Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

 

град София, 06.12.2017 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19-ти състав, в публично заседание на тридесети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                   СЪДИЯ: НЕВЕНА  ЧЕУЗ

 

        при секретаря Десислава Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. дело № 11 930 по описа на 2012 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        Предявени искове с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК вр. чл. 415 ал.1 от ГПК.

 

Ищецът „Б.Д.” ЕАД твърди, че съгласно договор за кредит от 11.07.2007 г. е предоставила на ответниците Ц.М.К. и Д.И.К. кредит в размер на 65 000 лева, при условия, уговорени в договора. Изложени са твърдения, че кредитът не е обслужван редовно, поради което е станал предсрочно изискуем. В производство по чл. 417 от ГПК била издадена заповед за незабавно изпълнение, а  в срока по чл. 414 от ГПК ответниците са депозирали възражение. При тези наведени фактически твърдения е мотивиран правен интерес от иска и от съда се иска да признае за установено по отношение на ответниците, че същите дължат солидарно сумата от 63 354, 48 лева – главница, сумата от 13 141, 71 лева – договорна лихва за периода 01.02.2011 г. – 05.12.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата от 06.12.2011 г. до изплащане на вземането и сумата от 1 529, 92 лв. – разноски в заповедното производство за държавна такса. Претендират се разноски по настоящото производство.

Ответниците Ц.М.К. и Д.И.К. оспорват исковете в открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител – адв. Д.. В писмените си отговори, депозирани в срока по чл. 367 от ГПК са наведени възражения досежно нищожност на договорни клаузи. Претендират разноски, съобразно депозиран списък по чл. 80 от ГПК.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа страна:

Видно от представения препис по делото на 06.12.2011г. Б. „Д.” ЕАД е депозирала заявление по реда на чл. 417 от ГПК пред СРС, въз основа, на което е образувано гр.д. 53 969/2011 г. по описа на СРС, 53 състав.

В заявлението е отправено искане до съда да издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжниците Ц.М.К. и Д.И.К. за сумата от 63 354, 48 лева – главница, сумата от 13 141, 71 лева – договорна лихва за периода 01.02.2011 г. – 05.12.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата от 06.12.2011 г. до изплащане на вземането и сумата от 1 529, 92 лв. – разноски, на основание извлечение от сметки по договор за ипотечен кредит, сключен на 11.07.2007 г.

Представен е договор за ипотечен кредит от 11.07.2007 г., ведно с приложимите общи условия към него, от съдържанието, на който се установява, че на същата дата Б. „Д.” ЕАД е сключила договор за ипотечен кредит с Ц.М.К. и Д.И.К., като кредитополучател за сумата от 65 000 лева със срок на издължаване от 360 месеца като е посочено, че с част от сумата, отпусната като кредит ще бъде окончателно погасен ипотечен кредит № 13240845 и остатъкът ще бъде преведен по сметка на кредитополучателя /т.3 от договора/.

На 12.01.2012 г. СРС, 53 състав е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК за сумата от 63 354, 48 лева – главница, сумата от 13 141, 71 лева – договорна лихва за периода 01.02.2011 г. – 05.12.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата от 06.12.2011 г. до изплащане на вземането и сумата от 1 529, 92 лв. – разноски.

Видно от отбелязването, сторено върху заповедта за изпълнение за горецитираните суми на 12.01.2012 г. е издаден изпълнителен лист и получен от заявителя на 06.02.2012 г.

По делото е представена молба от  Ц.М.К. и Д.И.К., депозирана по гр.д. 53 969/11 г. на СРС, 53 състав на 18.06.2012г. с приложен препис от искова молба, депозирана на 05.04.2012 г. в регистратурата на СРС.

Представени са покани за доброволно изпълнение, връчени на 27.03.2012 г.

С разпореждане от 27.07.2012 г. СРС, 53 състав е счел депозираната от Ц.М.К. и Д.И.К. искова молба на 05.04.2012 г. в СРС като покриваща критериите на възражение по чл. 414 от ГПК е дал указания на заявителя по чл. 415 ал.1 от ГПК. Указанията са връчени на заявителя на 06.08.2012 г.

