 г. на ВКС, II т. о., Решение № 27
от 15.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 457/2014 г., II т. о., ТК и др.) не във всеки случай на
наличие на противоправно поведение на увреденото лице е налице основание за намаляване
на обезщетението на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, а само тогава, когато нарушението и
конкретно това на ЗДвП и ППЗДвП е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат, т. е. последният е тяхно следствие. Тежестта на доказване на тези факти е у
ответника. В настоящия случай се установи, че ищцата е пресичала пътното платно на
необозначено за това място – на няколко метра преди поставената светофарна уредба на
кръстовището на ул. „Николай Коперник“ с бул. „Шипченски проход“. Ето защо съдът
6
подкрепя извода на първата инстанция, че с поведението си тя е нарушила правилата на чл.
113, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като е пресичала пътното платно на място, което не е пешеходна
пътека и без да съобрази приближаващия лек автомобил и неговата скорост на движение. В
настоящия случай, видно от свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели,
пострадалата не е подходила с необходимото внимание, като освен, че е предприела
пресичане на необозначено и непредназначено за това място, последната не се е огледала
при предприемане на пресичане в обратната посока, когато е настъпил и удара. И според
двамата разпитани, пострадалата е тръгнала притичвайки наобратно, без да съобрази или
погледне движението в посоката, от която е идвал лекия автомобил.
При съпоставка противоправното поведение на делинквента и пострадалия с оглед
приноса им към вредоносния резултат, съдът съобразява характера и тежестта на
нарушението на правилата за движение по пътищата на всеки от двамата причинители, като
с по- голяма тежест се характеризира нарушението на водача на моторното превозно
средство. В тази връзка следва да се отбележи, че законът с по-голяма строгост подхожда
към противоправното поведение на водачите на моторни превозни средства, пред това на
останалите участници в движението по пътищата, тъй като управляването на МПС
представлява дейност, която по естеството си съдържа повишена обществена опасност и
несъобразяването на правилата по осъществяването й е по- укоримо (решение №
ЗЗ/04.04.2012 г. по т. д. № 172/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 52/ 08.05.2014 г. по т. д.
№ 1498/ 2013 г. на ВКС, ІІт. о., решение № 118 от 27.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 3871/2013
г., I т. о. постановени по реда на чл. 290 от ГПК). В настоящия случай нарушението на
водачът на моторното превозно се изразява в управление на лекия автомобил с несъобразена
скорост. Противоправността в поведението на пострадалата пешеходка се изразява, както в
това, че е пресичала на неопределено за това място, така и в това, че не е съобразила
посоката и скоростта на движение на приближаващия лек автомобил и е предприела
пресичане на пътното платно. В настоящия случай, следва да се отбележат констатациите на
вещото лице в депозираното заключение и заявеното от него в съдебно заседание, че
предвид времето за реакция, което е имал на разположение водача на лекия автомобил,
последният е предприел всичко зависещо от него за да предотврати удара. Своевременно е
възприел пешеходката, като е предприел и действие по намаляне на скоростта с цел
предотвратяване на ПТП, като с оглед на краткия срок за реакция и задължението да не
създаде опасност за останалата част от движението, предприетото от водача е било
единствено възможното поведение за предотвратяване на съприкосновението.
Установява се, че при направения от вещото лице анализ на приетите като доказателства
по делото финансови документи, разходите са направени във връзка с получените
увреждания при инцидента. Вещото лице е дало заключение, че при счупвания на таза е
желателно извършването на компютърна томография на таз и ТБС, тъй като томографията е
изследване, при което по-точно и ясно се вижда вида на счупванията и посоката на
разместване. Посочено е, че такова изследване е направено. Установява се, че на ищцата е
направен и ЯМР, което е било необходимо, с оглед вида на уврежданията. Установява се и че
7
при приемането на ищцата в УМБАЛ "Света Анна" е констатирано счупване на горния клон
на лявата пубисна кост и е назначена терапия с постелен режим и което увреждане изисква
специализиран медицински транспорт. Възраженията в насока, че не е било необходимо
заплащането им, въззивният съд намира за неоснователни. Ирелевантно е дали
изследванията и снимките са предназначени за диагностика, т.е. установяване на
здравословния проблем или увреждането, или за неговото лечение. И в двата случая,
разходите са извършени за да се отстранят последиците от уврежданията, респ. да се
възстанови здравословното състояние на пострадалата и нормалното функциониране на
органите преди претърпяване на инцидента.
По аргумент от разпоредбите на чл. 429, ал. 3 от КЗ, лихвата за забава, която се покрива
от застраховката "Гражданска отговорност на автомобилистите", се дължи считано от
момента на уведомяването на застрахователя, за настъпването на застрахователното
събитие, а не от някакъв по- ранен момент. Разпоредбата на чл. 380, ал. 1 от КЗ определя
изричното задължение на претендиращия застрахователно обезщетение, да представи пред
застрахователя доказателства за настъпването на застрахователно събитие по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" както и да
посочи своя банкова сметка. На свой ред, разпоредбата на чл. 496, ал. 1 от КЗ определя
краен тримесечен срок за произнасяне на застрахователя по такава претенция, който срок
тече от момента на предявяването на писменото искане пред застрахователя и на номера на
банковата сметка на претендиращия. Внимателният анализ и систематическото тълкуване на
нормативната уредба на чл. 497, ал. 1 от КЗ мотивира извода, че считано от момента на
изтичането на определения в чл. 496, ал. 1 от КЗ тримесечен срок за произнасяне - самият
застраховател би изпаднал в забава на собствено основание, ако не се произнесе по
надлежно предявената пред него претенция по чл. 380, ал. 1 от КЗ. По аргумент от чл. 380,
ал. 3 от КЗ последиците на забавата му обаче биха били преодолени в хипотеза на забава на
кредитора т. е. ако не е изпълнено надлежно задължението на претендиращото лице да
посочи и представи всички необходими документи за установяване на фактите относно
заведената щета.
В разглеждания случай, въз основа на представените в хода на съдебното дирене
доказателства /подаденото заявление до ответника/, се установява, че ищецът е представил
на ответника констативен протокол за ПТП, епикриза и удостоверение за банкова сметка.
Няма данни по делото единствено да е представено заверено копие на влязло в сила
постановление по наказателното производство срещу водача, причинил ПТП. Съдът счита,
че от пострадалия не може да се изискват документи, които не са биле налице или
съществува невъзможност за предоставянето им. В случая, Постановлението за
прекратяване на производството е от дата 06.11.2024 год., което води до извода, че към
момента на изискване на допълнителните документи, не е налице постановяване на акта или
на какъвто и да е съдебен акт, с който да приключва наказателното производство.
Представените от ищцата са били достатъчни, за да се произнесе по основателността на
преписката, което не е направил. Възражението на ответното дружество се явява
8
неоснователно.
Настоящият състав на въззивния съд, споделя изводите на първата инстанция, поради
което съдебното решение, като правилно, следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Разноските за настоящата инстанция остават за страните, както са направени, тъй като и
двете въззивни жалби са неоснователни. / В този смисъл Определение № 1035 от 23.07.2012
г. на ВКС по гр. д. № 117/2012 г., III г. о., ГК. и Определение № 784 от 5.11.2014 г. на ВКС по
ч. т. д. № 3097/2014 г., I т. о., ТК /.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 18012 от 3.11.2023 г. на СРС, 75 състав по гр. д. №
57317/2022 г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9