РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ
Р Е
Ш Е Н И Е
№56
гр. Пловдив, 10.01.2020
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ, петнадесети състав
в
публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
при секретаря М.Г.
разгледа докладваното от съдията Л. Несторова административно дело № 1854
по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс /ДОПК, обн. ДВ, бр.105 от 29.12.2005г. в сила от 1.01.2006 г./ във вр. с
чл. 145, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК, Обн., ДВ, бр. 30 от
11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г./
Образувано е по жалба предявена от „АА
БИЗНЕС“ ЕООД, с ЕИК *********, с адрес по чл. 8 от ДОПК: ***, представлявано от
А.А., депозирана чрез пълномощника Н.М., против
Ревизионен акт № Р-16001618003113-091-001/15.02.2019г., издаден от В.И.И.на длъжност началник сектор-възложил ревизията и от Т.И. К.на
длъжност главен инспектор по приходите-ръководител на ревизията при ТД на
НАП-Пловдив, в частта, с която допълнително е установен данък върху дивидентите
и ликвидационните дялове на местни чуждестранни физически лица за 2017 г. в
размер на 12 774.94 лв. с прилежащи лихви - 2001,57 лв., потвърдена с
Решение № 343/05.06.2019 г. на Директора на Дирекция “Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” -Пловдив при ЦУ на НАП.
С жалбата се
навеждат доводи, обосноваващи материалноправна и процесуална
незаконосъобразност на оспорения административния акт.
Претендира се отмяната на РА №
Р-16001618003113-091-001/15.02.2019г. в оспорената част и разноските по делото.
Национална агенция за приходите – Дирекция „Обжалване и
данъчноосигурителна практика”-Пловдив, чрез процесуалният си представител-юрисконсулт
Р., е на становище, че жалбата е неоснователна и моли Съда да я остави без
уважение. Представя подробни писмени съображения. Претендира юрисконсултско
възнаграждение. Ревизионният акт №
Р-16001618003113-091-001/15.02.2019г., издаден от В.И.И.на
длъжност началник сектор-възложил ревизията и от Т.И. К.на длъжност главен
инспектор по приходите-ръководител на ревизията при ТД на НАП-Пловдив, обект на
настоящото производство, е бил обжалван в предвидения за това процесуален срок
пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който е счел
същият за законосъобразен, потвърдил го е в частта, с която допълнително е
установен данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни
чуждестранни физически лица за 2017г. в размер на 12 774.94лв. с прилежащи
лихви -2001,57лв.
Така постановеният от приходния
орган резултат и подаването на жалбата, в рамките на установения в закона срок,
по повод на която е образувано настоящото производство, налагат извод за
нейната ДОПУСТИМОСТ.
Със Заповед за възлагане на
ревизия /ЗВР/ № Р-16001618003113 -020-001 от 30.05.2018г. /л.489/ е сложено
начало на ревизията на жалбоподателя. Определено е ревизията да обхване
следните видове задължения по периоди: данък върху добавена стойност от 28.04.2017г.
до 30.04.2018г. ЗВР е издадена от В.И.И.– началник
сектор „Ревизии” при ТД на НАП Пловдив на основание чл. 112 и чл.
113 от ДОПК и на основание Заповед № РД-09-1 от 03.01.2017г. на Директора на ТД
на НАП –Пловдив и Приложение №1 към заповедта, с която на органите по приходите е възложено да издават заповеди за
възлагане на ревизии по реда на чл. 112 и чл. 113 ал.3 от ДОПК.
Със ЗВР са определени: Т.И. К.на
длъжност главен инспектор по приходите-ръководител на ревизията и Г.Г.М.на длъжност
главен инспектор по приходите, да извършат ревизията.
Определен е срок за завършване на ревизията -
до три месеца от датата на връчване на заповедта. ЗВР е връчена на 20.09.2018г., видно от разписка за
извършено връчване – л. 490 по делото.
ЗВР от 30.05.2018г.
