Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. С., 25.10.2017 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19
състав в публичното заседание на втори октомври две хиляди и седемнадесета година
в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Десислава Костадинова и в присъствието на прокурора Мравкова,
като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр.дело № 10 034/16 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени искове с правно основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ за сумата от 53 000 лв.
Ищецът Я.З.П. твърди в
исковата си молба, че срещу него е образувано досъдебно производство ЗМ №
2930/20.03.2012 г. по описа на 03 РУП – СДВР, прок. преп. 9757/12 по описа на
СГП. Твърди се, че с постановление от 20.03.2013 г. му било предявено обвинение
по чл. 199 ал.1 т.31 пр.2 вр. с чл. 198 ал.1 вр. с чл. 20 ал.2 вр. с ал.1 от НК, затова, че на 07.12.2012 г. около 13,15 ч., в гр. С., в двора на училище
НПГПТО „Ломоносов“, находящо се на бул. „**********в съучастие, като
извършител, с неустановени лица, е отнел чужди движими вещи – суитчър с качулка
с надпис „Ultras Levski“ на стойност
24 лв. от владението на Й.В.Т.с намерение противозаконно да го присвои, като
употребил за това сила – удрял с юмруци пострадалия Терзийски в главата,
вследствие на което му причинил средна телесна повреда – счупване на носните
кости с дислокация на носния септум вляво, разкъсване на лигавицата на долната
носна раковина. Твърди се, че бил внесен обвинителен акт в съда и образувано
нохд 41308/2013 г. пред СГС, 15 състав. С присъда от 15.04.2014 г. съдът
признал ищеца за невиновен по повдигнатото му обвинение. С решение №
443/17.12.2015 г. по внохд 698/2015 г. на САС присъдата на СГС била потвърдена.
Изложени са твърдения, че воденото наказателно производство срещу ищеца за
периода, през който е бил обвиняем изпитвал притеснение и стрес. Не успял да
вземе успешно задължителен зрелостен изпит. Наред с това в наказателното
производство бил приет и граждански иск за 50 000 лв., което допълнително
нагнетило психическо напрежение у него. Твърди, че изпитвал унижение и срам от
съучениците и приятелите си, почти две години бил с мярка за неотклонение
„подписка“, която ограничавала свободата му на движение. Била му извършена
криминалистическа регистрация, започнал да изпитва нервност, психическа
нестабилност, нежелание от осъществяване на контакти със съучениците си,
нежелание да ходи на училище, придружени от задух и главоболие. Получил трайно
нервно напрежение, свързано с периодични кризисни състояния, изпадал в
състояние на безразличие, безпомощност, безволие и трайна депресия.
Предвид тези твърдения е обоснован правен интерес от
предявеният иск и от съда се претендира да осъди ответника да му заплати сумата
от 50 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в незаконосъобразно
воденото срещу него наказателно производство, както и сумата от 3 000 лв.
– обезщетение за имуществени вреди – изплатени средства за адвокатска защита
пред наказателния съд. Претендират се и сторените по делото разноски.
Ответникът – Прокуратурата
на Р България, чрез своя представител оспорва иска по основание и размер в
писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК.
Съдът след като обсъди становищата и доводите
на страните и събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.235
ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен обвинителен акт на СГП по ДП
2930/2012 г. по описа на 03 РУП – СДВР, пр.пр. 9757/2012 г. на СГП по обвинение
на Я.З.П. по чл. 199 ал.1 т.3 пр.2 вр. с чл. 198 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 вр. ал.1
от НК.
