Р Е Ш Е Н И Е № 275
гр. Пловдив, 01.03.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, VІ гр.
състав, в закрито съдебно заседание на 01.03.2018г.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ПОЛИНА БЕШКОВА
разгледа докладваното от
съдията Бешкова в. ч. гр. д. № 473 по описа на съда за 2018 г. и взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 463 вр.
чл. 278 от ГПК.
Делото
е образувано по жалба Вх. № 5962/23.02.2018г на Т.Х.Б. ЕГН ********** /длъжник
в изпълнителното производство/,
против постановление за
разпределение от 12.09.2017г по
изпълнително дело № 20168200400472
по описа
на ЧСИ Т. Л. рег. № 820, район на действие – ОС –
Пловдив.
В жалбата
са изложени съображения за неправилност
на разпределението, което се иска да бъде отменено.
Постъпил е
писмен отговор на жалбата
от ответната страна
по нея Г.С.Н. /първоначален
взискател в изпълнителното производство/,
в който се
изразява становище за нейната неоснователност. Претендират се разноски.
Присъединените
взискатели – Община **** и Прокредит Банк България ЕАД, не изразяват становище.
В писмените
си мотиви по
обжалваните действия съдебният
изпълнител изразява становище за допустимост, но неоснователност
на жалбата.
Пловдивският окръжен съд, за
да се произнесе, намери за установено
следното:
Жалбата е
процесуално допустима, тъй
като е подадена от
легитимирано лице срещу подлежащ на
обжалване съгласно разпоредбите
на чл. 462, ал. 2 и чл.
463 от
ГПК акт на
съдебния изпълнител и
в срока по чл. 462, ал. 2 от
ГПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна:
Жалбата срещу разпределението може да се
основава само на довод за погрешна преценка от съдебния изпълнител относно
кръга на взискателите, размера на предявените от тях вземания и съответстващите
им привилегии. Други оплаквания по допуснати нарушения в принудителното
изпълнение /напр. при провеждане на способа, чрез който са постъпили сумите/
остават извън предмета на този специфичен контрол. Така предметът на обжалване
се концентрира върху съпоставката между легитимацията на всеки от
присъединените кредитори и съобразените въз основа на нея привилегии и
противопоставимост. Проверката може да обхване и установяването на точен размер
на определяеми в титулите вземания /начисляване на законна лихва до момента на
разпределението/, както и извода за разпределението по съразмерност на остатъка
след привилегированите вземания. Не могат да се преценяват обаче възражения
срещу материални права. Процесуалната законосъобразност на принудителното
изпълнение е несъвместима с разрешаването на спор за дълга.
В случая доводите в жалбата са съотносими към
обхвата на съдебната проверка, но не могат да доведат до извод за неправилност
на разпределението.
По отношение на първия довод относно
дължимите публични вземания на държавата следва да се посочи, че длъжникът не може
да упражнява чужди права от свое име, т.е. не може да защитава правата на трето
лице, за което твърди, че има качеството на присъединен взискател, на което
неправилно не са разпределени суми или разпределените суми са неясни. Наред с
това в случая не са налице държавни вземания към длъжника, поради което логично
на това държавата не е присъединена като взискател по делото. Налице е
задължение към Община **** за неплатени данъци за имота, както и такса битови
отпадъци, поради което присъединеният взискател е Общината и на нея са
разпределени суми в съответните редове.
Вторият довод в жалбата за немотивираност на
постановлението по отношение на включените и разпределени суми – как са
определени, на какво основание и в какъв размер, е очевидно неоснователен, тъй
като обратното следва от съдържанието на постановлението, което съдържа
детайлна разбивка на всяко вземане и неговия титуляр, позволяваща да се направи
проверка, че същото съответства на удостоверяващото го изпълнително основание –
изпълнителен лист, удостоверение от Община **** за дължимите й суми, молба на
присъединения по право ипотекарен кредитор. Същото се отнася и за дължимите
такси по ТТРЗЧСИ, които са подробно описани в Таблица № 2 по основание, размер,
кога и за какво изпълнително действие са начислени.
По – нататък, жалбоподателят се оплаква, че
не била изготвена сметка за размера на дълга по чл. 79 ЗЧСИ, която според
цитираната законова разпоредба се изготвя за събиране на таксите по
изпълнението в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от ЧСИ, единият
от които се връчва на задълженото лице. Т.е. от една страна, касае се за
документ от значение за отношенията между ЧСИ и задълженото лице, а не за
законосъобразността на разпределението. От друга, тази сметка се издава
служебно на задълженото лице при заплащане на таксите, като по никакъв начин не
влияе на дължимостта на таксата и включването й в разпределението. За размера
на таксите длъжникът е уведомен с връчените му покани за доброволно изпълнение,
като същите са подробно и точно посочени и в табличен вид в разпределението.
Т.е. наличието или липсата на сметка по чл. 79 ЗЧСИ не влияе на дължимостта на
таксата, на основанието за начисляването й и на конкретния й размер. Колкото до
сметката за размера на дълга по т. 12 от ТТРЗЧСИ, това е отделен документ,
който не се издава служебно, а само по искане на някоя от страните в
изпълнителното производство и след заплащане на съответната такса, като в
случая няма спор, че ЧСИ не е бил сезиран с подобно искане, за да дължи
произнасяне по него.
Не е вярно също, че в обжалваното
разпределение липсва яснота относно основанието и конкретния размер на всяка от
обикновените и пропорционални такси, както и допълнителни разноски за всеки от
взискателите. Както вече бе споменато, начислените такси – обикновени и
пропорционални, са детайлно посочени по основание и размер в Таблица 2 от
постановлението. Редът за погасяването им също е посочен в табличен вид – така
напр. колона „Ж“ от Таблица 2 съдържа информация за погасените такси и разноски
на първоначалния взискател по реда на чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД. Колкото до
оплакването в жалбата, че в постановлението не било посочено дали в остатъка на
вземанията на взискателите са включени непогасените им разноски, както и дали
същите се погасяват в последователността по чл. 76, ал. 2 ЗЗД, на този въпрос
отговор е даден в поясненията под черта към Таблица 3, където изрично е
посочено, че непогасените платени от взискател такси и разноски в реда по чл.
136, ал. 1, т. 1 ЗЗД се погасяват от разпределената за взискателя сума в
съответния ред съгласно правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, подробно описани в
колона „З“ от Таблица 2“, както и в поясненията под черта към таблица 7, която
отразява погасяванията по реда на чл. 136, ал. 3 ЗЗД относно съразмерното
удовлетворяване на вземания с еднакъв ред, като в пояснението е казано, че „в
посочената сума са включени и погасени платените по изпълнителното дело такси и
разноски – такси в размер на 3 727.80 лв, непогасени по реда на чл. 136,
ал. 1, т. 3 вр. чл. 76, ал. 2 ЗЗД“.
По отношение на твърдението, че размерът на
таксите бил прекалено завишен, от една страна, то е бланкетно и не съдържа
конкретно оплакване, по което съдът да се произнесе, като същевременно с оглед на
детайлното посочване на всяка такса по основание и размер и данните по делото
не може да се направи извод за несъответствие на сумите с нормативно
предвидения им размер. Тарифата е нормативният
акт, който изчерпателно изброява вида и размера на таксите в изпълнението,
които се определят от законодателя, а не от ЧСИ по негово усмотрение. Някои от
таксите са в твърд размер и не зависят от размера на дълга, поради което по
отношение на тях не може да се разсъждава дали са съобразени с материалния
интерес по делото, респ. дали са прекомерни с оглед на този интерес. Колкото до
пропорционалната такса по т. 26, тя действително зависи от материалния интерес
по делото и ЧСИ се е съобразил с него, като този интерес е добре известен на
длъжника /в жалбата не се и твърди пропорционалната такса да не е съобразена с
него, а само, че в постановлението не бил посочен материалният интерес/. От
друга страна, ако длъжникът е смятал, че начислените такси и разноски са
прекомерни, той е могъл да иска намаляването им от ЧСИ след запознаване с
размера им, което става още с получаване на поканата за доброволно изпълнение
или с всеки друг акт на ЧСИ относно разноските, респ. да обжалва
постановлението за разноските или друг акт на ЧСИ, който ги определя или отказа
му да ги намали. Когато обаче размерът на таксите и разноските не е оспорен, ЧСИ е длъжен да зачете размера им и да ги
включи в разпределението.
И не на последно място, ако жалбоподателят –
длъжник твърди, че размерът на вземанията е неправилно определен и/или
неправилен е изводът за разпределението по съразмерност на остатъка след
привилегированите вземания, той следва да ангажира доказателства в подкрепа на
това си твърдение. В случая обаче той единствено твърди, че постановлението не е достатъчно мотивирано,
което се опровергава от съдържанието му съобразно казаното по – горе.
Предвид горното
жалбата е неоснователна
и следва да бъде
оставена без уважение.
Въпреки
неоснователността на жалбата и претенцията на ответника по нея за присъждане на
разноски, такива не му се дължат, тъй като в кориците на делото не се
представят доказателства за действително направен съдебно – деловоден разход.
По изложените
съображения Пловдивският окръжен
съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба Вх. № 5962/23.02.2018г на Т.Х.Б. ЕГН **********
/длъжник в изпълнителното производство/,
против постановление за
разпределение от 12.09.2017г по
изпълнително дело № 20168200400472
по описа
на ЧСИ Т. Л. рег. № 820, район на действие – ОС –
Пловдив.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен
съд - Пловдив в 1-
седмичен срок от
връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.