е подписана с валиден електронен подпис към датата на издаването й, установено
от разпечатки – л.28 по делото. ЗВР е изменена със ЗВР № Р-16001618003113 -020-002
от 04.10.2018г./л. 484/. Същата е издадена от В.И.И.с
валиден електронен подпис към датата на издаване. Определено е ревизията да се
извърши до 05.11.2018г. ЗВР е връчена по ел. път, видно от удостоверение за
извършено връчване по електронен път-/л. 483 по делото./
ЗВР от 04.10.2018г. е изменена със ЗВР №
Р-16001618003113 -020-003 от 02.11.2018г. /л. 481 по делото/. Определено е
ревизията да обхване следните видове задължения: корпоративен данък от 01.01.2017г. до 31.12.2017г.; данък върху дивидентите и
ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2017г..; данък върху добавената стойност
от 28.04.2017г. до 30.04.2018г. ЗВР е подписана с валиден ел. подпис от В.И.,
видно от приложените разпечатки на ел. подписи –л. 28 и л.29 по делото. ЗВР е
връчена по ел. път на 06.11.2018г. /л. 480 по делото/.
Съгласно чл. 114 ал.1 от ДОПК срокът за
извършване на ревизията е до три месеца и започва да тече от датата на
връчването на заповедта за възлагане. Разпоредбата на чл. 114 ал. 2 от ДОПК
определя, че ако срокът по ал. 1 се окаже недостатъчен, той може да бъде
продължен до един месец със заповед за удължаване на срока от органа, възложил
ревизията. Сроковете на ревизията са съобразени със законовите изисквания.
В срока по чл. 117 ал. 1 от ДОПК е
изготвен Ревизионен доклад № Р-16001618003113-092-001/19.12.2018г. Същият е подписан
от ревизиращите органи-главни инспектори: Т.К.и от Г.М.с ел. подписи, валидни
към датата на подписване, установено от разпечатка за ел. подпис –л. 26, л.27 и
л. 30 по делото.
РД е връчен редовно на 19.12.2018г.,
установено от удостоверение за извършено връчване – л. 234 по делото.
В хода на производството, в
срока по чл. 119 ал.3 от ДОПК и на основание чл. 119 ал.2 от ДОПК, е издаден Ревизионен
акт № Р-16001618003113-091-001/15.02.2019г., издаден от В.И.И.на
длъжност началник сектор-възложил ревизията и от Т.И. К.на длъжност главен
инспектор по приходите-ръководител на ревизията при ТД на НАП-Пловдив. РА е подписан
от ревизиращите органи с ел. подпис, валиден към датата на издаване на РА,
установено от коментираните по-горе разпечатки на ел. подписи.
С Ревизионен акт № Р-16001618003113-091-001/15.02.2019г.,
с оспорената процесна част, допълнително е
установен данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни
чуждестранни физически лица за 2017г. в размер на 12 774.94лв. с прилежащи
лихви.
РА е връчен по ел. път на 18.02.2019г.,
установено от Удостоверение за извършване на връчване –л. 137 по делото.
В хода на ревизията приходните
органи установяват, че от банковите сметки на „АА БИЗНЕС“ ЕООД се прехвърлят
пари по личната сметка на управителя на дружеството. Връчено е ИПДПОЗЛ с изх. №
70-00-11330/04.10.2018г., с което са изискани писмени обяснения и документи
относно паричните преводи.
От ревизираното лице е
представен договор за заем от 05.05.2017г., сключен
между „АА БИЗНЕС“ ЕООД-заемодател и А.А.-гражданин на Р Турция – заемател
за сумата в размер на 80 000лв. за срок от три месеца до 05.08.2017г. След
изтичането на определения срок заемодателят получава от заемателя
сумата, която е предоставил без лихва /л. 200 по делото/.
Представен е договор от
05.05.2017г. за сумата в размер на 125000лв /л. 198
по делото/. Заемодателят „АА БИЗНЕС“ ЕООД предоставя на заемателя
- А.А. сумата от 125000лв. за срок от три месеца до
05.10.2017г. След изтичане на определения срок заемодателят получава от заемателя сумата, която е предоставена без лихва.
Приходните органи са
проверили представените банкови извлечения и са установили, че парите преведени
от банковата сметка на „ АА БИЗНЕС“ ЕООД по банковата сметка на А.А. са в размер на 255 498,70 лв., но до момента на
приключване на ревизията още не са върнати. В счетоводните регистри на
ревизираното дружество тези пари са заведена по счетоводна сметка 422 -
подотчетни лица.
Ревизиращият орган не приема
обяснението на управителя на дружеството, че тези пари са предоставени като
заем - 205 000,00лв. през 2017г. със срок за връщане до 05.10.2017г., а през
2018г. - до момента на приключване на ревизията още не са върнати. Не са
представени обяснения от ревизираното
дружество за останалите 50 498,70лв., които са преведени на управителя и са
осчетоводени по сметка 422.
Сумата
е приета от приходните органи като скрито разпределение на печалба, поради
което е начислен 5 на сто данък дивидент по реда на чл.38, ал.З от ЗДДФЛ във
връзка с т.5, б. "а" от § 1 на ДР на ЗДДФЛ.
Прието е, че съгласно чл.65 ал.З
от ЗДДФЛ данъкът по чл.46 за доходите по чл.38 ал.3 /окончателен данък за
доходи от дивиденти под формата на скрито разпределение на печалбата/ се удържа
и внася от предприятието-платец на дохода в срок до края на месеца, следващ
тримесечието, през което са начислени сумите. Тъй като сумата е начислена през
месец май 2017г., данъкът в размер на 12774,94лв. е дължим до 31.07.2017г.
Посочената сума от 255 498,70 лв.
представлява получен дивидент, който е получен на 05.05.2017г.,
за който следва да се удържи данък в размер на 5 % от сумата, съгласно чл. 38
ал.1 във връзка с чл.46 ал.З от ЗДДФЛ или - 12 774,94лв. За невнесената сума в
размер на 12 774,94 лв. се дължи лихва за-периода 01.08.2017.- 19.12.2018г. в
размер на 1795,73 лв.
Съдът установи, че по делото е
представен и анекс към договор за заем от 05.05.2017г.
/л. 199 по делото/, който е с дата 31.12.2018г. Датата на сключване на анекса е
след връчване на ЗВР от 04.10.2018г и след връчване на ИПДПОЗЛ с изх. №
70-00-11330/04.10.2018г., с което са изискани писмени обяснения и документи относно
паричните преводи. Съгласно анекса страните констатират, че към момента е
изтекъл срокът за връщане на сумата от 125000лв., предоставена по договор за
заем от 05.05.2017г. и същата не е върната на
дружеството. Страните определят нов срок за връщане на заема, който да бъде
31.12.2019г. Определена е лихва върху предоставения заем в размер на 1% от
същата за периода от предоставянето до окончателното връщане на сумите.
В хода на съдебното
производство Съдът е назначил съдебно-счетоводна експертиза, която е заличена
поради невнесен депозит за вещо лице.
С оглед установеното от фактическа страна
Съдът формира следните правни изводи:
Съгласно чл. 38 ал.1 от ЗДДФЛ с окончателен
данък се облагат облагаемите доходи от: 1. дивиденти в полза на едноличен
търговец; 2. дивиденти и ликвидационни дялове в полза на:а) местно или
чуждестранно физическо лице от източник в България; б) местно физическо лице от
източник в чужбина.
Съгласно ал.2 от същата норма окончателният
данък за доходите от дивиденти се определя върху брутната сума, определена с
решението за разпределяне на дивидент.
Съгласно чл. 38, ал.3 от ЗДДФЛ /в редакцията
действала към момента на издаване на ревизионния акт/ окончателният данък за
доходите от дивиденти под формата на скрито разпределение на печалба се
определя върху брутния размер на начислените суми.
С §1, т.5 от ДР на ЗДДФЛ е дадена легална
дефиниция на понятието дивидент: а) доход от акции; б) доход от дялови участия,
включително от неперсонифицирани дружества и от други права, третирани като
доходи от акции;в) скрито разпределение на печалбата.
По
отношение на понятието "скрито разпределение на печалба", § 1, т. 8
от ДР на ЗДДФЛ препращат към съответното понятие по смисъла на ЗКПО. Съгласно §
1, т. 5, б. "а" от ДР на ЗКПО скрито разпределение на печалба са
сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или
превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под
каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците
или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, букви
"а" и "б".
Съгласно §1, т.4 от ДР на ЗКПО дивидент е разпределението в полза на
лице, произтичащо от неговия дял в капитала на друго лице, вследствие на което
намалява собственият капитал на последното, включително: а/ доходи от акции; б/
доходи от дялови участия, включително от неперсонифицирани дружества и от други
права, третирани като доходи от акции; в/ скрито разпределение на печалба. Не е
дивидент разпределението, което съгласно счетоводното законодателство е
отчетено при разпределящото лице като разход, с изключение на случаите на
скрито разпределение на печалбата.
Съгласно чл. 46, ал.3 от ЗДДФЛ доходите от дивиденти в полза на местни
физически лица подлежат на облагане с окончателен данък в размер на 5 на сто.
Данъкът по чл. 46 за доходите по чл. 38, ал.3 от ЗДДФЛ/ в редакцията действала
към момента на издаване на акта/ се удържа и внася от предприятието-платец на
дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което са начислени
сумите.
По делото е безспорно установено,
че получените от управителя пари не са използвани нито за покупка на стоки,
нито за разширяване на дейността на дружеството, поради което напълно покриват
характерните черти на понятието "скрито разпределение на печалба".
Въпреки представените в хода на ревизията договори за заем, няма налице обвръзка между изплатените парични средства по лична
банкова сметка на управителя като дадени на подотчетно лице, свързано с
дейността на дружеството. Липсват доказателства, че сумата от
255 498.70лв. по двата договора за заем е свързана с осъществяваната от
дружеството дейност. Представените договори за заем са със срок на връщане на
парите съответно на 05.08.2017г
05.10.2017г., които срокове са изтекли.
Съдът намира, че представеният анекс
към договор за заем от 05.05.2017г. /л. 199 по делото/
с дата 31.12.2018г. е анекс с недостоверна дата, съставен за целите
на ревизионното производство и то след връчване на ИПДПОЗЛ с изх. №
70-00-11330/04.10.2018г., с което са изискани писмени обяснения и документи
относно паричните преводи, поради което не следва да се цени като доказателство.
В подкрепа на този извод е обстоятелството, че не са ангажирани доказателства
от жалбоподателя за начислени текущи лихви, за счетоводно отразяване на заемите
и анекса.
В съдебното производство
жалбоподателят не ангажира доказателства, не формулира доказателствени искания.
Съдът е назначил съдебно-счетоводна експертиза, но същата е заличена поради
невнесен депозит за вещо лице.
Безспорно от банковата сметка на
дружеството-жалбоподател са прехвърлени пари по личната сметка на
представляващия дружеството –управителя А.А. в общ
размер от 255 498.70лв., осчетоводени по сметка 422-подотчетни лица, но
сумата не е отчетена, респективно възстановена изцяло. След като в хода на
ревизията се дават обяснения, че са предоставени заеми, то е следвало да има
друго различно счетоводно отразяване на същите.
Съдът стига до извода, че
жалбоподателят не доказва нито в хода на ревизионното производство, нито в хода
на съдебното такова, че е налице действително основание за изплащането на процесните суми и че същите са изцяло върнати на
дружеството. Изводите на приходните органи, че процесната
сума в размер на 255498.70 лв. представлява получен дивидент на 05.05.2017г., за който следва да се удържи данък в размер на
5% от сумата -/12774,94лв./ и да се начислят съответните лихви, са
законосъобразни, поради което правилно с обжалвания ревизионен акт задължението
е вменено за „АА БИЗНЕС“ ЕООД.
На основание чл. 161 ал.1 от ДОПК, на Дирекция "ОДОП- гр. Пловдив при ЦУ на НАП, се дължат извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита, които се установиха в размер на 973.30лв. /деветстотин седемдесет и три лева.30 стотинки/ на основание чл.8 ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /изм. и доп., ДВ, бр. 28 от 28.03.2014 г./
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл.160, ал.1 от ДОПК, Съдът, ХV състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „АА БИЗНЕС“ ЕООД, с
ЕИК *********, с адрес по чл. 8 от ДОПК: ***, представлявано от А.А., против Ревизионен акт №
Р-16001618003113-091-001/15.02.2019г., издаден от В.И.И.на
длъжност началник сектор-възложил ревизията и от Т.И. К.на длъжност главен
инспектор по приходите-ръководител на ревизията при ТД на НАП-Пловдив, в
частта, с която допълнително е установен данък върху дивидентите и
ликвидационните дялове на местни чуждестранни физически лица за 2017 г. в
размер на 12 774.94 лв,. с прилежащи лихви - 2001,57лв.
ОСЪЖДА
„АА БИЗНЕС“ ЕООД, с ЕИК *********, с адрес по чл. 8 от ДОПК: ***,
представлявано от А.А., да заплати в полза на ЦУ на Национална
агенция за приходите сумата в размер на 973.30 лв. /деветстотин седемдесет и
три лева.30 стотинки/.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/