Представена е присъда от 15.04.2014 г. по нохд 4130/2013
г. на СГС, 15 състав на НО, от която се установява, че Я.З.П. е признат за
невинен в това, че на 07.12.2012 г., около 13.15 часа, в гр. С., в двора на
училище НПГПТО „Ломоносов“, находящо се на бул. „********в съучастие като
съизвършител с неустановени до момента лица е отнел чужди движими вещи - суитчър
с качулка с надпис „Ultras Levski“ на стойност
24 лв. от владението на Й.В.Т.с намерение противозаконно да го присвои, като
употребил за това сила – удрял с юмруци пострадалия Терзийски в главата,
вследствие на което му причинил средна телесна повреда – счупване на носните
кости с дислокация на носния септум вляво, разкъсване на лигавицата на долната
носна раковина и е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 199 ал.1 т.3
пр.2 вр. с чл. 198 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 вр. ал.1 от НК. С присъдата са
отхвърлени заявените на основание чл. 45 ал.1 от ЗЗД граждански искове от Й.В.Т.за
сумите 50 000 лв. и 24 лв.,
представляващи съответно обезщетение за неимуществени и имуществени вреди.
Присъдата е потвърдена с решение № 443/17.12.2015 г. от
САС, НО по внохд 698/2015 г. и е влязла в сила на 17.02.2016 г., видно от
стореното отбелязване.
По делото е изслушана съдебно психиатрична експертиза,
изготвена от вещото лице д-р М.Щ.К.. В заключението си вещото лице е обосновало извод, че в резултат на
повдигнатото и воденето на наказателното производство ищецът е преживял силни
негативни емоции/притеснение, напрежение, периоди с непълноценен сън и апетит,
дистимно настроение/ и е понесъл последици от личен характер. Посочено е в
заключението, че воденото срещу Я.П. наказателно производство е довело до
адаптационна реакция, като към момента на изготвяне на заключението
невротичната симптоматика е напълно компенсирана.
По делото са представени и два договора за правна защита
и съдействие по нохд 4130/13 г. по описа на СГС, НО, 15 състав с отбелязване,
че е договорено съответно заплатено адвокатско възнаграждение от 1500 лв. респ.
1400 лв. по делото.
В съдебно заседание от 02.10.2017 г. са събрани и гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля Ц.С.К..
Приложено е и нохд 4130/2013 г. на СГС, НО, 15 състав.
При така ангажираните доказателства по делото съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.2
ал.1 т.3 пр.1 от ЗОДОВ държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието, прокуратурата и съда от обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. С оглед така очертания фактически състав по делото, следва да бъде
доказано от ищеца, че е налице съдебен акт, с който по отношение на лицето,
което твърди, че е претърпяло вреди от визираните по-горе органи е оправдано по
повдигнатите му обвинения като от тези действия на правозащитните органи като
пряка и непосредствена последица да са били причинени вреди на ищеца.
Отговорността на държавата е пряка, увреденият се обезщетява директно от
съответния правозащитен орган, към което принадлежи съответното длъжностното
лице. Тя е обективна т.е. носи се независимо дали вредите са причинени виновно
или не.
Ищецът релевира
в исковата си молба, като вредоносно поведение от страна на Прокуратурата на РБ,
състоящо се в повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление. Видно от доказателствата по делото е, че ищецът е привлечен като обвиняем
по престъпление по чл. 199 ал.1 т.3 пр.2 вр. с чл. 198 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 вр.
ал.1 от НК. По делото е представена влязла в сила присъда, от която се
установява, че ищецът е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение.
С оглед на което настоящият съдебен състав намира, че е
налице първата предпоставка от фактическия състав.
Ищецът претендира обезвреда на причинените му неимуществени
вреди вследствие на воденото срещу него наказателно производство, както и
обезвреда с оглед продължителността на същото.
В следствие на воденото срещу ищеца наказателно
производство в досъдебна и съдебна фаза той е претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в негативни преживявания, стрес и промяна в ежедневния стереотип
на поведение и начин на живот, които са свързани пряко с неговото душевно равновесие.