На 04.09.2012 г. „Б.Д.” ЕАД е представила доказателства по гр.д. 53 969/11 г. за предявяване на установителен иск, съгласно дадени й указания.

По делото е изслушана и съдебно счетоводна експертиза /основно и допълнително заключение/, изготвена от вещото лице С.А.М..

При тези ангажирани от страните доказателства съдът прави следните правни изводи:

Видно от ангажираните по делото доказателства искът е заявен в указания в нормата на чл. 415 ал.1 от ГПК преклузивен срок. Предметът на исковата претенция, заявен в настоящото производство е идентичен с предмета, посочен в заявлението по чл. 417 от ГПК. Депозираното възражение от страна на длъжника в заповедното производство, обективирано като искова молба от 05.04.2012 г., е в срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК, предвид което съдът намира, че заявените искове в настоящото производство са процесуално допустими.

Съгласно нормата на чл. 154 от ГПК, установяваща правилата за разпределяне на тежестта на доказване ищецът следва да установи по безспорен и категоричен начин - договорно правоотношение с ответника, обстоятелството, че ответникът – длъжник не е изпълнил в срока и при условията по договора задължението да върне предоставената му по договора сума т.е. че същият е неизправна страна по договора, размера и периода на претенцията си.

От своя страна ответникът следва да установи факта на изпълнение т.е. че е изплатил на ищцовото дружество /изцяло или отчасти/ дължимите от него суми, както и възраженията си срещу вземането на ищеца или неговата изискуемост.

С оглед на представените писмени доказателства – договор за ипотечен кредит от 11.07.2007 г., съдът приема, че между Б. „Д.” ЕАД и ответниците са възникнали облигационни отношения по повод сключен договор, по силата на който банката е предоставила кредит в определен размер на кредитополучателя – ответник срещу насрещното му задължение да погаси задължението си за срок от 360 месеца. Страните са формирали спор относно фактът, че кредитът е усвоен от страна на кредитополучателя. С оглед съдържанието на т.3 от договора и изслушаната по делото ССчЕ /основно и допълнително заключение/ настоящият съдебен състав намира възражението на ответниците за неусвояване на кредита за неоснователно.

При тези установени по делото факти ищецът твърди, че с оглед неизпълнение на договорните задължения на ответника точно и в срок да плаща дължимите месечни погасителни вноски кредитът е станал предсрочно изискуем, от което мотивира и претенцията си спрямо ответника. Такава клауза за предсрочна изискуемост е уговорена в отношенията между страните в чл. 20.2 от  ОУ към договора. С оглед задължителното разрешение за настоящия съдебен състав, установено в ТР 4/2014 г. на ВКС за настъпването на предсрочна изискуемост по кредитно правоотношение е необходимо кредитодателят да уведоми кредитополучателя за нея и уведомлението да достигне до адресата си. По настоящото дело доказателства в тази насока не са ангажирани. Не са навеждани твърдения, че ищецът е изпълнил това свое задължение респ. не са предприети активни процесуални действия, насочени към установяване на това обстоятелство. Нещо повече в текста на чл. 20.2 от ОУ към договора е отразено, че при забава в плащанията „над 90 дни кредитът става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие” т.е. в договора страните дори не са уговорили предсрочната изискуемост да настъпва автоматично, а отнасянето в просрочие касае счетоводна операция, която няма отношение към уведомяването на длъжника.

С оглед данните по делото и ангажираните от страните доказателства следва да се приеме, че процесното вземането, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката – кредитор по реда на чл.418 вр. чл.417, т.2 ГПК и чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции не е изискуемо, независимо, че кредиторът се е позовал на предсрочната изискуемост на целия остатък от кредита в исковата молба. Изискуеми са само вземанията за главница респ. акцесорните вземания, които към датата на депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК са с настъпил падеж.

          С оглед адекватна преценка относно обстоятелството налице ли е неизпълнение на падежирани задължения от страна на длъжника – настоящ ответник към датата на депозиране на заявлението настоящият съдебен състав следва да съобрази наведените в писмения отговор възражения за нищожност на част от клаузите на договора. Видно от представеното по делото решение №119/09.01.2016 г. по гр.д. 20644/14 г. на СГС, Втори Д въззивен състав, влязло в законна сила като необжалваемо, е признато за установено в отношенията между страните по настоящия спор, че клаузите на чл.7 изр.3 и чл. 14 от договора за кредит, сключен на 11.07.2007 г. и на чл. 9.1, изр. 2, чл. 9.4 и чл. 25.3 от ОУ към договора са нищожни с оглед противоречието им на нормата на чл. 146 от ЗЗП. Настоящият съдебен състав следва да зачете силата на присъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение и не следва на самостоятелно основание да обсъжда същите възражения на ответниците, наведени в писмения отговор, което би било и процесуално недопустимо. С оглед на което преценката относно наличие на неизпълнение на падежирани задължения следва да се извърши на база размер на анюитетните вноски, уговорени между страните по договора с погасителния план. Със същото съдебно решение на СГС, II Д въззивен състав настоящият ищец е осъден да заплати на основание чл. 55 ал.1 пр.1 от ЗЗД на ответниците по настоящото дело сумата от 2 641, 35 лв. – платена без основание за възнаградителна лихва по договор за кредит, сключен на 11.07.2007 г. за периода 11.07.2007 г. – 05.12.2012 г. Отново с оглед силата на присъдено нещо на съдебното решение на СГС, II Д въззивен състав следва да се съобрази, че ответниците по делото са платили по договора от 11.07.2007 г., считано до 05.12.2012 г. дължимите по него анюитетни вноски в размера по погасителния план. Датата на заявлението по чл. 417 от ГПК въз основа, на което е инициирано заповедното производство пред СРС, 53 състав е 06.12.2011 г. т.е. падежираните вноски по настоящото производство са изцяло платени от ответниците с оглед влязлото в сила съдебно решение на СГС, II Д въззивен състав.

          Предвид тези съображения и доколкото по делото е установено, че към датата на депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК не са били налице предпоставките за обявяване на процесния договор за кредит за предсрочно изискуем респ. към същата дата не са съществували неплатени падежирали анюитетни вноски заявените искове в настоящото производство следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.

          При този изход на спора и на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответниците се следват сторените в производството разноски. В депозирания списък по чл. 80 от ГПК ответниците са заявили искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3000 евро, досежно размерът на което е заявено възражение по чл. 78 ал. 5 от ГПК. В пълномощното на стр. 31 в делото е посочено, че е уговорено и заплатено в брой възнаграждение в размер на 3911, 66 лв. Същото служи като разписка и установява факта на реалното заплащане на сумата. Доказателства за плащане на възнаграждение за горницата до размера на 3000 евро не са ангажирани. Сумата от 3911,66 лв. не е прекомерна с оглед размера на заявените искови претенции, фактическата и правна сложност на делото, проведените съдебни заседания и извършени процесуални действия и при съблюдаване размерите на адвокатските възнаграждения, визирани в Наредба 1/2004 г., поради което наведеното от ищеца възражение се възприема като неоснователно от настоящия съдебен състав. На ответниците се следва и сумата от 300 лв. – платени депозити за вещи лица т.е. размерът на разноските, дължими на същите възлиза на 4 211, 66 лв.

        Водим от гореизложеното съдът :

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Б.Д.” ЕАД, ЕИК:**********, със седалище и адрес на управление *** искове с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК вр. 415 ал.1 от ГПК срещу Ц.М.К., ЕГН ********** и Д.И.К., ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес: *** – адв. В.В., за признаване за установено, че Ц.М.К. и Д.И.К. дължат на „Б.Д.” ЕАД сумата от 63 354, 48 лева – главница, сумата от 13 141, 71 лева – договорна лихва за периода 01.02.2011 г. – 05.12.2011 г., предмет на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, издадена по гр.д. 53969/2011 г. на СРС, 53 състав като неоснователни.

ОСЪЖДА „Б.Д.” ЕАД, ЕИК:**********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Ц.М.К., ЕГН ********** и Д.И.К., ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес: *** – адв. В.В. на основание чл. 78 ал.3 от ГПК сумата от 4 211, 66 /четири хиляди двеста и единадесет лева и шестдесет и шест стотинки/ лв. – разноски.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

При влизане на решението в сила, препис от същото да се изпрати по гр.д. 53969/2011 г. на СРС, 53 състав.

 

 

            СЪДИЯ: