Р
Е Ш Е Н И Е
№257 23.11.2023 год. гр. Стара
Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски
административен съд, публично съдебно
заседание на двадесет и шести октомври две хиляди двадесет и трета
год., в състав
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Зорница
Делчева и
в присъствието на прокурора Петко Георгиев, като разгледа
докладваното от Михаил Русев КАН дело №247 по описа
за 2023 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1, предл.2 от ЗАНН.
Образувано е по касационната
жалба от М.М.Я. ***, чрез пълномощника си адв. М.К.Н. - П. против решение №305/25.07.2023
год., постановено по АНД №426/2023 год. по описа на Районен съд Стара Загора, с
което е потвърдено Наказателно постановление №8005/13.01.2023 год., издадено от
Началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”,
Агенция „Пътна инфраструктура”.
В касационната жалба се
излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при
допуснати нарушения на материалния закон, касационно основание по чл.348, ал.1
т.1 от НПК. Твърди се в жалбата, че лицата които носят отговорност за
движението и съпровождането на извънгабаритните ППС са тези, които извършват
превозите. Твърди че, дейността по чл.53, ал.1, т.2 от ЗП не е идентична с тази
по чл.26, ал.1, т.2 от ЗП и не представлява специално ползване на пътя, въпреки
че подлежи също на разрешителен режим. Докато като нарушител по чл.26, ал.1,
т.2 от ЗП може да бъде всяко лице което управлява МПС, то субект на нарушението
по чл.53, ал.1 ,т.2 от ЗП може да бъде както лицето което извършва движени,
така и лицето което е възложило дейността по превоз на товара. Това е причината
законодателят да въведе изрично отделни състави, поради което и същите не могат
да бъдат смесвани. След като е отправено обвинение за нарушение по чл.26, ал.1,
т.2 от ЗП, то следва да се наложи наказание по чл.53, ал.1, предложение пето от
Закона за пътищата. В случая било наложено наказание без административно
обвинение. Счита също така, че при определяне на размера на наказанието не са
съобразени смекчаващи вината обстоятелства, а именно, че нарушението е за първи
път. Направено и искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване
на друго, с което да бъде отменено изцяло наказателното постановление и
присъждане на сторените разноски в съдебното производство. В съдебно заседание,
пълномощника на касатора поддържа жалбата.
Ответникът по касация Началник
отдел „Контрол по републиканската мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, редовно и
своевременно призован, на изразява становище по подадената касационна жалба.
Представителят на Окръжна
прокуратура взема становище, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно.
Съдът, като обсъди направените
в жалбата оплаквания, доводите на страните и извърши проверка на
законосъобразността на обжалваното решение по посочените в жалбата основания,
намира за установено следното:
Жалбата е допустима, като
подадена в законоустановения срок от легитимирана страна, разгледана по
същество е неоснователна.
Производството пред Старозагорският
районен съд се е развило по жалбата на М.М.Я. против Наказателно постановление
№8005/13.01.2023 год., издадено от Началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура”, с което
на основание чл.53, ал.1, т.2 във връзка с чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от Закона за
пътищата /ЗП/ му е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 3
000.00 лв. за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, буква ”а” от същия закон. От
фактическа страна от наказващия орган е прието, че на 22.12.2022 год. в 12.10
часа на път II-66, км.55 в посока Сливен – Стара Загора, М.М.Я. е управлявал и
извършвал превоз на товари с МПС четири оси с две управляеми оси марка „Ивеко“
с рег.№***, като в процеса на извършване на проверката е установено, че водачът
извършва превоз на асфалт без разрешение за дейности в рамките на специалното
ползване на пътищата /разрешително/, съгласно изискванията на чл.8, ал.2 във
връзка с чл.8, ал.1 от Наредба №11 от 03.07.2001 год. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС. При направеното измерване с техническо средство
електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, е
констатирано, че при измерено разстояние между осите 1.38 м. сумата от
натоварването на ос на двойно задвижваща ос на ППС е 30.700 тона при максимално
допустимо натоварване на оста 19 тона, като превишението е 11.700 тона
Старозагорският районен съд е
приел, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление,
не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и
процесуални правила. По съществото на спора, въз основа на събраните в хода на
съдебното следствие и обсъдени в решението доказателства, съдът е направил
извод, че по безспорен и несъмнен начин са доказани описаната в наказателното
постановление фактическа обстановка и извършеното от М.Я. нарушение на чл.26,
ал.2, т.1, б.“а“ от Закона за пътищата, като основание за налагане на административна
санкция по чл.53, ал.1, т.2, предл.
второ от Закона за пътищата. По отношение на размера на наложеното наказание, е
приел, че същото е правилно определено като се има в предвид, че се касае за
първо нарушение и размера на превишението..
Решението на Старозагорския
районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.
Изцяло се споделя извода на
въззивния съд, че законосъобразно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на М.М.Я. в качеството му на водач на тежко ППС, на основание чл.53, ал.1, т. 2 от ЗП, за допуснато
нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП. Наложената от наказващия орган
санкция на М.Я. се основава на нормата на
чл.53, ал.1, т. 2 от ЗП, съгласно която се наказват с глоба от 1000.00
до 5000.00 лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите лица,
нарушили разпоредбите на чл.25, чл.26, ал.1, т.1, букви „в“ и „г“, т.2, ал.2 и
ал.5 и чл.41 от Закона за пътищата или които извършат или наредят да бъдат
извършени дейности - движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства
и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя.
При тази нормативна регламентация следва извода, че субект на нарушението и
респ. субект на административнонаказателна отговорност по чл.53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата може
да бъде всяко физическо лице, което наруши законово установената забрана по чл.26,
ал.2, т.1, б „а“ от Закона за пътищата за движение на извънгабаритни и тежки
пътни превозни средства без надлежно разрешение – т.е. кръга на субектите на
това нарушение не се изчерпва със собствениците на извънгабаритни и/или тежки
ППС и превозвачите по см. на §1, т.5 от Закона за автомобилните превози. В
случая ангажирането на отговорността на касационния жалбоподател от правна
страна е обосновано с допуснато нарушение на разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1,
б.“а“ от Закона за пътищата, като от фактическа страна повдигнатото на М.Я.
обвинение се основава на това, че е управлявал и осъществявал движение на МПС с
четири оси с две управляеми оси, като при измерено разстояние между осите 1. 38
м на двойната задвижваща ос на МПС, сумата от натоварването на ос на двойната
задвижваща ос е 30.700 т, при максимално допустимо натоварване 19 тона,
съгласно чл.7, ал.1, т.5, б.“в“ от Наредба №11/03.07.2001 год., с което е
осъществил движение на извънгабаритно ППС по смисъла на §1, т.1 от ДР на
Наредба №11 от 03.07.2001 год., респ. тежко по смисъла на чл.3, т.2 на
Наредбата, без разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни такси/,
издадено по реда на раздел IV от Наредба №11/2001 год. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС. С оглед на така направената фактическа и правна
обосновка на обвинението, съдът приема, че М.Я. като лице, на което е вменено,
че е нарушило забраната по чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от Закона за пътищата
управлявайки тежко ППС без надлежно издадено разрешение, може да бъде субект на
нарушението и съответно на административнонаказателна отговорност по чл.53, ал.1 от ЗП. Аргумент за това е и
разпоредбата на чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11/03.07.2001 год. на МРРБ.
От фактическа страна по делото
не е спорно, че управляваното от санкционираното лице МПС с четири оси, следва
да бъде квалифицирано като тежко ППС по см. на определението по чл.3, т.2 във
връзка с чл.7, ал.1, т.5, б.“в“ от Наредба №11/03.07.2001 год. за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС. По смисъла на приложимото законодателство
движението на извънгабаритните и/или тежките ППС е разрешено да се извършва с
разрешително, издадено от администрацията, управляваща пътя, съгласувано със
съответната служба за контрол при Министерството на вътрешните работи /чл. 8,
ал.2 от Наредба №11/ 03.07.2001 год. / или след заплащане само на дължимата
такса /чл.14, ал.3 от Наредбата/. Съгласно регламентираното изключение по чл.8,
ал.5 във връзка с чл.14, ал.3 от Наредба № 11/ 03.07.2001 г., извънгабаритните
и/или тежките ППС, на които се разрешава да се движат след заплащане само на
дължимата такса, са тези, които имат обща маса до 45 тона или натоварване на
ос, което не превишава с повече от 30% допустимите максимални натоварвания на
ос по раздел ІІ, както и тези с габаритни размери: широчина - до 3,30 м,
височина - до 4,30 м и дължина - до 22.00 м. В случая при измерено разстояние
между осите 1.40 м на двойната задвижваща ос на МПС, сумата от натоварването на
ос на двойната задвижваща ос е била 25.850 т, при максимално допустимо натоварване
19 тона, съгласно чл.7, ал.1, т.5 б.“в“ от Наредба №11/03.07.2001 год.
Следователно превишението на допустимите максимални натоварвания на ос е
по-голямо от 30%, поради което хипотезата на чл.14, ал.3 от Наредбата на МРРБ,
е неприложима. Ето защо правилно въззивният съд е приел, че след като по
отношение на ППС не е налице изключението по чл.8, ал.5 във връзка с чл.14,
ал.3 от Наредба №11/03.07.2001 год. и движението на същото не се разрешава след
заплащане само на дължимата такса, осъщественото управление на ППС правилно е
квалифицирано като нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП, защото именно
тази норма въвежда забрана за движение на тежки и извънгабаритни ППС без
разрешение, каквото в случая се е изисквало. Приел, че наведените оплаквания са
за приложимата санкционна разпоредба са неоснователни, тъй като е налице
припокриване на двата санкционни състава. По изложените съображения обоснован е
извода на Старозагорския районен съд, че е налице съответна от гледна точка на
установените по делото факти и правилна от гл. т. на закона
административнонаказателна правна квалификация на деянието, респ. правилно
определяне на приложимата санкционна разпоредба.
Фактически, правно и
доказателствено обоснован е и направения от въззивния съд извод, извършеното от
М.Я. нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП, като основание за налагане на
административна санкция по чл.53, ал.1
от ЗП, е установено по несъмнен начин – описаната в наказателното постановление
фактическа обстановка и констатациите, обуславящи съставомерността на деянието
по повдигнатото административнонаказателно обвинение, се потвърждават от
събраните по делото доказателства.
По отношение на касационните
оплаквания:
Неправилно е наведено оплакването,
че деянието следва да бъде санкционирано по чл.53, ал.1, предложение пето
вместо по чл.53, ал.1, т.2 от ЗП. Като нарушена е посочена разпоредбата на
чл.26, ал.2, т.1 която като изпълнително деяние предвижда движение на тежки
ППС. Така описаното изпълнително деяние съответства на посочената санкционна
разпоредба, предвиждаща административно наказание за движение на ППС без
разрешение. Що се отнася до оплакването за размера на наложената глоба, в
решението не районния съд се съдържат мотиви, които се споделят и от настоящата
инстанция на основание чл.221, ал.2 от АПК.
С оглед на изложените съображения
съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което
обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие и при
правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на
основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен
съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение №305/25.07.2023 год., постановено по АНД №426/2023 год. по описа на Районен
съд Стара Загора.
Решението не подлежи на
обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.