Тези вреди се установяват от събраните гласни доказателства чрез разпит на
свидетел, чиито показания съдът цени и приема, че същите са обективни и
логически обосновани като преки впечатления. Свидетелят установява, че ищецът е
търпял неблагоприятни в психологически, социален и емоционален аспект
преживявания като стрес, притеснение и емоционално напрежение на личността, накърнената чест, достойнство, добро име в
обществото. Съобразно правилото на чл.52 от ЗЗД размерът на
неимуществените вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта
като понятие няма абстрактен характер, а следва да бъдат съобразени редица
обстоятелства и факти при определяне размера на обезщетението. Настоящият
съдебен състав намира, че в случая следва да се вземе предвид възрастта,
интензитета на страданието на ищеца, периодът от време - около 3 и половина години
водено наказателно производство, през което време той е търпял негативни
преживявания, предприетата срещу него мярка на неотклонение – „парична гаранция”,
тежестта на повдигнатото обвинение – за извършване на престъпление, за което
законът предвижда наказание лишаване от свобода от 5 до 15 години т.е.
притежаващо белезите на „тежко престъпление“ по смисъла на чл. 93 т.7 от НК, чистото
му съдебно минало, приетият за съвместно разглеждане граждански иск, заявен в
значителен размер, все обстоятелства, които следва да бъдат съобразени от съда,
с оглед задължителната съдебна практика – решение 673/15.11.2010 г. на ВКС, по
гр.д. 1916/2009 г., Четвърто ГО. На следващо място при определяне размера на обезщетението за тези обичайни, съгласно
практиката на ВКС вреди, същото следва да се
определи според стандарта на живот, за да не се превърне в източник на
неоснователно обогатяване за пострадалия / в този
смисъл е и задължителната съдебна практика – решение 165 от 16.06.2015 г. по гр. д. 288/2015 г., Трето ГО на ВКС, решение 480 от 23.04.2013 г. по гр.д. 85/2012 г., ІV ГО на ВКС/. С оглед критериите,
визирани по-горе от настоящия съдебен състав същият намира, че справедливо би
било да се присъди сумата от 10 000 лв., която би репарирала душевния
дискомфорт на ищеца от воденото срещу него наказателно производство.
Предвид което съдът намира, че заявеният иск за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е основателен и доказан за
сумата от 10 000 лв., като за горницата до пълния предявен размер от 50 000
лв. следва да се отхвърли.
С оглед ангажираните по делото доказателства настоящият
съдебен състав намира за основателен искът за имуществени вреди до размера на
1500 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в наказателното
производство, доколкото същото се установява и от приложеният в наказателното
производство договор за правна помощ /стр. 40 в наказателното дело/.
Представеният по делото договор за правна помощ, в който е уговорено
възнаграждение от 1400 лв. /стр. 45 в кориците на делото/ няма данни да е
представен по наказателното производство.
Съгласно
разпоредбата на чл. 10 ал.3 от ЗОДОВ ако искът бъде уважен
изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Ответникът следва да заплати на ищеца
и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част
от иска. Ищецът е сторил разноски в размер на 10 лв. – ДТ и няма данни по делото за заплатено адвокатско възнаграждение, поради
което на същия се следва сумата от 10 лв. – ДТ.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати припадащата се част от
съдебните разноски, съответни на уважената част от исковете по сметка на СГС,
която част възлиза на сумата от 40 лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА П.НА Р.Б.– с адрес: гр. С., бул. ********на основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1
във вр. с чл.4 от ЗОДОВ да заплати
на Я.З.П., ЕГН **********,*** – адв. Т. и адв. Неделчев сумата от 10 000 /десет хиляди/ лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на водено срещу нея наказателно
производство по нохд 4130/2013 г. на СГС, НО, 15 състав, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 17.02.2016 г. до окончателното изплащане на задължението,
като отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер от 50 000 лв.
като неоснователен и недоказан, както и сумата от 1 500 лв. – обезщетение за имуществени вреди, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение в наказателното производство, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 17.02.2016 г. до окончателното
изплащане на задължението като отхвърля искът за горницата до пълния предявен
размер от 3000 лв. като неоснователен, както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК
сумата от 10/десет/ лв. – сторени
разноски.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б.– с адрес: гр. С., бул. ********да заплати на основание чл. 10
ал.3 от ЗОДОВ по сметка на СГС сумата от 40 лв. – сторени разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ :