Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Варна, …………...2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ШЕСТИ състав, в публично заседание на четвърти юли две
хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: ИВЕТА ПЕКОВА
и при участието на секретаря Галина Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова адм.дело N 1105 по описа за 2022 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. АПК вр. чл. 118 ал.1 КСО.
Образувано
е по жалба на Р.В.С., ЕГН **********,***, с посочен в жалбата съдебен адрес ***,
офис 9, подадена чрез адв.В.В. ***, срещу Решение №1040-18-37/11.04.2022г. на
директора на ТП на НОИ-Силистра, с което е потвърдено Разпореждане №
Д-18-999-00-**********/18.02.2022г. на Ръководител по изплащане на
обезщетенията и помощите при НОИ ТП-Силистра, с което на основание чл.40, ал.4,
т.2 КСО и чл.47 ал.2 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от
държавното обществено осигуряване е спряно производството по
отпускането/изплащането на парично обезщетение за бременност и раждане по
болничен лист №Е20220196701 за периода от 29.01.2022г. до 14.03.2022г., считано
от 18.02.2022г.
Жалбоподателката твърди,
че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно. Счита, че в период на
икономическа криза, в каквато се намира Република България от 2019г., предвид ограниченията наложени в
Европейския съюз във връзка с борбата от
разпространението на COVID 19, лишаването от
следващите й се парични обезщетения по издадения болничен лист се явява
рестриктивно и репресиращо. Твърди, че отпускът по болест е свързан с влошено
здравословно състояние, а видно от разпитаните свидетели и представените писмени доказателства може да се направи
обоснован извод, че действително, макар и в рамките на кратък период от време,
е упражнявала трудова дейност в посоченото търговско дружество, като обстоятелството,
че майка й я е назначила на работа не променя този извод. Твърди и че има
непрекъснат трудов стаж повече от 4 г., включително и в това търговско
дружество и по никакъв начин не е действала в ущърб на системата и НОИ. Счита,
че нито един от аргументите изложени в решението не е състоятелно. Моли да бъде
отменено обжалваното решение.
Ответната
страна- директора на ТП на НОИ-Силистра, чрез процесуалния си представител ю.к.
Н., изразява становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че спирането е
направено с оглед друго административно контролно производство, в зависимост от
което може да последва отказ от отпускане на изплащане на парична помощ за
майчинство, т.е. налице е един преюдициален въпрос, изходът на който обуславя
спирането или отпускането на помощта.
От събраните
доказателства се установи следната фактическа обстановка:
Постъпил е в ТП на НОИ
- Силистра болничен лист № Е20213369487 на жалбоподателката за периода
10.01.2022г. - 28.01.2022г. с диагноза „заплашващ аборт“, като осигурителят е
изпратил Приложение № 9 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от
Държавното обществено осигуряване, съгласно данните от което лицето е осигурено
за съответния риск към деня на настъпване на временната неработоспособност.
От Разпореждане №
Д-18-999-00-**********/24.01.2022г. на ръководителя по изплащането на
обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Силистра се установява, че е спряно
производството по отпускане на/изплащане на паричното обезщетение за временна
неработоспособност поради общо заболяване, като са посочени мотиви- във връзка
с преценката на правото на определянето на размера на паричното обезщетение по
настоящия болничен лист е изпратен сигнал № 1043-18-10/24.01.2022г. до сектор
„Контрол по разходите на ДОО“ при ТП на НОИ - Силистра, с което е поискано да
бъде извършена проверка на осигурителя „****“ ЕООД относно дали лицето е
упражнявало трудова дейност преди периода на временната неработоспособност.
Постъпил е на 04.02.2022г.
и болничен лист № Е20220196701 за периода 29.01.2022г. - 14.03.2022г. с
диагноза „наблюдение върху протичането на нормална първа бременност“, като осигурителят
е изпратил до ТП на НОИ - Силистра Приложение № 9 от НПОПДОО, съгласно данните
от което лицето е осигурено за съответния риск към деня на настъпване на
временната неработоспособност.
От разпореждане №
Д-18-999-00-**********/18.02.2022г. се установява, че ръководителят по
изплащането на обезщетенията и помощите ТП на НОИ - Силистра е спрял производството
по отпускане на/изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане поради това, че във връзка
с преценката на правото на определянето на размера на паричното обезщетение по
болничният лист е изпратен сигнал с № 1043-18-10/24.01.2022г. до сектор
„Контрол по разходите на ДОО“ при ТП на НОИ-Силистра, с което е поискано да
бъде извършена проверка на осигурителя „****“ЕООД относно дали лицето е
упажнявало трудова дейност преди периода на временната неработоспособност. Разпореждането
е издадено от компетентен орган, съгласно заповед № 1015-18-2/04.01.2021г. на
директора на ТП- Силистра на НОИ.
Със заповед №
ЗР-5-18-01066168/27.01.2022г., на основание чл.107 от Кодекса за социално
осигуряване и чл.29, ал.1 от Инструкция №1 от 3.04.2015г. за реда и начина за
осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на
Националния осигурителен институт, е възложено извършването на проверка по
разходите на държавното обществено осигуряване на „****“ЕООД от контролен орган
на ТП на НОИ, която проверка следва да се извърши в срок от 20 работни дни,
считано от датата на връчване на заповедта.
От решение № 1040-18-37/11.04.22г.
на директора на ТП на НОИ-Силистра се установява, че в случая, при преценка
правото на паричното обезщетение за временна неработоспособност на
жалбоподателката, за компетентното длъжностно лице е възникнало съмнение
относно действителността на осигурителното правоотношение, от което черпи тя
права, поради което в рамките на своята оперативна самостоятелност е
сигнализирал контролните органи при ТП на НОИ -Силистра за извършване на
проверка, като е изпратен сигнал с peг. № 1043-18-10/24.01.2022г. до сектор
„Контрол по разходите на ДОО“, отдел КПК при ТП на НОИ –Силистра с цел
установяване на действителното упражняване на трудова дейност от лицето, което
е основание за възникване на качеството „осигурено лице“, съответно за правото
на парично обезщетение; проверката е приключила, като е съставен констативен
протокол с peг. № КП-5-18-01081987/28.02.2022г. и са издадени задължителни
предписания № ЗД-1-18-01081993/28.02.2022г. за заличаване на данните по чл.5,
ал.4, т.1 от КСО за С., тъй като е установено, че за нея не е възникнало
осигуряване по смисъла на чл.10, ал.1 от КСО, поради неупражняване на реална
трудова дейност; предписанията не са изпълнени, а са оспорени от „****“ЕООД и
административното производство не е приключило, поради което е приел, че липсва
основание за възобновяване на производството по преценка правото на парично
обезщетение за временна неработоспособност, тъй като въпросът за правото на
парично обезщетение за временна неработоспособност по представения болничен
лист не може да бъде решен по същество до произнасяне на контролните органи и
влизане в сила на издадените от тях актове, поради което и е потвърдил
издаденото разпореждане.
От Констативен
протокол № КП-5-18-01081987/28.02.2022г. се установява, че контролният орган
при ТП на НОИ - Силистра е извършил документална проверка, въз основа на която
е установил, че липсват доказателства и категоричност Р.С. да е упражнявала
трудова дейност в „****“ ЕООД от 31.12.2021г. и е направил извод, че сключеното
трудово правоотношение с нея е само формално, поради което не е не е възникнало
осигуряване съгласно чл.10, ал.1 и §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО за периода от
31.12.2021г. до датата на протокола, респективно жалбоподателката няма право на
парично обезщетение по представените данни с удостоверение Приложение № 9 от НПОПДОО
за периода от 10.01.2022г. до 14.03.2022г.
