Определение по дело №1447/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 815
Дата: 19 април 2022 г. (в сила от 18 април 2022 г.)
Съдия: Величка Маринкова
Дело: 20221100601447
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 15 април 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 815
гр. София, 18.04.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Величка Маринкова
Членове:Даниела Талева

Петър Н. Славчев
като разгледа докладваното от Величка Маринкова Въззивно частно
наказателно дело № 20221100601447 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІI от НПК.
С разпореждане от 22.03.2022 г. по НАХД №3155/2022 г., на СРС, НО, 17
състав е прекратил съдебното производство по делото и е върнал същото на
ДП за отстраняване на допуснати на тази фаза отстраними съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на обвиняемото
лице на защита.
Срещу това разпореждане е постъпил частен протест от прокурор при
СРП, в който твърди, че същото е незаконосъобразно. Сочи, че в
Постановлението на СРП са посочени всички относими факти и
обстоятелства, а тези, които съдията- докладчик е посочил, че не фигурират в
постановлението, но следва да бъдат отбелязани, нямат пряко отношение за
престъплението, за което обвиняемата е предадена на съд и не са част от
съставомерните факти и обстоятелства, които задължително следва да
присъстват при описание на фактите в Постановлението.
Иска от въззивния съд да отмени определението на СРС и да върне
делото на първата инстанция за разглеждането му по същество.
В протеста не се правят доказателствени искания.
Частният протест се явява подаден в срок и процесуално допустим. По
1
същество същият е изцяло неоснователен по следните съображения:
Делото е внесено в СРС с Постановление за освобождаване на Д. ЦВ. ИВ.
от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК с обвинение за
извършено от нея престъпление по чл.343, ал.1, б.Б, пр.2 вр. чл.342, ал.1, пр.3
от НК.
За да прекрати съдебното производство по делото и да върне същото на
ДП първостепенният съд е приел, че Постановлението не отговаря на
изискванията на закона, тъй като в него не са посочени всички факти и
обстоятелства, които са част от предмета на доказване по делото и които
касаят поведението на пострадалата пешеходка в рамките на настъпилото
ПТП, както и обстоятелства, на база на които да се направят изводи относно
наличието или не на обстоятелства, препятстващи видимостта на водача на
МПС. СРС е приел, че става въпрос за факти и обстоятелства, които очертават
фактическите рамки на обвинението, които лимитират и съда, доколкото и
съгласно разпоредбата на чл.378, ал.3 от НПК той не може да приема факти и
обстоятелства, различни от тези посочени в Постановлението на прокурора, а
при констатирането на такива има задължение да върне делото на ДП. Ето
защо е приел, че в Постановлението следва ясно да бъдат посочени всички
факти и обстоятелства, касаещи не само поведението на водача на МПС, но и
тези, отнсящи се до поведението на пострадалия пешеходец в това ПТП, за да
може съда да изпълни задължението си и да прецени съставомерността на
деянието на обвиняемата в рамките на фактическите положения, описани в
Постановлението и за да е ясно срещу кои конкретно факти и обстоятелства
обвиняемата следва да се защитава в хода на съдебното следствие.
Въззивният съд изцяло се солидаризира с това становище на
първостепенния такъв, доколкото и видно от постановлението на СРП в него
липсват каквито и да е било твърдения относно поведението на пострадалата
пешеходка непосредствено преди настъпване на ПТП- движила ли се е тя, в
покой ли е била, къде се е намирала точно- на улицата, на тротоара, как и кога
се е озовала зад автомобила, управляван от обвиняемата, могла ли е
последната да я възприеме, ако да- кога и при какви обстоятелства и в
частност, ако беше изпълнила задълженията, които й вменява разпоредбата на
чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗДвП съществувала ли е обективна възможност да
възприеме своевременно пешеходката и да предотврати настъпването на ПТП
2
с нея, съответно, ако не е могла да стори това, дори и да беше изпълнила
задълженията, които й вменява закона, то какви са причините (от обективна и
субективна страна), които са й пречели да предотврати настъпването на ПТП.
Това са все обстоятелства, които са съставомерни и които сочат дали
деянието на обвиняемата се явява съставомерно от обективна и/или
субективна страна или става въпрос за случайно деяние- въпроси, на които ще
следва да отговори и съда, постановявайки своя краен съдебен акт по делото-
решението, поради което и следва да е наясно какви са твърденията на
прокурора по тези въпроси, както и каква е фактическата рамка на
обвинението, която следва да съблюдава при произнасянето си. Същото важи
и за обвиняемото лице, което следва да е наясно с фактическите твърдения на
прокурора, за да знае срещу кои конкретно факти и обстоятелства се
защитава и какви доказателства да ангажира във връзка с тези фактически
твърдения, доколкото няма спор, че защитата се осъществява в рамките на
фактическите твърдения на прокурора, а не толкова срещу неговите правни
изводи, на база така поддържаните и твърдени факти и обстоятелства.
В този смисъл въззивният съд изцяло споделя становището на СРС, че
постановлението на СРП страда от порок, касаещ описание на всички
съставомерни факти и обстоятелства във връзка с престъплението, за което
обвиняемата е предадена на съд, като този порок ограничава правото на
обвиняемото лице на защита, както и възможността на съда да се произнесе с
правилен съдебен акт, предвид ограничението на чл.378, ал.3 от НПК. Този
порок е сред отстранимите такива, поради което и като е прекратил съдебното
производство и е върнал делото на СРП за отстраняване на същия,
първостепенният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт,
който следва да бъде потвърден изцяло.
Така мотивиран и на основание чл.345 НПК, СГС, НО, 15-ти въззивен
състав

ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло разпореждане от 22.03.2022 г. по НАХД
№3155/2022 г., на СРС, НО, 17 състав, с което съдът е прекратил съдебното
3
производство по делото и е върнал същото на ДП за отстраняване на
допуснати на тази фаза отстраними съществени процесуални нарушения,
довели до ограничаване правото на обвиняемото лице на защита.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4