На „****“ ЕООД са
издадени и връчени Задължителни предписания № ЗД-1-18-01081993/28.02.2022г. да
заличи данните, подадени по реда на чл.5, ал. 4, т.1 от КСО на
жалбоподателката, тъй като липсва основание за осигуряване по чл.4, ал.1 от КСО; не се е доказало наличие на възникнало осигуряване по чл.10 от КСО. Същите
са обжалвани.
С определение
№352/24.06.2022г. Административен съд-Силистра по адм. д.№78/2022г. е оставил
без разглеждане жалбата на „****“ЕООД срещу решение №1040-18-36/11.04.2022г. на
директора на ТП на НОИ-Силистра и е прекратил производството по делото, като е
приел, че жалбата е просрочена.
От показанията на св. Н.,
майка на жалбоподателката, се установява, че е управител на „****“ЕООД; на
31.12.2021г. е назначила Р.С. на длъжност „технически сътрудник“, като работата
й е била да прави застраховки и вноски по тях, осъществява контакт с клиенти, с
работно време от 8 до 17 ч. и е работила на тази длъжност до 10.01., тъй като
се е почувствала зле, и лекарят преценил, че трябва да си остане в къщи; преди
да започне работа в дружеството дъщеря й е работила в софийска фирма, с магазин
в МОЛ – Варна, където е работила близо 4 г.; нямала е прекъсване на трудовият
стаж; работата й се състояло в това да пуска вноски на клиенти, да ходи за документи
от банка, до счетоводството, присъствала е на профилактиката на компютъра,
защото имало някаква повреда, и е вписана
като лице присъствало на профилактиката на 05.01.2022г.; работното място е било
в гр. Силистра и през това време жалбоподателката е живяла при майка си.
От показанита на св. Т.
се установява, че офисът му /бръснарски
салон/ е в съседство до този на „****“ЕООД, което се занимава със застраховки; жалбоподателката
е работела там в дните след нова година, на компютър, със застраховки; виждал я
там в първите дни на януари 2022г.
От показанията на св. С.
се установява, че е управител на фирма „Барт ойл“, занимава се с търговия на
горива, познава жалбоподателката, тъй като офисът му се намира до офиса на
фирма „****“, която е застрахователно дружество; първата седмица след
празниците, през месец януари ходил за кафе; жалбоподателката се занимавала със застраховки, минавали клиенти;
личало й, че е бременна и затова не е била след това на работа.
От показанията на св.В.
се установява, че работи в община Силистра, познава жалбоподателката, тъй като е
била поканена да си вземе застрахователната полица за автомобила, и при посещение
в офиса била обслужена от Р.С., на 4 или 5.01.2022г.
Съгласно обясненията
на жалбоподателката преди да започне работа в „****“ е работила в магазин
„Деникс“ в МОЛ- Варна за около 3г. и 4 месеца; преди да започне работа в гр.
Силистра е живяла в гр. Варна, а когато започнала работа там живеела при майка си;
през лятото на 2021г. сменила адресната си регистрация заради яслата на детето, а след като
работила в гр. Силистра не е сменяла повече адресната регистрация; в офиса в
гр. Силистра работата й се е състояла в това да прави застрахователни полици и
евентуално да отиде за документи до банката; трябвало е да работи там докато
излезе в майчинство, но започнали контракции и лекарят й я посъветвал да си
остане вкъщи и да лежи, което е и причината да не продължи да работи; напуснала
е предната си работа, защото имало много болни от ковид; на предната работа и
на новоназначената е била на минимална
работна заплата.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът
намира следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице – адресат на акта, в срок и срещу
акт, който подлежи на оспорване, поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество
жалбата е основателна по следните съображения:
Оспореното решение е валиден административен акт, като издаден в
предвидената писмена форма от оправомощен административен орган, в кръга на
неговата териториална и материална компетентност.
Съгласно чл.40, ал.4, т.2 КСО разпореждане за спиране на производството по
отпускането или изплащането на обезщетенията за бременност и раждане се издава,
когато е необходимо да бъде извършена проверка от контролен или друг
компетентен орган относно обстоятелства от значение за правото или размера на
обезщетението, като в този случай спирането е до приключване на проверката, но
за не повече от 6 месеца.
В разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от КСО е регламентирано кои лица имат право
на това обезщетение. Съгласно цитираната разпоредба осигурените лица за общо
заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение
за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване,
ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Изискването
за 6 месеца осигурителен стаж не се отнася за лицата, ненавършили 18-годишна
възраст.
Разпоредбата на чл.41 от КСО регламентира определянето на съответното
дневно парично обезщетение, като то се изчислява въз основа на трудовото
възнаграждение, съответно осигурителния доход, получавани от лицето. Начинът на
изчисляване на обезщетението се урежда с НПОПДОО /чл. 41, ал. 5 от КСО/. В чл.
1, ал.2 от наредбата изрично е посочено, че преценката на правото и
определянето на размера на паричните обезщетения и помощите се извършва въз
основа на данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО.
С оглед нормативната уредба, за да се прецени дали едно лице има право на
обезщетение е необходимо да се провери дали то е осигурено лице по смисъла на
КСО, дали е осигурено за съответния осигурителен риск и съответно какъв е бил
размерът на брутното му трудово възнаграждение, върху което са внесени или са
дължими осигурителни вноски. Тази преценка се извършва въз основа на надлежни и
достоверни данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО.
Съгласно § 1, т.3 от ДР на КСО „осигурено лице“ е физическо лице, което
извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4
и чл.4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Съгласно
чл.10, ал.1 КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да
упражняват трудова дейност по чл.4 или 4а и за които са внесени или дължими
осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Предвид горното, за определяне на обстоятелството дали едно лице има право
на обезщетение за временна неработоспособност по представен болничен лист и
какво следва да е то, е необходимо да се провери дали лицето е осигурено лице,
дали е осигурено за съответния осигурителен риск и съответно какъв е бил
размерът на брутното му трудово възнаграждение, върху което са внесени или са
дължими осигурителни вноски.
Административния орган е посочил като правно основание за спиране на
административно производство – чл. 40, ал. 4, т. 2 КСО, съгласно която
разпоредба длъжностно лице по чл.3 издава разпореждане за спиране на
производството по отпускането или изплащането на обезщетенията за временна
неработоспособност, трудова злополука или професионална болест,
трудоустрояване, бременност и раждане и отглеждане на дете до 2-годишна
възраст, когато е необходимо да бъде извършена проверка от контролен или друг
компетентен орган относно обстоятелства от значение за правото или размера на
обезщетението; в този случай спирането е до приключване на проверката, но за не
повече от 6 месеца;
В случая административният орган е
спрял производството на това основание, предвид изпратен сигнал до сектор „Контрол по разходите на ДОО“ при ТП
на НОИ-Силистра, с което е поискано да бъде извършена проверка на осигурителя „****“ЕООД
относно дали лицето е упражнявало трудова дейност преди периода на временна
неработоспособност.
Съгласно нормата на чл.108 ал.1 от КСО контролните органи на НОИ при
изпълнение на служебните си задължения: 1. извършват проверки и ревизии във
връзка с дейността, възложена на НОИ; 2.
установяват административни нарушения на законодателството относно държавното
обществено осигуряване и на разпоредбите за дейността, възложена на НОИ; 3
дават задължителни предписания за спазване на разпоредбите по държавното
обществено осигуряване и дейността, възложена на НОИ; 4. могат да изискват от
физическите и юридическите лица и техните поделения да декларират банковите си
сметки в страната и в чужбина, както и да предоставят документи, свързани с
трудовата и стопанската им дейност и др.
Извършването на проверки и даването на задължителни предписания са две
различни правомощия на контролните органи на НОИ. От приложеният по делото
протокол за извършена проверка на осигурителя „****“ЕООД е видно, че проверката
е приключила, като е съставен констативен протокол от 28.02.2022г., което
изрично е констатирано и в обжалваният акт. Директорът на ТП на НОИ-Силистра е
посочил, че са издадени от датата на протокола и задължителни предписания до
осигурителя. Изрично в оспорения акт е посочено, че проверката е приключила с
констативния протокол от 28.02.2022г., но решаващият орган е приел, че като предписанията
дадени на „****“ЕООД са оспорени административното производство не е
приключило, поради което не е налице основание за възобновяване на
производството по преценка правото на обезщетение за временна
неработоспособност на жалбоподателката. Такова основание за спиране на
производството в чл. 40 ал.4 от КСО не е предвидено.
Следва да се има предвид, че осигурителното обезщетение за временна
неработоспособност цели да замести липсващия трудов доход на осигуреното лице,
което е престанало да работи, поради настъпилия осигурителен риск. Именно в
контекста на целта на закона за своевременно получаване на обезщетението,
когато осигуреното лице е уязвимо, в случая поради бременност, законът допуска
спиране на производството по изплащане на обезщетението и липсата на
произнасяне по същество, само в изрично предвидените случаи. В случая
посоченото основание в оспореното решение/до влизане в сила на издадените
предписания/ не е сред лимитативно изброените в чл. 40 ал. 4 от КСО, а по
делото са налице доказателства за приключила проверка на осигурителя.
Твърденията на жалбоподателката за безспорно установено по делото наличие
на трудово правоотношение са неотносими в настоящото производство, в което се
дължи преценка относно наличие на основанието за спиране на производството по
отпускане на/изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане.
Спирането на административното производство е извънредна мярка. Разпоредбата
на чл.40, ал.4, т.2 КСО регламентира както основанието - необходимостта да бъде
извършена проверка от контролен или друг компетентен орган относно
обстоятелства от значение за правото или размера на обезщетението, така и
срокът на спирането - до приключване на проверката, но за не повече от 6
месеца. Тоест срокът не е определен, а е определяем, до приключване на
конкретно производство, но не повече от 6 месеца.
В нарушение на изискванията на чл.59, ал.2, т.5 АПК в случая административният
акт не съдържа разпоредителна част, с която се определят правата или
задълженията, начинът и срокът за изпълнението. Нито в разпореждането за
спиране, нито в обжалваното решение е посочен срок на спирането. Видно от
заповедта за възлагане на проверка на осигурителя/от 27.01.2022г./ в нея
изрично е определен срок за извършването на проверката. Заповедта е издадена
преди разпореждането за спиране, потвърдено с обжалваното решение, но срокът,
определен за извършване на проверката, не е съобразен, нито е посочен
определения от закона срок.
Констатираното нарушение е съществено и основание за отмяна на оспорвания
акт като постановен в несъответствие с материалноправните норми.
По изложените съображения оспореното решение и потвърденото с него
разпореждане следва да бъдат отменени.
С оглед гореизложеното
и на основание чл.172, ал.2 АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №1040-18-37/11.04.2022г. на директора
на ТП на НОИ-Силистра, с което е потвърдено Разпореждане №
Д-18-999-00-**********/18.02.2022г. на Ръководител по изплащане на
обезщетенията и помощите при НОИ ТП-Силистра, с което на основание чл.40, ал.4,
т.2 КСО и чл.47 ал.2 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от
държавното обществено осигуряване е спряно производството по
отпускането/изплащането на Р.В.С. на парично обезщетение за бременност и
раждане по болничен лист №Е20220196701 за периода от 29.01.2022г. до
14.03.2022г., считано от 18.02.2022г.
ОТМЕНЯ Разпореждане №
Д-18-999-00-**********/18.02.2022г. на Ръководител по изплащане на обезщетенията
и помощите при НОИ ТП-Силистра, с което на основание чл.40, ал.4, т.2 КСО и
чл.47 ал.2 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното
обществено осигуряване е спряно производството по отпускането/изплащането на Р.В.С.
на парично обезщетение за бременност и раждане по болничен лист №Е20220196701
за периода от 29.01.2022г. до 14.03.2022г., считано от 18.02.2022г.
Решението не подлежи
на обжалване.
СЪДИЯ: